Номер 292809.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградВтори въззивен граждански състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200500780 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на "Ч.Е.Б."А против решение № 1636/10.04.2020 г.,
постановено по гр.д. 10 по описа за 2019 г. на РС-Разлог.
Жалбоподателя сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е
съобразено със закона и практиката на ВКС, която приема, че е налице законово основание
за ангажиране на безвиновната отговорност на потребителя Сочи, че в Общите условия е
предвиден ред за уведомяване на потребителя, по който въпрос също е налице произнасяне
на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, с което РС се е съобразил, поради което доводите на
насрещната страна за липса на такъв ред е неоснователен.
Въззиваемата страна изразява становище за законосъобразност на решението.
Въззивният състав счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от закона 14-
дневен срок. Постановеното решение е валидно и допустимо. С него първоинстанционният
съд е уважил предявения от Л. И.Д.в срещу "Ч.Е.Б."А, иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 4 650,34 лв., представляваща платена от него без основание по
фактура № **********/25.10.2016 г., за консумирана ел. енергия.
Въз основа на събраните по делото доказателства РС е приел за установена
фактическа обстановка, по която страните не спорят и не навеждат доводи нито във
въззивната жалба, нито в отговора по нея, поради което БлОС счита за безпредметно да я
повтаря в настоящия акт и заради това на основание чл.272 ГПК препреща по отношение
на приетите за осъществили се факти към първоинстанционното решение
1
Пред въззивният съд страните спорят по приетото от РС тълкуване
съдържанието на приложимите правни норми.
За да отхвърли иска РС е счел за основателни доводите на ищеца за липса на
надлежна законова делегация, която да позволява посредством приложение на нормите на
ПИКЕЕ да се ангажира договорната имуществена отговорност на потребителя на
електрическа енергия без установяване на виновно неизпълнение на задълженията му по
договора за продажба на ел. енергия. Аргументирал се е, че с разпоредбите на чл. 47, ал. 6,
изр. 2 във вр. чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ във вр. ал. 2 от ПИКЕЕ е предвидена обективна
отговорност за потребителя на ел. енергия в хипотезата на неотчитане или неточно отчитане
на ел. енергия, която според РС е изън делегацията по чл. 98а, ал. 2 Закона за енергетиката
на ДКЕВР/КЕВР/ да издава правила. Според РС в закона е предвидено правилата, които
изработва ДКЕВР, единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане и
неточно отчитане на ел. енергия, но не е предвидено, чрез тях да се променя характера на
договорната отговорност при неизпълнение. Според РС обективната отговорност в
договорните задължения е изключение от общото правило за отговорност за виновно
неизпълнение, поради което е заключил, че обективният характер на отговорността следва
да е предвидена изрично от законодателя. Посочил е, че в чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2 ЗЕ
законъте делегирал право на ДКЕВР само да приеме правила, в които да се уреди въпроса за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ал. енергия т.е.
да се уредят единствено начините на извършване на проверката на средствата за търговско
измерване на ел. енергия, но не и последващите тази констатация действия. Затова е счел, че
с чл. 48 ПИКЕЕ се надхвърлят рамките на определената законова делегация като се
въвеждат правила за създаване на кореции чрез въвеждане на фикция за потребена ел.
енергия за минал период от време, без действителната консумация да бъде установена.
Поради недоказване на виновно неизпълнение на задълженията на потребителя по договора
не може да се ангажира имуществената му отговорност, поради което е уважил предявения
отрицателен иск за недължимост на сумата.
Настоящият състав намира застъпеното становище за незаконосъобразно, в
разрез с произнасянията на ВКС по въпроса, поради следното:
С изменението на Законът за енергетиката през 2012 г. в сила от 17.7.2012
г., действащ към момента на процесната проверка – 18.102016 г. е налице законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задълженията си по
чл. 98а, ал. 2 т. 6 и чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ да предвиди в ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметка и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. За наличие на законово основание с измененията и допълненията на
2
ЗЕ, публ.в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.7.2012 г. за корекция на сметка на потребител се е
произнесъл ВКС с решение № 111 по чл. 290 ГПК от 17.7.2012 г. по т.д. 1650/2014 г.;
Решение № 166/11.05.2016 г. по т.д-. 1797/2014 г. и в много други последващи свои,
измежду които е и цитираното от жалбоподателя решение на ВКС. В него - Решение №
118/18.9.2017 г. по т.д. 961/2016 . на ВКС, ТК 2ро т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е
даден отговора именно на този въпрос, че „Крайният снабдител на електрическа енергия не
дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на
електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на
измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, направени със ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. и
след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 17.11.2013 г. ВКС е изразил разбирането, че на
основание на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е
предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
корегира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Практиката се споделя и
понастоящем от ВКС, видно от определение № 60/31.1.2019 г. на ВКС по т.д. 1690/2018 г. 2-
ро т.о.
Ето защо абсолютно несъстоятелно е прието от РС, че обективната
отговорност на потребителя не е предвидена в закона, а произтича от ПИКЕЕ, за което
издалия ги орган ДКЕВР не е оправомощен от закона. Становището за липса на законово
основание за обективна отговорност е застъпвано от ВКС преди измененията на ЗЕ от
2012 г. именно поради принципа на правото непозволяващ възникването на обективна
отговорност за вреди, ако не е предидено в закон, нарушението на който не позволяваше
ангажирането на същата без доказано виновно поведение.
Довода на въззиваемия, че процесната сума е начислена неоснователно, тъй
като въззивното дружеството не е предвидило ред за уведомяване на клиенти при
извършване на подобна корекция, който да е разписан в общите условия на дружеството,
съобразно изискването на чл. 98а, ал. 2 т. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1 т. 6 от ЗЕ, не се споделя от
БлОС. РС също не го е споделил, посочвайки, че такъв ред е предвиден в чл. 17, ал 2 от
Общите условия на "Ч.Е.Б." А, какъвто дори да не е разписан би имал отношения към
последиците от забава, но не и за изпълнението на валидно възникнало договорно
задължение. По въпроса за последиците от неразписан ред в общите условия БлОС споделя
тезата на ВКС в решение № 124/18.6.2019 г. на ВКС по гр.д. № 2991/2018 г. , 3-то г.о., че ако
такъв ред не е предвиден в общите условия в противоречи с чл. 98а, ал. 1 ,т. 6 от ЗЕ, то това
не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. В подкрепа на такова разрешение на въпроса,
според БлОС - се съдържа и в произнасяния на ВКС за предпоставките за ангажиране
безвиновната отговорност на потребителя, проследявайки практиката на ВКС, която до
измененията на ЗЕ до 17.7.2012 г. приемаше че липсва законово основание за това, която
3
практика продължи до влизане в сила на 16.11.2013 г. на новите ПИКЕЕ, след която дата се
приема, че са налице всички законови условия за възможността за ангажиране обективната
отговорност на потребителя.
По изложените съображения БлОС счита постановеното от РС решение за
незаконосъобразно, поради което го отменя и постановява отхвърляне на предявения от
ищеца иск. Ответникът доказа, че начисляването на процесната сума, която е платена от
ищеца е в резултат на законосъобразно извършена проверка, при спазване на предвидените в
ПИКЕЕ и ОУ ред и правила затова.
На жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., за двете съдебни инстанции или от по 150 лв. за всяка
една съгл. чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
Отменя решение № 1636/10.04.2020 г., постановено по гр.д. 10 по описа за
2019 г. на РС-Разлог и вместо това постановява:
Отхвърля предявения от Л. И. Д. , с ЕГН ********** иск за осъждане на
"Ч.Е.Б." А, ЕИК * да му заплати сумата от 4 650,34 лв., за която е издадена фактура №
**********/25.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата
молба – 7.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
Осъжда Л. И. Д. , с ЕГН ********** да заплати на "Ч.Е.Б." А направените
разноски за двете съдебни инстанция за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
300лв.
Решението е окончателно.
Решението се подписва с особено мнение на съдия Владимир Ковачев.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4