Р
Е Ш Е Н И Е
665/20.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На седми ноември две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
ВАНД
№ 2087 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №460878 – F504659/02.09.2019г. на Директора на офис Шумен
при ТД на НАП - Варна, с което на
основание чл.53 и чл.264 ал.1 от ЗКПО на Т.И.Г., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.264 ал.1, във вр. с чл.92 ал.2 от ЗКПО.
В депозираната жалба Г. оспорва НП като незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че АНО
неправилно е определил субекта на нарушението. В съдебно заседание редовно
призован не се явява лично. Явява се процесуален представител – адв. Н.И.от
ШАК.
Процесуалният
представител на административно-наказващия орган моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с
чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят Т.И.Г., ЕГН **********
е управител на „РОСТЕТ 2016“ ООД с ЕИК *********, гр.Нови пазар. На 31.07.2019г.
дружеството подало в ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО за данъчния
финансов резултат на дружеството и дължимия годишен корпоративен данък за 2018г.
При извършена проверка
на 06.08.2019г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен било констатирано, че декларацията
била подадена след законоустановения срок – 01.04.2019г., вкл. /31.03.2019г е
неприсъствен ден/.
На 15.08.2019г. св. П.И.
съставил срещу жалбоподателя АУАН № F504659
за нарушение на чл.92 ал.2, във вр. с
чл.264 ал.1 от ЗКПО изразяващо се в това, че в качеството си на управител на РОСТЕТ 2016“ ООД с действие или
бездействие е допуснал ГДД по чл.92 ал.1
от ЗКПО за 2018г. да не бъде подадена в законоустановения срок. Актът е съставен в присъсъствието на
жалбоподателя. При предявяване на акта не са отразени възражения. Предвид
отразеното в НП и съдъжащото се в преписката становище на актосъставителя, в
законоустановения срок е било депозирано писмено възражение, в което се
излагали съображения за маловажност. Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.264 ал.1 от ЗКПО на Т.И.Г., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в
размер на 200 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя П.И.. Разпитана, който потвърждава
констатациите, отразени в АУАН.
При
така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Производството е от
административно наказателен характер,
при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни,
като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.
Разпоредбата на чл.92
ал.2 от ЗКПО определя срока и мястото на
подаване на ГДД за данъчния финансов
резултат на дружеството и дължимия годишен корпоративен данък, а именно в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице. За нарушение на тези императивни разпоредби е
предвидена административна отговорност
на данъчно задълженото лице /дружеството/, съгласно чл.261 от ЗКПО, а
така също и на управител,
ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с
действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261 от ЗКПО, съобразно чл.264 ал.1 от ЗКПО. Жалбопадателят, в качеството му на управител на дружеството, е субект на
административна отговорност по чл.264 ал.1 от ЗКПО. Обстоятелството,
че дружеството се управлява от двама управители заедно и поотделно, а е
санкциониран единия от тях, само по себе
си не води до незаконосъобразност на НП.
Доколкото и двамата управители се явяват представляващи дружеството,
всеки един от тях може да бъде санкциониран. Незаконосъобразно би било ако на
двамата управители бъде наложено едно общо наказание или две отделни наказания
на всеки един от тях.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът прие, че е налице осъществен
състав на административно нарушение по чл.264 ал.1, във вр. с чл.261 ал.1, във
вр. с чл.92 ал.2 от ЗДПО. Жалбоподателят действително е извършил нарушение, тъй
като от страна на представляваното от него дружеството като данъчно задължено
по ЗКПО лице, не е била подадена в срок до 01.04.2018 г. годишна данъчна декларация по образец за
финансовата 2018 г. Такава е била подадена на 31.07.2018г. Това нарушение откъм
елементи от състава му не се оспорва и от жалбоподателя. Нарушението е
формално, с изтичането на законоустановеният срок, същото е осъществено.
Основателни са доводите на жалбоподателят, че
неизпълнение на задължението за подаване на ГДД по чл.92 ал.1 от ЗКПО води до
осъществяване състава на две отделни нарушения, които имат и различни субекти.
Данъчно задължените лица са длъжни да
подават ГДД, поради което за нарушението изразяващо се в неподаване на ГДД в срок, субект на
нарушението е данъчно задълженото лице, в случая дружеството, съгласно чл.261
от ЗКПО. Представляващият данъчно
задълженото лице, какъвто случая се явява жалбоподателя, се наказва за това, че
е допуснал нарушението да бъде извършено, т.е. за допустителство, което е
нарушение на чл.264 ал.1 от ЗКПО.
В тази връзка съдът
констатира вътрешно противоречие в
обстоятелствената част на НП, относно направените констатации. В началото е посочено, че е констатирано нарушение
извършено от жалбоподателя, в качеството му на представляващ, изразяващо се
в това, че не е изпълнил задължението
си да подаде ГДД в срок, каквото задължение той няма,
предвид изложеното по – горе. Не
изпълнението на задължението за подаване
на ГДД е съставомерно по чл.261 ал.1 от ЗКПО и отговорността е на дружеството,
поради което е предвидено налагане единствено на имуществена санкция. Малко по
– надолу е посочено, че в качеството си на управляващ с действие или бездействие е допуснал нарушение
посочено в разпоредбата на чл.264 ал.1 от ЗКПО, т.е. описани са факти съставомерни по чл.264 ал.1 от ЗКПО. Наказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл. 264 ал.1, във вр. с чл.92 ал.2 от ЗКПО,
след което при така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел
от правна страна, че жалбоподателя, в качеството му на представляващ не е
изпълнил задължението си да подаде в
законоустановение срок ГДД за 2018г., с което осъществил състава на чл.264
ал.1, във вр. с чл.261 ал.1, във вр. с чл.92 ал.2 от ЗДПО. Направения правен извод от наказващият орган е вътрешно противоречив,
текстовото описание на нарушението не съответства на квалификацията. Описано е нарушение
по чл.261 ал.1 от ЗКПО, за което отговорността е на дружеството, а е
квалифицирано по чл.264
ал.1 от ЗКПО. Съдът, намира че констатираното противоречие е от категорията на
съществените, годни да обосноват отмяна на НП на това основание, тъй като нарушава
правото на защита на жалбоподателя. Докато
законът в чл. 53 ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно - наказващия
орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на
административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по
безсъмнен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно
постановление, при което административно-наказващият орган следва да спази всички
изисквания на нормите на ЗАНН.
От друга страна
настоящият състав счита, че при издаване на НП административно наказващият
орган е подходил формално при анализа на
доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като
не е съобразил всички обстоятелства относно причините и условията, способствали
извършеното нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното
нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните
съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. на тълк. н. д. № 1/2005г. на ВАС,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. За да се премине към прилагане на чл.28 от ЗАНН следва да е налице "маловажен случай"
на административно нарушение, при който наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено такова. Предвид посочената
разпоредба преценката относно наличие на основанията на чл.28,
б.”а” от ЗАНН следва да се извърши от
административно наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, причините, довели до закъснението за подаване на данъчната декларация,
причинени ли са вреди от нарушението и други смекчаващи вината обстоятелства.
Няма спор, че е налице извършено нарушение. Без да е налице административно
нарушение въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН въобще не би следвало да бъде обсъждан, текстът
се прилага само при налично противоправно поведение.
В
случая декларацията не е била подадена
след осъществяване на определени действия от страна на органите на НАП по
установяване нарушението и откриване нарушителя. Напротив, нарушението е
установено, когато данъчно задълженото
лице вече е осъществило, макар и със забава, задължението си за подаване на
декларация. Задълженото лице само е
предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на
крайния срок. Няма доказателства от
бездействието на жалбоподателя да са
произлезли вреди. Нарушението е такова на просто извършване, поради което
именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на
нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице Нарушението
е от възможно най - лекия вид - неподаване в
срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на
задължението. Няма доказателства дружеството
или жалбоподателятя да са извършвали идентично нарушение, поради което следва
да се приеме че се касае за първо нарушение. От
приложената по делото справка се установява, че за предходните две години декларацията е била подавана в срок, поради
което съдът намира
неподаването на ГДД за 2018г. в законоустановения срок за инцидентно.
Настоящата инстанция счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята
малозначителност , както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска
степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при
предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно
наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият
орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН,
които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага
чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който
наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма
основание за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление,
наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното,
съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при
повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на
административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът
намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да
предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В този
смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №460878
– F504659/02.09.2019г. на Директора на офис Шумен
при ТД на НАП - Варна, с което на
основание чл.53 и чл.264 ал.1 от ЗКПО на Т.И.Г., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.264 ал.1, във вр. с чл.92 ал.2 от ЗКПО като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.