Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7863 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Е.С.“ ООД срещу решение от 19.03.2019 г. по гр.д. №61417/2018 г. на
Софийския районен съд, 85 състав, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу „Б.т.к.“ ЕАД установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата от 302,54 лв. - платена без основание сума по договор RNA *******-10122015-70 от 10.12.2015 г., ведно със законна
лихва от 14.05.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №30154/2018 г. по описа на СРС, 85
състав, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът дължи
процесната такса, тъй като претендираната от него отстъпка от месечния
абонамент не е включена в основния договор за абонаментен план. Поддържа, че
таксата на процесната услуга е начислявана неправомерно, тъй като съгласие за
такава не е постигано. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна „Б.т.к.“ ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. - оспорва
същата. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно.
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – за връщане на платени без основание месечни
такси 100% отстъпка от +50 International
& Roaming, както
и отстъпка от 22,5% месечен абонамент за 3 бр. телефонни номера, съгласно
договор за електронни съобщителни услуги №RNA *******-10122015-70/10.12.2015
г. В исковата молба ищецът твърди, че с цитирания договор ответникът се е
задължил да му предостави електронни съобщителни услуги за 20 бр. телефонни
номера с различни тарифни планове, като за 3 от телефонните номера е договорен
тарифен план „Smart Pro XL+“, при който доставчикът е следвало да приспада договорена
отстъпка от +50 International & Roaming в
размер на 6,00 лв. месечно, както и отстъпка 22,5% месечен абонамент месечно за
всеки от трите номера, но такива отстъпки са начислявани само за първия месец
след подписване на договора.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва
предявения иск, като твърди, че в договора липсват клаузи за отстъпки към
посочените мобилни номера.
С постановеното по делото решение СРС, 85 състав, е приел,
че не е доказано страните да са уговаряли сочените от ищеца отстъпки, поради
което заплатените от ищеца такси не подлежат на връщане.
Според дадените в ППВС №1/28.05.1979 г.
указания, връщане на даденото при начална липса на основание предполага
неправомерно преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго още в момента на това разместване. Искът по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД предполага установяване в условията на
кумулативност на две предпоставки: разместване на имуществено благо между
патримониумите на два правни субекта и липса на основание за получаването, като
в хипотезата на първия фактически състав на чл.55 ал.1 ЗЗД тази липса
следва да е начална.
По въпроса за разпределението на
доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в
хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по
специално на ВКС, обективирана в решение №138/07.10.2009 г. по т.д. №375/2009
г. на ІІ ТО на ВКС, решение №556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ІV ГО на
ВКС, решение №211 от 26.11.2013 г. по т.д. №1082/2012 г., ІІ ТО на ВКС. Според
тези решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД
- начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ
положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в
тази насока е и ППВС №1/79 - т.1). Поради това в доказателствена тежест на
ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи настъпването на
факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на
съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното
плащане.
Наличието на
сочения от ищеца договор за електронни съобщителни услуги №RNA *******-10122015-70/10.12.2015 г. не е спорно между
страните, а и същият е представен по делото, ведно с приложенията към него – за
параметрите на мобилните услуги и за тарифните планове. Спорен между
страните е въпроса дали са постигнали съгласие за отстъпка за услугата „+50 International & Roaming”, както и отстъпка
от 22,5% месечен абонамент за 3 бр. телефонни номера – **********, ********** и
**********.
От представеното
приложение Тарифни планове към договора за електронни услуги, двустранно
подписано, се установява, че и за трите мобилни номера, посочени по-горе,
страните са договорили тарифен план Smart Pro XL+“,
като не са отбелязани отстъпки от абонамента.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че
отстъпката 22,5% месечен абонамент не е приспадана за нито един от трите
телефонни номера, 100% отстъпка от +50 International
& Roaming също не е приспадана за нито един от
трите номера, като общият размер на отстъпките за процесните телефонни номера
за периода мес.12.2105 – мес.12.2017 г., които не са приспаднати от сметката на
ищеца са в общ размер на сумата от 209,61 лв. без ДДС. Настоящият въззивен
състав кредитира заключението на ССчЕ само в посочената по-горе част, доколкото
в останалата си част вещото лице е дало отговор на правни въпроси, което е
недопустимо.
При тези данни и
с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав споделя
изводите на първоинстанционния съд, че страните по процесния договор не са
договорили сочените от ищеца и описани по-горе отстъпки и заплатените от
ищцовото дружество месечни такси са съобразно уговореното между страните, т.е.
получените от ответното дружество процесни плащания не се явяват такива без
основание. Не следва да бъдат обсъждани доводите на въззивника, че таксата за процесната услуга „+50 International & Roamingе“ е начислявана неправомерно, тъй като съгласие за
такава не е постигано, доколкото такъв довод е въведен за пръв път едва във
въззивната жалба.
Поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане,
на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №68980/19.03.2019 г., постановено по
гр.д. №61417/2018 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав.
ОСЪЖДА „Е.С.“ ООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.т.к.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.