Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 03.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публично
съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 4827 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
от „Ноби Арт“ ЕООД, ЕИК ********* срещу "Многопрофилна болница за активно
лечение - Христо Ботев" АД, гр. Враца, ЕИК ********* обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 318 и сл. ТЗ за сумата от 11880 лв. и по
чл. 86 ЗЗД за сумата от 1678,20 лева.
Ищецът твърди, че е в трайни търговски отношения с ответника
"Многопрофилна болница за активно лечение - Христо Ботев" АД, гр.
Враца, съгласно които е доставило на ответника тазобедрени стави за нуждите на
дейността му, за което били издадени посочените фактури. Въпреки многократно
отправяните покани, ответното дружество не погасило задълженията си, по които
срокът по чл.303а ТЗ бил настъпил. От този момент ответникът бил изпаднал в
забава, поради което дължал и обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, като дължимото
обезщетение за забава било в размер на 1678,20 лева. Моли ответникът да бъде
осъден да заплати посочените суми, както и сторените в производството разноски.
Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение - Христо
Ботев" АД, гр. Враца, не е подало писмен отговор по делото в срока по
чл.131 от ГПК.С молба вх. № 6316 / 15.05.2020 г. е депозирал писмено становище
по делото, с което оспорва предявените искове по основание и размер.
След като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът
прима за установено следното от
фактическа страна:
По делото са приети копия от 11 броя фактури за доставени медицински
изделия – тазобедрени стави, както следва: № 961/13.04.2018г.;
№966/19.04.2018г.; №968/20.04.2018г.; №970/20.04.2018г.; №999/25.05.2018г.;
№1002/29.05.2018г.; №1026/01.06.2018г.; №1029/04.06.2018г.; №1035/21.07.2018г.;
№1040/26.07.2018г.; №1051/09.08.2018г. за
сумата от общо 11.880 лева.
За установяване точния размер на
задължението на ответника, по делото е прието заключение по съдебно-счетоводна
експертиза. От същото се установява, че за периода от м. април 2018 г. до м.
август 2018 г. за доставка на тазобедрени стави ищецът «НОБИ АРТ» ЕООД гр.
София е издало на МБАЛ - гр. Враца следните фактури:фактура № 961/13.04.2018 г.
- обща стойност 1080.00 лв. с ДДС, фактура № 966/19.04.2018 г. - обща стойност
1080.00 лв. с ДДС, фактура № 968/20.04.2018 г - обща стойност 1080.00 лв. с
ДДС, фактура № 970/20.04.2018 г - обща стойност 1080.00 лв. с ДДС, фактура № 999/25.05.2018 г - обща стойност
1080.00 лв. с ДДС, фактура № 1002/29.05.2018
г - обща стойност 1080.00 лв. с ДДС,фактура
№1026/01.06.2018 г- обща стойност 1080.00
лв. с ДДС, фактура №1029/04.06.2018 г.-
обща стойност 1080.00 лв.с
ДДС,фактура №1035/21.07.2018 г-обща стойност 1080.00 лв.с ДДС, фактура №
1040/26.07.2018 г - обща стойност 1080.00 лв. с ДДС и фактура № 1051/09.08.2018
г- обща стойност 1080.00 лв. с ДДС. Изяснено е, че размерът на задължението на
МБАЛ „Христо Ботев“ АД към „Ноби Арт“ ЕООД по процесните фактури е в размер на 11
880.00 лв. Изчислен от експертизата е и размерът на лихвите за забавено плащане
по процесните фактури, като е посочено, че размерът на обезщетението за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху стойността на
процесиите фактури, считано от 60/ шестдесетия/ ден от издаването на
съответната данъчна фактура до датата на предявяне на настоящите обективно
съединени искове представлява сума в размер на 1613.10 лв. Отразено е освен
това, че процесиите фактури,издадени от «НОБИ АРТ» ЕООД на МБАЛ ХР.БОТЕВ гр.
Враца са отразени в Дневниците за продажби на «НОБИ АРТ» ЕООД за съответните
данъчни периоди - месец и година. Дължимият ДДС е деклариран в Справка -
декларация за съответния данъчен период, поради което същите са отразени в
счетоводството на дружеството съгласно изискванията на счетоводната
отчетност.Данните от процесиите фактури са отнесени по Дебита на сч. с/ка 411”
Вземания от клиенти” с пълната стойност на фактурата и по Кредита на сч.с/ка
702 « Приходи от продажби на стоки», с данъчната основа на фактурата и по
Кредита на сч. с/ка 4532 « Начислен ДДС за продажби» с размера на сумата за
начислени ДДС. Процесиите фактури са
отразени в Дневниците за продажби на «НОБИ АРТ» ЕООД съгласно изискванията на
ЗЗДС за съответните данъчни периоди - месец и година. Дължимият ДДС е
деклариран в Справка -декларация за съответния данъчен период.
Посочено е също така, че в счетоводството на МБАЛ „ Хр.Ботев” гр. Враца
всички процесии фактури, посочени в исковата молба са осчетоводени по идентичен
начин.Сумата по съответната фактура е отразявана по Дебита на счетоводна сметка
602 „ Разходи за външни услуги” и по Кредита на счетоводна сметка 401 „
Доставчици”.Към датата на изготвяне на експертизата сумите по фактурите са
отразени в Аналитична счетоводна сметка ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА - 401;494 »
Доставчици с падеж” с контрагент «НОБИ АРТ» ЕООД гр. София с дължимото крайно
салдо - сума в размер на 11880.00 лв.
Отразено е, че МБАЛ « Хр. Ботев» АД не е регистрирано по ЗДДС и дружество
не е ползвало данъчен кредит.
Съдът кредитира приетата по делото, неоспорена от страните, експертиза като
обективна и компетентно изготвена.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По отношение на главния иск с правна квалификация чл. 327, ал.1 от ТЗ във връзка с
чл.200, ал.1 и чл.79 от ЗЗД:
Основателността на предявен иск за реално изпълнение на поето правно
(договорно) задължение, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на
което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото
лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията
за реално изпълнение, основана на чл.79, ал.1 ЗЗД.
Доказателствената
тежест по предявените парични осъдителни искове пада върху ищеца, който следва
да установи, при условията на пълно и главно доказване, положителните факти,
пораждащи съдебно предявеното право на вземане, а именно: че е сключил с
ответника валидни договори за продажба на стоки, по силата на които е поел
задължението да продаде и предаде на ответника описаните във фактурите стоки, а
последния е поел задължението да плати претендираната цена; че е изпълнил
поетите с договорите задължения точно и в срок, както и да докаже размера на
всяка една от претенциите си. По отношение на неизпълнението на задълженията на
ответника, което по своята същност е отрицателен факт – липса на дължимо
поведение, достатъчно е твърдението на ищеца, като ответната страна следва да
докаже опровергаващия го положителен факт – точно изпълнение, като при липсата
на ангажирани доказателства, съдът приема посоченият елемент от основанието на
иска за доказан.
Установи се
по делото, от съвкупния анализ на доказателствата, че между страните-търговци
са сключени неформални договори за търговска продажба (чл.318, ал.1 във връзка
с чл. 286, ал. 1 ТЗ), по силата на които ищецът-продавач е доставил на
ответника-купувач стоки (медицински изделия – тазобедрени стави). Като вид
договор за продажба, търговската продажба се характеризира с родовите признаци
на продажбата: тя е вид транслативен, двустранен, консенсуален, неформален,
възмезден и комутативен договор. По силата на този договор продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на вещ или стока срещу цена,
която купувачът са задължава да му заплати (чл.183 ЗЗД). Наред с това
продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувача е длъжен
да получи вещта. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. По искане на купувача, продавачът е длъжен да
издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи /чл. 321 ТЗ/.
С поредица
свои решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 166/26.10.2010 г.
по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о. и цитираните в него: решение № 96 от
26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, I т. о. и решение № 46 от 27.03.2009
г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о., както и решение № 42 от 19.04.2010
г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о.) съставите на ВКС приемат, че
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване.
По
настоящото дело, от представените фактури, които съдържат всички посочени по-горе
реквизити, безспорно се доказа възникнало договорно правоотношение по договор
за търговска продажба между страните. От същите се установява, че ищецът, в
качеството на продавач, е изпълнил задълженията си по чл.183 и чл.187 от ЗЗД -
да прехвърли правото на собственост върху стоките на купувача и да ги предаде
на последния.
Трайно
установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между
страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество,
включването им в дневника за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС
и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание за
възникването и размера на задължението му за заплащане цената на продадените
стоки, за което е съставена фактурата /решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на II Т. О., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г.
на II Т. О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II Т. О.,
решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК/.
Нещо повече, дори неподписаната фактура от купувача по договор за продажба,
може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея
задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната
сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван
данъчен кредит по нея. В този смисъл вж. решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д.
№ 137/2012 г. на II Т. О. и цитираното в него решение № 34 от 22.02.2010 г. по
т. д. № 588/2009, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което и формиращи
задължителна съдебна практика.
Установи се освен това, че процесните фактури са отразени в счетоводството
на дружеството – ищец и са включени в дневника му за продажбите по ДДС, а така
също са отразени и в счетоводството на ответника. Фактът на осчетоводяване на
фактурата е равнозначен на признаване на задължението по нея от страна на
ответника.
Ответникът не доказа погасяване на задължението към ищеца, поради което
исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.
По иска с правно
основание 86 ЗЗД
За основателността на предявения иск следва да се докаже възникването на
главен дълг, до какъвто извод съдът достигна, и забава в погасяването му. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Върху всяка от
дължимите суми за главница по отделните фактури следва да бъде начислена и
лихва за забава в плащането.
По отношение на момента, от който е настъпила изискуемостта, в случая
приложение следва да намерят правилата на чл. 303а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ. По
отношение на фактурите, в които е определен срок за изпълнение на задължението
на ответника за плащане – изискуемостта настъпва от деня, следващ определения
падеж.
Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава в плащането, считано от шестдесетия ден след датата на падежа на
всяка отделна фактура до датата на подаване на исковата молба в съда –
02.12.2019 г. е в размер на 1613.10 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен
до този размер, като за горницата до пълния му предявен размер от 1678,20 лева
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество МБАЛ
„Христо Ботев“ АД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца от „Ноби Арт“
ЕООД, ЕИК ********* направените разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции. Ищецът е доказал извършени разноски в общ размер от 1679,00 лв., /заплатена
държавна такса в размер на – 542.00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на
973.00 лева, възнаграждение за вещо лице – 200.00 лева /, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК.Съобразно уважената част от исковите претенции сумата,
която следва да бъде присъдена е в размер на 1670.93 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца,
ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Ноби Арт“ ЕООД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- 11 880,00 лева на осн.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр., чл. 327 ТЗ, представляваваща главница по единадесет броя фактури с № 961/13.04.2018г.; №966/19.04.2018г.; №968/20.04.2018г.;
№970/20.04.2018г.; №999/25.05.2018г.; №1002/29.05.2018г.; №1026/01.06.2018г.;
№1029/04.06.2018г.; №1035/21.07.2018г.; №1040/26.07.2018г.; №1051/09.08.2018г.,
издадени въз основа на неформални договори за търговска продажба на стоки (медицински
изделия – тазобедрени стави), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.12.2019 г. до окончателното й
изплащане.
- 1613.10 лева на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава в плащането на
всяка от фактури с № 961/13.04.2018г.; №966/19.04.2018г.; №968/20.04.2018г.;
№970/20.04.2018г.; №999/25.05.2018г.; №1002/29.05.2018г.; №1026/01.06.2018г.;
№1029/04.06.2018г.; №1035/21.07.2018г.; №1040/26.07.2018г.; №1051/09.08.2018г.,считано
от шестдесетия ден след датата на падежа на всяка отделна фактура до датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.12.2019
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния му предявен размер от 1678,20 лева .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК МБАЛ „Христо Ботев“ АД
гр. Враца, ЕИК: ********* да заплати на „Ноби Арт“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 1670,93 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 4827 /2019
г. по описа на РС Враца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на
основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: