Решение по дело №574/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 15 юни 2019 г.)
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20194430200574
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

13.05.2019г.

 

номер ..................                                             град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на двадесет и четвърти  април

ДЕВЕТИ наказателен състав

година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

секретар: Валя Стоянова

като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА

АНдело номер 574 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

А.Т.И. *** е обжалвал наказателно постановление №18-0938-006423 от 05.12.2018  година на Началник СЕКТОР „Пътна полиция“ към О.н.М.П.  с молба същото да бъде отменено, като незаконосъобразно  и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание, жалбоподателят  не се явява. Представлява се от процесуален представител  в лицето на адв. П.Я., с пълномощно по делото. Пледира за отмяна на НП, т.к. във връзка със съставения АУАН има образувано досъдебно производство № Б-384/2018г. н РП-Плевен и постановено определение по НОХД № 230/2019г. на РС Плевен, по което жалбоподателя е признат за виновен за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК  и чл.343б ал.3 от НК, т.к.  за едно и също деяние,  не може да носи и наказателна и административно-наказателна отговорност.

Представител  на ответника Сектор Пътна полиция   при О.н.М.П. не се явява и не е взел становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.11.2018 година, на жалбоподателя А.Т.И. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 75699/25.11.2018г., за това, че същия ден -  в 09:20 часа,  в гр***в посока към кръгово кръстовище с ул***“, управлявал л.а***, като не осигурява предимство на патрулен автомобил ***, с включен звуков и  светлинен сигнал на специален режим на движение и при създадената необходимост не спира,  като продължава движението си  като извършва маневри, изразяващи се  в последователно  внезапно преминаване в лентите  за движение, с което създава опасност за останалите  участници в движението. Посочено е, че е нарушил чл. 104 ал.1 и чл. 5 ал.2 т.4 от ЗДвП.

 АУАН е подписан без възражения от водача. В  обжалваното наказателно постановление №18-0938-006423 от 05.12.2018  година на Началник сектор Пътна полиция към О.н.М.П. нарушението е описано по идентичен начин с описанието му в акта, възпроизведени са  нарушените норми на чл.104, ал.1 от  ЗДвП и  чл.5  ал.2 т.4 от ЗДвП, като на основание чл. 179,ал.1, т.6 от ЗДвП, на водача  е наложено адм. наказание глоба в размер на 150  лева и на основание чл. 180,ал.1,  т.1 пр.3 от ЗДвП, на водача  е наложено адм. наказание глоба в размер на 100  лева.

От показанията на актосъставителя  К.П. и свидетеля В.Т., е видно, че са били съвместен  автопатрул на обход в ***забелязали  процесният  л.а., като  в момента, в който водача ги  забелязал, последният  рязко завил по ***“, пътя към кръгова връзка за  с.***. Полицейският патрул включил  на автомобила  съотвения звукови светлинен сигнал и последвали  въпросният автомобил, който водач се движел със скорост 170-180км/ч. Автомобилът бил настигнат при интензивен  трафик на кръгова връзка, където водачът не им осигурил  предимство, при наличие на специалния режим на  движение на  патрулният автомобил и сменил посоката и на движение. В последствие,  при движението на  процесният автомобил, водачът му загубил  контрол на движението и се ударил челно в дирек, след което автомобила се поднесъл и се ударил  челно в къща.Водачът на автомобила ***бил задържан и му бил извършен тест за наличие на  наркотици, чийто резултат бил положителен.

Съдът кредитира с доверие като непротиворечиви  показанията на двамата свидетели. Те са логични, последователни и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност по делото. Те и не се оспорват от жалбоподателя и процесуалния му представител.

По искане на адв.Я. е приложено АНДело – НОХД №  230/2019г. по описа на РС-Плевен, ХІ н.с., образувано по внесено от РП-Плевен  споразумение за прекратяване на наказателното производство спрямо А.И.,  за  престъпление  по чл.270 ал.1 от НК и чл.343б ал.3 от НК,одобрено от съда,по силата на което подсъдимият А.Т.И., ЕГН ********** се признава за виновен в това, че на  25.11.2018 г. в гр. Плевен, като управлявал моторно превозно средство лек автомобил „***противозаконно пречил на орган на властта – полицейски служители на ОДМВР – Плевен, сектор „ПП“, К.Ч.П. и В.М.Т., да изпълнят задълженията си по служба, като не изпълнил подаденото му полицейско разпореждане да спре при подаден звуков и светлинен сигнал-престъпление по чл. 270 ал. 1 от НК.

         И за това, че на 25.11.2018 г. в гр. Плевен, управлявал моторно превозно средство лек автомобил „***след употреба на наркотични вещества „канабис“, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Другтест 3000“  версия   № 8325554 - престъпление по чл. 343б ал. 3 от  НК

Обжалваното наказателно постановление №18-0938-006423  от 05.12.2018  година на Началник сектор Пътна полиция към О.н.М.П. с което на жалбоподателя А.Т.И. , за нарушения на чл. 104 ал.1 и чл. 5 ал.2 т.4 от ЗДвП на основание чл. 179,ал.1, т.5 от ЗДвП, на водача  е наложено адм. наказание глоба в размер на 150  лева и на основание чл. 180,ал.1,  т.1 пр.3 от ЗДвП- адм. наказание глоба в размер на 100  лева, само на пръв поглед са различни и не покриват съставите на престъпленията по чл. 270, ал.1 от НК и чл.343б ал.3 от НК.

Тоест следва да се потърси отговор на въпроса,състоятелно ли е твърдението на адв.Я.,че  за същите деяния спрямо И. е реализирана наказателна отговорност за престъпленията по НОХДелото или не е.

Съгласно разпоредбата на чл. 104 от ЗДВП при приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства. Вместо това А.И. извършил маневри, като последователно внезапно преминавал в лентите за движение и създал непосредствена опасност за движението. Служителите на МВР - свидетелите продължили да следват с полицейския автомобил автомобила на нарушителя и въпреки че последния ясно възприел действията на длъжностните лица продължил движението си. Съгласно чл. 179 ал.1 т.6 се наказва с глоба в размер 150 лв., който не осигури път за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със специален звуков и специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него превозни средства.

Съгласно чл.5 ал.2 т.4 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Съгласно чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП, водач, който наруши правилата за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението, се наказва с глоба от 20 до 150 лв.

Т.е. АНО квалифицирал поведението като нарушения по ЗДвП и определил съответстващите за тях наказания.

Принципът non bis in idem изключва наличие на повторен процес, когато "спрямо същото лице за същото престъпление /в конкретния казус разбирай "деяние"/ има: незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Понятието „същото престъпление” има свой материалноправен смисъл и винаги се определя с оглед фактите, включени в обвинението, а не с неговата правна квалификация.

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема, че описаните деяния по НОХД№230/2019г. на РС Плевен и и квалифицираното като нарушения в НП са идентични и покриват признаците на престъплението по чл.270 ал.1 от НК.Фактите им са еднакви.

При така описаната безспорна фактическа обстановка, Съдът прие, че със своите действия И. е осъществил от обективна и субективна страна единствено състава на престъплението по чл.270, ал. 1 от НК. Съдът е на мнение, с оглед описаните действия, че е налице противоправно пречене на орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК да изпълнява задълженията си. Предвид съдебната практика напр. Решение № 6 /22.01.2010г. на ВКС, по начало опитът за бягство от местопрестъпление представлява неизпълнение на разпореждането на органите на властта да изпълняват служебните си задължения. В този смисъл има и друго решение на ВКС, а именно Решение № 16 от 24.02.2009г. по н.д. № 652 /2008г. на 3-то Н.О. на ВКС,съгласно което начинът на извършване на деянието по чл.270, ал.1 от НК може да се изрази в различни фактически форми, и неспирането на дееца на подаден му със стоп- палка знак за спиране с цел активна проверка на водача на МПС също представлява активно препятстване на дееца на органа на властта да изпълни задълженията си.

От обективна страна на посочената дата и място в НП и НОХДелото И. противозаконно пречил на органи на властта – полицейски служители на ОДМВР-Плевен,сектор „ПП” П. и Т. да изпълнят задълженията си по служба.  Съгласно чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз“, като при управление на автомобила си жалбоподателя И. не спрял на подадения специален светлинен и звуков сигнал  за спиране и се опитал да избяга от мястото, извършвайки внезапно преминаване в лентите за движение, нарушавайки правилата за движение пътното платно, създавайки опасност за движението и пр. нарушения на Закона за движение по пътищата .

Както вече бе посочено при обсъждане на възприетата от съда като установена фактическа обстановка, констатира се, че по време и на място на деянието – полицаите са изпълнявали служебните си задължения, с оглед заеманата от тях длъжност, изпълняващи задълженията си по охрана на обществения ред и пътен контрол .

Установи се още, че при изпълнение на горните си задължения, свидетелите са направили опит да осъществят правомощието си по ЗДвП - да спрат  ***, управляван от И.,който извършил различни по вид активни действия: неспиране на подаден светлинен и звуков сигнал на полицейски автомобил,обозначен с отличителни надписи и сигнална лампа; ускоряване скоростта на управляваното от него МПС и бягство с автомобила, наложило следване/преследване от страна на патрула; няколкократно подаване на звукови и светлинни сигнали за спиране;извършил маневри,изразяващи се в последователно внезапно преминаване лентите за движение с една и съща цел - препятстване извършването на проверка от органите за контрол и регулиране на движението.И. не просто е пречил за извършване на проверка, но с активните си действия е положил усилия да възпрепятства органите на властта да изпълнят задълженията си.

Безспорно, в практиката на ВКС е мотивирано разграничението между престъплението по чл.270 ал.1 от НК и административно нарушение - отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението по текстовете от ЗДвП –например по чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП,чл.104 ал.1 от ЗДвП,чл.5 ал.2 от ЗДвП и др.

ВКС е имал повод нееднократно да изтъкне, че не всяко неподчинение.на разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно пречене на изпълнението на задълженията на органа. Съдебната практика ясно разграничава престъплението по270, ал. 1 от НК от аналогичното административно нарушение по ЗДвП по съответната степен на обществена опасност на осъществените деяния. Самият факт на отказа да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението не изчерпва съдържанието на противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията си. Законовият израз „пречи” предпоставя във всички случаи някакво обективно поведение от страна на дееца с различен интензитет, което обуславя по-високата обществена опасност на деянието, съставляващо престъпление, в сравнение с кореспондиращото му административно нарушение. Това разбиране е последователно застъпено в множество актове на касационната инстанция – например р. № 16 от 24.02.2009 г. по н. д. № 652/2008 г., ІІІ н. о., р. № 435 от 05.10.2010 г. по н. д.№ 418/2010 г., ІІІ н. о., р. № 511 от 26.11.2013 г. по н. д. № 1166/2013 г., І н. о., р. № 113от 20.03.2014 г. по н. д. № 207/2014 г., ІІІ н. о., р. № 141 от 01.08.2016 г. по н. д. №462/2016 г., ІІІ н. о., р. № 55 от 28.03.2017 г. по н. д. № 71/2017 г., І н. о. и др.

В цитираните решения обяснимо са обсъждани многообразни фактически ситуации с оглед спецификата на всеки отделен казус. Във всички тях обаче неотклонно е следван един и същи подход –съставомерността на поведението на извършителите на престъпления по чл. 270, ал. 1 от НК и отликата им от съставляващите административни нарушения. Аналогични деяния са диференцирани не изолирано с оглед факта на обичайното неизпълнение на съответното разпореждане, а на базата на допълнително поведение на дейците, насочено към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в чл. 270,ал. 1 от НК категории лица. (напр.в р.№254/2018г. по КНОХД№923/2017г. на ВКС се казва: „Завишената обществена опасност на подобни съставомерни деяния може да се илюстрира примерно с факти като преминаване с висока скорост покрай полицейския орган; предприемане на опит за бягство, наложил преследване, съпротива, укриване, принудително спиране, заключване на врати при необходимост от достъп в помещение, укриване на вещи, подлежащи на опис, както и всякакви други проявни форми на поведение, препятстващо изпълнението на възложените на държавните органи и лицата с публични функции служебни задължения, които няма как да бъдат изчерпателно формулирани”).

В разпоредбата на  чл. 24, ал.1, т.6 НПК е изразено  правилото "non bis in idem", непозволяващо провеждане на наказателно производство спрямо същото лице за  същото престъпление.  Правилото "non bis in idem" се прилага с оглед фактите, предмет на приключилото или висящо наказателно производство.

При това положение е несъмнено, че процесното наказателно постановление  е издадено в нарушение на принципа "Non bis in idem", въведен с нормата на чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, която норма по силата на чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложима в административно-наказателното производство.

В случая спрямо жалбоподателя А.Т.И.  има влязло в сила определение на РС Плевен – посочено по-горе, и то за същата деятелност, като описаната в наказателното постановление. В случая се ангажира наказателната му отговорност за втори път за едно и също деяние, т.е. в нарушение на принципа. В този смисъл има константна съдебна практика, както на националните съдилища, така и на Европейски съд по правата на човека, досежно приложението на чл. 4 по Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС.

С оглед н.горното съдът счита, че  жалбата е     ОСНОВАТЕЛНА. 

Водим от изложеното до тук съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0938-006423 от 05.12.2018  година на Началник Сектор „Пътна полиция“ към О.на М.П. с което а А.Т.И. ***  за нарушения на  чл. 104 ал.1 и чл. 5 ал.2 т.4 от ЗДвП, на основание чл. 179,ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено адм. наказание глоба в размер на 150лева и на основание чл.180,ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП - адм. наказание глоба в размер на 100 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава  дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс  пред Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че решението е изготвено.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: