№ 76
гр. Смолян, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Д.а
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500033 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С обжалваното решение №473/18.12.2024г по гр.д. №348/2024г
Смолянският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД от С. Т. С., ЕГН
**********, от гр. Р., ул. „В. Л.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * срещу Г. П. С., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „Д. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * за разваляне на договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № *, том III, н.д. № **/1983 г. на районен
съд - гр. Смолян, вписан в СВ в том *****, стр. *, с предмет 1/2 ид. част от
апартамент, състоящ се целият от 3 стаи, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ на целия от 93 кв.м., находящ се в гр. С., ул. „Г. Д." в жилищен
блок „Г." вход „А", етаж трети, апартамент № *, в кв. 125 по регулационния
план на гр. С., ведно с 1/2 ид. част от избено и таванско помещение и ведно с
1/2 ид. част от общите части на сградата и правото на строеж, принадлежащи
на апартамента при съседи на апартамента: И. Д. С., А. и Д. К., С. и В. Ч., А. Д.
Д. и А. Н., който апартамент съгласно схема на самостоятелен обект в сграда
№ 15-231043- 07.03.2024, издадена от СГКК – Смолян, представлява
самостоятелен обект с идентификатор******* по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР,
засягащи самостоятелния обект от 07.03.2024 г., предназначение - жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда и в сграда със смесено преназначение
с площ по документ 93 кв.м., с принадлежащите му таванско помещение №
1
2,избено помещение № 3 и 2.53 % ид. части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: *******.1.32,
*******.1.30, под обекта - *******.1.23 и над обекта - *******.1.39.Със
същото решение е осъдил С. Т. С. да заплати на Г. П. С.,направените
деловодни разноски за адвокат в размер на 1 200лева
Постъпила е въззивна жалба с вх.№420/16.01.2025г от С. Т. С. от
гр.Р. чрез адв.М. против решение № 473/18.12.2024г. на районен съд
гр.Смолян, постановено по гр.д. №348/2024г.Счита ,че обжалваното решение е
необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение
на процесуални правила и моли да бъде отменено и вместо него постановено
решение по съществото на спора, с което бъде уважен предявения от
доверителката и иск като основателен и доказан Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.Твърди ,че основното съображение на районния съд
гр. Смолян, за да отхвърли иска ми е, че същия е приел, че договорът за
прехвърляне на процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане е
недействителен, което налага да се разгледат нищожността и
недействителността през призмата на ТР 5/30.05.2022г. на ОСГТК.Счита ,че
недействителността не се изчерпва с посочените в чл. 26 - 33 ЗЗД основания за
нищожност и унищожаемост. Това са само две от формите на
недействителността, а останалите са уредени всяка отделно на съответното
място, т.е. за тях няма установени общи правила. Счита ,че в случая районният
съд е приел, че процесния договор за издръжка и гледане е недействителен
поради липса на дадено от жалбоподателката с нотариално заверен подпис
съгласие съпруга и П. С. да прехвърли притежаваната в режим на СИО 1/2
ид.ч. от процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане на
сина ни- ответника Г. С.. Намира ,че разсъждавайки по този начин районният
съд не е имал предвид, че оспореният нотариалният акт за собственост на
имот, прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане, в случая в нот.
акт № *, том III, н.д- № **/1983г. на районен съд гр. Смолян представлява
официален документ - съставен е от нотариуса в качеството му на
оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му
компетентност и по установените в закона форма и ред. Счита ,че като такъв
документ той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1
ГПК, относно извършените от нотариуса действия. Тази доказателствена сила
важи спрямо всички, т.е. нотариалният акт притежава обвързваща
доказателствена сила относно третите лица, като ги задължава да приемат, че
извършените от нотариуса действия, са се извършили по посочения начин.
Сочи съдебна практика.Намира ,че в нарушение на разпоредбата на
чл.236,ал.2 ГПК районният съд не е изложил мотиви във връзка с твърдението
на С. С. , че една от тези 4 декларации е именно нейната декларация-съгласие
за прехвърляне имота срещу задължение за издръжка и гледане на сина им.
Намира ,че районния съд е подминал с мълчание показанията на дъщеря и- св.
Е. С., която също сочи, че С. С. е дала съгласие за сделката.Поради това моли
въззивния съд да приеме ,че е неправилен и незаконосъобразен извода на
районния съд, че сделката е недействителна ,поради което договорът за
прехвърляне на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент срещу задължение за
2
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № */1983г. не подлежи на
разваляне по реда на чл.87,ал.З ЗЗД.Намира ,че районния съд не е следвало да
прави извода за недействителност с оглед р. №198/10.08.2015г. на четвърто г.о
на ВКС, постановено по гр.д. № 5252/2014г., според което съдът не следи
служебно за недействителността на сделките,поради което не може да признае
порок на сделката, който не е надлежо предявен с иск".Правейки неправилния
си и недопустим извод за недействителността на сделката,намира ,че районния
съд изобщо не е обсъдил въпроса дали ответника действително е изпълнявал
задълженията си по договора, което счита ,че решението е необосновано и
незаконосъобразно,постановено при липса на мотиви в тази му част в
нарушение на чл.236,ал.2 ГПК.
Счита ,че е налице неизпълнение от страна на ответника на поетите от
него задължения да издържа и гледа съпруга и и С. С. .Моли въззивния съд да
приеме за основателна претенцията и във връзка с реш. №97/08.04.2016 по
гр.д. № 5363/2015г. на четвърто г.о на ВКС, съгласно което: „За да е налице
точно изпълнение на този договор /става въпрос за договор за издръжка и
гледане- заб. моя/ от страна на длъжника, последният следва да предоставя
ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да
бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление,
осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди;
както и че доказателствената тежест да установи изпълнение на задължението
си за гледане и издръжка на жалбоподателката-ищца, чрез осигуряване на
спокоен и нормален живот, е за ответницата по делото".Твърди ,че е на 102
години .Твърди ,че от представеното ЕР № 0985/14.03.2013г. се установява , че
е със степен на увреждане 100% с чужда помощ пожизнено, т.е от 2013г. тя
сама не може да се грижи за себе си и да се обслужва, а от представените от
мен многобройни амбулаторни листове и резултати от изследвания счита ,че
се вижда, че почти непрекъснато и се налага да търся медицинска помощ, т.е
нуждае се от непрекъснати,ежедневни грижи,каквито от 2013г. до днес
ответника не и е предоставил.Счита ,че в този смисъл са показанията на св. П.
и С.. Твърди ,че след 2012г след прекаран исхемичен инсулт ,вече не излиза
извън дома си и че след тази година е ползвала услугите на съседи и познати
за покупка на храна, лекарства, обгрижване, като била непрекъснато
подпомагана от дъщеря си св. Е. С., която идвала в почивните дни от П. в Р., за
да я гледа, всяко лято я е вземала по 45 дни отпуск също за да я гледа ,а през
2018г. се е наложило да напусне работата си като лекар в гр. П. и да дойде да
живее в дома и в гр. Р., за да я обгрижва непрекъснато .Твърди ,че Св. Б. не
установи да знае, че ответника се е грижил за С. С. ,св. Г. посочи, че виждала
ответника с чанти и твърдял, че отива в Р., но всъщност не знае дали е ходил
там , а и ако това би било вярно, тогава нямало да се налага от Общината да и
дават храна, дърва и близки съседки да ме гледат, /показ.на св. П., кмет на
Община Р. 3 мандата/ .
Счита ,че по делото не се установяват твърденията на ответника, че
поради заболяване не е бил в състояние да се грижи за жалбоподателката .
Намира ,че заболяването му не е от такъв характер, че да не му позволява да
се грижи сам за себе си, както и за нея. Действително същия има признати
3
100% неработоспособност, но без чужда помощ и то от м. май 2016г., а не
както сочи от 2010г. и то поради проблеми със зрението, които обаче намира
,че не му пречат да се грижи сам за себе си, включително да почиства и
общите части на блока и да мие общите стъкла на блока, освен това да ходи
на почивки и по спа центрове, на екскурзии в Т. ,Г., А., в различни части на
България, което признава в отговорите си на въпроси по чл.176 ГПК. Счита
,за неоснователно твърдението на ответника, че е имала достатъчно средства
и не се нуждае от издръжка. Твърди ,че пенсията и не е достатъчна да поеме
всичките и разходи, свързани с лекарства, храна, отопление, памперси, дрехи
,бельо и пр. Същата ведно с добавката за чужда помощ от 230 лв., която не е за
нея а за човека, оказващ и помощ, е в общ размер на 1094.77лв., към размера
на минималната работна заплата за страната, но за здрав човек, а тя е със 100
процента увреждане и то с чужда помощ. Моли съда да има предвид решение
№ 20/22.07.2015 г. по гр. д. №1853/2014 г. IV г. о. на ВКС
Счита ,че по делото са останали недоказани твърденията на
ответника, че приживе на баща му имали уговорка, ако бащата надживее
майката за него да се грижи ответника и обратно ако майката надживее
бащата, за нея да се грижи св. Е. С..Намира ,че недоказани са останали и
опитите на ответника да установи, че в известен период от време се е грижил
за нея като и доставял храна ,като в това отношение ангажира показания на
св.Г., която обаче твърди, че живее в съседен вход, че преди ковида срещала
ответника с големи чанти пред блока и като го питала къде отива той казвал
,че отива в Р. при майка си, като това било преди 2018г. докато все още
работила. Счита ,че тази свидетелка няма непосредствени впечатления дали
ответника действително е ходил при мен или само й е казвал, че прави
това.Счита ,че в този смисъл са и показанията на св.Б..Поради това моли да
бъде отменено обжалваното решение и постановено друго с което да бъде
уважена исковата претенция ведно с всички законни последици
В законният срок е постъпил писмен отговор от Г. П. С. от гр.С.
чрез адв.М. ,който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита ,че с
решението си районен съд- Смолян правилно и обосновано, след задълбочено
изясняване на фактическата обстановка и анализ на доказателствата е
постановил едно правилно и обосновано решение в съответствие с
материалния закон.В настоящото производство наличието на формална
доказателствена сила на нотариалния акт относно участието на съпругата като
прехвърлител и относно приложена декларация за съгласие по чл. 13 ал.7 СК
/1968 г./счита че не е налице. Твърди ,че от цялото съдържание на
нотариалния акт не може да се направи извод за участието на съпругата С. Т.
С., като собственик. Нотариусът сочи като собственик на имота само П. Г.
С.,а в описанието на приложените документи не се сочи декларацията по
чл.13 ал.7 СК от 1968 г. (отм.). Твърди ,че са описани „четири броя
декларации” без да са конкретизирани какво касаят.Ето защо счита,че след
като самия н.а. не съдържа констатации относно спорното обстоятелство ,това
не налага оборването им. Счита ,че доказателствената тежест в случая е за
ищеца,който се позовава на доказателствената сила на н.а. да установи
наличието на такава декларация,след като не е констатирано в съдържанието
4
му,че е представена.Счита ,че не е вярно твърдението в жалбата,че съдът
служебно се е позовал на недействителност на нотариалния акт.Такова
възражение е направено от ответната страна още с отговора на исковата
молба. Освен това съдът винаги може да се позовава и да констатира
недействителна сделка. Посоченото Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК е в смисъл,че ако в едно съдебно
производство е направено възражение за недействителност е недопустимо
завеждане на друго такова отделно производство само за недействителността
на акта.Твърди ,че завеждането и воденето на делото не е по волята на ищцата
С. С., а е по волята и инициативата на сестрата на ответника - Е. С. ,която е и
свидетел по делото.В противовес на нейните твърдения поддържа ,че всичко,
което е поискано от страна на доверителя му да извърша като грижа към
майка му и е било в неговите възможности го е правил и го прави
непрекъснато. Твърди ,че майка му му е предоставила пълномощно още през
2012 г.и от нейно име я е представлявал пред социалните служби, пощата,
банките за да може от нейно име да извършва всички действия свързано с
нейните интереси и потребности. Поел грижата и извършил смяна на
дограмата на жилището в гр. Р.,поставил климатици,полагал грижи за
обработване на градината, организирал и направил благоустрояване и
паметна плоча на гроба на баща му, уреждал и доставял необходимите
помощни средства, предоставени на майка му от социалните служби. Счита
,че не може лично да обгрижва майка си и смята,че това трябва да го върши
сестра му.Тя е неин асистент,назначен от Дирекция за социално подпомагане
и тя получава възнаграждение за това.Твърди ,че до сега майка му не му е
искала парични средства или друга материална помощ, тъй- като тя разполага
и получава достатъчно средства и е нямала такава нужда.Твърди ,че неговото
здравословно състояние не е добро,тъй като е със 100% инвалидност още от
2010 г., съгласно Решение на ТЕЛК, което е пожизнено, поради отлепване на
ретината на очите вследствие на заболяване на очите, аневризма на мозъчна
артерия и хипертония.От момента на идване на сестра му от гр. П. в гр. Р.
/2017-2018 г./ твърди ,че за него възможността да общува с майка му е била
прекъсната. Моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.
Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателката С. Т. С., редовно призована
,не се явява .Вместо нея пълномощниците и адв. Н. М. и адв. Г. Г.
поддържат депозираната въззивна жалба и молят въззивния съд да отмени
обжалваното решение на районен съд –Смолян и вместо него постанови свой
акт ,с който да приеме за основателен и доказан предявения иск с правно
основание чл.87,ал.3 ЗЗД,ведно с всички законни последици.Постъпило е
писмено становище от С. С. ,която изразява воята си ,че е твърдо решена да
завещае на дъщеря си Е. С. процесния апартамент в знак на благодарност за
грижите, които дъщеря и продължава да полага за нея ,която вече е на 102
години.Представена е писмена защита от адв.Г. Г. .
Въззиваемият Г. П. С. редовно призован ,не се явява .Вместо него
пълномощника му адв.М. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение на районен съд
–Смолян като законосъобразно и обосновано постановено Претендира
5
разноски
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса и
при наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Смолянският окръжен съд констатира ,че ищцата С. Т. С. е предявила
срещу ответника Г. П. С. от гр. С. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне на договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане в нот. акт №
*, том III, н.д. № **/1983г на районен съд гр. Смолян на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *******, с предназначение[1]жилище, апартамент в
жилищна или вилна сграда и в сграда със смесено преназначение с площ по
документ 93 кв.м. с принадлежащите му таванско помещение № 2, избено
помещение № 3 и 2.53 % ид. части от общите части на сградата при съседни
самостоятелни обекти за сградата на същия етаж: *******.1.32, *******.1.30,
под обекта[1]*******.1.23 и над обекта -*******.1.39 и разноски по
делото.Твърди ,че нейния съпруг -П. Г. С. е починал на 10.09.2017. г., като
бракът им е бил сключен на 02.12.1946 г. Твърди ,че с договор от 20.051976 г.
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ съпругът и
по време на брака заедно с ответника Г. П. С. –техен син, закупили жилище№
*, находящо се в жилищен блок „Г.", вх. *, ет. *, състоящо се от 3 стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 93 кв.м., ведно с таванско
помещение № 2 и избено помещение № 8 и 2.53 идеални части от общите
части на сградата и 2.53 идеални части от правото на строеж върху мястото
при съседи на жилището: на изток- ап. № *, вх. А. И. Д. С., на юг-ап. *, вх. Б
на А. и Д. К., горе - ап.7 вх. А С. и В. Ч. и долу - ап. 3, вх. А, А. Д. и А. П. и
съседи на таванското помещение запад - 1 вх. А Ш. и Т. К., юг- 3, вх.А -Т. и М.
Т. и запад 7 вх.А А. Д. и А. П., горе- гаражи.Твърди ,че на основание чл. 13,
ал. 1, във вр. с чл.** СК от 1968 г. собственици на 1/2 от апартамента са тя и
съпругът и, а собственик на останалата 1/2 ид. част от описания имот е на
ответника Г. П. С..
Елементите на фактическия състав на правото да се развали договорът са
уредени в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Може да бъде развалян само действителен
договор, който не е прекратен на друго основание. Трябва да е налице
неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора. Всяка форма
на неизпълнение може да бъде основание за разваляне на договора – пълно
неизпълнение, забавено неизпълнение, частично изпълнение, лошо
изпълнение. Неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът
отговаря
Безпредметно е ответникът Г. С. с възражение да установява, че е
придобил правото на собственост върху предмета на разваления договор по
давност. С такова възражение той не би постигнал какъвто и да било правен
резултат по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В качеството
си на владелец при изтекъл срок по чл. 79 ЗС приобретателят по развален
договор за издръжка и гледане може да защити вещното си право чрез
6
предявяване на иск за собственост, чрез възражение по предявен срещу него
иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка. /В този смисъл е определение №
886 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2024 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Геновева Николаева
Видно е че с нот. акт № *, том III, н.д. № **/1983 г. съпругът и П.
Г. С. е прехвърлил на ответника посочения апартамент, описан в нотариалния
акт: 1/2 ид.част от апартамент, състоящ се целия от 3 стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ на целия от 93 кв.м., находящ се в гр. С., ул.
„Г. Д." в жилищен блок „Г." вход „А", етаж трети апартамент № *, в кв. 125 по
регулационния план на гр. С., ведно с 1/2 ид. част от общите части на сградата
и правото на строеж, принадлежащи на апартамента при съседи на
апартамента: И. Д. С., А. и Д. К., С. и В. Ч., А. Д. Д. и А. Н..Твърди ,че това
прехвърляне е извършено срещу задължението на ответника да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителя П. Г. С. и неговата съпруга С. Т. С.,
както и да им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили . Твърди
,че към момента на прехвърлянето и до сега тя и съпругът й преди да почине
живели и тя живее в гр. Р., а сина ,и –ответника по делото от момента на
прехвърлянето на апартамента до днес живее в гр.С. в процесния апартамент,
като твърди ,че в гр. Р. е идвал инцидентно. Три години преди да почине
съпругът и бил зле здравословно - болен от паркинсон и имал нужда от
ежедневни грижи, които до 90- годишната си възраст полагала ищцата С. С. ,
тъй като се чувствала добре здравословно.Твърди ,че след смъртта на съпруга
и здравословното и състояние се влошило. След падане започнала да усеща
слабост на крайниците, силни болки в лявата раменна област, слабост в десни
крайници, поради което била транспортирана в гр. П. и лекувана през
октомври 2012 г.в УМБАЛ П. АД, неврологично отделение, където бил
установен исхемичен мозъчен инсулт, дяснострА. централна хемипареза,
фрактура на лява ключица, а при консултация с офталмолог били установени
макулни дегенеративни промени. Твърди ,че на 14.03.2013 г. С ЕР № 0985на
Специализирана ТЕЛК „Очни болести" П. й е определено 100 % увреждане с
чужда помощ пожизнено за заболяването Дегенерация на макулата и задния
полюс. След това продължила да тьрпи последиците от прекарания мозъчен
инсулт с придружаващите му заболявания и увреждания- счупване на
ключицата, фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения, исхемична
кардиомиопатия, дисекция на церебрални и ретинални съдови изменения ,
хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, атеросклеротична
сърдечно съдова болест, отосклероза,неуточнена. Твърди ,че с посочените
заболявания вече има нужда от ежедневни грижи, да бъде гледана и
издържана, но твърди ,че ответника не е изпълнявал поетото задължение да я
гледа и издържа, да и осигури спокоен и нормален живот, какъвто водила до
момента на прехвърлянето на апартамента в гр. С., като идвал да я види в
гр.Р. инцидентно -1-2 пъти месечно и то само когато тя го викала и дори му
плащала и пътните от С. до Р. и обратно.Поради това твърди ,че ежедневните
грижи били поети от нейни близки, съседи,нейна позната Иванка, която й
пазарувала, купувала лекарства, чистила, перяла, вземала и храната, отпусната
7
от социални грижи. Дъщеря и Е. П.а С., която била лекар в гр. П. идвала при
нея и се грижила за нея в почивни дни, и по 45 дни годишно по време на
отпуск. Твърди ,че съседи, близки, познати, дъщеря й се грижили за нея до
2018 г., когато навършила 95 години и здравословното й състояние много се
влошило,което вече налагало непрекъснати грижи за нея .Твърди ,че дъщеря и
Е. С. се принудила да напусне работата си в П. и от 2018 г. и до ден днешен
неотлъчно е при нея и се грижи денонощно за нея, за дома и за
здравословното й състояние, като й осигурява прегледи и изследвания в дома
й, тъй като от 2012 г. вече не излиза извън дома си, както и поема издръжката
й в разликата й над получаваната от мен пенсия, която не достига, тъй като
само лекарствата струват над 100 лв. месечно. Твърди ,че ответника от 2018 г.
до 2022 г. не я е посетил нито веднъж да я види и да се погрижи за нея и да я
издържа. Идвал само за няколко часа за 100 годишнината и на 26.01.2023 г.
,както и за няколко часа в рамките на 1ден през лятото на 2022 г. и 2023 г.
заедно със сина си П., който бил дошъл от С.. Твърди ,че миналото лято се
обадила на ответника и го помолила да я вземе при себе си, но той
категорично отказал и като и казал да отиде в бащината и къща в с. Т.. Твърди
,че на 09.02.2024 г. паднала и наранила гръдния си кош, получила тежко
масивно кръвонасядане и силни болки в ребрата, силни болки при всяко
вдишване, кихане и кашляне и била напълно имобилизирана за над 1 месец,
като и в момента предимно лежи
Ответнтикът Г. С. в срока за отговор оспорва предявеният иск като
неоснователен и недоказан като моли съда да го отхвърли. Твърди, че
образуването на това дело не е по волята на майка му С. С., а е по волята и
инициативата на сестра му Е. С.. Твърди ,че от 1956 година родителите му са
живеели в гр. Р. в различни жилища, но последно в това жилище, където
майка му сега живее със сестра му-Е. С. .Твърди ,че това жилище в гр. Р. сега
е предоставено на сестра му , а на него баща му бил прехвърлил неговата 1/2
идеална част от процесното жилище в гр. С.. Твърди ,че още тогава родителите
заявили на децата им, че ако баща им надживее майка им, ответникът ще се
грижи за него и ще живее при него и обратно, ако майка им надживее баща
им, тя ще живее при сестра му в гр. Р. и тя ще се грижи за нея. Твърди ,че тъй
като баща му починал пръв, сестра му поела грижите за майка им –С. С. .
Твърди че поисканите от него грижи към майка му ги е предоставял спрямо
възможностите му. Майка му му предоставила пълномощно още през 2012 г. и
от нейно име я представлявал пред социалните служби, пощата, банките за да
може от нейно име да извършва всички действия, свързани с нейните
интереси и потребности. Поел грижата и извършил смяна на дограмата на
жилището в гр. Р., поставили климатици, полагал грижи за обработване на
градината, организирал и направил благоустрояване и паметна плоча на гроба
на баща му. Също така уреждал и доставял необходимите помощни средства,
предоставени на майка му от социалните служби. Твърди ,че това са неща,
които като мъж е свършил, но не може лично да обгрижва майка му и смята,
че това трябва да го върши сестра му. Твърди ,че до сега майка му не му е
искала парични средства или друга материална помощ, тъй като тя разполага
и получава достатъчно средства и е нямала такава нужда. Твърди ,че неговото
8
здравословно състояние не е добро, тъй като е със 100% инвалидност още от
2010 г., съгласно Решение на ТЕЛК, което е пожизнено, поради отлепване на
ретината на очите вследствие на заболяване на очите, аневризма на мозъчна
артерия и хипертония.Прави изрично възражение че сделката за прехвърляне
на този дял в СИО не е породила необходимия транслативен ефект, същата е
нищожна ,тъй като ищцата С. С. не е участвала като страна по нея Твърди
,че сделката с нот. акт № *, том трети, н.д. № **/1983 г. е началото на
владение за него върху целия апартамент и в останалата 1/2 ид. част, но вече
на друго основание, владее повече от 10 години целия апартамент и го е
придобил по силата на давностно владение за периода от 26.04.1983 г. година
и до сега. Твърди ,че в този период само той е живял в процесния
апартамент необезпокояван от никого и никой друг не е проявявал
претенции.
При внимателен анализ на всички представени по делото писмени и
гласни доказателства Смолянският окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на районен съд Смолян е незаконосъобразно и необосновано
постановено .
Няма спор , че ищцата С. Т. С. и П. Г. С. са сключили граждански брак
на 02.12.1946 г.като съпруга и е починал на 10.09.2012 г. в гр. Р. и е наследен
от съпругата му С. С. и двете му деца – ответника по делото - Г. П. С. и Е. П.а
С. В районен съд Смолян на стр.6 от делото е представен договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 20.05.1976 г. П. и Г.
С.и закупили съвместно при равни права жилище № *, находящо се в
жилищен блок „Г.", вх. *, ет. *, състоящо се от 3 стаи, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 93 кв.м., ведно с таванско помещение № 2
и избено помещение № 8 и 2.53 идеални части от общите части на сградата и
2.53 идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на
жилището: на изток - ап. № *, вх. А на И. Д. С., на юг-ап. *, вх. Б на А. и Д. К.,
горе - ап. 7 вх. А на С. и В. Ч. и долу - ап. 3, вх. А на А. Д. и А. П. и съседи на
таванското помещение запад - 1 вх. А Ш. и Т. К., юг - 3, вх.А - Т. и М. Т. и
запад 7 вх. А А. Д. и А. П., горе- гаражи.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка№ *, том III, н.д. № **/1983 г на РС - Смолян П. С. прехвърлил на
сина си Г. С. 1/2 ид.част от апартамент, състоящ се целият от 3 стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ на целия от 93 кв.м., находящ се в
гр. С., ул. „Г. Д." в жил. блок „Г." вход „А", етаж трети апартамент № *, в кв.
125 по регулационния план на гр. С., ведно с по 1/2 ид. част от общите части
на сградата и правото на строеж, принадлежащи на апартамента при съседи на
апартамента: И. Д. С., А. и Д. К., С. и В. Ч., А. Д. Д. и А. Н., срещу
задължението на ответника да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителя П. Г. С. и неговата съпруга С. Т. С., както и да им осигури
нормален и спокоен живот
Съгласно ЕР № 0985/14.03.2013 г. на Специализиран ТЕЛК „Очни
болести“ при МБАЛ П. АД ищцата е със 100 % степен на увреждане -
пожизнено с чужда помощ поради заболявания на очите, преживян мозъчен
инсулт през 2012 г., артериална хипертония II степен, двустрА. гонартроза и
9
спондилоза като се налага ежемесечно да закупува лекарства
Съгласно ЕР № 1792/11.05.1916 г. на ТЕЛК при МБАЛ П. АД е
установена ,че ответника Г. С. е със 100 % степен на увреждане без чужда
помощ поради очни болести,микроаневризма, деснострА. хемипареза, чести
пристъпи на главоболие,дискоординационен синдром, личностова промяна с
когнитивно снижение и др.
В първата инстанция е приложено нотариално заверено пълномощно
от 26.09.2012 г. С. С. ,с което е упълномощила сина си Г. С. да я представлява
при нужда предсоциални грижи, пощи и далекосъобщения, Банка ДСК,
Райфайзенбанк и ОББ, както и да се разпорежда с нейните средство .
На стр.74 от първоинстанционното дело е приложена нотариално
заверена декларация от 28.08.2006 г по силата на която ищцата С. С. е
предоставила ползването на една стая от апартамента – предмет на сделката
на Н. К. Р. -пожизнена. Изрично е посочено, че стаята не може да бъде
продавана от Рангелова и от наследниците на деклараторката, а внуците и да я
ползват за почивка в С..
Видно от разпореждане от 01.01.2019 г. на ТП- Смолян към НОИ
на ищцата е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и
социална пенсия в общ размер 405,23 лв. Със заповед от 13.03.2019 г. на ДСП
– М. и е определена добавка от 87 лв. по чл. 70, т. 3 ЗХУ.
С разпореждане от 30.06.2024 г. на ТП – С. при НОИ на С. С. е
определена пенсия ,ведно с добавки в размер на 1 094,77 лв., от която
сума 230,30 лв. са добавка за чужда помощ.На същата от Община Р. са и
предоставили личен асистент -нейната дъщеря Е. С. .
В първата инстанция е разпитан св. П. –бивш кмет на гр. Р. ,който
установява ,че след смъртта на съпруга и през 2012 – 2013 г. претърпяла
инсулт, имала тежък здравословен проблем, паднала, имала някакви
счупвания. От дълго време не излиза по здравословни причини, трудно може
да ходи , обажда му се от време на време по телефона, за да си говорят.От
2012 г. е била подпомагана от Община Р. като основни грижи за нея полага
дъщеря й Е. С..Установява ,че много често за нея са полагали грижи и
комшии. От С. знае, че със сина и са във влошени отношения, той идва много
рядко да я вижда.Изпращали от общината хора да й помагат. Всяка година на
нея и на други възрастни и самотно живеещи давали по два - три кубика дърва
и изпращали хора от общината да ги нарежат.Установява ,че когато С.
получила инсулт известно време била при Е. в П., след това се върнала, но
вече не излизала . Имала счупвания и сега е много трудно подвижна. Движи се
само вътре в стаята си. Апартаментът в Р. бил даден на сина на Е. – Г., който
правил ремонт на апартамента през 2002 година, докато съпругът на ищцата
бил жив. От дядо П. и баба С. знае, че апартаментът, който е в С., е
предоставен на сина Г. и той живее в него. Установява ,че близки съседи до
ищцата - А. и М. К. се грижили за нея Установява ,че С. му е споделяла, че
много и тежи, че сина и не идва да я вижда. След смъртта на дядо П., Е.
започнала да идва много по[1]често при баба С. от П., но в един момент по
настояване на С. се преместила в Р. да се грижи за нея след 2012 г., повече от
10
10 години,като Е. се прибрала в Р. през 2017 гда живее постоянно.
Разпитана в съдебно заседание пред първата инстанция св.Е. С. –
дъщеря на ищцата и сестра на ответника,установява ,че майка и има нужда от
24 - часови грижи на ден. През 2012 г. след загубата на нейния съпруг
паднала, счупила си ключицата и е получила мозъчен инсулт, била на легло.
През целия престой в П. била обездвижена. След болничния престой в П. се
върнала в Р., като за нея се грижила И. Г., която й вземала лекарства, носила й
топъл обяд от Общината, пазарувала й хранителни стоки. Нейна съседка също
я обгрижвала, както и приятелки. По цяло лято прекарвала при майка й, като
всички медицински консултации, лечения са минали през нея. От 2018 г.
свидетелката се прибрала в Р., за да се грижи неотлъчно за нея, без да може да
работи. Грижите по обличане, събличане, хранене, пазаруване, подмиване,
изпускане по малка и голяма нужда, всички грижи за човек, който не може сам
да се обслужва, били поети от нея плюс медицинските грижи. Майка й от
2012 г. не е излизала от дома.
Свид. Г. установява ,че ответника Г. С. е ходил да при майка си преди
ковида,носил и продукти в чанти преди 2018 г.Установява ,че в жилището в
С. са живели само Г. и съпругата му,а сега живее само Г..
Свидетелят Б. Б., установява ,че когато Г. С. получил инсулт и
след като бил изписан от болницата, майка му била за кратко при него. Не знае
дали тя може да се грижи сама за себе си. Чувал, че Г. ходи за Р., но дали е
полагал грижи за майка си, не може да каже.
При така установената фактическа обстановка съдът намира ,че не се
спори по делото ,че бащата на ответника се е разпоредил в негова полза с
притежаваната в режим на СИО обща част от апартамента през 1983 г. срещу
задължение за издръжка и гледане на него и на съпругата му С. С. Няма спор
,че ищцата не е участвала в самата сделка .
Най-напред съдът е длъжен при всички случаи да разгледа направеното от
пълномощника на ответника Г. С. в писмения отговор на исковата молба
възражение ,че сделката , осъществена с нот.акт. № */1983г е нищожна
поради липса на съгласие от страна на съпругата на П. С. –С. С.
Съгласно чл. 13, ал. 3, изр.първо СК от 1968 г/отм/. съпрузите се
разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях
- със съгласието на другия.
Изискваната съгласно чл.13,ал.3 и 7 СК от 1968г/отм|/ форма на
декларацията за извършване на разпореждане от единия съпруг със семейната
вещ е за действителност Само знанието на другия съпруг за извършеното
разпореждане е без правно значение./В този смисъл е решение
№413/03.06.2005г по гр.д. №125/2005г І –во гр.о на ВКС /
Смолянският окръжен съд намира ,че ответника по делото не е могъл
да обори по надлежния ред констатациите на районния съдия, изпълняващ
функциите на нотариус в нот.акт. № */1983г ,в който е видно ,че при
съставяне на този нотариален акт са били представени в т.7 4 броя
декларации. нотариалният акт се ползва с формална доказателствена сила
относно констатациите на нотариуса и за представените при сключване на
11
сделката документи, поради което и при необорването и същата следва да се
зачете, като се приеме, че описаните в акта документи са били представени.
Утвърдено е в съдебната практика и становището, че констатациите в
нотариалния акт следва да се опровергаят от този, който ги оспорва.
Има данни по делото стр.94 ,че от Службата по вписванията – С. е
даден отговор, че не се съхранява нотариалното дело по НД **/1983 г., а
единствено само съставения нотариален акт.
Нотариален акт.№ */26.04.1983г, обективиращ сключения между
страните договор , представлява официален документ – съставен е от
нотариуса в качеството му на оправомощено длъжностно лице в рамките на
предоставената му компетентност и по установените в закона форма и ред.
Като такъв документ той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК /чл. 143, ал. 1 от отменения ГПК/относно извършените от
нотариуса действия, в т. ч. и относно представените и описаните в акта
документи/включително и тези 4 бр. декларации/,с които нотариуса се е
запознал. Тази доказателствена сила важи спрямо всички, т. е. нотариалният
акт притежава обвързваща доказателствена сила относно третите лица, като
ги задължава да приемат, че извършените от нотариуса действия са се
извършили по посочения в него начин. Оборването на констатациите в акта
относно представянето на изискуемата се по чл. 13, ал. 7 СК от 1968 год. /отм./
декларация от съпругата на П. С. който е прехвърлил своята и на съпругата си
½ идеална част от процесния имот , предприето от ответника Г. С. цели да
отпадне легитимиращото действие на въпросния нотариалния акт . То не
може да се осъществи с твърдението, че тъй като в нотариалния акт не е
описан представения документ като нотариално заверена декларация,
съгласно изискванията на закона, то и не е осъществен фактическия състав на
сделката и да претендира ,че договора за прехвърляне на процесния
апартамент срещу задължение за издръжка и гледане ,е нищожен.
Смолянският окръжен съд намира ,че да се приеме тази теза означава да се
обезсмисли нотариалното производство, в което е съставен нотариалния акт за
дарението и отговорната функция на нотариуса като длъжностно лице при
съставянето на този документ като свидетелстващ. За да бъде осъществено
предприетото оспорване на констатацията на нотариуса, че при сделката е
представено изискуемото се по закон съгласие на съпругата на П. С. във
формата на нотариално заверена декларация, то оспорващата страна/в случая
ответника Г. |С. / носи тежестта да установи твърдението си по несъмнен
начин, като докаже, че към момента на сключване на сделката не е било
налице необходимото съгласие в предвидената в закона форма,каквото от
страна на ответника не се доказва.С оглед горните съображения при отговора
на обуславящия изхода на спора въпрос, решението на районен съд Смолян е
незаконосъобразно и необосновано .
Страната, оспорваща констатацията на нотариуса, че при сключване
на договора е представена нотариално заверена декларация за съгласие на
съпругата на П. С. , съгласно изискването на чл. 13, ал. 7 СК /отм./, за което
сочи описания в акта документ /без значение е техниката на описването му -
липсата на конкретно обозначение за нотариална заверка на подписа/, носи
12
тежестта да го установи по един несъмнен и безспорен начин, чрез т. н.
главно, пълно и обратно доказване ,дори и гласни доказателства ,което
ответника не е сторил.В този смисъл е решение №209/16.10.2013г на ВКС по
гр.д. №2591/2013г ІІ –ро гр.о /
Прави впечатление ,че при разпита св.Е. С. -дъщеря на ищцата и
сестра на ответника по делото установява ,че „ майка дава писменото си
съгласие ,подписала е декларация пред нотариус,за да му даде другата
половина от апартамента , но е държала да има клауза и за издръжка и
гледане.“
Обстоятелството ,че описаните в т.7 четири броя декларации в
нот.акт. № */1983г ,не могат да бъдат намерени ,поради унищожаване на
всички документи към нотариалната преписка , освен самият нотариален акт
,не е пречка за установяване на правнорелевантния факт тъй като той може да
бъде доказан и с косвени доказателства /В този смисъл е решение
№155/28.06.2012г на ВКС по гр.д. №1750/2010г .
Така че извода на районен съд -Смолян ,че ищцата С. С. не е била
изразила съгласие за осъществяване на сделката с нот.акт.№ */1983г и поради
това договора за прехвърляне на недвижимия имот срещу издръжка и
гледане е недействителен ,съдът намира за неправилен .Съдът намира ,че
към момента на изповядване на сделката е имало валидно съгласие от страна
на С. С. което е направено към момента на сключване на договора и в
изискуемата към онзи момент от закона форма-чрез декларация.
След като е направил неправилен извод в мотивите на решението си
районен съд –Смолян за недействителността на сделката, изобщо не е
обсъдил основния въпрос по делото дали ответника действително е
изпълнявал задълженията си по договора Поради това решението му е
незаконосъобразно,постановено при липса на мотиви.
За да е налице точно изпълнение на този договор за издръжка и гледане
от страна на ответника Г. С. , последният следва да предоставя ежедневно и
ежечасно на своята майка грижи и издръжка в обем,че да бъдат задоволени
нуждите и от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди .И тежестта на доказване
на тези обстоятелства е на ответника по делото ,който не се справи да обори
твърденията в исковата молба .Дори напротив ,на въпроси по реда на чл.176
ГПК самият ответник пред първата инстанция установява ,че членува в
пенсионерски клуб „О.“ и в клуба на слепите в кв.У. и е ходил често на
екскурзии до П. , до А. до К. и П. ,до Ш. ,близо до Т. ,до Т. и Г. ,когато е
дежурен в блока ,в който живее измива сам общите прозорци на
собствениците в блока
Неоснователно е твърдението на ответника Г. С. ,че не може да
обслужва майка си ,тъй като бил със 100 процента инвалидност,защото
въпреки това заболяване на очите ,той редовно е ходил на почивки в страна и
чужбина и на екскурзии и че при дежурство в блока в който живее мие
прозорците .
Установи се категорично по делото ,че ищцата С. С. е на преклонна
13
възраст -на 102 години. От представеното ЕР № 0985/14.03.2013г. става ясно
,че е със степен на увреждане 100% с чужда помощ пожизнено, т.е от 2013г.
тя сама не може да се грижи за себе си .В тази насока са показанията на св.П.
/кмет на гр.Р. / и св.Е. С. С. ,която установява ,че от 2012г., след преживян от
исхемичен мозъчен инсулт здравословното и състояние изключително се е
влошило, вече не излиза извън дома си и че след тази година е ползвала
услугите на съседи за покупка на храна, лекарства, обгрижване, като
непрекъснато е била подпомагана от дъщеря си св. Е. С. която най-накрая се
принудила да заживее в гр.Р. при майка си ,за да я обгрижва непрекъснато
.Има данни по делото ,че пенсията на С. С. е в размер на 1 094,77 лева от
която сума 230 лева са за добавка за чужда помощ.Дъщеря и Е. С. е станала
личен асистент на своята майка.
По делото не се установиха твърденията на ответника Г. С. , че поради
заболяване не бил в състояние да се грижи за майка си . Действително същия
има признати 100% неработоспособност, но без чужда помощ от м. май
2016г.поради проблеми със зрението, които обаче не му пречат да се грижи
сам за себе си, включително да почиства и общите части на блока и да мие
общите прозорци в блока където живее и да ходи на почивки и на екскурзии в
Т. ,Г., А., в различни части на България.
Абсолютно недоказано и неморално е твърдението на ответника Г.
С. , че майка му С. С. имала достатъчно средства и въобще не се нуждаела от
издръжка. След като същата е на 102 години със признато 100 процента
увреждане и то с чужда помощ,няма как да не се нуждае ежечасно от
обгрижване.
Неоснователно и недоказано е твърдението на ответника, че приживе
на баща му били имали устна уговорка, ако бащата надживее майката за него
да се грижи ответника и обратно ,ако майката надживее бащата, за нея да се
грижи св. Е. С..Установи се от гласните доказателства по делото ,че
инцидентно ответника Г. С. е ходил в гр.Р. при майка си ,но сам признава
,че тя е жена и не може той да се грижи за нея ,а следва сестра му да се грижи
за нея.В този смисъл поведението му спрямо неговата майка е много
укоримо и обидно.
Съдът в настоящия си състав намира ,че предявения иск с правно
основание чл.87,ал.З ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен
след като бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно и
необосновано постановен.
Поради гореизложеното ще следва изцяло да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано обжалваното решение №473/18.12.2024г
по гр.д. №348/2024г по описа на районен съд -Смолян и бъде постановено
друго, с което да бъде развален договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № *,
том III, н.д. № **/1983 г. на районен съд - гр. Смолян, вписан в СВ в том
*****, стр. *, с предмет 1/2 идеална част от апартамент, състоящ се целият от
3 стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ на целия от 93 кв.м.,
14
находящ се в гр. С., ул. „Г. Д." в жилищен блок „Г." вход „А", етаж трети,
апартамент № *, в кв. 125 по регулационния план на гр. С., ведно с 1/2 ид. част
от избено и таванско помещение и ведно с 1/2 ид. част от общите части на
сградата и правото на строеж, принадлежащи на апартамента при съседи на
апартамента: И. Д. С., А. и Д. К., С. и В. Ч., А. Д. Д. и А. Н., който апартамент
съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-231043- 07.03.2024,
издадена от СГКК – С., представлява самостоятелен обект с
идентификатор******* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащи
самостоятелния обект от 07.03.2024 г., предназначение - жилище, апартамент
в жилищна или вилна сграда и в сграда със смесено преназначение с площ по
документ 93 кв.м., с принадлежащите му таванско помещение № 2,избено
помещение № 3 и 2.53 % ид. части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: *******.1.32, *******.1.30,
под обекта - *******.1.23 и над обекта - *******.1.39.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъден Г. П. С. да заплати в
полза на С. Т. С. разноски за един адвокат съгласно чл.78,ал.1 ГПК за
първата инстанция в размер на 1336,15 лева по представен списък на стр.101
от първоинстанционното дело и за въззивната инстанция в размер на 1242
лева по представен списък на стр.42 от въззивното дело или общо да заплати
2578,15 лева.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №473/18.12.2024г по гр.д. №348/2024г по описа
на районен съд -Смолян ,като незаконосъобразно и необосновано и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
РАЗВАЛЯ договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № *, том
III, н.д. № **/1983 г. на районен съд - гр. Смолян, вписан в СВ в том *****,
стр. *, по силата на който П. Г. С. със съгласието на своята съпруга С. Т. С. ,
ЕГН **********, е прехвърлил на своя син -ответника- Г. П. С., ЕГН
**********, 1/2 идеална част от апартамент, състоящ се целият от 3
стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ на целия от 93 кв.м.,
находящ се в гр. С., ул. „Г. Д." в жилищен блок „Г." вход „А", етаж трети,
апартамент № *, в кв. 125 по регулационния план на гр. С., ведно с 1/2 ид. част
от избено и таванско помещение и ведно с 1/2 ид. част от общите части на
сградата и правото на строеж, принадлежащи на апартамента при съседи на
апартамента: И. Д. С., А. и Д. К., С. и В. Ч., А. Д. Д. и А. Н., който апартамент
съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-231043- 07.03.2024,
издадена от СГКК – С., представлява самостоятелен обект с
идентификатор******* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
14/10.05.2005 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащи
самостоятелния обект от 07.03.2024 г., предназначение - жилище, апартамент
15
в жилищна или вилна сграда и в сграда със смесено преназначение с площ по
документ 93 кв.м., с принадлежащите му таванско помещение № 2,избено
помещение № 3 и 2.53 % ид. части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: *******.1.32, *******.1.30,
под обекта - *******.1.23 и над обекта - *******.1.39, поради виновно
неизпълнение на договорните задължения за издръжка и гледане от страна на
Г. П. С. спрямо своята майка-С. Т. С. ,на основание чл.78,ал.3 ЗЗД
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Д. Б.“ № *, вх. *, ет. *,
ап. *да заплати в полза на С. Т. С. , ЕГН **********, от гр. Р., ул. „В. Л.“ бл.
*, вх. *, ет. *, ап. * разноски за двете инстанции общо в размер на 2 578,15/две
хиляди петстотин седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните чрез пълномощниците при условията на
чл.280,ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16