Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 28.07.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в на петнадесети юли две хиляди
и петнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
секретар Д.М. като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1974 по описа за 2014г. и като обсъди:
Предявени искове с
правно основание чл.124 ГПК.
К.И. *** моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Л.И.
*** и Ф.И. *** , че е собственик по наследство на 1/3 ид.ч.
от самостоятелен обект с площ от 27кв.м. разположен в първи приземен етаж от
жилищната сграда, целият етаж заснет по КК на Асеновград като СО №
00702.522.115.1.1 от цялата жилищна сграда с № 00702.522.115.1 в ПИ на ул. „Сливница“ № 6, който СО в партера на сградата е заснет
с ИД № 00702.522.115.1.6 с площ от
27кв.м. и представлява отделен търговски обект - магазин. Твърди, че с ответниците
са преки наследници на Илия Г. Раев, поч. на 07.02.1993г
и на Мария Иванова Раева поч. на 03.04.2002г.
Страните по наследство се явяват съсобственици в дворното место в гр.
Асеновград ул. „Сливница“ 6, заснето по КК на Асеновград като ПИ 00702.522.115,
с площ от 210кв.м., от който по силата на дарение ищцата притежава ½ ид.ч. В описания имот страните притежават в режим на етажна
собственост отделни обекти - жилища, разположени в построената в местото
четириетажна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и три жилищни със ЗП
от 104кв.м., както и отделни гаражи в построената в имота сграда с ИД
00702.522.115.2 с обща ЗП от 50кв.м. С ответниците
има спор относно правата на собственост досежно обектите, разположени в приземен етаж на
четириетажната сграда, в който са разположени и винаги са съществували два
самостоятелни обекта - един голям търговски обект магазин, с площ от
55-60кв.м. и един по малък - с площ от
27 кв.м., който е общ за всички етажни собственици самостоятелен обект, който
винаги се е ползвал от наследодателите до смъртта им, а след това от
наследниците. През 2006г този обект е бил изцяло преусторен
в магазин за промишлени стоки, и е отдаван от наследниците под наем, като и те
са получавали наемите. Спорният обект се притежава по наследство от страните по
делото при квоти по 1/3 ид.ч. за всеки един. Бил е
отразен в КК като самостоятелен обект , и попълнен в КК, с влязло в сила решение
по АХ 2874/2013г на ПАС . Заповедта относно нанасянето на обекта и заличаването
на целия партерен етаж като един обект е
отменена, след което Костадин Сираков се е разпоредил се неговата 1/3 ид.ч. от целия партерен етаж, заснет като самостоятелен
обект 00702.522.115.1.1, като по този начин оспорва правата на ищцата върху по
малкият по площ магазин. Оспорва прехвърлителната сделка, предмет на НА56 том VІ дело 4623/2013г на нотариус Кожухарова, като
заявява че прехвърлителят не е бил собственик на
втори съществуващ самостоятелен обект в
този етаж с площ от 27кв.м. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът Л.С. оспорва иска. Твърди,
че е собственик на целия магазин от 82кв.м., заснет като СО 00702.522.115.1.1, намиращ се на партерния етаж на сградата в ПИ
00702.522.115 по КК на Асеновград въз основа на договор за прехвърляне на имота
срещу издръжка и гледане , за който е оформен НА 1032 том VІ дело 1691/91г на,
по силата на който Илия Г. Раев и Мария
Иванова Раева са й прехвърлили на нея и на сина й Костадин Сираков имота
срещу поето задължение за издръжка и гледане, впоследствие с НА за
дарение 119 том 13 дело 1770/2013г Костадин Сираков е прехвърлил на ответницата
неговата ½ ид.ч. Твърди, че претендираният от
ищцата имот не е нанесен в кадастралната
карта, а към настоящия момент ищцата е пропуснала срока за
оспорване на така осъществените сделки, поради което е недопустимо да се
оспорва правата на собственост по тези договори. Ищцата се легитимира като собственик само на идеални
части от дворното място и от общите чести на къщата . Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски.
Ответникът Ф. Р. счита
исковата молба недопустима , тъй като се
претендират идеални части от собствеността на Л.С., която е получила имота съгласно договор за издръжка и гледане, и по дарение. Твърди, че родителите на
страните са починали съответно през 1993г и 2002г, поради което и е изтекла петгодишната давност, в която ищцата би
могла да претендира, че притежава идеални
части от целия имот с площ от 82кв.м.
Претендираният
имот не е нанесен в КК на Асеновград. Заявява,
че след извършване на преустройството 2006г ищцата е започнала да заявява устни
претенции, че притежава някакви идеални
части в преустроения обект , като ответниците са били
категорично против тези претенции, в
резултат на което ищцата се е опитала самостоятелно да направи изменение
на КК и да се впише преустроеното
помещение. Така допуснатото изменение е било отменено с решение на АдмС Пловдив. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът
намира за установено следното : На
02.10.1956г Ф. Николова Караджова е продала на Илия Г. Раев ½ ид.ч. от къща с
дюкян, парцел І-278 в гр. Асеновград на улици „Сливница“ и „Георги Димитров“, квартал
289 , с общо пространство 212кв.м., при граници: Пенка Станева, Тодор Игнатов и
от две страни улица, за сумата от 24000лв.
Радка Георгиева Кашикова е продала на
10.07.1957г на Илия Г. Раев 1/12 ид.ч. от цялата къща
с дюкян и дворното место, представляващо парцел І-278 по регулационния план на
гр. Асеновград, на ул.“Сливница“ и „Георги Димитров“ от 212 кв.м. при граници: Пенка Станева, Тодор Игнатов и
от две страни улица. След извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 483 ГПК(отм) , Илия Г. Раев от гр. Асеновград, е бил
признат за собственик по делба и давностно владение на
2/12 ид.ч.
от дюкян , къща и сайвант, находящ се в гр.
Асеновград, на улица „Георги Димитров“ №
88, парцел І-278 в кв.289 по
плана на Асеновград от 212кв.м. , при
граници: ул. „Сливница“, ул. „Георги Димитров“ и Теодор Игнатов. С протокол № 101 от 14.05.1958г по повод
искане от Илия Раев е определено ниво и
дадена строителна линия за два етажа над дюкяна на ул. Сливница. На 07.09.1976г Илия Г. Раев, със съгласието на съпругата си Мария
Иванова Раева е дарил на дъщеря си К. Иванова Раева ½ ид.ч. от парцел
І-2048 в кв.123 , по плана на Асеновград,
½ ид.ч. от избата , както и правото да построи
по утвърден архитектурен план третия жилищен етаж над магазините, при граници на
парцела: ул. „Сливница“, ул. „Г. Димитров“ и Тодор Игнатов. На 28.08.1990г Илия Г. Раев, заедно със
съпругата си Мария Иванова Раева, и двамата от гр. Асеновград, са прехвърлили
на Ф.И. Раева първият жилищен етаж от
триетажната жилищна сграда от 120кв.м. , в построена в парцел І-2048, в кв.123 по плана на Асеновград, състоящ се
от 212кв.м. , с уредени регулационни отношения, ведно с ¼ ид.ч. от избата, при
граници на парцела: ул. „Г. Димитров“, ул. „Сливница“ и Гълъб Г. Станев, срещу
задължението на приемателката да поеме цялостната
издръжка на прехвърлителите до края на живота им. Илия
Г. Раев и Мария Иванова Раева са прехвърлили на 21.11.1991г на дъщеря си Л.И.С.
и внука си Костадин Иванов Сираков
магазина от триетажната жилищна сграда, построена в парцел І-2048 в кв.123 , по плана на гр. Асеновград,
състоящ се от 212кв.м. , при граници на парцела: ул. „Г. Димитров“, ул. „Сливница“ и Гълъб Г.
Станев, срещу задължението на
приемателите да поемат цялостната издръжка на прехвърлителите
до края на живота им, осигурявайки им храна, жилище, дрехи, отопление, осветление,
лекарства и лекарска помощ, полагане на грижи. На 11.07.2013г Костадин Иванов
Сираков е дарил на Л.И.С. ½ ид.ч. от СОС с идентификатор 00702.522.115.1.1, по КК на
Асеновград, с адрес на имота гр. Асеновград, ул. „Сливница“ № 6, етаж първи , намиращ се в сграда едно, разположена в ПИ 00702.522.115,
с предназначение - за търговска дейност,
брой нива на обекта едно, с площ по документ 82кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата - на същия етаж няма,
под обекта няма над обекта 00702.522.115.1.2, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата. Илия Г. Раев е починал на
07.02.1993г и е бил наследен от съпругата си Мария Иванова Раева починала на
03.04.2002г, и дъщерите си К.И. Христова,
Ф.И.Р. и Л.И.С.. На името на К.И.Х.,
Ф.И.Р. и Л.И.С. е издадено разрешение за
строеж на обект 4 категория № 108/24.03.2006г, а именно за преустройство на
част от приземния етаж на жилищна сграда в магазин за промишлени стоки, въведен
в експлоатация на 09.08.2006г. Със заповед № КД -14-16-1189/18.07.2013г
на Началник СГКК гр. Пловдив е било
одобрено изменение то на КК и КР на гр. Асеновград, представляващо нанасяне на схеми на СОС с
идентификатор 00702.522.115.1.5, 00702.522.115.1.6, 00702.522.115.2.1, 00702.522.115.2.2,
и е заличен
схема на СОС с идентификатор 00702.522.115.1.1, с площ по документ 82кв.м. Така постановената заповед е отменена като
незаконосъобразна с Решение № 564 /27.02.2014г
на Адм Съд Пловдив по АХ 2874/2013г, (в сила от 19.06.2014г) в
частта й, относно нанасянето на нови обекти в КК и
КР схема на СОС с идентификатор 00702. 522.115.1.5 и схема на СОС с идентификатор
00702.522.115.1.6 и в писаните данни, включително за собствеността по отношение
на тях, и относно заличаването на СОС с идентификатор 00702.522.115.1.1 и вписаните данни за тях. На 30.01.2006г, между К.И. Христова, Ф.И.Р. , и Л.И.С. от една
страна в качеството им на наемодатели, и ЕТ „Картин - Борис Ставрев“ гр. Асеновград от друга –
наемател, е сключен договор за наем с
предмет на договора - стая, коридор и санитарен възел за магазин за
промишлени стоки и търговия в гр. Асеновград, ул. „Сливница“ № 6 , със срок на договора пет години , считано от
01.02.2006г, при договорена наемна цена от 150лв. На 01.02.2011г е сключен договора за наем
между К.И. Христова, Ф.И.Р. и Л.И.С. от една страна в качеството им на
наемодатели и ЕТ „Василка Борисова – 70“ гр. Асеновград от друга - наемател, с предмет на договора – недвижим
имот на приземен етаж в гр. Асеновград, ул. „Сливница“, състоящ се от стая ,
коридор и санитарен възел, за магазин за промишлени стоки и търговия, със срок
на договора – до 31.12.2011г и договорена наемна цена от 360лв месечно. К.И.Х.,
Ф.И.Р. и Л.И.С., в качеството им наемодатели от
една страна и ЕТ „Латера - Й. Мутафова“ Асеновград от друга, като наемател са сключили
договор за наем от 01.02.2013г, по силата на който наемодателите са отдали на наемателя за временно ползване недвижим имот на ул. „Сливница“, Асеновград, на приземен етаж, състоящ се от
стая, коридор и санитарен възел за магазин за булчински рокли и промишлени
стоки, със срок на договора – 31.01.2014г и договорена наемна цена от 210лв месечно. Представя се от К.И. Христова декларация за
идентичност на имената , съгласно която имената К.И.Х. и К.И. Раева, К. Иванова
Раева са имена на едно и също лице.
Горното се установи от представените и приети по делото в
заверени преписи: НА 484 том ІІІ дело 1194/76г на Асеновградски
районен съдия, НА 1032 том VІ дело
1691/91г на Асеновградски районен съдия, НА 56 том VІ дело 987/2013г на нотариус Кожухарова,
вписан в СВ с Акт 119/2013г, у-ние насл. изх. №
20-00-6079/13.10.2014г, разрешение за строеж № 108/24.03.2006г, у-ние 98/09.08.2006г, договор за наем от 30.01.2006г, договор за наем от 01.02.2011г, договор за
наем от 01.02.2013г, декларация за идентичност на имената, Решение № 564
/27.02.2014г на Адм. Съд Пловдив по АХ 2874/2013г, НА 594 том ІІІ дело 924/1990г
на Асеновградски районен съдия, НА 13 том І дело
17/58г на Асеновградски народен съдия, НА 189 том І
дело 325/57г на Асеновградски народен съдия, НА 208
том ІІ дело 373/56г на Асеновградски народен съдия.
Съгласно
заключението на допусната СТЕ, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно
изготвено, в партерния(приземния етаж)
на четири етажната масивна жилищна сграда съществуват на място два отделни
самостоятелни обекта с два отделни
входа. Единият е с вход от улица „Цар Иван Асен ІІ“ и в момента на огледа се
ползва за фото ателие, е вторият е с вход от улица „Сливница“, като има достъп от дворното място с коридор
и санитарен възел и втори вход - достъп
директно от улица „Сливница“. Посочено е
от експерта, че в момента на огледа вторият самостоятелен обект не се ползва. Експертът сочи, че приземния етаж на жилищната
сграда по сега действащата КК е заснет като СОС с идентификатор
00702.522.115.1.1 с предназначение на същия за търговска дейност с площ 82кв.м.
Изслушан в с. з. заявява, че единият обект от към ул. „Цар Иван Асен ІІ“ е
по-голям като площ със самостоятелен санитарен възел, а по малкият е откъм ул.
„Сливница“, няма вътрешна връзка между двата обекта, между тях има зид.
Ответникът Ф.И.Р. , в обясненията по реда на
чл. 176 ГПК заявява, че след
прехвърлянето на търговски обект с площ от 82 кв.м. с НА 1032 на Л.С. и
Костадин Сираков , части от този търговски обект не са прехвърляли на К. Христова.
Твърди, че не е имала претенции към търговския обект. Според ответницата няма обекти от наследството на родителите на страните в
сградата в гр. Асеновград, които да не са били прехвърлени приживе на трите
сестри – страни по делото. Твърди, че по инициатива на ищцата са подписани
договорите за наем след 2006г, със съгласието на Л.С.. Преустройството 2006г се
е състояло в отваряне на врата.
В хода на производството бяха
събрани гласни доказателства. Св. Елена
Николаева знае сградата, в която са
живели родителите на страните, живяла като ученичка там от 57 до 60г като
квартирантка на Мария и Илия Раеви, живели на втория жилищен етаж, а след като
завършила и се омъжила, отново живяла
там на партерния етаж от 63 до 75г. Твърди, че на този етаж имало една стоя с вход откъм двора, а главния
вход за сградата е бил на ул. „Сливница“. През годините имало много квартиранти
за тая ста, а
откъм главната улица имало друго помещение, което е сегашното фото. Стаята, която се е давала под наем имала вход откъм
двора. Св. Петко Филчев познава страните
по делото. Знае сградата, в която са живели родителите на страните, партерният
етаж бил гола плоча преди да почне да се строи къщата, има стаи в партерния
етаж. Твърди, че е влизал, имало една стая в партера, която била отделно от
жилищната сграда и се ползвала от Илия Раев.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: Предявен иск с
правно основание чл. 124 ГПК – за признаване за установено, че ищцата е
собственик на спорния имот по наследство от родителите им . Исковете са допустими при наличие на интерес. Възражението
за недопустимост, поради изтекла давност, е всъщност такова по същество на
делото. Неоснователно е възражението за нередовност на ИМ, поради
неиндивидуализиран предмет на делото. Спорният имот е в достатъчна степен
индивидуализиран.
Разгледани по същество останаха недоказани. Не се
спори по делото, а и това се установява от ангажираните писмени доказателства,
че страните са наследници на Илия Г. Раев,
поч. на 07.02.1993г и на Мария Иванова Раева поч.
на 03.04.2002г. Не е спорно и обстоятелството, че Илия Раев е бил собственик на
основание покупко- продажба, делба и давностно владение на парцел І-278 в кв.289 по плана на Асеновград от 212кв.м. на улица „Георги
Димитров“ № 88 който парцел по КК
на Асеновград е заснет като ПИ
00702.522.115 , при граници: ул. „Сливница“,
ул. „Георги Димитров и Теодор Игнатов. От ангажираните писмени доказателства,
се установява, че при придобиването на имота от наследодателя на страните, в
същият е имало дюкян , къща и сайвант, а
след закупуването на наследодателя през 1958г
е определено ниво и строителна линия за построяване на двуетажна сграда
в имота. Към
настоящия момент в имота има построена четириетажна жилищна сграда, заснета с
идентификатор 00702.522.115.1 с призем, заснет по КК
като СОС с идентификатор 00702.522.115.1.1 с площ от 82кв.м. На
07.09.1976г Илия Г. Раев, със съгласието
на съпругата си Мария Иванова Раева е дарил на дъщеря си К. Иванова Раева
½ ид.ч.
от парцел І-2048 в кв.123 , по
плана на Асеновград, ½ ид.ч. от избата , както
и правото да построи по утвърден архитектурен план третия жилищен етаж над магазините, а 1991г - на Л.И.С.
и Костадин Иванов Сираков - магазина
от триетажната жилищна сграда, построена в парцел І-2048 в кв.123 , по плана на гр. Асеновград, срещу
поето задължение да поемат издръжка и гледане на прехвърлителите. На Ф.И. Раева е
прехвърлен на 28.08.1990г от наследодателя, със съгласието
на съпругата му първият жилищен етаж от триетажната жилищна
сграда от 120кв.м. , построена в парцел І-2048, в кв.123 по плана на Асеновград. Претендира
се от ищцата 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект с площ
от 27кв.м., разположен в приземен етаж от жилищната сграда построена в
имота, която е била заснета с идентификатор 00702.522.115.1.6, по наследство.
От ангажираните писмени доказателства не се установява кога е построена
сградата в имота, какво е представлявала към датата на придобиване по дарение от ищцата ½ ид.ч. от
избата, както и каква част от призема е съставлявала, нито пък прехвърленият на Л.С. и Костадин Сираков
магазин , каква част е съставлявал от призема към
датата на прехвърлителната сделка. Съгласно заключението на СТЕ приземния етаж е
заснет с идентификатор 00702.522.115.1.1 в приземния етаж на жилищната сграда
съществуват на място два отделни самостоятелни обекта с два отделни входа, като
единият се ползва за фото ателие и е с вход откъм улицата, а вторият – откъм
двора, но не се ангажират доказателства кой от тези обекти се е ползвал като магазин,
кой като изба(св. Николаева твърди, че в призема към 63г е имало една стая с вход откъм двора самостоятелен, а
последно това помещение е било магазин за булчинска украса). Св. Филчев пък
заявява, че в партерния етаж имало една
стая, но тя била извън жилищната сграда. Или липсва възможност да се установи
към датата на смъртта на наследодателите
да са били собственици на част от
приземния етаж на жилищната сграда. Вярно е, че в договора за наем от 01.02.2013г, с предмет на договора стая, коридор и санитарен възел за магазин, е
отбелязано в договора, че наемната цена се дължи по 70лв на всеки
един от наследниците, последното обаче при липса на доказателства че отдаваният
имот под наем състоящ се стая, коридор и санитарен възел е с
площ от 27кв.м., е недостатъчно за да се направи обоснован извод за идентичност
на претендираният от ищцата имот и отдаваният под
наем . Не се
ангажираха и доказателства, че претиндираното от ищцата помещение , което е било заснето
по КК като СОС 00702.522.155.1.6 е бил изцяло преусторен
в магазин за промишлени стоки не се ангажираха. Единствено в обясненията на
ответницата Ф.Р., същата заявява че
преустройството се е състояло в отваряне на врата, а вещото лице при огледа на призема е установило, че между двете помещения има зид. В тежест на ищцата в настоящото производство беше да установи при
условията на пълно доказване твърденията си, че наследодателите са били
собственици на помещение от 27 кв.м. в призема на
жилищната сграда, построена в ПИ 00702.522.115, и заснета с идентфикатор
00702.522.115.1. Тя не стои това, поради което искът ще следва да се отхвърли
като недоказан. Поради отхвърлянето му, не следва да се разглежда направеното
възражение за погасяване по давност.
Съобразно изхода на делото, на
основание чл. 78 ал.3 ГПК и предвид
заявената претенция, следва да бъде осъдена ищцата да заплати
на Л.С. разноски по производството в размер на 600лв, а на Ф.Р. – в размер на
400лв (съобразно представените доказателства за
направени такива) .
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.И. ХРИСТОВА ЕГН ********** *** иск за признаване за
установено по отношение на Л.И.С. ЕГН ********** *** и Ф.И.Р. ЕГН **********
*** , че е собственик по наследство на 1/3 (една трета)ид.ч.
от самостоятелен обект с площ от 27(двадесет и седем)кв.м., разположен в първи приземен етаж от жилищната
сграда, целият етаж заснет по КК на Асеновград като СО №
00702.522.115.1.1(нула нула седем нула две точка пет
две две точка едно едно пет
точка едно точка едно) от жилищна сграда
с № 00702.522.115.1(нула нула седем нула две точка
пет две две точка едно едно
пет точка едно) в ПИ на ул. „Сливница“ №
6, който СО в партера на сградата е бил заснет
с ИД № 00702.522.115.1.6(нула нула седем нула две точка пет две две
точка едно едно пет точка едно точка шест), представляващ
отделен търговски обект - магазин.
ОСЪЖДА
К.И.
ХРИСТОВА ЕГН ********** *** да заплати на Л.И.С. ЕГН ********** *** разноски
производството в размер на 600(шестотин)лв.
ОСЪЖДА К.И. ХРИСТОВА ЕГН ********** *** да
заплати на Ф.И.Р. ЕГН ********** *** разноски производството в размер на 400(четиристотин)лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: