№ 920
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110213328 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ж. П. Б., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 24-4332-012946/10.06.2024 г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания: „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което се
твърди да е извършено на 19.03.2024 г.
Жалбоподателят твърди, че управителят на дружеството-собственик
на товарния автомобил му е предоставил за послужване автомобила, марка
„Фиат“, модел „Добло“, с рег. № СА 9034 КН, но не му е казал, че товарният
автомобил е с прекратена регистрация, поради което на жалбоподателя не му
било известно това обстоятелство. Твърди също, че не е имало никакви знаци
или документи, въз основа на които да разбере, че автомобилът е бил с
прекратена регистрация, както и че превозното средство е било с поставени
регистрационни табели. След извършената проверка било установено дори, че
1
самият собственик не е знаел за прекратената регистрация на автомобила. По
тези съображения се иска обжалваното НП да бъде отменено като
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил твърдяното
нарушение.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява
лично и с адв. Иван Айланджийски, като поддържат жалбата по изложените в
същата мотиви и искат атакуваното НП да се отмени.
Въззиваемата страна – началник група ОПП-СДВР, редовно
призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили
писмени бележки е изразено становище за законосъобразност на обжалваното
НП, което искат да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Към 19.03.2024 г. Б. М. И., ЕГН: ********** бил управител на
търговското дружество „Мейсън билд“ ЕООД, ЕИК: *********, което към
тази дата било собственик на товарен автомобил, марка „Фиат“, модел
„Добло“, с рег. № СА 9034 КН, което дружеството придобило чрез покупко-
продажба от „АХАТ-ПСД“, ЕИК: *********. След придобиване на
автомобила, управителят на „Мейсън билд“ ЕООД Б. И. не отишъл в КАТ да
пререгистрира автомобила, тъй като не знаел, че има срок за това. Така към
19.03.2024 г. посочения товарен автомобил бил собственост на
представляваното от Б. И. търговско дружество, но регистрацията на
автомобила била служебно прекратена поради неизпълнение на задължението
на новия собственик, а именно на „Мейсън билд“ ЕООД, чрез управителя, да
го регистрира в КАТ. Това обстоятелство не било известно на управляващия и
представляващ дружеството-собственик Б. И., който предоставил въпросния
товарен автомобил на Ж. П. Б., ЕГН: **********, за да си послужи с него и да
превози багаж. Така Ж. Б. взел автомобила и на 19.03.2024 г., около 16:35 часа
го управлявал в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение
от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към бул. „Пейо Яворов“, където бил
спрян за извършване на проверка от полицейски служители при ОПП СДВР,
които констатирали, че Ж. Б. управлява товарния автомобил, въпреки че
2
последният е дерегистриран. На 19.03.2024 г., около 16:34 часа младши
автоконтрольор Валери Вергилов съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия ГА № 1259902 спрямо Ж. Б. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. След това материалите по
полицейската преписка били изпратени в СРП с оглед преценка за извършено
престъпление от общ характер, като в СРП е била образувана пр. пр. №
20961/2024 г. С постановление от 23.04.2024 г. на прокурор при СРП е отказал
образуване на досъдебно производство по посочената преписка, тъй като е
приел, че макар от обективна страна да е извършено престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК, то не е осъществено от субективна страна, тъй като се установило,
че водачът на процесното МПС не е знаел за служебно прекратената
регистрация. Преписката е изпратена на директора на ОПП СДВР, където на
10.06.2024 г. е издадено обжалваното понастоящем НП № 24-4332-012946 от
началник група в СДВР, ОПП, с което жалбоподателят Ж. Б. е санкциониран за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 19.03.2024 г. при
управление на горепосочения товарен автомобил. НП е връчено на
жалбоподателя на 23.08.2024 г., а жалбата срещу него е подадена на 30.08.2024
г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена
след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
С разпит на свидетеля Б. М. И. са приобщени показания на свидетеля,
представляващи достоверно гласно доказателствено средство, тъй като те не
съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се опровергават от други
доказателства по делото. От показанията на този свидетел се установява, че
към датата на процесното административно нарушение – 19.03.2024 г.
управляваното и представлявано от него дружество „Мейсън Билд“ ЕООД е
било собственик на товарния автомобил, марка „Фиат“, модел „Добло“, с рег.
№ СА 9034 КН. Установява се също, че на посочената дата свидетелят е
предоставил за послужване автомобила на жалбоподателя Ж. Б., заедно с
документите на превозното средство, които все още се водели на предходния
собственик на автомобила, а именно дружеството „АХАТ ПСД“ ЕООД.
Свидетелят И. разяснява, че към 19.03.2024 г. самият той не е знаел, че
товарният автомобил е дерегистриран в КАТ, тъй като не му било известно, че
е имал задължение да пререгистрира автомобила в определен срок след
3
закупуването му. Ето защо обстоятелството, че автомобилът е служебно
дерегистриран в КАТ не било известно и на жалбоподателя Ж. Б., който взел
автомобила с поставени върху него регистрационни табели и изрядни на пръв
поглед документи, вкл. застраховка. С оглед на тези гласни доказателства
съдът приема, че към 19.03.2024 г. Ж. Б. не е знаел, че управляваният от него
товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Добло“, с рег. № СА 9034 КН е бил
дерегистриран.
По делото са приобщени писмени доказателства – АУАН, заповеди,
постановление на прокурор при СРП, справка от КАТ, акт за встъпване в
длъжност, справка-картон на водача, справка от ТР и др., които са
непротиворечиви и не опровергават показанията на свидетеля И.. Въз основа
на тях и на горепосочените гласни доказателствени средства описаната
фактическа обстановка се установява без съмнение.
При установеното от фактическа страна съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т.
2. 2 от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
министърът на вътрешните работи е възложил на полицейските служители от
районните управление след успешно положен изпит да съставят актове за
установяване на административни нарушения на ЗДвП. Видно от заповед №
513д-5515/04.08.2017 г. на директора на СДВР актосъставителят ВАЛЕРИ
ЙОРДАНОВ ВЕРГИЛОВ е назначен на длъжност „младши автоконтрольор“,
поради което и същият е притежавал материална компетентност да състави
процесния АУАН.
В наказателното постановление е посочено, че същото се издава от
4
ГЕРГАНА ВЛАДИМИРОВА БОРИСОВА, която е „Началник група“ към
СДВР, отдел „Пътна полиция“, което се потвърждава от представения по
делото акт за встъпване в длъжност, поради което и същата на основание т. 3.
10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
е била компетентна към 19.03.2024 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на
твърдяното нарушение, а НП е издадено почти 3 месеца след АУАН.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда
кумулативното налагане на наказание „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „Глоба“ от 200 до 500
лева на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В конкретния случай безспорно се установява от приобщените
доказателства, че на инкриминираната дата 19.03.2024 г. жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил, марка „Фиат“, модел „Добло“, с рег. № СА
9034 КН, чиято регистрация е била служебно прекратена на 23.11.2023 г. на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което от обективна страна,
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение. По делото обаче не се установи жалбоподателят да е действал
виновно. По делото липсват доказателства, че собственикът на автомобила –
„Мейсън Билд“ ЕООД е бил уведомен чрез управителя и представляващ
дружеството за извършеното прекратяване на регистрацията. Установява се
тъкмо обратното, а именно че управителят на дружеството-собственик на
товарния автомобил не е знаел за служебно прекратената регистрация на
превозното средство, респ. че поради това не е могъл да информира
жалбоподателя за това, когато му предоставил автомобила за послужване.
Жалбоподателят е управлявал чужд автомобил, с поставени регистрационни
номера, за който не е могъл да знае кога точно собственикът му го е придобил,
дали и кога последният е изпълнил задължението си след придобиването му да
го регистрира. Ето защо съдът приема, че деянието на Ж. П. Б., описаното в
5
обжалваното понастоящем НП е осъществено, но то е несъставомерно от
субективна страна. В наказателното постановление е посочено, че при
служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДвП не се предвижда уведомяване на собственика за това обстоятелство,
тъй като то настъпва по силата на закона, а собственикът на автомобила е
длъжен да познава закона и да знае какви биха били последиците от това
негово бездействие. Това е вярно, но в случая неправилно в НП е посочено, че
собственикът е бил длъжен да знае какви са последиците от неизпълнение на
задължението му да регистрира автомобила, респ. че при предоставяне на
автомобила за управление от друго лице, то също следва да отговаря за
спазване на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят Б. не е собственик на
управлявания от него на 19.03.2024 г. товарен автомобил и същият няма
задължение да регистрира автомобила на свое име, още по-малко да знае
изпълнил ли е собственикът законовите си задължения за пререгистрация на
автомобила. Предвид това, деянието на жалбоподателя не е извършено при
умисъл или непредпазливост, не е осъществено виновно, поради което и
наказателното постановление следва да се отмени.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, но не е
направил искане за това, а и липсват доказателства реално да е направил
разноски във връзка с производството по делото. Ето защо разноски в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат. В полза на въззиваемата страна не
се дължат разноски, поради което такива не следва да се присъждат в нейна
полза.
По изложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-012946/10.06.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на Ж.
П. Б., ЕГН: **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на
200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което се твърди да е извършено на
6
19.03.2024 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7