Определение по дело №420/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …….../……….09.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т. д. № 420/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 18763/12.02.2019 г. от Ц.Г.А., ЕГН **********, с местожителство *** срещу  ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев", № 2,  представляван от Б.И.М..

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с който релевира възражение за местна неподсъдност на спора и възражение за разглеждане на делото по общия исков ред. Възраженията са обосновани с неприложимост на разпоредбата на чл. 115 ГПК, тъй като отговорността на ищеца не произтича от непозволено увреждане и с липса на предпоставките за разглеждане на спора като търговски.

За да се произнесе по така релевираните възражения, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г., изм., бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) предвижда, че исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие, се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Видно от цитираната норма, уреждаща изборна за увреденото лице подсъдност, релевантно за упражняването й е наличието на настъпило застрахователно събитие и предявен срещу Гаранционния фонд иск.

Видно е от материалите по делото, че към меродавния момент – настъпване на застрахователното събитие, постоянния адрес на ищеца е в района на сезирания съд, поради което и следва да се приеме, че ищецът е упражнил правото си на избор.

Следователно отводът за местна неподсъдност на спора е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 365 ГПК, по реда на глава ХХХІІ окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства (т.1); приватизационен договор, договор за обществена поръчка, концесионен договор или договор за публично-частно партньорство (т.2); участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър (т.3), попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите (т.4), картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение (т.5).

С оглед спецификата на повдигнатия между страните спор, се налага извода, че не са налице хипотезите на чл. 365, т. 2 - т. 5 ГПК и следователно основателността или не на направеното възражение е в зависимост от това дали  предявеният иск има за свой предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка. Претенцията на ищеца спрямо ответника е обоснована с твърдения за настъпили имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП, причинено от водач, чиято самоличност е останала неизяснена и при управление на автомобил, останал неизвестен, поради което и приложимият за разглеждане на иска по чл. 557 КЗ, ред е общия исков.

Ето защо това възражение на ответника следва да бъде уважено.

С оглед възможността за инстанционна проверка на постановеното определение, последващи процесуални действия следва да бъдат предприети след стабилизирането му.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, възражение за местна неподсъдност на спора.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

След стабилизиране на постановения съдебен акт делото да се докладва за продължаване на съдопроизвоствените действия.

 

 

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: