ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1702
гр.Плевен, 31.08.2022
год.
Административен
съд - гр.Плевен, пети състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи август две хиляди двадесет и втора година
в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 653 по
описа на Административен съд - Плевен за 2022
год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по жалба от, изпратена от ел.адрес ********@****.**, без означение на
нейния подател, против „немотивиран/нищожен отказ АР на
ВАС/пленум/-изх.908/21.12.2020 г.ВАС“.
В жалбата подателят й е поискал освобождаване от заплащане на държавна
такса.
В изпълнение на съдебно определение №1561/3.08.2022 год. жалбоподателят се
е индивидуализирал чрез посочване на трите си имена; представил е доказателства
за валидността на електронния си подпис, с който е подписал подадената жалба;
посочил е, че оспорва като незаконосъобразно/нищожно писмо №978/21.12.2020
год., подписано от Председателя на Върховен административен съд и е посочил в
какво според него се изразява незаконосъобразността на това оспорено писмо.
Следователно, предмет на оспорване в настоящото производство е писмо №978/21.12.2020 год., подписано от
Председателя на Върховен административен съд. Писмото е постановено по жалба от
9.05.2022 год. от С.Т., в която, наред с други оплаквания, Т. е поискал
свикване на Пленум на съдиите от Върховен административен съд, за постановяване
на Тълкувателно решение, поради взети две противоречиви решения на ВАС по адм.дело №5503/2015 год. и адм.дело
№10255/2016 год. по въпроса „От обществено значение ли е психичното здраве на
ГП на РБ“.
С оспореното писмо жалбоподателят е
уведомен във връзка с горната жалба, че преписката е била обсъдена в заседание
на Звеното за анализи и тълкувателна дейност. Като съдите от звеното са взели
становище, че няма основание за образуване на производство по постановяване на
тълкувателно решение за преодоляване на противоречива практика на Върховен
административен съд в съответствие с разпоредбите на глава десета от Закона за
съдебната власт и Правилата за приемане на тълкувателни решения от Общото
събрание на съдиите от първа или втора колегия на Върховен административен съд
и от Общото събрание на съдиите от първа или втора колегия на ВАС и от Общото
събрание на съдиите от колегиите на Върховен административен съд. Посочено е
още в писмото, че в останалата част преписката е оставена без разглеждане
поради обстоятелството, че наведените в нея обстоятелства и искания не са от
компетентността на Звеното за анализи и
тълкувателна дейност.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност/нищожност на писмото.
Сочи, че са налице две обществено важни, но взаимно изключващи се , влезли в
сила решения на ВАС, по повод на което Т. е поискал постановяването на тълкувателно
решение, но никой не е придвижил искането. След като не е получил отговор и е подал няколко молби
с искане за наказание поради непридвижване на искането, Т. получил това писмо,
което оспорва. Счита същото за незаконосъобразен/нищожен акт, защото не му било отговорено в продължение на цяла
година, след което , като поискал налагането на глоби, Председателят на ВАС
еднолично и немотивирано му отговорил.
Съдът намира подадената жалба за недопустима поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.1 от АПК, на административните
съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на
нищожност на административни актове и административни договори.
Според настоящия състав на съда
оспореното от Т. писмо №978/21.12.2020 год., подписано от Председателя на
Върховен административен съд, не съставлява административен акт по смисъла на
разпоредбата на чл.21 от АПК и не подлежи на оспорване по реда на АПК.
Оспореното писмо има уведомителен характер и по същността си съставлява
отговор на искане на Т. за иницииране от Председателя на ВАС на производство по
постановяване на тълкувателно решение по въпрос, който според жалбоподателя е
разрешен противоречиво от различни съдебни състави на ВАС. Съгласно разпоредбите на чл. 122, т.4 и чл.125 от Закон
за съдебната власт, Председателят на Върховния административен съд, който осъществява общо организационно и
административно ръководство на Върховния административен съд, прави предложения
за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления. Няма пречка, за да направи такова предложение,
да бъде сезиран с конкретно искане от гражданин или организация в тази насока,
тъй като последните нямат такова самостоятелно право да сезират компетентния
съд да постанови тълкувателен съдебен акт при наличие на противоречива съдебна
практика по даден въпрос. Но преценката на Председателя на ВАС дали да инициира такова производство, като
направи предложение за приемане на тълкувателно решение, не съставлява
индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на
АПК.
Ето защо жалбата, като насочена против писмо, което не съставлява
индивидуален административен акт, се явява недопустима за разглеждане по
същество и производството по същата следва да бъде прекратено.
Тъй като в настоящото производство съдът е сезиран с искане за освобождаване
от заплащане на държавна такса за подадената жалба, съдът дължи произнасяне и
по този въпрос, който е свързан с редовността на подадената жалба.
Жалбоподателят е представил още с първоначалната жалба декларация, в която е декларирал, че не живее на постоянен
адрес ***, няма никакви нормални доходи и имущество, неженен е, има фирма с
наложени запори, недобро здравословно състояние, възрастна майка на 82 год., не
работи. Съдът е изискал и служебно
информация за декларирани от жалбоподателя недвижими имоти и МПС; справка за
родствени връзки на лицето; информация
да доходите на лицето и наличието на регистрирани трудови договори; справка за регистрирани фирми на името на Т.. От
постъпилите по делото доказателства от съответните компетентни органи съдът
установи, че Т. няма декларирано
недвижимо имущество. Към датата на справката Т. е имал декларирано МПС-Фиат
Пунто. В информационната система на НАП няма данни за декларирани доходи,
регистрирани трудови договори и подадени
ГДД за периода от 1.01.2021 год. до 15.08.2022 год. Има регистрирано ЕООД, на
което е управител, но видно от УАС, капиталът на същото е неденоминиран,
последните вписвания по партидата на дружеството са от 2012 година и макар
формално да не е заличено, липсват доказателства за получени доходи и/или
печалба от дейността на дружеството. Ето защо съдът приема, че
жалбоподателят не разполага с парични средства за заплащане на дължимата
държавна такса, поради което следва да бъде освободен от нейното заплащане.
Воден от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА С.Т.Т. от задължението за заплащане на държавна такса в размер
на 10 /десет/ лева за подадената жалба, поставила началото на настоящото
съдебно производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата,
подадена от С.Т.Т. , против писмо №978/21.12.2020 год., подписано от
Председателя на Върховен административен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №653 по описа на
Административен съд-Плевен за 2022 год.
Определението може да се оспори от страните пред Върховен административен
съд на РБ в 7 /седем/ дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Преписи от определението да се
изпратят на жалбоподателя и на Председателя на ВАС.
СЪДИЯ: /п/