№ 443
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100508223 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8223/2021 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на Д. Н. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20003178 от
06.01.2021 г постановено по гр.д.№12074/2020 г на СРС , 79 състав ; с което е отхвърлен
иска на въззивника да се осъди „Л.Б. ЕООД Енд Ко“ КД ЕИК ******* с.Равно поле ,
Община Елин Пелин да му заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 3000 лева
обезщетение за неимуществени вреди / душевни страдания , притеснения ,
неудовлетвореност/ от възлагане от ответника като работодател за периода 22.11.2017 г –
31.01.2020 г на работа като общ работник вместо като заместник мениджър филиал ;
- и по частна жалба на Д. Н. П. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №20095278
от 14.04.2021 г по посоченото дело , с което СРС е оставил без уважение искането на П. във
въззивната жалба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските .
Въззивникът излага във въззивната жалба доводи за недопустимост и неправилност на
решението на СРС. Първоинстанционният съд не е взел предвид , че искът е на основание
чл.127 ал.1 т.1,2 и ал.2 КТ за осигуряване на нормални условия за работа и пазене на
достойнството на служителя . Трябва да се включи в правната квалификация и чл.52 ЗЗД ,
1
защото той касае неимуществените вреди . Ответникът не е представил работните графици
за „заместник мениджър филиал“ , а представя работно време за времето на работа .
Длъжността на въззивника е била ръководна , а не на общ работник . Представените от
ответника документи са неверни , а разпитаните свидетели са заинтересовани като негови
служители . При завеждане на делото ищецът е бил служител на ответника . Искът е доказан
с представените болнични листове за хипертонични кризи .
Въззиваемата страна е подала писмен договор , в който оспорва въззивната жалба .
Възлагането на работа в кръга на трудовите функции не е деликт и такъв фактически състав
не е налице . Не е необходимо да се съединява настоящото дело с това за оспорване на
дисциплинарно уволнение . С представените писмени доказателства и свидетелски
показания е доказано , че длъжността на ищеца като зам.мениджър филиал не е ръководна и
е можело да му възлагат и други функции и задачи.
Въззивникът излага в частната жалба доводи за неправилност на определението на СРС по
чл.248 ГПК . Делото не е с фактическа и правна сложност и адвокатското възнаграждение на
ответника е прекомерно . Делото е трудово и безплатно за ищеца т.е. той не дължи такси
съгласно чл.359 КТ .
Въззиваемата страна е подала писмен договор , в който оспорва частната жалба. В случая е
присъдено минималното адвокатско възнаграждение от 600 лева с ДДС , а уговореното от
1000 лева с ДДС не е прекомерно . Ищецът постоянно води дела , а като ги загуби се оплаква
от разноските . Спорът не е трудов и се дължи държавна такса . Делото не е с ниска
фактическа и правна сложност
Въззивната и частната жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 12.01.2021г и е обжалвано в срок на 26.01.2021 г /по пощата/ . Определението
по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 26.04.2021 г и е обжалвано в срок на 05.05.2021 г
.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочените решение и определение
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . С
оглед твърденията за нанесени неимуществени вреди СРС не е разгледал непредявен иск .
Чл.127 ал.1 т.1,2 и ал.2 КТ съдържат правила за поведение на работодателя /ръководните му
органи/ към работниците/служителите , но не обосновават отделен иск с такава правна
квалификация . Чл.52 ЗЗД също не е необходимо да се включва в правната квалификация ,
която е по чл.49 ЗЗД .
2
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел следното . Не се спори между страните и е видно от
допълнително споразумение от 01.11.2015 г , че ищецът е работил на длъжността
„заместник мениджър филиал“ . Налице е длъжностна характеристика , според която наред с
някои ръководни функции ищецът е длъжен да изпълнява и други задачи по нареждане от
директния ръководител /мениджър филиал/ . За извършваната работа са представени
графици на смените . Според свидетелите З.М. и С.С. „заместник мениджър филиал“ работи
абсолютно всичко в магазина , подрежда щандове , пече хляб , работи на касата и пр.
Ищецът е бил в определени смени началник смяна при отсъствие на мениджър филиал .
Според СРС извършването на задачи извън посочените в длъжностната характеристика е
уговорено да става „при необходимост“. По делото е доказано , че ищецът е извършвал
постоянно задачи , които не са били ръководни съгласно длъжностната характеристика т.е.
има неправомерно поведение от страна на служителите на ответника . От друга страна
ищецът не е доказал вреди - настъпването на душевни страдания и претеснения .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. По делото е безспорно доказано , че на ищеца са възлагани множество задачи , които не
кореспондират с длъжностната му характеристика за длъжността „заместник мениджър
филиал“ . Съгласно чл.127 ал.1 т.4 КТ работодателят трябва да изготви и връчи на работника
длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му.
Работодателят не може да възлага несвойствени задължения на работника , нито да му
възлага да работи „абсолютно всичко“ по негова преценка . В трудовите правоотношения
действа принципа , че работодателят не може да ги изменя едностранно , включително и
относно характера на извършваната работа – чл.118 ал.1 КТ . Противоречи на чл.118 ал.1 КТ
клаузата в процесното споразумение , че ръководителят може по своя преценка да възлага
на ищеца и „други задачи“. Подобна „клауза“ обезсмисля цялата уредба на трудовия договор
по КТ и може да доведе до пълен произвол от работодателя .
От друга страна законосъобразна е констатацията на СРС , че ищецът не е доказал
твърденията си за настъпили неимуществени вреди /морални страдания/. Болнични листове
по делото не са представени , а и да бяха представени само с тях не би се доказало , че
евентуално влошаване на здравословното състояние на ищеца се дължи именно на
посочените действия на ответника . Ищецът не доказва , че е имал негативни изживявания
от възложената несвойствена работа , нито е представил свои възражения до работодателя , а
е продължил да работи и да получава трудово възнаграждение до момента на уволнението
си . В хипотеза на чл.49 ЗЗД вредите подлежат на доказване от ищеца при условията на
пълно доказване , а доказателства за тях не са представени . Като е отхвърлил иска СРС е
3
постановил правилно решение , което трябва да бъде потвърдено.
Законосъобразно е и определението по чл.248 ГПК . СРС е намалил адвокатското
възнаграждение на ответника до 500 лева без ДДС /или 600 лева с ДДС/ , което съвсем
малко надвишава законоустановения минимум . Това е оправдано , защото делото не е с
най-ниската възможна фактическа и правна сложност . Например , първоначално исковата
молба е била изключително лошо формулирана и правно неиздържана и два пъти е
уточнявана от ищеца , а това затруднява защитата на ответника срещу нея . По делото са
разпитвани свидетели и са приложени множество писмени доказателства т.е. адвокатът на
ответника е осъществил защита . Същият размер на разноски / адвокатско възнаграждение
от 600 лева с включен ДДС / трябва да се присъди на ответника и пред СГС . Адвокатско
възнаграждение от общо 1120 лева се явява прекомерно .
Що се отнася до позоваването на чл.359 КТ , същото е неоснователно . Делото не е трудово
, а и да беше , чл.359 КТ не освобождава работниците и служителите от тегобата да заплатят
разноските на ответника , включително тези за държавна такса , ако загубят делото . В този
смисъл е решение №67 от 03.04.2014 г по гр.д.№2944/13 г на ВКС , IV ГО .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20003178 от 06.01.2021 г постановено по гр.д.№12074/2020 г
на СРС , 79 състав и определение №20095278 от 14.04.2021 г по същото дело .
ОСЪЖДА Д. Н. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Л.Б. ЕООД Енд Ко“ КД
ЕИК ******* с.Равно поле , Община Елин Пелин сумата от 600 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване поради цена на иска под 5000 лева /чл.280 ал.1 т.3 ГПК
/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4