Разпореждане по дело №557/2023 на Административен съд - Пазарджик

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

 

№          1268/16.6.2023г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в закрито съдебно, като разгледа докладваното от съдия Георги Петров адм. дело  № 557 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

1. Производството е по реда на Част Шеста от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

2. Постъпило е Искане от Н.Н. Азис, ЕГН **********, в момента в затвора Пазарджик, Началника на Затвора Пазарджик да бъде задължен да прекрати бездействието си, като осигури на Азис 1 час и 10 минути престой на открито.

 

3. Според ищеца на 05.06.2023 г., поради участието му в производството по адм. дело № 537 по описа на Административен съд Пазарджик, не е могъл да ползва правото си на престой на открито в периода от 10:25 ч. до 11:55часа, когато това е било възможно, съобразно създадената в затвора Пазарджик организация. Твърди, че на въпросната дата, с конвойния автомобил е бил транспортиран в съда в 10:45 часа и се е завърнал в затвора след 12:00 часа. Така е ползвал само 20 минути от установеното време за престой на открито. На искането да му бъде осигурено ползването на останалото време от 1 час и 10 мин. му е било отказано.

4. Според чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на:  престой на открито не по-малко от един час на ден.

Според чл. 119, ал. 2 от ЗИНС, допълнителните ограничителни мерки се прилагат при условията на пропорционалност между характера на опасността и естеството на съответната мярка и включват: ограничаване или забрана на достъпа до местата за лишаване от свобода на външни лица, на свижданията, домашните отпуски, престоя на открито, провеждането на колективни мероприятия, образователни, спортни, културни или религиозни дейности.

Такива допълнителни ограничителни мерки в случая не се твърди и не се констатира, да са били наложени.

 

5. Според чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от закона.

Очевидно и в двете уредени в  процесуалния закон хипотези, става реч за неосъществяване на дължимо фактическо поведение от страна на администрацията, а не за правно бездействие. Отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено правно действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК сиреч, волево властническо поведение на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация.  Обратно, въздържанието на административния орган да извърши фактическо действие не е осъществяване на властническо правомощие, а неизпълнение на възложено с нормативен акт (не установено по облигаторен ред) задължение за конкретно поведение спрямо насрещен правен субект или субекти,  с който или които не се намират в отношение на субординация. Корелативно на задължението на административния орган да осъществи определено поведение е правото на насрещния правен субект или субекти в чиято полза е установено задължението, да искат неговото изпълнение при въздържание от страна на административния орган да осъществи същото. Ето защо, охраняването на това право, става по реда на чл. 276 и сл. от ЗИНЗС.

 

6. Защита по реда на чл. 276 и сл. от ЗИНЗС обаче е мислима, в хипотезите в които конкретното действие на административния орган е дължимо, независимо от времето през което може да бъде осъществено, респективно бездействието на органа, може да бъде преустановено по всяко време и така ще бъде охранено правото на търсещия защита на правата си по този ред. 

В случая, правото на Азис на престой на открито, за не по-малко от един час на ден, установено в чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е относимо и може да бъде упражнено във всеки един ден от времето, през което той изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Казано с други думи, правото на престой на открито е установено и може да бъде упражнено през всеки отделен ден от изтърпяване на наказанието, поради което при неупражняването на това право в съответния ден, независимо дали това е по желание на лишения от свобода или поради правомерно(в случаите на чл. 119, ал. 2 от ЗИНС), респективно неправомерно(както се твърди в случая) поведениена администрацията, то не се кумулира и не може да бъде ползвано в друг ден, различен от този, за който е било дължимо. Такова правило няма установено в закона. Независимо от причина, неизползването на правото на престой на открито за конкретния ден не се компенсира, посредством ползването му в друг ден, различен от този който се е дължало.

7. В този смисъл, Азис твърди, че правото му на престой на открито не е било осъществено в пълен обем според него на 05.06.2023 г. Не се твърди и не се установява, това бездействие на администрацията, да му осигури право на престой на открито, да е продължило и след 05.06.2023 г. или пък да е налице, вероятна възможност, това същото право да бъде отказано на Азис в някакъв бъдещ период. Сиреч, става реч за еднократно бездействие на администрацията, което е приключило, като правото което е следвало да бъде осъществено посредством съдействието на администрацията е също еднократно и не може да бъде компенсирано в някакъв друг период от време.

 

8. Това ще рече, че съдът обективно не може да постанови съдебен акт в нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 2 от ЗИНЗС, като отхвърли искането или разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това.

 

9. Евентуална защита на правото, посредством неговото компенсиране, Азис би могъл да получи по реда на чл. 285 и следващите от ЗИНЗС, за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Това разбира се, би могло да се извърши в друго, различно от настоящото производство.

Ето защо,  на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Съдът

 

 

РАЗПОРЕДИ  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Искането от Н.Н. Азис, ЕГН **********, в момента в затвора Пазарджик, Началника на Затвора Пазарджик да бъде задължен да прекрати бездействието си, като осигури на Азис 1 час и 10 минути престой на открито.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 557 по описа на Административен съд Пазарджик за 2023г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в тридневен срок от съобщаването.                       

 

Административен съдия :/п/