Разпореждане по дело №35718/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 67910
Дата: 26 юли 2022 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20221110135718
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67910
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20221110135718 по описа за 2022 година
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Сити кеш” ООД против Г. Д. Д. .
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, но по
същество е частично неоснователно, по следните съображения:
Заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за посочените в
заявлението суми, произтичащи от договор за паричен заем № 524309/12.05.2021 г.,
сключен със „Сити кеш” ООД. На основание сключения договор претендира издаване
на заповед за изпълнение за суми, представляващи главница, възнаградителна лихва.
Претендира се и сумата от 410,34 лева договорна неустойка, дължима за периода от
12.05.2021 г. до 26.01.2022 г. на осн. чл. 8 от договора и сумата от 200 лева,
представляваща неустойка за забава начислена на осн. чл. 21, ал. 7 от ОУ
Съдът намира, че претендираните суми за неустойка не следва да бъдат
присъждани, доколкото се основават на постигната между страните уговорка, която е
нищожна. Следва да се посочи, че ролята, възложена на националния съд от
правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се
ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния
характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа
този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически
обстоятелства. В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по преюдициални
запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по
дело ...., C-243/08. Тези изводи са още веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г.
по дело Finanmadrid EFC SA срещу J.V., M. J. G. Z, J. L. A. Z.o, M. E. C. M. - C-49/14
на СЕС, с което категорично се посочва, че ефективна защита на произтичащите от
тази директива права може да бъде гарантирана само при условие че системата на
националното процесуално право позволява в рамките на заповедното
производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши
служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите,
съдържащи се в разглеждания договор. В Решение от 21.02.2013 г. по дело B. P. b. Z.
рещу C. C. - C‑472/11, от друга страна се приема, че е необходимо националният съд,
1
който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза, да може да
изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е
информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената
клауза. В случая в националното законодателство такава възможност е предвидена с
разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно която съдът следва да даде указание
на заявителя, че може да предяви осъдителен иск, като при условията на състезателно
начало страните могат да обсъдят поставените въпроси от съда, свързани с
евентуалната неравноправност на клаузи в договора с участието и на длъжника.
Нещо повече с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в
сила от 24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се
установява служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, като ако такава се установи или е налице
обоснована вероятност за това, съдът следва отхвърля заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за
договорните клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона или с
добрите нрави, за което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава съдът да
следи служебно в производството по издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече
в този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.
4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което
изрично е застъпено становището, че за нищожността на неустойката съдът следи
служебно.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна
клауза. Процесният договор за паричен заем е сключен през 2020 г., като породените
от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК. Уговорката в
договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира
от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено
целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта нищожна - виж т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д.
№ 1/2009 г., ОСТК, ВКС. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй
като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи
само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още
едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди.
По отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 113 лв.
2
настоящият състав намира, че клаузата, в която е уговорено заплащането на такава
неустойка, също е нищожна. Аргументите на съда в случай са в насока, че по свoята
същност договорената неустойка представлява предварително уговорено задължение
на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33
ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със
сключването и изпълнението на договора. Видно от твърденията в заявлението в
договора е предвидено едно допълнително обезщетение при забава в полза на
кредитора, което дори е във фиксиран размер съгласно тарифата на дружеството.
Същевременно съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение.
Следователно от заявителя се цели да получи за едно и също забавено изпълнение и
неустойка за забава, и обезщетение за забава, периодът на които дори съвпада.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите
от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя,
че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено
заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на
разпореждането, но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с
частна жалба, следва да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в
едномесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Сити Кеш” ООД, ЕИК ...9, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Средец, ул. „С.” №, ет представлявано от управителя Н. П. П., против Г. Д. Д., ЕГН
**********, в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за
сумата от 410,34 лева договорна неустойка, дължима за периода от 12.05.2021 г. до
26.01.2022 г. на осн. чл. 8 от договора и сумата от 200 лева, представляваща неустойка
за забава начислена на осн. чл. 21, ал. 7 от ОУ и за разноски за държавна такса над
сумата от 25,00 лева до претендираната в размер на 32,03 лева.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията,
за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не
бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да
3
приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4