В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по обжалвано НП № …/….2009г., издадено от директора на ОД „П.” гр. С. В жалбата си жалбоподателя твърди, че не е доволен от горепосоченото наказателно постановление, с което му е наложена „глоба” в размер на 2000.00 лв. Твърди, че същото е издадено въз основа на съставен АУАН № …./…..2009г. от ……. М.Р.Х. –………при РУ на МВР З. към ОД-МВР-С. Сочи, че наказващият орган е приел, че е извършил посоченото в акта нарушение по чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето. Твърди, че констатациите в акта и в наказателното постановление са неверни и не отговарят на обективната истина. Счита, че е издадено в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Излага съображения, че акта не е съставен ма място, като той не е присъствал при констатацията на служителя. На следващите дни бил повикан в сградата на РУ на МВР гр. З., където актосъставителят заявил, че следва да подпише акта, без да му бъде обяснено за какво, ще му бъде съставян акт. С оглед гореизложеното, моли да се отмени обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага доводи, че въпросната вечер, негов съсед поискал ключ от заведението му, за да посрещне гости, но че същото не е работило месеци преди и след това. Процесуалният представител на въззиваемия оспорва жалбата. Счита, че е изцяло неоснователна и моли да се отхвърли като такава. Сочи, че твърдението на жалбоподателя, че въпросната вечер е дал ключ на своя съсед да посрещне гостите си, не кореспондират с представените по делото доказателства. Още повече, че такива твърдения няма нито в жалбата, нито в молбата до началника на РУ на МВР гр. З. РП З., редовна уведомена, не взема становище по жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: На 10.07.2009г. вечерта е извършена полицейска проверка в питейните заведения в село Д., съвместно с органи на РУ на МВР и Противопожарна охрана гр. З. Към 23:30ч. в дискотека „……….”, св. М.Х. констатирал, че в заведението, стопанисвано от жалбоподателя имало непълнолетни лица. Свидетелят обясни в съдебно заседание, че заведението работило, зад бара бил С.Т., който му се представил като барман. Имало и момче, което пускало музиката и не личало по никакъв начин, същата вечер да е имало частно парти. Тъй като собственикът на заведението не бил там, му се обадили по телефона, но не отговорил и не могъл да се яви същата вечер в заведението. Това наложило по-късно, жалбоподателят да бъде поканен в РУ на МВР гр. З., където в негово присъствие му съставил Акт № …./….г. (л. 13), в присъствието на двама свидетели – М.М. и К.П. В акта е отбелязано, че тези двама свидетели го подписват, като присъствали при съставянето на акта. Нарушението е описано подробно и се състои в това, че на 10.07.2009г. около 23:50ч. в управлявания от жалбоподателя търговски обект – дискотека “………..” са пребивавали непълнолетни лица: В.В.Ч., ЕГН ………, А.М.Ч., ЕГН ……… и А.В.К., ЕГН ………след 22:00 часа, без да бъдат придружавани от родителите си или упълномощени лица за придружители, с което е нарушил чл. 45, ал. 2 от Закон за закрила на детето. В графа „възражения”, жалбоподателят е записал, че има такива. С Молба, вх. № ……../17.07.20009г. до началника на РУ на МВР гр. З., жалбоподателят е поискал да му бъде отменен съставения акт, тъй като съгласно Наредба № 1 на Община З. имало зимно и лятно часово време, като лятното е до 24:00ч. Посочил е, че същия ден му е изготвен и Протокол за предупреждение и ако го наруши, тогава да му бъде налагано наказание. Други възражения не е изложил. При съставянето на акта на жалбоподателя е отправен Протокол за предупреждение, да не допуска непълнолетни лица без придружители в заведението в периода от 22:00ч. до 06:00 ч. Приложена е преписката, водена от административно-наказващия орган, във връзка с образуваното административно-наказателно производство. В преписката се съдържа Писмо от кмета на Община З., във връзка с поискана информация от РУ на МВР гр. З., относно лиценз за продажба на спиртни напитки и тютюневи изделия и дали има подадена декларация по ЗМДТ от жалбоподателя за търговския обект. Лиценз няма, а декларация е подадена в ТД на НАП С. Към преписката е приложен Договор № …./……г., с който жалбоподателят е закупил въпросния търговски обект в с. Д. Приложен е и Договор за сервизно обслужване на електронни касови апарати, който е валиден от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. Снети са писмени обяснения от родителите на непълнолетните деца и самите непълнолетни деца. В тези обяснения ясно личи, че същата вечер децата са били на дискотека, като обяснението им за нарушението е, че са смятали, че през лятното часово време, вечерният им час е до 24:00 ч., а не до 22:00ч. Въз основа на този акт и след обсъждане на събраните доказателсттва по административно-наказателната преписка, въззиваемият е издал, обжалваното Наказателно постановление, като е приел, че жалбоподателя е извършил нарушението, за което му е съставен Акт и му е наложена на осн. чл. 53, ал.1, и чл. 27 ЗАНН, чл. 46, ал.2 и чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето ( ЗЗДт) „глоба” в размер на 2 000.00 лв. Наказателното постановление е получено от жалбоподателя на 23.09.2009г. и е обжалвано в законоустановения срок. По делото бяха разпитани като свидетели С.Т. и А.К. Първият обясни, че бил в деня на проверката във въпросното заведение, тъй като имал гости, като преди това поискал ключовете за заведението от жалобопаделя. Обясни, че в заведението при проверката от полицията имало непълнолетни, но не може да си обясни, как са влезнали. Свидетелят А.К., който е непълнолетен, обясни, че въпросната вечер бил в заведението с още двама свои връстници и че приятелят му Д., който е племенник на св. Т. бил дисководещ. Обясни също така, че писмените обяснения сам е писал и никой не му е диктувал, какво да пише. Поясни, че всеки петък в заведението е организирана дискотека. Не се установиха твърденията на жалбоподателя, че въпросната вечер заведението не е работило и че съседът му С.Т. е имал гости. Видно от приложените писмени обяснения, децата са били с ясното съзнание, че са на дискотека. Обяснили са, че дори въпросната вечер нямало вход, че имало барман – С.Т. и дори момче, което пускало музика. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. След като се запозна с доводите на страните, мотивите на атакувания акт и събраните доказателства, съдът преценява жалбата като неоснователна. При извършената служебна проверка на обжалваното Наказателно постановление и АУАН, съдът счита, че не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърдението на жалбоподателя, че АУАН не е съставен на място и че той не е присъствал при констатиране на нарушението, не опорочават процедурата по установяване на административното нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление. Актът е издаден от св. М.Х., който лично е констатирал нарушението, за което са събрани и писмени обяснения от присъствалите в заведението непълнолетни лица. Актът е издаден съобразно разпоредбата на чл. 40, ал.3 ЗАНН. Не е било ограничено правото на защита на жалбоподателя, тъй като нарушението е подробно описано в акта и в наказателното постановление и на жалбоподателя е била дадена възможност да подаде Възражение, каквото той е написал и подал в законоустановения срок. За да съставлява едно деяние административно нарушение, то следва да осъществява всички признаци от обективна и субективна страна на конкретно предвидения в специалния закон състав на това нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗДт, който допусне от 22:00ч. до 06:00 ч. дете в управлявания от него търговски обект, се наказва с “глоба” или “имуществена санкция” от 2000.00лв. до 5 000.00 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДт, “дете, е всяко физическо лице до навършването на 18 години”. Не се спори между страните, а и това безспорно се установява от събраните доказателства, че в проверявания обект на датата на проверката са се намирали три лица, ненавършили 18 годишна възраст, а именно: В.В.Ч., А.М.Ч. и А.В.К. Няма спор и относно факта, че тези лица са се намирали в обекта без с тях да е имало придружител. Фактът, че жалбоподателят управлява и стопанисва посоченият в акта и наказателното постановление търговски обект, също е безспорен. В съдебно заседание жалбоподателят навежда твърдения, че обектът не е функционирал от няколко месеца и че в деня на проверката по Молба на св. С.Т., му предоставил заведението, за да посрещне свои гости. Това твърдение се опроверга от събраните свидетелски показания и снети писмени обяснения на непълнолетните лица и техните родители. Непълнолетният свидетел обясни, че заведението работи като дискотека всеки петък, както е било и в деня на проверката. Жалбоподателят не е изложил това свое твърдение в писменото си възражение, във връзка с издадения АУАН. Във възражението си е посочил, че не е ¯тчетено, че при лятното часово време и съгласно Наредба № 1 на Община З., вечерният час е до 24:00ч. Това обстоятелство е несъотносимо, тъй като дори в Наредба № 1, като вечерен час да е посочено 24:00ч., то в Закона изрична е забраната за недопускане в търговски обект на деца в периода от 22:00ч. до 06:00ч. При противоречие между подзаконов Нормативен акт и Закон се прилага законовата норма. Обстоятелството, че за процесния търговски обект няма издадени лицензи за продажба на спиртни напитки и тютюневи изделия, както и че няма подадено Заявление за утвърждаване на работно време от Кмета на Община З., е без значение в настоящото производство. За да е съставомерно деянието по чл. 45, ал.2 ЗЗДт, е необходимо привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да е допуснато извършването на нарушението, а не в лично качество да го е извършил. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че в момента на проверката той не се е намирал в стопанисвания от него обект е неотносимо към съставомерността на деянието. Като изключение от принципа, че административно-наказателната отговорност е лична, с разпоредбата на чл. 24, ал.2 ЗАНН е регламентирал института на допустителството, а с нормата на чл.45, ал.2 ЗЗДт, в тази връзка е предвиден и конкретен състав на нарушение. В тази хипотеза, субектът на наказуемо деяние е управителят – представляващият едноличният търговец, който стопанисва търговския обект, в който са допуснати тези лица. Върху него тежи задължението, да контролира извършваната дейност в търговския обект и като не е осигурил ефективни мерки за контрол е бездействал да се възпрепятства извършването на едно нарушение, което се намира в обективна връзка с осъществяваната от търговеца дейност. Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината – непредпазливост, тъй като жалбоподателят не е предвиждал настъпването на последиците от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Деянието се явява наказуемо и при тази форма на вината, тъй като изрично не е изключено като такова от разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 7, ал.2 ЗАНН. Административната санкция е приложена правилно и законосъобразно, както произтича от нормата на чл. 45, ал.2 ЗЗДт, като възиваемият е наложил минималното наказание. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА НП №…./….. г., издадено от директора на МВР, ОД „П” ГР.С., с което на основание чл. 45, ал.2 от Закона за закрила на детето на М.М.Ч., ЕГН …….., от с. Д., общ. З., обл. С., ул. ……. № …, в качеството му на управител и собственик на ЕТ “……….” и собственик на търговски обект “…..” с. Д., е наложена “глоба” в размер на 2000.00 лв., като правилно и законосъобразно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |