Определение по дело №90/2019 на Окръжен съд - Ямбол

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №260147/14.7.2021 г. 

 

                                         14.07.2021 г.       гр.Ямбол

 

   Ямболският окръжен съд,……………....пети граждански състав

   На…четиринадесети юли…две хиляди двадесет и първа година

   в закрито заседание в следния състав:

                                                    Председател: Галина Вълчанова

   секретар                                              

   като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

   т.д. № 90 по описа на 2019 г.,

   за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на ответника СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, представлявано от Адвокатско дружество „Харалампиева, Янкова и Цървуланова“ чрез адв. Т. Я., САК, депозирана в срока за обжалване на решението по делото, с която се желае съдът да измени постановеното по делото решение в частта на присъдените на молителя разноски в тежест на ищците, представляващи възнаграждение за процесуална защита – адвокатски хонорар в общ размер 11 196 лв. като бъде увеличена сумата на 14 868 лв. с ДДС. Твърди се, че съдът неправилно е присъдил на ответника разноски в общ размер, дължим от тримата ищци общо, тъй като предявените искове, срещу които се е защитавал ответника са били три от всеки ищец, предявени отделно. При съобразяване на това обстоятелство, дължимите от ищците разноски при отхвърляне на иска са в размер 14 868 лв. с ДДС и се претендира същите да бъдат присъдени поотделно за всеки един от ищците съобразно отхвърлянето на съответния иск.

В дадения едноседмичен срок за отговор на молбата по чл.248 от ГПК, ищците М.Д.В., Н.Г.В. и Й.З.В. чрез своя процесуален представител адв.И.Х. – САК, са депозирали становище, с което считат исканията за неоснователни, както и че в действителност няма направени искания за изменение на решението в частта за разноските. В останалата част на становището са развити доводи и е направено искане да бъдат намалени присъдените на ответника разноски като недължими и прекомерно завишени.

Съдът след като се запозна с молбата на ответника СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, становището на ищците и с постановеното решение, намира искането за изменение на решението в частта на разноските за основателно. Действително производството по делото е образувано по три отделно предявени иска от ищците М.Д.В., Н.Г.В. и Й.З.В., всеки с отделна цена за неимуществени вреди, настъпили в резултат от едно събитие – смъртта в ПТП на М. Н. В.. В този случай ответникът се е защитавал срещу три осъдителни иска: предявени от М.Д.В. за сумата 120 000 лв., от Н.Г.В. за сумата 120 000 лв. и от Й.З.В. за сумата 150 000 лв. Ответникът своевременно е направил искане за присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 от ГПК за направени разноски в размер 14 868 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателствата за извършването на тези разноски – пълномощно за процесуално представителство и защита по т.д.№ 90/2019 г. по описа на ЯОС и фактура № 422/1.07.2020 г. с банково извлечение за реалното изплащане на сумата 14 868 лв. на 3.07.2020 г. С постановеното по делото решение съдът е уважил искането на ответника за разноски поради отхвърляне на иска като е изчислил същите при обща цена на иска в размер 390 000 лв., а не за всеки ищец отделно и е определил същите в размер 11 196 лв. с ДДС. Предвид така направеното изчисление съдът е приел и за основателно направеното от пълномощника на ищците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Така изчислени разноските за присъждане на ответника с оглед изхода на спора с постановеното решение, е погрешно. Както се посочи предявените искове, срещу които ответникът е ползвал процесуална защита и съдействие са три, всеки с отделна цена, предявени от три отделни лица. В такъв случай всеки от ищците при отхвърляне на иска му, дължи на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски на ответника, които съобразно цената на всеки иск са в общ размер 14 868 лв. с ДДС и са удостоверени като реално заплатени по сметката на процесуалния представител. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение по иск с интерес 120 000 лв., какъвто е предявен поотделно от М.Д.В. и Н.Г.В. е в размер 3930 лв., а с ДДС е в размер 4 716 лв. Минималното адвокатско възнаграждение по иск с интерес 150 000 лв., предявен от Й.З.В. е в размер 4530 лв., а с ДДС е в размер 5436 лв. При така направените изчисления, съдът намира за неоснователно възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ответника, тъй като размерът на възнаграждението е минимален, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. Разноски в посочените размери следва да бъдат присъдени на ответника поради отхвърляне на исковете и направеното надлежно искане за това като присъждането следва също да бъде поотделно дължимо от всеки от ищците. По тези съображения съдът намира за основателно искането на ответника за изменение на решението в частта на присъдените в негова полза разноски, чийто размер следва да се завиши, а задължението за разноски следва да се посочи поотделно за всеки от ищците.

Съдът намира за недопустимо направеното от ищците в депозираната молба-становище вх.№ 262487/12.07.2021 г. искане за изменение на основание чл.248 от ГПК на решението в частта на присъдените на ответника разноски поради прекомерно завишен размер. Съгласно чл.248 от ГПК в срока за обжалване на решението, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Съобщението за постановеното решение е получено от ищците на 14.06.2021 г., поради което двуседмичният срок за въззивно обжалване изтича за тях на 28.06.2021 г. Молбата по чл.248 от ГПК, депозирана от ищците извън срока на обжалване на 12.07.2021 г. е извън срока, което я прави недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 260026/29.04.2021 г., постановено по т.д.№ 90/2019 г. на ЯОС в частта на разноските като ПОСТАНОВЯВА следното:

ОСЪЖДА М.Д.В., ЕГН **********,*** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2 направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер 4 716 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА Н.М.В., ЕГН ********** *** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2 направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер 4 716 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА Й.З.В., ЕГН ********** *** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2 ет.2 направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер 5436 лв. с ДДС.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд гр.Бургас.

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: