Р Е Ш Е Н И Е № 242
Гр. Сливен, 18.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора ………………………
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 302 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „С.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.Ф.“ № **, представлявано от у. С.И.Д.
срещу Решение към МД с МRN 19BG002002001577R5/30.01.2019 г. с рег. № 32-229054/06.08.2020
г. на Директор на ТД Северна морска към Агенция „Митници“, с което е прието
следното: 1. Отказано е да се приеме митническата
стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация MRN: 19BG002002001755R5/30.01.2019 г.; т. 2. Определена е
митническата стойност на внасяната от „С.К.“ ЕООД стока № 1 по същата
митническа декларация, както следва: „Спортни обувки с горна част от текстилни
материали и ходила от пластмаси: мод. VB2566285 36-41- 1000 чифта; мод. VB1589298 40-45 – 1000 чифта,
2000 чифта общо; в размер на 11020,00 лв. на основание
чл. 74 пар. 2 б. „Б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.;
т. 3 Разпоредено е да се коригира митническа
декларация MRN: 18BG002002Н001577R5/30.01.2019
г., като за стока № 1 е внесена корекция, както следва: ЕД „Митническа стойност“
да се чете 11020,00 лв.; ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 11286,17,
поради което се променя и ЕД 4/14 Цена на стоката, при курс 1,71489 лв. за 1
щ.д. и следва да се чете: 6012,85 щ.д.; ЕД 4/16 „Метод за определяне на
стойността“ да се чете: 3 (Метод за определяне на митническата стойност на
основа на сходни стоки(чл. 74 параграф 2 б. „б“ от Кодекса); Данните в поле
Задължения за стока № 1 да се четат: мито с основа за изчисляване 11020,00, при
ставка 16,90 – дължим размер 1862,38 лв. и ДДС с основа за изчисляване 13148,55
лв. при ставка 20,00 % - дължим размер 2629,71 лв.; т. 4 разпоредено
е да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания;
по т. 5 са определени като начислени и взети под отчет мито в размер на 1264,53
лв. и ДДС в размер на 1802,63 лв.; по т. 6 са определени за досъбиране следните
дължими суми: мито в размер на 597,85 лв. и ДДС в размер на 827,08 лв., ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59 ал. 2
от ЗДДС, вр. чл. 114 пар. 1
и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 44 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за
митниците, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и
сл. от АПК.
В жалбата си оспорващото дружество излага доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Заявено е,
че визираната от административния орган норма на § 1 т. 40 от ДР на Закона за
митниците (ЗМ) не може да намери приложение. От значение било обстоятелството,
че тези „справедливи цени“ са на килограм – неприложимо в настоящия случай,
където стоките са индивидуално определени и имат стойност на единица бройка.
Това сочело на невъзможност при покупка на стоки при цена на единица бройка да
се съпоставят със „справедливи цени на килограм“, което от своя страна
противоречало на чл. 70 и чл. 74 от МК. Позоваването от страна на органа на
решение по дело № 291/15 на СЕС било некоректно, доколкото в същото се визирала
„договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени на сходни стоки“. Необоснован се
явявал и изводът на административния орган, че основателни съмнения съществуват
конкретно, когато декларираната стойност е по – ниска от определената рискова
прагова стойност. В тази връзка счита, че определената рискова прагова
стойност, изчислена на базата на тези „справедливи цени“ представлява минимална
митническа стойност, забрана за каквито е регламентирана в чл. 144 от Регламент
за изпълнение 2015/2447 на ЕС. Възниквал въпрос как е определена като стойност
тази „справедлива цена“. Твърди се още, че не е ясно защо органът е пристъпил
към прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, доколкото дружеството е
представило фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура
за транспортните разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност.
Счита, че решението е немотивирано, а търговецът не е надлежно уведомен за
обстоятелствата, на които се основават съмненията, в която връзка пък е
следвало да се изиска обосновка на договорната стойност. Твърди, че не е
спазена разпоредбата на чл. 141 параграф 1 от Регламент за изпълнение
2015/2447, като органът се задоволил само с упоменаване на митническата
декларация, послужила му като основание за определяне на по – високата
митническа стойност. Това нарушавало правото на защита на жалбоподателя и
обуславяло невъзможност съдът да провери дали са били налице предпоставките на
закона при определяне на по – високата митническа стойност точно по чл. 74
параграф 2 б. „б“ от Регламент 952/2013 г. Твърди още, че към настоящия момент
не може да се установи дали стоките, внесени от третото лице, които
митническите органи са ползвали за определяне на по – висока митническа
стойност отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като липсват и не са
представени придружаващите тази декларация документи и както е вписано в
решението няма мостри нито от процесната стока, нито от третото лице. Моли съда
да отмени атакувания акт с претенция за разноски.
В с.з. дружеството – жалбоподател се представлява от надлежно
упълномощен а. С. Ж. ***, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита,
че административният орган не е доказал законосъобразността на своя акт. За да
пристъпят към прилагане на чл. 74 § 2 б. „б“ от МК, митническите органи
следвало да обосноват наличието на основателни съмнения, след което да докажат
спазването на всички правила при ползването на този резервен метод, но това не
било спазено в случая. Счита, че по същество визираната от митническия орган рискова
прагова стойност представлява минимална митническа стойност, което е забранено
от чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, указващ, че митническата
стойност не може да се основава на минимални митнически стойности. В хода на
съдебното производство договорната стойност била доказана по безспорен начин,
като констатациите на експертизата се подкрепяли и от тези на последващия
контрол на ТД Южна морска. Съгласно последния, не били налице основания за
промяна на митническата стойност. Заявява още, че митническите органи не
разполагат с мостри за стоки нито от процесната стока, нито от тази, чиято декларация
е ползвана за увеличаване на митническата стойност, което означавало, че митницата
не може да даде заключение за сходство на стоките по смисъла на МК, тъй като
същите следва да са изготвени от сходни материали. Счита, че реално решението
няма мотиви, а съставлява преписване на закона, вместо анализ защо не се
прилага метода за идентични стоки и се преминава към другия метод. Позовава се
на чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на ЕК, според който,
когато се намери повече от една договорна стойност за еднакви стоки, се прилага
най – ниската от тях. По преписката липсвали доказателства, че ползваната
декларация е на стоки с най – ниската стойност за сходни стоки. Моли съда за
отмяна на атакувания административен акт, с претенция за разноски.
В с.з. административният орган се представлява от надлежно упълномощен
гл. юрк. А. Ш., която оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Заявява, че извършената експертиза е неотносима,
тъй като вещото лице работило в счетоводството на дружеството и не можело да
отговори каква е реално платената цена, а какво е осчетоводено. Възможно било
да има други плащания – например на ръка. Представеният от оспорващата страна
доклад на ТД Южна морска също бил изготвен по счетоводни данни. Митническата
стойност всъщност отразявала реалната икономическа стойност на внасяните стоки
от производството до доставката до крайната дестинация. В тази връзка се
стигнало до прилагане на чл. 74 пар. 2 от МК, като се
използват сходни стоки по митническа декларация. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
С Митническа
декларация с MRN: 19BG002002001577R5/30.01.2019 г. „С.К.“ ЕООД
декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно
обращение, както следва: Спортни обувки с горна част от пластмаси мод. VB2566285
36-41 – 1000 чифта; мод. VB1589298 40-45 – 1000 чифта, Код по ТАРИК 64041990,
1400,00 кг. бруто тегло; 1000 кг. нето тегло, в кл. 8/6
е посочена статистическа стойност 7748,61, като основа на изчисляване на
вземането е посочено: 7482,44 – при ставка 16.90 - мито в размер на 1264,53 и
ДДС с основа 9013,14 при ставка от 20 % в размер на 1802,63, условия на
доставка FOB – франко борд, износител Q. S.IMPORT&EXPORT TR, SHISHI
FUJIANG,
К.. От инвойс фактура № FY91879/22.11.2018 г. към МД се
установява, че доставката на процесните стоки е
документирана между доставчика Q. S.Import and Export T.Co, Ltd, с адрес 4/F, H.B., 476 Z. R., S., F., C. и получателя „С.К.“ ЕООД, С., като стоките, предмет на доставката са спортни
обувки VB2566285 36-41 – 1000 чифта с единична цена 1,90 щ.д. за
чифт на стойност 1900,00 щ.д. и спортни обувки VB1589298
40-45 – 1000 чифта с единична цена 2,05 щ.д. за чифт на стойност 2050,00 щ.д.,
или обща стойност в размер на 3950,00 щатски долара. С последната сума е
нареден банков превод на 28.12.2018 г. с референтен № ********* от сметката на
„С.К.“ ЕООД в „П. б. (България)“ ЕАД в полза на Q. S.Import
and Export T. Co, Ltd по сметка № *****************.
На 31.03.2020 г.
Началник сектор „Митнически процедури“ в отдел „Митническа дейност съставил
становище рег. № 32-100012, адресирано до Началника на МП Пристанище Варна
Запад, в което заявил, че в търговската фактура към процесната МД липсва
информация относно условията и сроковете за разплащане по сделката, вносителят
не е представил търговски договор, от който да са видни условията по сделката,
нито сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция,
предшестващи издаването на търговската фактура; липсата на такива допълнителни
сведения налагала извода, че не се потвърждава обстоятелството, че
декларираната стойност представлява действително платена или подлежаща на
плащане сума при продажбата им за износ за Съюза; извършен бил сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система, при
която митническите органи установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са
декларирани по – високи стойности, които съществено се отличават от
декларираната в случая стойност; в тези случаи следвало да се определи нова
митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Заявено било, че не е открита достатъчна информация
за прилагане на чл. 74 § 2 б. „а“ и следва да се приложи б. „б“. След
направения анализ в митническата информационна система MIS3A
за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия
или приблизително същия момент на сходни стоки със стоката по цитираната МД, са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други
вносители, които не са необичайно ниски, същите са декларирани приети в съответствие с чл. 70 и на основание
чл. 74 от Регламента следва да бъдат база за определяне на нова митническа
стойност на стоката по процесната МД, а именно: нова митническа стойност 5,51
лв. на чифт с база за определяне МД № 18BG002002H0137625/01.10.2018
г.
С писмо рег. № 32-46759/11.02.2020
г. Директорът на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ изискал от „С.К.“ ЕООД
писмена информация, по повод което писмо при административния орган постъпил
отговор от дружеството с вх. № 32-63872/26.02.2020 г. Съгласно същия,
представляващият заявил, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен
договор с продавача или трети лица, условието за доставка на стоките е FOB, което означава, че при подаване на митническата
декларация е приложена фактура с транспортни разходи до България и не е
необходимо нейното повторно прилагане; дружеството има търговски отношения, но
не и свързаност с продавача, същото не връща част от прихода на продавача. Към
отговора били приложени 27 бр. извлечения от обслужващата дружеството банка за
извършените преводи по всяка една от фактурите, приложени към митническите
декларации. Заявена била молба за удължаване на срока за представяне на
допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност.
С писмо рег. № 32-101509/02.04.2020
г. директорът на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ уведомил дружеството
за образуваното административно производство и на основание чл. 22 пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които
ще се основава решение на митническия орган относно МД № 19BG002002001577R5/30.01.2019 г.
В хода на съдебното
дирене към доказателствата е приобщена и МД № 18BG002002Н0137625/01.10.2018 г.,
с която същото дружество е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане
за свободно обращение, както следва: спортни обувки, покриващи глезена с горна
част от текстил и ходила от пластмаси: дамски 1480 чифта, мъжки – 240 чифта;
мъжки обувки с горна част от текстил и ходила от пластмаси – 8 чифта, тарифен
код 64041990 – с цена на стоката и обща фактурна стойност 4417,20 щ.д.,
статистическа стойност 9518,04, условия на доставка FOB, износител J. L. IMP&EXP T. CCN, К., с получател „С.К.“ ЕООД.
По делото е назначена, изслушана и приета като
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като изготвена компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението на същата, след
проверка на доказателствата по делото и такава в счетоводството на оспорващото
дружество е установено, че платената цена от дружеството за процесните стоки по
фактура № FY91879/22.12.2018 г., приложена към митническа
декларация MRN 19BG002002001577R5/30.01.2019 г. е в размер на 3950,00
щатски долара, като сумата по доставката е платена изцяло на 28.12.2018 г. с
нареден валутен превод с референтен номер ********* в размер на 3950,00 щатски
долара в полза на Q. S.IMPORT
AND EXPORT TRADING CO., LTD по
сметка № *******************. Според експертизата,
налице е съответствие между платената цена за доставката на стоките и
декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД.
На 06.08.2020 г. Директорът на ТД Северна морска при Агенция
„Митници“ издал Решение към MRN 19BG002002001577R5/30.01.2019 г. с рег.
№ 32-229054, с което приел следното: 1. Отказано е да се приеме митническата
стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация MRN:
19BG002002001755R5/30.01.2019 г.; т. 2. Определена е митническата стойност на
внасяната от „С.К.“ ЕООД стока № 1 по същата митническа декларация, както
следва: „Спортни обувки с горна част от текстилни материали и ходила от
пластмаси: мод. VB2566285 36-41- 1000 чифта; мод. VB1589298 40-45 – 1000 чифта, 2000 чифта общо; в
размер на 11020,00 лв. на основание чл. 74 пар. 2 б.
„Б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; 3. Разпоредено е
да се коригира митническа декларация MRN: 18BG002002Н001577R5/30.01.2019 г.,
като за стока № 1 е внесена корекция, както следва: ЕД „Митническа стойност“ да
се чете 11020,00 лв.; ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете 11286,17, поради
което се променя и ЕД 4/14 Цена на стоката, при курс 1,71489 лв. за 1 щ.д. и
следва да се чете: 6012,85 щ.д.; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“ да
се чете: т. 3 (Метод за определяне на митническата стойност на основа на сходни
стоки (чл. 74 параграф 2 б. „б“ от Кодекса); Данните в поле Задължения за стока
№ 1 да се четат: мито с основа за изчисляване 11020,00, при ставка 16,90 –
дължим размер 1862,38 лв. и ДДС с основа за изчисляване 13148,55 лв. при ставка
20,00 % - дължим размер 2629,71 лв.; т. 4 разпоредено
е да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания;
по т. 5 са определени като начислени и взети под отчет мито в размер на 1264,53
лв. и ДДС в размер на 1802,63 лв.; по т. 6 са определени за досъбиране следните
дължими суми: мито в размер на 597,85 лв. и ДДС в размер на 827,08 лв., ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59 ал. 2
от ЗДДС, вр. чл. 114 пар. 1
и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Към доказателствата
е приобщен и Доклад № BG001000/1/1/14.05.2020 г. от проверка на „С.К.“ ЕООД,
извършена от митнически орган за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. с
предмет установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице
при прилагане на митническия режим допускане за свободно обращение и на режим
митническо складиране, мерките на търговската политика в ЕС, както и изпълнение
на задължението му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при
поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение. От доклада се
установява, че обект на проверка е била и процесната митническа декларация,
ведно с приложените към същата документи, а изводите на ревизиращия орган са за
неспазени при някои от проверените 120 броя МД разпоредби от Закона за
счетоводството, която констатация не води до нов размер на митническата
стойност на стоки, допуснати за свободно обращение през проверявания период.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички
приети по делото доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните
по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата, като
подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в
законоустановените срокове, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид нарочно
въведеното в жалбата отменително основание по чл. 146
т. 1 от АПК, така и поради принципа на служебното начало в административния
процес, регламентиран с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е постановен от материално,
териториално и персонално компетентен орган, по
арг. от чл. 19 ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази
норма, за целите
на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения,
взети без предварително заявление, се издават от
началника на митницата, където са възникнали
фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен
когато даден митнически орган действа като правораздавателен
орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5,
6
и 7,
член 23, параграф 3 и членове 26, 27
и 28
се прилагат и за решения, взети
от митническите органи, без съответното
лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение
е издадено
от Директор на ТД Северна морска при
Агенция „Митници“ при спазване
пределите на предоставените
му от закона
правомощия и в предписаната от закона форма. Актът, като постановен от компетентен орган и
в надлежната нормативно определена форма и съдържание, се явява валиден. Макар
валиден, при преценка на приобщените по делото писмени доказателства,
съставляващи част от административната преписка, допълнително представените
такива и с оглед относимите правни норми, съдът
преценява атакуваното решение като постановено в противоречие с материалния
закон. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Митническата стойност е определената за митнически
цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при
представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база
за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид
значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от
вноса митнически задължения, МК, Регламента за изпълнение и вътрешното митническо
законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне
елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването,
обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.
Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното
митническо учреждение, а друга - след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно
чл. 70, §1 и §2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната
договорна стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена
на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената
или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или
трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати
на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми,
които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на
внасяните стоки. Освен това митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност -
Решение от 16 ноември 2006г., C. C. I. C., С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70
от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК
при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви а) до г), докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет
да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл. 140, §1 от
Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието
на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от МК, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл. 140, §2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят
декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност
трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, като
в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно
право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което
да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки. С процесното решение е определен нов, по – висок размер на
дължимите публични вземания по митническа декларация MRN: 19BG002002001577R5/30.01.2019 г. за поставяне
под режим „допускане за свободно обращение на стоки – „Спортни обувки с горна
част от текстилни материали и ходила от пластмаси: мод.
VB2566285 36-41 – 1000 чифта; мод. VB1589298 40-45 – 1000 чифта“, 2000 чифта общо, с
произход К. с декларирана обща фактурна стойност 3950,00
щ.д. Митническият орган приел, че
основателни съмнения могат да съществуват, когато декларираната стойност е по –
ниска от определена рискова прагова стойност, като за целите на управление на
риска, рисковата прагова стойност може да бъде определена на базата на
справедливи цени, които се предоставят на разположение на държавите – членки на
ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски център на ЕК. Прието е
още, че когато декларираната стойност на стоката по МД е по – ниска от
справедливата цена, валидна за тях в ЕС и на база извършен сравнителен анализ
възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. Съгласно чл. 140 пар.
1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията, когато митническите органи
имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да
представи допълнителна информация. В процесния случай това е сторено, а
съгласно приета по делото като неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, от
представено банково извлечение от сметка на дружеството в П. б. (България) ЕАД е
видно, че на 28.12.2018 г. с референтен номер ********* е нареден превод в
размер на 3950,00 щ.д. в полза на Q. S.IMPORT AND EXPORT T.
CO., LTD по сметка № ********************. Органът е приел, че при извършване на проверка на
декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със
справедливата цена, извлечена от информационната система „ТЕЗЕЙ“, а не с
рисковия праг, като в тези случаи следва да бъде определена нова митническа
стойност, чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013.
Съгласно правилото на чл. 74, § 1
от МК, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно
чл. 70, тя се определя при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2,
букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се
определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 141, §1 от Регламента
за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по
реда на чл. 74, §2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, §2, т.4) и
т.14) от Регламента за изпълнение и според тях в рамките на определянето на
митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение
отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“ са
стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми
в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни,
са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
В настоящия случай административният орган е приел в оспорения акт, че
разпоредбата на пар. 2 б. „а“ не може да се приложи,
тъй като описанието на стоките в кл. 31 на митническите декларации за допускане
за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период е
недостатъчно, тъй като не включва качеството на изделията, описание на
артикулите, състава на материала и пр., което не позволява прилагане на метода
за идентичност на стоките. Така изложеното от органа обаче не е подкрепено с
никакви доказателства и от същото не става ясно по какви причини е приложен
именно методът по чл. 74, пар. 2, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Тоест липсват доказателства, а и
изложените от органа доводи за идентични стоки не съответстват на заложения в пар. 2 б. „а“ смисъл. Предвид това не може да се приеме, че
правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане
разпоредбата на чл. 74 § 2 б. „б“ от МКС. Възможността на митническата
администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки,
когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че
декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда
на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от
задължение да мотивира решението си. Според чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013, всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде
мотивирано.
На следващо място настоящата
съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго
нарушение. При прилагане на чл. 74 пар. 2 б. „б“ от
МКС административният орган се позовава на МД MRN: 18BG002002Н0137625/01.10.2018 г. за
извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата
стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и
без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките,
декларирани от дружеството - вносител, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 или по реда на чл. 74, пар. 2, буква „а“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013. В хода на съдебното дирене е установено, че с ЕАД № 18BG002002H0137625/01.10.2018
г. е извършен внос на стоки, различни от процесните, а именно – спортни обувки,
покриващи глезена, от различен доставчик с друго местонахождение в К., като по
преписката липсват каквито и да било данни за наличие на мостри от стоките, за
да се обективира извод за сходство по смисъла на
закона. Според чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при определяне на
митническата стойност по чл. 70, към действително платената или подлежаща на
плащане цена за внасяните стоки се прибавят и други разходни елементи, а
именно: комисионни, посредничество, контейнери, опаковане, художествено
оформяне, дизайн, планове, чертежи, лицензни такси, транспорт, товарене,
разтоварване, обработване и застраховка на внасяните стоки до мястото на
въвеждане на стоките на митническата територия на ЕС. Както се отбеляза по –
горе, налице е разлика във вида на самите стоки, която се извежда от различното
им описание, а и в съпоставимата ЕАД стоката е закупена от друг доставчик с различно
местоположение в К.. На следващо място съдът намира за неправилен подходът на
органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва
пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в
чл. 1 § 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са
стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във
всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите,
които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията
им и съществуването на търговска марка. В тази връзка следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и
съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките дисквалифицира
съпоставените стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция
приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната
стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на
материалния закон.
На следващо място, не без
значение е и обстоятелството, че съгласно извършената и приета като неоспорена
съдебно – счетоводна експертиза, след извършена справка в счетоводството на
дружеството е установено, че по фактура № FY91879/22.12.2018 г. реално е
заплатена цена за доставка на спортни обувки от 3950,00 щ.д., като преводът на
сумата е извършен от банковата сметка на „С.К.“ ЕООД в „П. б. (България)“ ЕАД
на 28.12.2018 г., която обща цена напълно съответства на декларираната такава
пред митническия орган.
В противоречие с процесните установявания и доводи на административния
орган са и изводите от приобщения по доказателствата Доклад
№ BG001000/1/1/14.05.2020 г. от проверка на „С.К.“ ЕООД, извършена от
митнически орган за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. с предмет
установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при
прилагане на митническия режим допускане за свободно обращение и на режим
митническо складиране, мерките на търговската политика в ЕС, както и изпълнение
на задължението му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при
поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение. От доклада се
установява, че обект на проверка е била и процесната митническа декларация,
ведно с приложените към същата документи, а изводите на ревизиращия орган са за
неспазени при някои от проверените 120 МД разпоредби от Закона за
счетоводството, която констатация не води до нов размер на митническата
стойност на стоки, допуснати за свободно обращение през проверявания период.
При изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че оспореният административен акт – Решение към MRN: 19BG002002001577R5/30.01.2019 г., съставено с рег. № 32-229054/06.08.2020 г. на Директора
на ТД Северна морска при Агенция “Митници“ е незаконосъобразен, като постановен
в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, основателна
се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски. Реално
извършените такива по делото възлизат общо на 610,00 (шестстотин и десет) лева,
от които внесена държавна такса в размер на 50,00 (петдесет) лева, внесен
депозит на експертиза в размер на 200,00 лв. и заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева. Същите следва да
се възложат в тежест на ответния административен орган.
Водим от горното и на основание чл.
172 ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
към МД с МRN 19BG002002001577R5/30.01.2019 г. с
рег. № 32-229054/06.08.2020 г. на Директор на ТД Северна морска към Агенция
„Митници“, с което е определена нова митническа стойност за внасяните от „С.К.“
ЕООД стоки по MRN 19BG0020020-01577R5/30.01.2019 г.,
като е определена митническа стойност в размер на 11020,00 лв. и е определен
дължим размер на мито от 1862,38 лв. и ДДС от 2629,71 лв., като е определена
сума за довнасяне, както следва: мито в размер на 597,85 лв. и ДДС в размер на 827,08
лева, ведно с лихви за забава.
ОСЪЖДА
ТД Северна
морска при Агенция “Митници да заплати на „С.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.Ф.“ № **, представлявано от С.И.Д.
разноски в размер на 610,00 (шестстотин и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: