Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр. Перник, 15.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при секретаря Е. В. и с участието
на прокурор К. Т.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното
от съдия Гоцова КАНД № 4 по описа на съда за 2024 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
В.И.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу решение № 381 от 19.10.2023 г.,
постановено по АНД № 921 по описа на Районен съд – П.**за 2023 г.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5390332, издаден от Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – П.**, на основание чл. 189, ал. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на В.И.И., за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.
Недоволен от решението на
районния съд, касационният жалбоподател излага
оплаквания, че същото е незаконосъобразно. Искането към касационния съд
е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени
електронния фиш.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОДМВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена
молба вх. № 185/22.01.2024 г. поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – П.**дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението
на Районен съд – П.**като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания
съдебен акт, районният съд, въз основа на събраните по делото доказателства е
приел за установено от фактическа страна, че на 15.10.2021 г., в 12:25 часа, на
ПП I-6, в
участъка на км 83+300, надлез клон „**“, намиращ се в рамките на гр. П.**, преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера
и комуникации тип ARH CAM S1, с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0, заснело лек автомобил с рег. №
**, със скорост 108 км/ч, при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен
знак В26. След преустановяване на извършвания контрол полицейски служител
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г.), регистриран на 20.10.2021 г. с № 1158р-9938. При
направена справка централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства било установено, че цитираният заснет автомобил е собственост на В.И..
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на последния бил издаден
процесния електронен фиш за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.
1, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., предвид приспадане на
максимално допустимата грешка при измерване на скорост, в резултат на което е
установена стойност от 105 км/ч, т.е. при превишаване на разрешената скорост на
движение с 45 км/ч. В.И. не се възползвал от правото си на възражения по чл.
189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.
При така установена фактическа
обстановка в решението се приема, че при издаването на оспорения ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, отразените в него обстоятелства са
безспорно установени, съответно материалният закон е приложен правилно – законосъобразно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на В.И. за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, с наложено предвиденото и във фиксиран размер
административно наказание глоба от 600 лв., с оглед безспорно установеното по
делото превишаване на скоростта с над 40 км/ч.
Решението е правилно.
Настоящият състав споделя изцяло
възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за
кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
По доводите в жалбата, определящи
предмета на касационната проверка съгласно чл.
218, ал. 1 от АПК:
Без основание е оплакването на
касатора, свързано с необсъждане в решението на съображенията, изложени в
жалбата до районния съд, свързани с вписаното в ЕФ обстоятелство, че
нарушението е извършено на „мокра пътна настилка“, съответно твърдението, че в
ЕФ е „ясно и недвусмислено описано, че е нарушено ограничение на скоростта
относно мокра пътна настилка“. Тези доводи на нарушителя са предмет на мотивите
на първоинстанционния съдебен акт, а настоящият касационен състав споделя
напълно съображенията, с които решаващият съд ги отхвърля като неоснователни – обжалваният
ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, включително е
налице надлежно описание на нарушението по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, независимо от вписаното обстоятелство за
„мокра настилка“, което е ирелевантно към задължението на наказаното лице да
управлява автомобила си в процесния участък със скорост, непревишаваща 60
км/ч., поради което не е нарушено правото на защита на нарушителя. От друга
страна, независимо ирелевантно към състава на процесното нарушение, видно е от
приложената по делото извадка от схема на организация на движението в процесния
участък към 15.10.2021 г. (л. 42 от АНД), в комбинация с пътен знак В26 е
поставен пътен знак А15, сигнализиращ за пътен участък, в който съществува
опасност от хлъзгане поради замърсяване, овлажняване или заледяване на пътната
настилка.
Неоснователно е и оплакването в
касационната жалба, свързано с мотивите на районния съд по повод твърденията на
наказаното лице за наличие на „няколко автомобила“ в снимковия материал –
разпечатка от АТС. Кореспондиращо с доказателствата, безспорно е установено по
делото моторното превозно средство, с което нарушението е извършено. Споделя се
изцяло оценката на доказателствената съвкупност, извършена в оспорваното
решение, и конкретно, че приложеното по делото статично изображение във вид на
снимков материал, което е с уникален идентификационен номер съдържа всички
данни за процесното нарушение – дата, час, място, регистрационен номер на МПС,
с което деянието е извършено. В тази връзка кореспондиращ и с техническите
характеристики на използваната за установяване на процесното нарушение АТС съгласно
приложението към удостоверението от БИМ за одобрен тип АТС, е изводът в
решението, че по делото е доказано, че нарушението е извършено с МПС с рег. № **.
Именно това е превозното средство, определено от пресичането на маркерите в
средата на страните на изображението, т.е. това е преминаващото МПС, чиято
скорост е измервал лазерният лъч на модула 12:25:02 часа. Това е и превозното
средство, посочено в ЕФ. Доводите в жалбата, свързани с липса на данни по
делото за разстоянието, на което съответните лъчи са изпратени от АТС, както и
за местоположението на автомобила, при което е отчетена скоростта са
несъстоятелни. Такива обстоятелства не са предмет на доказване в
административнонаказателно производство, образувано и проведено за извършено
административно нарушение на скоростния режим, установен в ЗДвП, в хипотеза на установено
нарушение с АТС от доказано одобрен тип, доказано технически годна към датата
на осъществявания контрол, доказано извършван от служител на ОДМВР – Перник,
преминал обучение за работа с преносимата система за контрол на скоростта.
Предвид изложеното и въз основа
на изводите в обжалваното решение от фактическа страна, които се възприемат изцяло
от касационната инстанция се приема, че съвкупният анализ на относимите
доказателства е довел районния съд до правилен извод, че по делото е доказано
извършването и от касатора на административното нарушение, вменено с процесния
ЕФ. В производството по делото пред районния съд е безспорно установено, че на
15.10.2021 г., в 12:25 часа, в гр. П., на ПП I-6, км 83+300, надлез „Клон „**“,
МПС – лек автомобил „**“ с рег. № **, собствен на В.И., е управляван със 105
км/ч, при валидно за посочения участък ограничение за движение в населеното
място със скорост от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. Деянието покрива
обективният и субективен административнонаказателен състав (чл. 6 от ЗАНН) на
чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП –
управление на МПС в населено място със скорост, превишаваща разрешената, сигнализирано
с пътен знак В26 (60), с над 40 км/ч.
За извършването на
административно нарушение с процесния фактически състав в санкционната норма на
чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание
„глоба“ с фиксиран размер – 600 лв., т.е. наложеното с процесния фиш наказание
е законосъобразно определено по вид и размер, съобразено с правилото,
установено в чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, без възможност за неговото изменение по
реда на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, каквото приема в решението си и районният съд.
Предвид горното, като е потвърдил
ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Съдебното решение следва да се остави в сила.
По разноските:
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 381 от
19.10.2023 г., постановено по АНД № 921 по описа на Районен съд – П.**за 2023
г.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/