Решение по дело №1563/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 90
Дата: 6 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова Белчева
Дело: 20212150101563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. гр.Несебър, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101563 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Етажна собственост в
комплекс „*****“, представляваща сграда с идентификатор № *********** по
КККР на гр. Несебър, с адрес гр. ********** к-с „*****“, представлявана от В.Л.,
против М.Т.Ф., гражданин на Република Ирландия, роден на **********. в
Ирландия, БУЛСТАТ ****** , с адрес в РБългария: гр. **********. Сочи се, че
съгласно Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 4, том VI, рег.№
***, дело № ***/13.08.2010 г. на нотариус с рег.№ 110 при РС- Несебър, Ф. е
собственик на самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор № ***********.93
по КККР на гр. Несебър, представляващ Апартамент № 17, находящ се на адрес: гр.
********** к-с „*****“, вх. Д, ет. 5, в сграда № 2, с идентификатор ***********,
изградена в ПИ с идентификатор *********, със застроена площ на апартамента по
смеха на СГКК- 57,00 кв.м., ведно с 1,919 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж на сградата, равняваща се на 8,94 кв.м., състоящ се от дневна-
трапезария- кухня, спалня, баня- WC, коридор и тераса, при граници: изток- външен
зид и апартамент ***, запад- външен зид, север- апартамент ***, коридор и стълбище,
юг- апартамент С24. Твърди се, че на 23.07.2018 г. било проведено Общо събрание на
етажната собственост в к-с „*****“, на което били взети редица решения. Сочи се, че
според решение по т. 4 от дневния ред В.Л. бил избран за управител на ЕС, поради
което на 30.07.2018 г. като избран управител на ЕС подал Уведомление по чл. 46б от
ЗУЕС пред Община Несебър с вх.№ Н5- ЕС- 065/30.07.2018 г. Навежда се, че взетите
на проведеното на 23.07.2018 г. ОС на ЕС решения били влезли в законна сила, като се
сочат гр.д.№ 887/2018 г. на НРС и в.ч.гр.д.№ 1376/2019г. на БОС. Излага се, че на
22.07.2019 г., впоследствие на 23.07.2019 г. при условията на „спадащ кворум“, било
проведено следващо Общо събрание на етажната собственост, на което били взети
редица решения, вкл. и решение за приемане на бюджет на ЕС за 2019/2020 г. (т. 4), ред
за разпределяне на разходите/сумите във Фонд “Непредвидени разходи“ и Фонд
„Резервен“ (т. 4.1.3 и т. 4.1.4), начало и край на финансовата година, срокове и начин
на плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и
1
обитателите в ЕС (т. 5). Сочи се, че съгласно решенията на ОС, ответникът дължал
сумата в общ размер на 1250.33 лв. Твърди се, че съгласно решенията по т. 5 и т. 6 от
дневния ред, тази сума е следвало да бъде заплатена по банковата сметка на ЕС в срок
до 31.12.2019 г. Навежда се, че взетите на проведеното на 22/23.07.2019 г. ОС на ЕС
решения били влезли в законна сила, като се сочи гр.д. № 813/2019 г. на НРС. Излага
се, че до знанието на ответника била достигнала информация относно дължимите от
него суми, като дори на вратата му било залепено уведомление- проформа за дължими
към ЕС суми, за което бил съставен протокол.
Сочи се, че на 02.07.2020 г., впоследствие на 03.07.2020 г. при условията на
„спадащ кворум“ било проведено следващо Общо събрание на етажната собственост в
к-с „*****“, на което В.Л. отново бил избран за Управител на ЕС (т. 2). Твърди се, че
на ОС били взети и решения за приемане на бюджет на ЕС за 2020/2021г. (т. 5), ред за
разпределяне на разходите/сумите във Фонд “Непредвидени разходи“ и Фонд
“Резервен“ (т. 5.2 и т. 5.3), начало и край на финансовата година, срокове и начин на
плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите
в ЕС (т. 6). По силата на решенията на ОС, Ф. дължал сумата в общ размер на 1290.17
лв., която съгласно решението по т. 6 от дневния ред следвало да бъде заплатена по
банковата сметка на ЕС в срок до 31.07.2020 г. Сочи се, че до знанието на ответника
била достигнала информация относно дължимите от него суми, на вратата на имота му
било залепено уведомление- проформа за дължими към ЕС суми, за което бил съставен
протокол.
Твърди се, че на 05.07.2021 г. било проведено следващо Общо събрание на
етажната собственост в к-с “*****“, на което били взети и решения за приемане на
бюджет на ЕС за 2021/2022г. (т. 5), ред за разпределяне на разходите/сумите във Фонд
“Непредвидени разходи“ и Фонд “Резервен“ (т. 5.2 и т. 5.3), начало и край на
финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от
собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС (т. 6). По силата на решенията на ОС,
Ф. дължал сумата в общ размер на 1858.74лв., която съгласно решението по т. 6 от
дневния ред следвало да бъде заплатена по банковата сметка на ЕС в срок до
15.07.2021 г. Твърди се, че не била поискана отмяна на взетите решения и същите били
влезли в законна сила. Навежда се, че до знанието на ответника била достигнала
информация относно дължимите от него суми, на вратата на имота му за пореден път
било залепено уведомление- проформа за дължими към ЕС суми, за което бил съставен
протокол.
С оглед на така изложеното се сочи, че на основание решенията на ОС на ЕС от
2019 г. се дължала сумата в размер на 1250.33 лв., от която: 120.72 лв. - вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване“; 946.44 лв.- разходи по чл. 50, ал. 4, т. З от ЗУЕС; 82.57 лв.-
разходи по чл. 51 от ЗУЕС; 50.30 лв.- вноска за Фонд „Резервен“, и 50.30 лв.- вноска за
Фонд „Непредвидени разходи“. Твърди се, че сумата следвало да бъде заплатена в срок
до 31.12.2019 г. или най-късно в срок до 01.02.2020 г. Сочи се, че на основание
решенията на ОС на ЕС от 2020 г. дължала сумата в размер на 1290.17 лв., от която:
100.60 лв.- вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“; 960.53 лв.- разходи по чл. 50 ЗУЕС;
128.44 лв.- разходи по чл. 51 ЗУЕС; 50.30 лв.- вноска за Фонд „Резервен“; 50.30 лв.-
вноска за Фонд „Непредвидени разходи“. Твърди се, че сумата следвало да бъде
заплатена в срок до 31.07.2020 г. или най- късно в срок до 07.08.2020 г. Излага се, че на
основание решенията на ОС на ЕС от 2021 г. се дължала сумата в размер на 1858.74
лв., от която: 734.32 лв.- вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“; 853.09 лв.- разходи по
чл. 50 ЗУЕС; 180.73 лв.- разходи по чл. 51 ЗУЕС; 50.30 лв.- вноска за Фонд „Резервен“;
50.30 лв.- вноска за Фонд „Непредвидени разходи“. Сочи се, че сумата следвало да
бъде заплатена в срок до 15.07.2021 г. или най-късно до 31.07.2021 г.
2
Претендира се ответника да заплати сумата в размер на 4399.24 лв.,
представляваща дължима вноска към етажната собственост на основание решения на
ОС на ЕС, проведени през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Сумите се претендират ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба-
22.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира се и сумата в общ
размер на 457.25 лв., представляваща мораторна лихва, както следва: сумата от 229.23
лв. за периода от 02.02.2020 г. до 22.11.2021 г., сумата от 169.16 лв. за периода от
08.08.2020 г. до 22.11.2021 г. и сумата от 58.86 лв. за периода от 01.08.2021 г. до
22.11.2021 г. Ангажират се писмени доказателства.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна чрез
назначения особен представител, с който се дава становище за допустимост и
неоснователност на исковите претенции. Оспорват се като недоказани по размер
исковете. Навежда се, че уведомленията за дължими суми не били достигнали до
знанието на ответника и липсвали доказателства управителя на етажната собственост
да е осъществявал по всякакъв начин връзка с ответника. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС разходите за управление и поддръжка на общите
части не се заплащат от собственика, ползвател или обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Излага
се, че с решения на ОС на ЕС от 2019 г. и 2020 г. били делегирани права на управителя
да сключва споразумения с длъжниците за отдаване на апартаментите им под наем с
цел да бъдат изплатени непогасените им задължения, като не били предоставени данни
дали управителя е упражнил дадените му правомощия и дали апартамента на
ответника не е бил отдаван под наем. Моли се да се постанови решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи и присъди претендираните суми.
Претендират се съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, чрез назначения си особен представител, оспорва исковете като
недоказани и неоснователни и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и от представен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 4, том VII, рег. № ***, дело № ***/2010 г. на нотариус Мария
Бакърджиева, вписан в НК с рег № 110, район на действие – НРС /л. 7-9 от делото/, се
установява, че ответникът е собственик на СОС с ид. № ***********.93 по КККР на
гр. Несебър, представляващ Апартамент № 17, находящ се на адрес: гр. ********** к-с
„*****“, вх. Д, ет. 5, в сграда № 2, с идентификатор ***********, изградена в ПИ с
идентификатор *********, със застроена площ на апартамента по смеха на СГКК-
57,00 кв.м., ведно с 1,919 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж на
сградата, равняваща се на 8,94 кв.м., състоящ се от дневна- трапезария- кухня, спалня,
баня- WC, коридор и тераса, при граници: изток- външен зид и апартамент ***, запад-
външен зид, север- апартамент ***, коридор и стълбище, юг- апартамент С24.
На дати 23.07.2018 г., 22-23.07.2019 г., 02.07.2020 г. и 05.07.2021 г. се провели
общи събрания /ОС/ на етажната собственост /ЕС/ в сградата. За проведените събрания
били съставени протоколи /л. 10-28 от делото за събранието на 23.07.2018 г.; л. 30-39 за
събранието от 22.07.2019 г.; л. 42-54 за събранието от 02.07.2020 г.; и л. 57-65 за
събранието от 05.07.2021 г./. Съдът намира, че са налице достатъчно доказателства за
проведени на посочените дати събрания /вкл. представените от ищеца уведомление по
реда на чл. 46 б от ЗУЕС на л. 29 от делото, уведомления за дължими суми въз основа
3
решения на ОС и протоколи за поставянето им на л. 40-41; 55-56; 66-67 от делото/, още
повече ответникът не е оспорил в срок съдържанието на протоколите и достоверността
на отразените в тях обстоятелства, предвид което същите са стабилизирани и се
ползват с доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи.
С решение по т. 4 от дневния ред на проведеното на 23.07.2018 г. ОС, за
управител на етажната собственост е бил избран В.Л.. Това обстоятелство е било
доведено до знанието на Община Несебър с уведомление от 30.07.2018 г. На същото
ОС е взето решение по т. 9 от дневния ред, разходите по чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС да се
разпределят, съобразно ид.ч. на собствениците, а разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС
поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. След служебна
справка и по твърдения на ищеца, съдът установи, че взетите на посоченото ОС
решения са били оспорени по съдебен ред и са стабилизирани, след прекратяване на
делото с влезли в сила съдебни актове по гр.д. № 887/2018 г. по описа на НРС и в.гр.д.
№ 1376/2019 г. по описа на БОС.
По т. 4 от дневния ред от събранието от 22-23.07.2019 г. се взели следните
решения: обсъждане и приемане на бюджет за 2019/2020 г.; гласуване на разходна част
на бюджета, вкл. формиране на фонд „Ремонт и обновяване“ – 10 000 лв., текущ
ремонт – 2000 лв., определяне на разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС – 94 080 лв.,
определяне на разходи по чл. 51 от ЗУЕС – 9000 лв., формиране на фонд „Резервен“ –
5000 лв. и формиране на фонд „Непредвидени разходи“ – 5000 лв. С решение по т. 5 от
дневния ред на същото ОС за начало на финансовата година е определена датата
01.06.2019 г., а за край – 21.05.2020 г., като заплащането на дължимите от
собствениците вноски се извършва единствено по банкова сметка на ЕС в срок до
31.12.2019 г. С решение по т. 6 от дневния ред, ОС е определило, след настъпване на
датата на плащане, на задължените съсобственици да се изпраща покана за доброволно
изпълнение в срок до 01.02.2020 г.
По делото не се оспорва, че за процесната сграда в режим на ЕС броят на
собственици, ползватели и обитатели е различен от 109, както и че ответникът участва
с 1,006 % ид.части в общите части на същата, като по този начин е определен и
размерът на задълженията му, съгласно протокола от 2019 г., а именно: 120,72 лева
или 1,006% от общите вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и определената сума за
текущ ремонт – всичко 12 000 лв.; 946,44 лева или 1,006% от общия размер на
разходите по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС от 94 080 лв.; 50,30 лева или 1,006% от
определената сума за фонд „Резервен“ от 5000 лв.; 50,30 лева или 1,006% от
определената сума за фонд „Непредвидени разходи“ от 5000 лв., както и 82,57 лева или
1/109 от общия размер на разходите по чл. 51 от ЗУЕС – 9000 лв.
По идентичен начин са определени и дължимите от ответника вноски, съгласно
взети решения по т. 5 от дневния ред на събранието от 02.07.2020 г., а именно: 100,60
лева или 1,006% от определената сума за фонд „Ремонт и обновяване“ 10 000 лв.;
960,53 лева или 1,006% от общия размер на разходите по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС от
95 480 лв.; 50,30 лева или 1,006% от определената сума за фонд „Резервен“ от 5000 лв.;
50,30 лева или 1,006% от определената сума за фонд „Непредвидени разходи“ от 5000
лв., както и 128,44 лева или 1/109 от общия размер на разходите по чл. 51 от ЗУЕС – 14
000 лв. С решение по т. 6 от дневния ред на същото ОС за начало на финансовата
година е определена датата 01.06.2020 г., а за край – 21.05.2021 г., като заплащането на
дължимите от собствениците вноски се извършва единствено по банкова сметка на ЕС
в срок до 31.07.2020 г. С решение по т. 7 от дневния ред, ОС е определило, след
настъпване на датата на плащане, на задължените съсобственици да се изпраща покана
за доброволно изпълнение в срок до 07.08.2020 г.
Съгласно решенията, взети по т. 5 от дневния ред на събранието от 05.07.2021 г.,
4
в тежест на ответника са определени вноски в следните размери: 724,32 лева или
1,006% от определената сума за фонд „Ремонт и обновяване“ 72 000 лв.; 853,09 лева
или 1,006% от общия размер на разходите по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС от 84 800 лв.;
50,30 лева или 1,006% от определената сума за фонд „Резервен“ от 5000 лв.; 50,30 лева
или 1,006% от определената сума за фонд „Непредвидени разходи“ от 5000 лв., както и
180,73 лева или 1/109 от общия размер на разходите по чл. 51 от ЗУЕС – 19 700 лв. . С
решение по т. 6 от дневния ред на същото ОС за начало на финансовата година е
определена датата 01.06.2021 г., а за край – 21.05.2022 г., като заплащането на
дължимите от собствениците вноски се извършва единствено по банкова сметка на ЕС
в срок до 15.07.2021 г. С решение по т. 7 от дневния ред, ОС е определило, след
настъпване на датата на плащане, на задължените съсобственици да се изпраща покана
за доброволно изпълнение в срок до 31.07.2021 г.
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът приема определения от ЕС процент ид.части, припадащи се на ответника,
доколкото размерът му не е оспорен от особения представител на ответника. От друга
страна, видно от представения като доказателство по делото нотариален акт /л. 7-9 от
делото/, определеният от ЕС процент е изцяло в интерес на ответника, доколкото
според нотариалния акт той притежава 1,919 % идеални части от общите части в
сградата, а според ЕС – 1,006 %. Следователно, така определени, неговите идеални
части от общите части предполагат и начисляването на по-ниски вноски по отделните
пера.
По релевираните от особения представител на ответника възражения за
недоказаност на претенциите по размер, съдът намира същите за неоснователни.
Действително разходите не са определени с процесните протоколи поименно и
поотделно за всеки от собствениците, но същите са определяеми, предвид взетото
решение на ОС за определяне начина на разпределяне на разходите от 23.07.2018 г.,
както и подробните бюджети с разбивка на разходите по пера. При това положение
единствено разходите по чл. 51 от ЗУЕС следва да се разпределят поравно според броя
на собствениците, ползвателите и обитателите, а разходите по останалите пера -
съразмерно, съобразно притежаваните от собствениците идеални части, съгласно и
изискванията на закона. По тези съображения, съдът намира, че с приемането на
процесните бюджети, дължимите от всеки от собствениците вноски са приети по
определяем и законосъобразен начин и претенциите на ищеца отговарят на квотата,
дължима от ответника, в рамките на цялостно приетия бюджет.
По възраженията на особения представител за недължимост на претендираните
вземания, следва да се отбележи, че процесните решения на ОС са влезли сила. По
довод на ищеца и след служебна проверка, съдът установи, че решенията, взети от ОС
на 22-23.07.2019 г. са били атакувани по съдебен ред в рамките на съдебно
производство по гр.д. № 813/2019 г. по описа на НРС, което е приключило с влязло в
сила решение за отхвърляне на иска, предвид което решенията на общото събрание са
влезли в сила и следва да се зачетат от настоящия съдебен състав. Що се касае до
решенията, взети от ОС на 02.07.2020 г. и 05.07.2021 г., следва да се съобрази
формираната практика на върховната инстанция /така Решение № 39 от 19.02.2013г. по
гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС/, съгласно която Етажната собственост
се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се
формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на
събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната
собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните
предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-
5
широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за
тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които
по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Следователно за
собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят
съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Съгласно цитираното
решение, неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане
на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не
определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е
оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън
определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения. Поради тази причина няма възможност в настоящото
производство да бъдат разгледани подобни възраженията относно нарушения на чл. 16
от ЗУЕС, допуснати при провеждане на общите събрания. Тези възражения е следвало
да се наведат в инициираното производство по обжалване на решенията на общото
събрание. По делото се установи, че решенията на общото събрание са влезли в сила.
Следва да се има предвид, че общото събрание няма задължение да приема решения за
дължимите от всеки един собственик суми, като е достатъчно да се приемат глобални
решения за разходите в етажната собственост. Управителят е този, който организира
изпълнението на решенията на общото събрание, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС,
предвид което и с формиране на волеизявлението си за определяне на конкретните
задължения за процесния апартамент /вкл. и чрез поставяне на индивидуално
уведомление за дължими вноски от съсобственик или подаване на иск/ управителят е
предприел действия по изпълнение решенията на ОС. В този смисъл не могат да се
споделят и възраженията на особения представител на ответника за нередовното му
уведомяване за възникналите задължения.
Вземането на ищеца е и изискуемо, тъй като относно решенията от 22-23.07.2019
г. е бил определен краен срок за плащане - 01.02.2020 г., относно решенията от
02.07.2020 г. - е бил определен краен срок за плащане – 07.08.2020 г., а за решенията
05.07.2021 г. - краен срок за плащане - 31.07.2021 г. Следователно задълженията са
били определени като платими на определен ден /по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС/ и като такива са падежирали с настъпването на този ден.
По повод възражението на особения представител на ответника за отсъствие на
данни, дали апартаментът му е бил отдаван от управителя на ЕС, с цел изплащане на
дължимите от него вноски, следва да се отбележи, че действително ЕС е взела решение
в подобен смисъл по т. 8 от дневния ред на проведеното на 02.07.2020 г. общо
събрание. Съгласно решението, собствениците са упълномощили управителя да
сключва такива споразумение, но доколкото се касае до възможност и по делото
липсват доказателства ответникът да е страна по такова, възражението се явява
недоказано.
Съдът намира за частично неоснователно и възражението на ответната страна, че
сумите не се дължат на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Съгласно цитираната
разпоредба не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст,
както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. От своя страна разходите по
ал. 1 са за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. В
настоящия случай, освен разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, се претендират и други
разходи - за фонд „Ремонт и обновяване“, текущ ремонт , по чл. 50, ал. 4, т. 3 от ЗУЕС,
за фонд „Резервен, за фонд „Непредвидени разходи“, които се определят на основание
чл. 50 от ЗУЕС и по различни правила. Ето защо разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС
няма отношение към разходите по чл. 50 от ЗУЕС, които следва да се заплащат от
6
собствениците, независимо от отсъствието им от етажната собственост.
Относно претендираните от ЕС вноски по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, възражението
следва да бъде уважено. Пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени изцяло от всички разходи, във връзка с дейности по
управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е
необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на
управление на общите части /арг. от чл.2, ал.2 ЗУЕС/. В този смисъл е и решение №
60181/20.10.2021 г. по гр.д. № 86/2021 г. по описа на ВКС. От събраните по делото
доказателства – справки на ВиК, ЕВН и ГД „Гранична полиция“, се установява, че
ответникът е пребивавал на територията на Република България два пъти за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., а именно – от 31.07.2019 г. до 14.08.2019 г. или за 14 дни,
и от 31.07.2021 г. до 14.08.2021 г. – отново за 14 дни. Изложеното обосновава
основателност на възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, досежно претендираните от
ЕС, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, вноски а именно - 82,57 лева /съгл. решението
от 22-23.07.2019 г./; 128,44 лева /съгл. решението от 02.07.2020 г./; и 180,73 лева /съгл.
решението от 05.07.2021 г./, или за общия размер от 391,74 лева.
По изложените мотиви, съдът намира, че искът с правно основание чл. 38, ал. 1 от
ЗУЕС се явява частично основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от
4007,50 лева. За горницата от 391,74 лева и над уважения размер до пълния размер на
претенцията от 4399,24 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Що се отнася до акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на лихва за забава, съдът приема същия за частично основателен и доказан.
Ответникът е изпаднал в забава за заплащане на дължимите към ЕС вноски с
настъпване на съответните падежи – 01.02.2020 г., 07.08.2021 г. и 31.07.2021 г. и без да
е било необходимо да бъде изрично поканен. При наличието на главно задължение, то
акцесорната претенция се явява доказана по основание с изпадането на ответника в
забава за плащане на уважената част от претендираното вземане. След извършени от
съда математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за
изчисляване на законна лихва с интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, установи дължимата мораторна лихва в
общ размер от 399,76 лева, до който размер искът следва да бъде уважен. Сумата
представлява сбор от дължимите обезщетения за забава на уважените вземания за
вноски, изчислени за съответните периоди – от относимия падеж до заявената дата
22.11.2021 г., изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. За претендираната горница от 57,49 лева до
пълния заявен размер на претенцията от 457,25 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Като последица от частичното уважаване на главната претенция, в полза на
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите, в размер на 1021,82 лева по настоящото дело. Така определения размер
на дължимите разноски съответства на уважената част от претенцията от 4407,26 лева,
съотнесена към общия размер на предявените искове – 4856,49 лева, като съдът приема
за доказани пред исковия съд разноски в общ размер от 1125,97 лева /вкл. 225,97 лева –
дължима заплатена държавна такса, 300 лева – внесен депозит за възнаграждение за
особен представител на ответника, 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение/.
Съдът намира за неоснователно искането за присъждане в настоящото производство на
разноски, формирани в рамките на дело пред въззивния съд.
7
Мотивиран от горното и на основаниe чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Т.Ф., гражданин на Република Ирландия, роден на **********.
в Ирландия, БУЛСТАТ ******, с адрес в РБългария: гр. **********, на основание чл.
38, ал. 1 от ЗУЕС във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на съсобствениците в
Етажна собственост в комплекс „*****“, представляваща сграда с идентификатор
№ *********** по КККР на гр. Несебър, с адрес гр. ********** к-с „*****“,
представлявана от В.Л., сумата от 4007,50 /четири хиляди и седем лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща дължима вноска към етажната собственост на
основание решения на ОС на ЕС, проведени на 22-23.07.2019 г., 02.07.2020 г. и
05.07.2021 г., от която - 1167,76 лева, дължими на основание решения по т. 4, т. 5 и т. 6
от проведеното на 22-23.07.2019 г. ОС, 1161,73 лева, дължими на основание решения
по т. 5, т. 6 и т. 7 от проведеното на 02.07.2020 г. ОС, и 1678,01 лева, дължими на
основание решения по т. 5, т. 6 и т. 7 от проведеното на 05.07.2021 г. ОС; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 23.11.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 4007,50 лева до пълния претендиран размер от 4399,24 лева,
включваща претендирани разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, както следва: 82,57 лева на
основание решения по т. 4, т. 5 и т. 6 от проведеното на 22-23.07.2019 г. ОС, 128,44
лева на основание решения по т. 5, т. 6 и т. 7 от проведеното на 02.07.2020 г. ОС, и
180,73 лева, дължими на основание решения по т. 5, т. 6 и т. 7 от проведеното на
05.07.2021 г. ОС, ведно с претенцията за законна лихва върху тази част от претенцията,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Т.Ф., гражданин на Република Ирландия, роден на **********.
в Ирландия, БУЛСТАТ ****** , с адрес в РБългария: гр. **********, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на съсобствениците в Етажна собственост в
комплекс „*****“, представляваща сграда с идентификатор № *********** по
КККР на гр. Несебър, с адрес гр. ********** к-с „*****“, представлявана от В.Л.,
сумата от 399,76 /триста деветдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/
лева, представляваща мораторна лихва, както следва: сумата от 194,30 лева за периода
от 02.02.2020 г. до 22.11.2021 г. /изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно
чл. 6 от ЗМДВИП/, сумата от 152,32 лева за периода от 08.08.2020 г. до 22.11.2021 г. и
сумата от 53,14 лева за периода от 01.08.2021 г. до 22.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 399,76 лева до пълния претендиран размер от 457,25 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Т.Ф., гражданин на Република Ирландия, роден на **********.
в Ирландия, БУЛСТАТ ******, с адрес в РБългария: гр. **********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, да заплати на съсобствениците в Етажна собственост в комплекс
„*****“, представляваща сграда с идентификатор № *********** по КККР на гр.
Несебър, с адрес гр. ********** к-с „*****“, представлявана от В.Л., сумата от 1021,82
/хиляда двадесет и един лева и осемдесет и две стотинки/ лева – съдебно-деловодни
разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: **** **** **** **** **** 80, „Банка ДСК“ ЕАД, BIC: ********.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
8
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9