Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 6
гр. Трън, 29.03.2021 г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Трънският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при
секретаря Гергана Ачанова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 96 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване
на искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис - сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
4, представлявано от Д.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт И.И.К. срещу У. Н.Р.,
с ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът
дължи сумата в общ размер на 1119,83
/хиляда сто и деветнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, главница в
размер на 494,36 (четиристотин деветдесет и четири лева и тридесет и
шест стотинки) лева по Договор за потребителски паричен кредит № ***/13.01.2016г. между „Провидент Файнешъл България“ ООД с ЕИК
*********, и У. Н.Р., с ЕГН **********, договорна лихва в размер на 64.32
(шестдесет и четири лева и тридесет и две стотинки) лева, такса за оценка на
досие: 23,40 /двадесет и три лева и четиридесет стотинки/ лева, такса за услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя: 119,32 /сто и деветнадесет лева и тридесет и две стотинки/
лева, такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя“: 275,46 /двеста седемдесет и пет лева и
седемдесет и шест стотинки/ лева и обезщетение за забава в размер на 142,97
/сто четиридесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, както и направените разноски /държавна такса
и юристконсултско възнаграждение/ в заповедното и исковото производства. В исковата молба ищецът твърди, че на 13.01.2016 г. У. Н.Р. в качеството на Кредитополучател е сключил договор
за потребителски паричен кредит № *** с „Провидент Файненшъл България"
ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за
потребителски кредит. Подписвайки
Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че приема сключването
на договора за кредит, че е получил Стандартен европейски формуляр, описващ
вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшьл България"
ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят
се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така,
подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля. При условията на Договора за потребителски кредит,
Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя
потребителски кредит за лични нужди в размер на 700,00 лева, като сумата е
предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на
договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен
размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите
на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за
целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.
Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 138,08 лв. Общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита е в размер на 838,08 лв., които се заплащат
на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 13,97 лв.
Първата погасителна вноска е платима на 22.01.2016 г., а последната погасителна
вноска е с падеж: 10.03.2017 г. С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 35,00 лв.
Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните
са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски
с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за оценка на досие е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,58 лв., които са платими
на падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят се е задължил да
предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома". Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се
съгласява, че сумата „Кредит у дома" е допълнителна и по негово желание и
се предоставя срещу такса. При тази услуга кредита се предоставя на
Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се
събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите,
свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и
че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но
се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на
Кредитиполучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома", която е
дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в
размер на 179,12 лв. и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на
2,99 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата
част от таксата „Кредит у дома", която е в размер на 417,95 лв. е свързана с разходите на
Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на
Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в
седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 6,97 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като обща сума в буква
„Д" на първата страница на договора за кредит, а именно: 597,07 лв. Съгласно чл. 26 от договора за кредит,
Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата
„Кредит у дома", която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като
подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай,
Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране на
погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на
завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно
плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от
30 % от таксага за услуга „Кредит у дома", която е дължима за
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя. Така,
общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит
е в размер на 1470,15 лв., която включва: главница в размер на 700,00
лв., договорна лихва в размер на 138,08 лв., такса за оценка на досие в размер
на 35,00 лв.. такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене в размер на 179,12 лв. и такса услуга „Кредит у дома"
за събиране на погасителните вноски по
местоживеене в размер на 417,95 лв. Съгласно клаузите на договора за
кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 24,51 лева, като в размера на вноската са включени:
вноска по кредита в размер на 13,97 лв., вноска по такса за оценка на досие в
размер на 0,58 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 2,99 лв. и
вноска по такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 6,97 лв. Подписвайки договора
за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума
и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
е 10.03.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
Ищецът,
твърди че на 01.07.2017г. е
сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и
„Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България" ООД/, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/13.01.2016 г., сключен
между „Провидент Файненшъл България" ООД и У. Н.Р. е прехвърлено в полза
на „Изи Асет Мениджмънт" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 1.03.2019 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране
на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/,
по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № ***/13.01.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и У. Н.Р., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането
от страна на „Файненшъл България" ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД по втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия
за доставяне. На Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от
10.06.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на
което е 142,97 лв.
Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер
на 493,30 лв., с която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя: 59,80 лв., такса услуга „Кредит у дома" за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 142,50 лв., такса за
оценка на досие: 11,60 лв., договорна лихва: 73,76 лв., главница: 205,64 лв.
Съдът
по заповедното производство е уважил претенцията им по образуваното
ч.гр.д. № 56024/2019 г. по описа на СРС, 69 състав и е издадена Заповед за
изпълнение. Длъжникът в законоустановения срок е депозирала възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславя правния интерес
от подаване на настоящата искова молба.
Искането е съда след като се запознае с всички доказателства по делото, да постанови съдебен акт,
по силата на който да признае за установено по отношение на длъжника У. Н.Р., че същата дължи на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД сумите, както
следва: главница: 494,36 лв., договорна лихва: 64,32 лв.. такса за оценка на
досие: 23.40 лв., такса за услуга „Кредит у дома" за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 119,32 лв.. такса услуга
„Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя: 275,46 лв. и обезшетение
за забава в размер на 142,97 лв. или сума в общ размер на: 1119,83 лева.
Искат да
бъде присъдена и законна лихва за забава от датата на депозиране на настоящото
заявление в съда до окончателното изплащане на задължението.
Искат да
бъдат присъдени и разноските за държавна такса в размер на 25,00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50,00 лв., изчислено съгласно чл. 26
от Наредба за заплащането на правната помощ, както и разноските в настоящото производство.
Молят да
бъдат присъдени и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Ищецът претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който вземането е оспорено по
основание и размер.
Считат, че искът е допустим, но
неоснователен, тъй като между ответницата и ищцовото дружество не е налице материално правоотношение, вследствие на
което активната материалноправна легитимация
по делото липсва. Не оспорват твърдението, че на 13.01.2016 г. между У.Н.Р.,
ЕГН: ********** и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: ********* /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/, е сключен Договор за
потребителски кредит с № *** за сумата от
700 лв., но оспорват, че ответницата дължи плащане на сумите по договора на ищцовото дружество, поради факта, че последното в
исковата си молба не е представило Договор за цесия, сключен между
„Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: ********* /с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България" ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: *********. Оспорват така действията на ищеца
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с които е
уведомил ответницата за прехвърлянето на
вземането. Считат същите за
незаконосъобразни и нередовни. Смятат, че така предявеният иск е изцяло
неоснователен. В условия на евентуалност, ако настоящият съдебен състав прецени, че„Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК: ********* се явява кредитор по процесния Договор за
потребителски кредит от 13.01.2016 г. и че действията на дружеството по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са
законосьобразни и редовни, излагат твърдение, че част от клаузите на въпросния договор се явяват
неравноправни, съответно нищожни, поради което считат, че искьт е частично основателен по същество и не следва да бьде
уважен от съда в своята цялост.
Считат действията, с които
ответницата е следвало да бъде известена за извършените
цесии, са нередовни и незаконосъобразни.
Чл. 99, ал. 3 ЗЗД гласи, че ..предишният кредитор е длъжен да съобши на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне". С
оглед предходното и предвид липсата на доказателства в тази връзка. излагат
твърдение, че „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България"
ООД/ не е съобщило на ответницата по надлежния ред, че процесното
вземане е било прехвърлено на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК: *********. Освен, че подобен договор за цесия не е представен от
ищцовото дружество, по делото липсва и пълномощно, издадено от първоначалния кредитор в полза на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК: ********* или на последващия цесионер „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК: *********, който да дава представителна власт на някой
от тях да уведоми У.Н.Р., ЕГН: **********, за извършването на първата цесия от
01.07.2017 г.. С оглед това, следва да се
направи обоснованият извод, че приложеното от ищеца Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/*** от 07.03.2019 г., което той е
адресирал до ответницата, е нищожно и не поражда никакви правни последици след себе си. Смятат, че ответницата не е известена по
надлежният ред за въпросната цесия от 01.07.2017 г. Дори и да съществува Договор за прехвърляне на процесното вземане, което ищцовото дружество
сочи, че е от 01.07.2017 г., то същият няма как да
породи действие спрямо ответницата.
От друга страна, дори и да се приеме, че има сключен
Договор за цесия от 01.07.2017 г. между „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК:
********* /с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България" ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК:
*********, както и валидно пълномощно за извършване действията по уведомяването
(чл. 99, ал. 3 ЗЗД) от страна първоначалния кредитор към някои от следващите,
въпреки липсата на всякакви доказателства в тази връзка, считат за нередовни и
последващите действията по връчване на въпросните Уведомления на ответницата от
07.03.2019 г., приложени от ишцовото дружество към исковата молба. Като доказателство за извършеното
уведомяване на ответницата, Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК: ********* е приложило Известие за доставяне с № 1001217. с което е
доказано, че до У.Н.Р., ЕГН: **********. има изпратено писмо, съдържащо
уведомленията от 07.03.2019 г. Следва да се обърне внимание, че на същия документ е отбелязано, че пратката е със статут „непотърсена". С оглед на
това следва да се направи обоснованият извод, че тя не е достигнала своя
адресат, съответно ответницата не е известена за извършените цесии.
Твърдят,
че претендираните от ищцовото дружество акцесорни задължения, а именно: договорна лихва в
размер на 64.32 лв., такса за оценка на досие 23.40 лв., такса за услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя - 119.32 лв., такса за услуга „Кредит у лома" за
събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя - 275.46 лв. и обезщетение за забава в размер
на 142.97 лв., са нищожни, съответно недължими, тъй като те се основават на договор за кредит, който е с неравноправни
клаузи на основание чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, накърняващи добрите нрави на осн. чл. 26 ЗЗД. В този смисъл ответницата
У.Н.Р., ЕГН: **********, се явява ощетена поради необосновано високите
акцесорни задължения договорени в Договор за потребителски кредит с № *** от
13.01.2016 г. и търсени от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********
в настоящото производство.
В
условията на евентуалност, ако съдебният състав приеме за доказано в настоящото
производство, че „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: ********* /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България" ООД/ е прехвърлило процесното вземане на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, както и че ответницата е уведомена
надлежно за извършените цесии, молят съда на осн. чл. 7, ал. 3 от ГПК, да
отхвърли претендираните от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ********* в исковата молба суми по акцесорните
на главницата задължения, срещу У.Н.Р., ЕГН: **********,
а именно договорна лихва в размер на 64.32 лв., такса за оценка на досие 23.40
лв., такса за услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя -119.32 лв.,
такса за услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя -
275.46 лв. и обезщетение за забава в размер на 142.97 лв., поради
нарушаване на добрите нрави.
Считат въпросните акцесорни
задължения за нищожни, съответно недължими,
тъй като те се основават на договор за потребителски кредит, който е с неравноправни
клаузи на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Искат след отхвърляне на
исковите претенции съдът да постанови заплащането на разноските по заповедното
и исковото производства.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява в депозирано писмено становище на упълномощения
представител оспорва предявените искове, евентуално иска частично отхвърляне на
претендираните акцесорни задължения .
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е подало на 02.10.2019г. до Софийски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответника У. Н.Р. за дължими суми по договор за паричен заем от 01.07.2017г.,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 20191110156024/2019 г. на СРС, по
което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.11.2019 г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения едномесечен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил настоящия иск.
По делото е представен и приет
договор за потребителски паричен кредит № *** от 13.01.2016г., сключен между „Провдент
Файнешъл България“ ООД (кредитор) и У. Н.Р. (кредитополучател), по силата на
който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 700,00
лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 60 броя равни седмични
погасителни вноски. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили
на 22.01.2016 г., а на последната – на 10.03.2017г. Страните са уговорили
следните условия по сключения между тях договор: общ размер на всички плащания
– 1470,15 лева, който включва главница в размер на 700 лева, договорна лихва в
размер на 138,08лв. такса за оценка на досие в размер на 35,00лв, такса услуга „Кредит у дома“ в размер на
179,12лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер
на 417,95 лева. Общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 24,51 лв., като в размера на вноската са
включени: вноска по кредита в размер на 13,97лв., вноска по такса за оценка на
досие в размер на 0,58 лв., вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя в размер на 2,99лв и вноска по такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 6,97 лева. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 10.03.2017г.
По делото е приет и договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.07.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България"
ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България" ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № ***/13.01.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и У. Н.Р. е прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.03.2019г. е подписано Приложение 1 към Допълнително
споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт"
АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт"
АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/13.01.2016 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и У. Н.Р., ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което „Изи Асет
Мениджмънт" АД е упълномощил „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД да уведоми от името на „Сити Кеш“ ООД всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 10.11.2010 г., потвърждение за
сключения договор за цесия, подписано от управителя на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
както и уведомително писмо, с което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
уведомява ответника
У. Н.Р., че задължението му по сключения
договор за паричен заем № *** от 13.01.2016 г. е изкупено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
Представени са също и доказателства
във връзка с изложените твърдения за уведомяване на длъжника за сключения
договор за цесия (известие за доставяне), от които е видно, че пратката е
непотърсена.
По делото е прието и заключение на
вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя изцяло в брой на 13.01.2016г.,
като последният е извършил плащания в общ размер на 493.30 лева и с тях са погасени 320,22 лева – главница, 138,08 лева –
договорна лихва и 35.00 лв. такса оценка на досие. Според вещото лице размерът
на непогасеното задължение на ответника към ищцовото дружество е, както следва: 379,78 лева – главница; обезщетение за забава в размер на 128,60
лева за периода от 08.03.2017 г. до 27.07.2020г. Вещото лице е направило и
съответни изчисления, без да включва задължението за услуги „Кредит у дома“,
посочвайки, че в този случай от платените от ответника общо 493,30лева са
погасени 320,22 лева – главница, 138,08 лева – договорна лихва и 35,00лв. такса
оценка на досие, в този случай дължимата главница е в размер на 379,78лв, а
обезщетението за забава върху дължимата главница е в размер на 128,60 лева.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като компетентно изготвено и съобразно задачите, по които е
назначена експертизата.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно:
наличието на договорни отношения между „Провидент файнешъл България“ ООД, правоприемник
на „Файнешъл България“ ЕООД, с ЕИК *********
и ответника У. Н.Р. по сключен между тях договор за потребителски кредит
№ ***/13.01.2016г., наличието на сключен договор за цесия на
процесното вземане между цедента - „Изи Асет Мениджмънт"
АД и цесионера - „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД и уведомяването на ответника за извършената цесия.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Провидент Файнешъл
България" ООД, в качеството му на кредитор и
ответника, в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор
за паричен заем № *** от 13.01.2016 г. Договорът е обективиран в писмена форма
и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и
предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност,
поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по
силата на валидно облигационно правоотношение. Изправността на „Провидент Файнешъл България" ООД досежно
задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя се
установява от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна
експертиза, а и страните не спорят, че сумата е усвоена от ответника.
Установява се наред с това от
представените по делото писмени доказателства, че вземането на кредитора срещу
ответника по сключения договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 16.11.2010г.,
като в тази връзка съдът съобрази и представеното по делото извлечение от
Приложение № 1 към сключения договор за цесия, в което е включено и вземането
на кредитора срещу ответника У. Н.Р.. Съдът, като взе предвид приложеното към
исковата молба
уведомление, с което ответникът е
уведомен, че задължението му по сключения договор за паричен заем е изкупено от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и представеното пълномощно, с
което „Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощил „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството,
които са цедирани съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.07.2019 г. и съобразявайки практиката на ВКС, намерила израз в
редица съдебни актове, сред които: решение
№ 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №
109/13.07.2016 г. по т. д. № 1050/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., намира, че с
получаването на приложеното към исковата молба уведомление, цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника.
Според решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ГК, III г.
о., предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Падежът на последната погасителна
вноска е бил на 10.03.2017 г., т. е. преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение, поради което съдът не следва да
обсъжда въпросите, касаещи настъпването на предсрочна изискуемост на вземането.
Размерът на дължимата от ответника
главница по сключения договор за потребителски кредит с № ***/13.01.2016 г. е изчислен
от вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза и е 379,78 лева.
Дължимостта на договорната лихва
страните са уговорили в договора в общ размер на 138,08 лева, като според
вещото лице не е останала непогасена сума от ответника т.е платени са 138,08лв. В тежест на заемателя/кредитополучателя може да се възложи
да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски
заем/кредит и това не противоречи на разпоредбите на ЗПК, а така също на чл.
240, ал. 2 ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за това, че
заемателят ползва неговите парични средства и тя има възнаградителен, а не
наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Няма
пречка страните да уговарят размера ù над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото съдържанието на договора не
може да противоречи на повелителни норми на закона и в равна степен и на
добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските,
така и за търговските сделки (арг. от чл. 288 ТЗ). С оглед характера на
процесния договор, неговата цел, задължението на заемодателя да предостави
договорената сума в уговорения срок и възможността потребителят да я върне
разсрочено във времето и на малки вноски, макар и с надбавки, съдът намира, че
договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до
противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави.
Досежно претенцията, касаеща лихвата
за забава: вземането на това основание възниква при наличие на главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните
договорка в сключения договор, и предвид изложеното от вещото лице, съдът
намира, че същият е изпаднал в забава и дължи на ищеца и лихва за забава, от
08.03.2017г. до 27.07.2020г. чийто размер, изчислен от вещото лице, е 128,60
лева. От заключението на вещото лице се
установява, че ответникът е заплатил сумата от 493,30 лева, с която сума са
погасени задълженията към 08.03.2017г. по погасителния план за главница 320,22,
договорна лихва за 138,08 лв. и 35 лева
такса за оценка на кредитно досие.
По претенцията на ищеца, произтичащи
от уговорени между страните услуги
„Кредит у дома“ за сключване на договора и събиране на погасителните вноски, както
и такса за оценка на досие:
Последователна е практиката на Съда
на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която
съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от
потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно
чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 - чл. 148 ЗЗП.
На първо място тук следва да се
отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с ответника, клаузите на
същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касае се
до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не
може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които
са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.
Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са
били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че
същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност –
аргумент от чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението
на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия
надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по
този начин“. Настоящия съдебен състав намира, че горецитираните услуги „Кредит
у дома“ и такса за оценка на досие представляват неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като уговорените суми по тях са несъразмено
големи сравнени с главницата по първоначалното задължение. По този начин те се
явяват уговорки във вреда на потребителя, водещи до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава
последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Съгласно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза общият размер на задължението на ответника по
договора за паричен заем, възлиза на 379,48 лева – главница и 128,60лева -
мораторна лихва за забава или общо 508,08лв.
Предвид всичко гореизложено, следва
да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 508,08 лева – главница, и мораторна лихва за
забава, като исковете за претендираната договорна лихва за забава, такса за
услуга „Кредит у дома“, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съдът като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът
намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 50,00 лева, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 150,00
лева и предвид размера на уважените искове, да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 158,80 лева.
От приложеното по делото пълномощно
и договор за правна помощ на адв. М.И.П. от САК се установява, че същият е
осъществил безплатна правна помощ, като в тази връзка е направеното искане от
ответника за присъждане на разноски при условията на чл. 36 от ЗА. Тъй като
адв.П. е осъществил безплатна правна помощ на ответника, то и неговото
възнаграждение следва да бъде определено по реда и при условията на чл. 38, ал.
2, вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА, като дължимото адвокатско възнаграждение следва да
бъде определено при условията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията,
действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие и
договаряне на възнаграждението - определение № 650/29.11.2018 г. по ч. т. д. №
2490/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 437/29.07.2015 г. по ч. т. д.
№ 2973/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Изчислено по този начин дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 302.00 лева и съобразно
отхвърлената част от исковете следва да бъде осъдено ищцовото дружество да
заплати на адв. М.П. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 137,02 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на У. Н.Р., с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис - сграда „Лабиринт“, ет.2, офис
4, представлявано от Д.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт И.И.К., следните суми: 379,78
(триста седемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки) лева –
главница по договор за паричен заем № *** от 13.01.2016 г., обезщетение за
забава в размер на 128,60 (сто двадесет
и осем лева и шестдесет стотинки) лева, за периода от 08.03.2017г. до
27.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 02.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за
претендираната договорна лихва в размер на 138,08
(сто тридесет и осем лева и осем стотинки) лева, както и такса за услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 119,32
(сто и деветнадесет лева и тридесет и две стотинки) лева, и такса за услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя в размер на 275,46 (двеста
седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки) лева, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА У. Н.Р., с ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 158,80 (сто петдесет и осем лева и
осемдесет стотинки) лева, съобразно уважената част от иска– направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4
ДА
ЗАПЛАТИ на адв.
М.И.П. с ЕГН ********** от САК с адрес: *** *, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 137,02 (сто
тридесет и седем лева и две стотинки) лева, съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: