№ 4983
гр. ...., 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110162322 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба от „....“ ЕАД против К. П. И. с ЕГН:
********** и С. С. И. с ЕГН: **********, за признаване за установено, че
дължат в условията на разделна отговорност при квота по ½ - сумата от общо
1940.96 лева, от която 1594.00 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 10.03.2020г. до изплащане на вземането, 299.85
лева- мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 25.02.2020 г., както и сума
за дялово разпределение, от която 39.91 лева - главница, за услугата дялово
разпределение, ведно със законна лихва от 10.03.2020г. до изплащане на
вземането и 7.20 лева - мораторна лихва за периода от 31.03.2017 г. до
25.02.2020 г., като претендираме и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и
незаплатена от ответника топлинна енергия за топлоснабден имот - гр. ....,
п.к. ..., обл. ...., общ. ..., аб. № ... за процесния период. Сочи се, че ответниците
са собственици на топлоснабдения имот и като такива имат качеството
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на
Закона за енергетиката. Твърди се, че за сградата етажна собственост, в която
се намира имотът на ответниците, е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „...” ООД, в изпълнение
на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал.
1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от ‘....” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28
1
май 2004 г. за топлоснабдяването.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата
молба, с който я оспорват като неоснователна. Не оспорват, че са били
собственици на топлоснабдения имот, но сочат, че го били продали, като
дължимите суми за посочените периоди били платени. Оспорват да е налице
подписан договор между доставчик на топлинна енергия или
топлопреносното предприятие от една страна и потребителите в сградата
етажна собственост – от друга. Оспорва да е било взето решение на етажната
собственост за сключване на договор за извършване на услугата топлинно
счетоводство, като в тази връзка прави искане ищецът да бъде задължен да
представи в оригинал протокол от 28.07.2008 г. и от 23.01.2008 г. Сочи се, че
ответниците не били подписвали заявление за откриване на партида, като се
оспорва авторството на този документ. Оспорва се и съдържанието на
представените извлечения от сметки и съобщения към фактури. Твърди се, че
ответниците никога не били живели в жилището, като направените
изравнявания се оспорват като неправилни и недостоверни. Прави се искане
ищецът да представи фактурите № ... и .... Прави се възражение за
погасителна давност.
Третото лице подпомагаща ищеца страна не взема становище по
основателността на исковете, представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК обективно
и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 150 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия
на основание чл. 150 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание
чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК е отделено като безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са
придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот с нотариален
2
акт ..., том VI, рег. № ..., дело № .../2007 г. по описа на нотариус ..., рег. № ... в
регистъра на Нотариалната камара. Посоченият нотариален акт е представен
като доказателство по делото.
В писмения отговор на исковата молба ответниците са навели
възражение, че топлоснабденият имот е бил продаден от тях, но
доказателства в тази връзка не са ангажирани. По твърдения на ответниците
това се е случило през 2022 г. – т.е. след изтичане на процесния период.
При това положение по делото безспорно се установява качеството на
двамата ответници на клиенти на топлинна енергия по отношение на
посочения в исковата молба топлоснабден имот и за процесния период.
Налице е първата предпоставка за основателност на исковете.
По делото е представен препис извлечение от протокол от 28.07.2008 г.
от общото събрание на собствениците на адрес гр. ...., ул. „... за избор на
фирма, която да извършва дяловото разпределение в сградата етажна
собственост (услугата „топлинно счетоводство“). Видно от протокола,
избраното дружество е третото лице подпомагаща ищеца страна – „...“ ООД.
В тази връзка е представен и протокол от 23.04.2008 г. на общото събрание на
собствениците на жилищна сграда в гр. ...., ул. „..., с инкорпориран списък на
присъствалите собственици на самостоятелни обекти. Приложен е и списък
на абонатите на посочения адрес.
Представен е и договор от 7.11.2007 г., сключен между „....“ ЕАД
(възложител) и „...“ ООД (изпълнител), по силата на който изпълнителят е
поел задължение да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „....“ ЕАД на клиенти в град ...., одобрени с решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
От третото лице подпомагаща страна са представени талон за годишен
отчет на абонат № ..., изравнителни справки за периода 2016 – 2017 г., 2017 –
2018 г., 2018 – 2019 г. и констативни протоколи за неосигурен достъп за отчет
за 2017 г. и 2018 г.
Предвид посочените писмени доказателства, установява се, че сградата
етажна собственост, където се намира процесния имот, е топлоснабдена. В
тази връзка съдът взема предвид и заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, обсъдено по-долу. Неоснователни са оспорванията
на ответниците, че нямало договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ между етажната собственост и топлинния счетоводител, нито
пък между етажната собственост и топлопреносното предприятие.
Посочените по-горе писмени доказателства установяват обратното.
Ответниците правят опит да оспорят вземането на решения от общото
събрание на етажната собственост, включително към момент, когато самите
те не са били собственици на самостоятелни обекти в сградата, като в тази
връзка съдът намира, че разглеждането на подобни оспорвания в настоящото
производство е недопустимо – решенията на общото събрание в сградите
етажна собственост се вземат по реда, предвиден в ЗУЕС, като за оспорването
им също съществува специален процесуален ред – чл. 40 ЗУЕС, а преди
влизането му в сила – ЗС.
3
Ответниците са оспорили реалната доставка на топлинна енергия до
имота, както и начисленото количество за процесния период.
В тази връзка по делото е допуснато изслушване на заключение по
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано.
Съгласно заключението на вещото лице средството за измерване на
постъпилата в сградата етажна собственост – общ топломер – е монтирано в
абонатната станция и се отчита по електронен път в началото на всеки месец
чрез уред с четяща глава (терминал). Топлинен счетоводител в сградата
етажна собственост е дружеството „...“ ООД, извършило разпределението на
топлинна енергия след отчитане на уредите за дялово разпределение и
топлите водомери, монтирани в жилищата на абонатите. Вещото лице е
установило, че в периода 1.10.2016 г. – 30.04.2018 г. при наличие на топломер
в имота и при условията на неосигурен достъп е начислявана топлинна
енергия като на отоплително тяло без уред по максимален специфичен разход
на сградата по посочената в заключението формула. За периода 1.10.2018 г.
до 30.04.2019 г. няма начислявана топлинна енергия за отопление на имота,
тъй като има нулев отчет на апартаментния топломер за потребена топлинна
енергия за отопление на имот, с извършен отчет на фирмата за дялово
разпределение на 18.05.2019 г. За този период е начислявана топлинна
енергия, отдавана от сградна инсталация. За битово горещо водоснабдяване
за периода 1.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е начислена служебно топлинна
енергия, поради неосигурен достъп при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие. За периода 1.05.2018 г.
до 30.04.2019 г. е начислявана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване въз основа на отчета на 1 бр. топъл водомер, отчитан в края
на отоплителния сезон, като отчетът е извършен от фирмата за дялово
разпределение на 18.05.2019 г. За процесния период са издадени три общи
фактури, като крайният резултат за целия период е сума за връщане в размер
от 680,18 лв. Крайната дължима от ответниците сума за процесния период
според изчисленията на вещото лице е 1600,47 лв.
По отношение на общия топломер, вещото лице е посочило, че за
процесния период същите е преминал метрологични проверки и при
проверките не са констатирани отклонение извън допустимите стойности.
По повод възраженията на ответниците относно реално потребените
количества топлинна енергия във връзка с твърденията им, че имотът е
необитаем, е изслушан и свидетел – ... Т.. Същата сочи, че се грижела за
имота, тъй като ответниците живеели извън страната в процесния период.
Свидетелката сочи, че в този период имотът бил посещаван и от брата на
ответницата К. С.а, който отсядал там понякога. Ответниците имали уговорка
с него, както и със свидетелката, както и с домоуправителя на сградата да ги
уведомяват ако има посещение на топлинния счетоводител за отчитане на
уредите за дялово разпределение. Свидетелката твърди, че никога не била
виждала подобно съобщение за процесния период.
Във връзка с направените от ответниците възражения, съдът намира за
нужно да отбележи, че съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 2007 г.
за топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите
4
на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на
показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на
визуален оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно
се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди
за дистанционен отчет. Съгласно чл. 70, ал. 3 от Наредбата, редът за отчитане
на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си,
се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ.
Съгласно ал. 4 от същата разпоредба на клиентите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.
6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, освен
когато клиентите са монтирали уреди с дистанционен отчет.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от общите условия на „....“ ЕАД, в сила от
2016 г., и посочени по-горе, клиентите в сграда етажна собственост са
длъжни да изберат лице от етажната собственост, което да получава от
търговеца уведомление за датите на отчет на уредите за дялово разпределение
и да информира другите клиенти в сградата етажна собственост, а съгласно т.
3 това лице подписва и протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни клиенти в сградата етажна собственост.
В случая такива протоколи за неосигурен достъп са представени по
делото, като същите са подписани от представители на етажната собственост
(л. 87-88 от делото).
С оглед изложеното, съдът намира, че клиентите в сградите етажна
собственост са длъжни да осигурят достъп до имотите си за отчитане на
уредите за дялово разпределение. В случая в общите условия на
топлопреносното предприятие е предвиден и ред за уведомяване на клиентите
в сградите етажна собственост за датите на отчет на уредите за дялово
разпределение в самостоятелните обекти в сградата. Неизпълнение от страна
на лицето, натоварено да съобщи на останалите етажни собственици датата на
извършваните отчети, не може да се вмени на топлопреносното предприятие,
нито на дружеството, извършващо дялово разпределение. Още повече, че в
случая се установява, че имотът е бил посещаван от повече от едно лице през
процесния период, без да има яснота точно кое от тези лица е поело
ангажимент за осигуряване на достъпа и комуникация с домоуправителя –
показанията на свидетелката Т. в тази връзка са неясни и противоречиви. Тя
сочи, че братът на ответницата С.а бил натоварен с това, но ответниците
помолили и нея да гледа за съобщения, а същевременно самата ответница С.а
била поддържала връзка с домоуправителя в сградата, който следвало да
съобщава за датите на отчет на уредите за дялово разпределение.
Нужно е да се отбележи още, че съгласно чл. 29, ал. 2 от общите
условия на „....“ ЕАД, цитирани по-горе, клиентите, неосигурили достъп до
имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, могат да поискат
срещу заплащане, съгласно ценоразписа на търговеца, допълнителен отчет и
преработване на изравнителните сметки (общи и индивидуални) в тримесечен
срок от датата по чл. 28, ал. 2 от общите условия. Т.е. налице е допълнителна
възможност за клиентите на топлинна енергия за корекция на начислените им
суми при неосигурен достъп до имота. Няма данни ответниците да са се
възползвали от тази възможност.
При това положение съдът счита, че искът за присъждане на цената на
5
топлинна енергия за процесния период е установен по основание и по размер
за сумата от 1594,00 лв. – претендирания от ищеца размер.
Ответниците са направили възражение, че вземанията се явяват
погасени по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.03.2020 г. Както
беше отбелязано, за процесния период са приложими общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „....“ ЕАД на клиенти в гр.
...., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, в сила от 2016 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на
цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията
стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че погасени по
давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2016 г. –
м.12.2016 г. включително. Вземането за месец януари 2017 г. става изискуемо
на 1.02.2017 г., като 45-дневният срок за доброволното му заплащане изтича
на 18.03.2017 г., поради което давността за това вземане е прекъсната с
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
При това положение непогасената част от вземането на ищеца за
периода 1.01.2017 г. – 30.04.2019 г. е 1326,04 лв. (в тази връзка съдът
съобразява заключението по съдебно-техническата експертиза – таблица на
стр. 4 и 5). Ищецът е направил искане по отношение на ответниците да бъде
призната дължимостта на сумите в условията на разделна отговорност – за по
½ от сумите, като това искане е съобразено и от заповедния съд. Ето защо
всеки от ответниците дължи сумата от 663,02 лв. За разликата до пълния
предявен размер от по 797,00 лв. за всеки от ответниците исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Относно услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между
6
страните са приложими общите условия, приети по делото като
доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от ОУ клиентите заплащат цена за
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти.
В случая от писмените доказателства и заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период
услугата е била предоставяна от третото лице подпомагаща ищеца страна.
Установява се, че за процесния период дължимата сума за извършвана
услуга дялово разпределение е в размер от 39,91 лв., съгласно заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и представените по
делото справки за дялово разпределение. Вземанията не са покрити от
погасителна давност, предвид обстоятелството, че се претендират за периода
1.02.2017 г. до 30.04.2019 г.
Ищецът е направил искане по отношение на ответниците да бъде
призната дължимостта на сумите в условията на разделна отговорност – за по
½ от сумите, като това искане е съобразено и от заповедния съд. Ето защо
исковете следва да бъдат уважени за по 19,96 лв. спрямо ответницата С.а и
19,95 лв. спрямо ответника С., а до пълния предявен размер спрямо двамата
ответници – отхвърлени.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал.
3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца. По
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в
общите условия.
При това положение дължимата лихва, изчислена по реда на чл. 162
ГПК, върху непогасената част от вземанията по общата фактура от 31.07.2017
г. (общата й стойност е посочена на л. 84 от делото), е в размер от 109,51 лв.
за периода 15.09.2017 г. до 25.02.2020 г.
Мораторната лихва, начислена върху сумата по общата фактура от
31.07.2018 г. (л. 28 от делото), е в размер от 122,13 лв.
Мораторната лихва, начислена върху сумата по общата фактура от
31.07.2019 г. (л. 29 от делото), е в размер от 2,75 лв.
Така искът за присъждане на мораторна лихва върху дължимите суми за
топлинна енергия е основателен за сумата в общ размер от 234,39 лв., като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 299,85 лв. следва да
бъде отхвърлен.
7
Ищецът е направил искане по отношение на ответниците да бъде
призната дължимостта на сумите в условията на разделна отговорност – за по
½ от сумите, като това искане е съобразено и от заповедния съд. Ето защо
искът спрямо ответницата С.а следва да бъде уважен за сумата от 117,20 лв., а
спрямо ответника С. – за 117,19 лв., като до пълния предявен размер исковете
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска за обезщетение за забава върху главницата за
цената на услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че
намира същия за неоснователен. С общите условия, приложими към договора,
не е регламентиран падеж на това задължение, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не
установява да е отправил до ответниците покана за заплащането на цената на
тази услуга, с което действие да го е поставил в забава. Ето защо този иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира
следните суми: 38,82 лв. държавна такса за исковото производство, 38,82 лв.
държавна такса за заповедното производство, 400,00 лв. депозит за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, както и
юрисконсултско възнаграждение за исковото и за заповедното производство.
Последното съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП,
във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100,00 лв.
за исковото производство и 50,00 лв. за заповедното производство, съгласно
издадената заповед за изпълнение.
Съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да се
присъди сумата в размер от 444,26 лв. – разноски за исковото производство и
73,23 лв. – разноски за заповедното производство.
Ответниците не са представили списък по чл. 80 ГПК. Същите, чрез
процесуалния си представител, претендират присъждане на възнаграждение в
полза на адв. М. по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗАдв.
Не е представен обаче договор за правна защита и съдействие, от който
да е видно какви са постигнатите между страните уговорки по повод
осъществяваното от адв. М. процесуално представителство, нито както е
основанието за безплатното процесуално представителство по чл. 38, ал. 1
ЗАдв. Ето защо възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не следва да
бъде присъждано в полза на процесуалния представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1, във вр. с чл. 415 ГПК от „....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ...., ул. „..., срещу К. П. И. с ЕГН: **********, с адрес гр. ....,
ж.к. „...., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. П. И., ЕГН: **********, дължи на „....“ ЕАД, ЕИК ...,
8
както следва: сумата в размер от 663,02 лева, представляваща цена за
предоставена от ищеца топлинна енергия за периода 1.01.2017 г. – 30.04.2019
г. за топлоснабден имот с адрес гр. ...., общ. ...., ул. „..., вх. ..., аб. № ..., ведно
със законната лихва от 10.03.2020 г. до окончателното погасяване на
вземането, както и сумата в размер от 117,20 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2017 г. до 25.02.2020 г., както и сумата от 19,96 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 1.02.2017
г. до 30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед от 28.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12983/2020 г.
на Софийски районен съд, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
за разликата над 663,02 лв. до пълния предявен размер от 797,00 лв.,
представляваща цена за топлинна енергия за предоставена от ищеца топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес гр. ...., общ. ...., ул. „..., вх. ..., аб. № ...,
както и за периода 1.05.2016 г. – 31.12.2016 г., както и за разликата над 117,20
лв. до пълния предявен размер от 149,92 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху дължимата главница за топлинна енергия, за периода
15.09.2018 г. до 11.06.2021 г., както и за сумата от 3,60 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху цената на услугата дялово разпределение,
за периода от 31.03.2017 г. до 25.02.2020 г., за които суми е издадена заповед
от 28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 12983/2020 г. на Софийски районен съд, 148 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1, във вр. с чл. 415 ГПК от „....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ...., ул. „..., срещу С. С. И. с ЕГН: **********, с адрес гр. ....,
ул. „..., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. С. И., ЕГН: **********, дължи на „....“ ЕАД, ЕИК ...,
както следва: сумата в размер от 663,02 лева, представляваща цена за
предоставена от ищеца топлинна енергия за периода 1.01.2017 г. – 30.04.2019
г. за топлоснабден имот с адрес гр. ...., общ. ...., ул. „..., вх. ..., аб. № ..., ведно
със законната лихва от 10.03.2020 г. до окончателното погасяване на
вземането, както и сумата в размер от 117,19 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2017 г. до 25.02.2020 г., както и сумата от 19,95 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 1.02.2017
г. до 30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед от 28.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12983/2020 г.
на Софийски районен съд, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
за разликата над 663,02 лв. до пълния предявен размер от 797,00 лв.,
представляваща цена за топлинна енергия за предоставена от ищеца топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес гр. ...., общ. ...., ул. „..., вх. ..., аб. № ...,
както и за периода 1.05.2016 г. – 31.12.2016 г., както и за разликата над 117,19
лв. до пълния предявен размер от 149,92 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху дължимата главница за топлинна енергия, за периода
15.09.2018 г. до 11.06.2021 г., както и за сумата от 3,60 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху цената на услугата дялово разпределение,
за периода от 31.03.2017 г. до 25.02.2020 г., за които суми е издадена заповед
от 28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 12983/2020 г. на Софийски районен съд, 148 състав.
ОСЪЖДА К. П. И. с ЕГН: **********, с адрес гр. ...., ж.к. „...., и С. С.
9
И. с ЕГН: **********, с адрес гр. ...., ул. „..., да заплатят на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ....,
ул. „..., сумата в размер от 444,26 лева, представляваща направени разноски
за исковото производство по гр.д. № 62322/2021 г. на СРС, 182 състав,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. П. И. с ЕГН: **********, с адрес гр. ...., ж.к. „...., и С. С.
И. с ЕГН: **********, с адрес гр. ...., ул. „..., да заплатят на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „....“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ....,
ул. „..., сумата в размер от 73,23 лева, представляваща направени разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 12983/2020 г. на СРС, 148 състав,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице „...“ ООД, ЕИК
..., конституирано като подпомагаща ищеца „....“ ЕАД страна.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10