Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1335
гр.
Бургас, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3354 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.Д.С., ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 18-0769-006222 от 20.02.2019 г., издадено от
началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателката на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение
по чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 750 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно и
неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Оспорва
компетентността на АНО и актосъставителя да издават НП и АУАН. Твърди, че не
става ясно дали е наказана за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. С
тези доводи се моли наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателката,
редовно уведомена, не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо молят наложеното
наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 21.09.2018 г. в 09:56 часа, в гр. Бургас, на път Първи
клас № I-9, км. 233+100 до Гробищен парк в посока кръстовище с ул. „Т.“,
жалбоподателката е управлявала товарен автомобил марка „Форд Рейнджър” с рег. №
*******, с наказуема скорост 105 км/ч при разрешена скорост за движение в
населено място до 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Скоростта е била
засечена с автоматизирано техническо средство за видеонаблюдение със заснет
клип № 11141, поставено в служебен автомобил на сектор „ПП“, управляван от
свидетеля Д. на длъжност младши автоконтрольор в сектор „ПП“ гр. Бургас. След
извършена справка от свидетеля Д. се установило, че автомобилът е собственост
на юридическо лице с управител - жалбоподателката. По тази причина
жалбоподателката била уведомена за установеното нарушение. Жалбоподателката в
качеството си на законен представител на собственика на автомобила попълнила
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочила, че в деня и часа на нарушението
лично тя е управлявала автомобила. По тази причина с оглед установеното нарушение
по ЗДвП свидетелят Д. съставил на жалбоподателката на 22.11.2018 г. АУАН, а
впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване
в настоящото производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно
постановление, свидетелските показания на актосъставителя С.Д., декларация по
чл. 188 ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, клип № 11141, справка на водач,
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Д. изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са
издадени от компетентни
органи (съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи) в сроковете
по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка възражението на жалбоподателката за липса
на компетентност на контролните органи е неоснователно. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
На следващо място съдът счита за неоснователно и
възражението, изложено в жалбата, че не става ясно за кое нарушение по чл. 21,
ал. 1 или ал. 2 ЗДвП е била наказана жалбоподателката. Съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗДвП разрешената скорост за движение на МПС в населено място е 50 км/ч.
Алинея 2 на същата норма обаче предвижда, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1 (50 км/ч за населени места), това се сигнализира
с пътен знак. В настоящия случай от данните по делото се установява, че
процесният участък е бил сигнализиран с пътен знак В-26, с който е била
въведена максимална скорост до 50 км/ч, която съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП е
разрешена за движение в населено място. В разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП законодателят е предвидил единствено размерите на скоростта за движение на
отделните категории превозни средства в населените, извъннаселени места, по
автомагистрала и по скоростен път. Самото противоправно поведение на водачите
свързано с неспазване на установената разрешена скорост за движение е
регламентирано в санкционната норма на чл. 182 ЗДвП. Следователно от данните по
делото може да се направи категоричен извод, че в случая се касае за извършено
нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за
движение в населени места, въведена с пътен знак В-26. Тези факти подробно и
недвусмислено са изложени както в съставения срещу жалбоподателката АУАН, така
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Жалбоподателката
се е запознала с тях и адекватно е упражнила правото си на защита. Ето защо
съдът намира, че в настоящия случай не е налице сочената от жалбоподателката
неяснота по отношение на вмененото й нарушение по ЗДвП.
Разпоредбата
на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В декларация по чл.
188 ЗДвП (л.19) законният
представител на дружеството – собственик на автомобила, а именно
жалбоподателката е посочила, че на 21.09.2018 г. в 09:56 часа лично тя е управлявала
автомобила. По тази причина свидетелят Д. е съставил срещу жалбоподателката
АУАН, а впоследствие е било издадено и процесното НП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установи, че жалбоподателката е управлявала на 21.09.2018 г.
в 09:56 часа, в гр. Бургас, на път Първи клас № I-9, км. 233+100 до
Гробищен парк в посока кръстовище с ул. „Т.“, товарен автомобил марка „Форд
Рейнджър” с рег. № *******, с наказуема скорост 105 км/ч при разрешена скорост
за движение в населено място до 50 км/ч, сигнализирана с пътен знак В-26.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято
изправност по делото са представени писмени доказателства (удостоверение за
одобрен тип средство за измерване л.22 и протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол л.20).
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП предвижда за
превишаване над 50 km/h наказание глоба 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. На
жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 750 лева при правилно
изчисляване от страна на наказващия орган на превишените километри, както и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да
се управлява МПС за срок от три месеца. Съдът счита, че с така наложените
наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди
и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-006222 от
20.02.2019 г., издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна
полиция”, с което на С.Д.С., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21,
ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС