РЕШЕНИЕ

 

Номер    260612                        Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

 

На 28.09                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 15.09.2020 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  2791 по описа на съда за   2020 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. 

Ищцата Н.С.К. *** моли съдът признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № **** г. на **** на ответната страна, да възстанови ищцата на заемана до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода 07.01.2020 г. – 06.02.2020 г. в размер на 1 401, 54 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът ОУ “Пенчо Слайвейков“ – гр. П. оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прихващане, като моли съда при уважаване на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ да прихване от присъдената на ищцата сума сумата 2 804, 16 лева бруто (или 3 792, 86 лева него), представляваща изплатено на ищцата на отпаднало основание обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от  представените в тази насока писмени доказателства е видно, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответната страна от 11.09.2014 г., последно като „*****“. С процесната Заповед, връчена й на 07.01.2020 г., считано от датата на връчване на Заповедта трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, като със самата процесна Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие от работодателя в размер на две брутни трудови възнаграждения, по чл.222, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението, но за не повече от два месеца – след представяне на копие от трудовата й книжка и декларация, и по чл.224, ал.1 от КТ.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключенията от 07.08.2020 г.  и допълнителното такова от 28.08.2020 г., и двете на вещото лице по ССЕ З.М., действително с утвърденото със Заповед № **** г. и променено допълнително със Заповед № *****г. на **** на ответното училище Длъжностно разписание, в сила от 16.09.2019 г., е била съкратена единствената щатна бройка по предходното Длъжностно разписание за длъжността „*****“, като след уволнението на ищцата не е бира разкривана нова щатна бройка за тази длъжност и не са били назначавани нови хора на нейно място   - поради което съдът намира, че действително е било налице съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност към момента на уволнението й ****.), а оттук – че наведените доводи на ищцата за незаконосъобразност на уволнението й поради липсата на реално съкращаване на щата, се явяват неоснователни. Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства и от посоченото заключение на ССЕ, че за заеманата от ищцата преди уволнението й длъжност „****“ е била предвидена една щатна бройка преди съкращаването на щата – поради което и ответникът не е бил длъжен да упражни правото си на подбор преди уволнението на ищцата, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на уволнението й поради неупражняване от страна на ответника на правото му на подбор преди уволнението й.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с Н. К. и предвид обстоятелството, че тя боледува от ****, преди уволнението й ответникът е поискал и получил от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. П. предварително писмено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, а също така  - и мнение на *****, както и предварително съгласие от Синдикалната организация на СБУ към КНСБ в ответното училище – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи, че преди уволнението й ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.333, ал.1, т.3, ал.2 и ал.4 от КТ и с оглед разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ процесната Заповед се явявала незаконна и следвало да бъде отменена само на това основание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че доколкото е било налице реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата до уволнението й длъжност, както и предвид обсоятелството, че ответникът е изпълнил задълженията си по чл.333, ал.1, т.3, ал.2 и ал.4 от КТ, а освен това в конкретния случай не е бил длъжен да упражнява правото си на подбор по критериите на чл.329 от КТ, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед отхвърлянето на този иск и акцесорния му характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ (като предвид отхвърлянето на иска за присъждане на ищцата на обезщетение за оставането й без работа поради уволнението не следва да се заглежда направеното от ответната страна възражение за прихващане).

С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 1 200 лева – платено адвокатско възнаграждение.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.К., ЕГН **********,***, и съдебен адрес:***, адв. Н.К., против ОУ „Пенчо Славейков“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Батак” № 57, представлявано от *****, със съдебен адрес:***, офис 6, адв. Т.Д., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като тава на Заповед № **** на ответната страна, възстановяване на ищцата на заемана до уволнението длъжност, както и осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода 07.01.2020 г. – 06.02.2020 г. в размер на 1 401, 54 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Н.С.К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ОУ „Пенчо Славейков“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 200 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 29.09.2020 г.

           

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.