Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19.10.2018 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Пети юни две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Н. Б.
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 133
по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от З.Ж.Т. против наказателно постановление № ….г. на
началник група, сектор ПП при ОД на МВР С., с което за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП
на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП
й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.02.2017 г. около 23,30 ч. на
територията на Община И., по автомагистрала Т., жалбоподателката управлявал МПС
– л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № .., в посока от гр. С. към гр. П.. На 54 км. на
автомагистралата, жалбоподателката била спряна от контролни органи по ЗДвП. При
проверката на документите на водача и автомобила, служителите на ОД МВР С.,
установили че на предното стъкло на превозното средство не е залепен валиден
винетен стикер и тъй като водачът не им квитанция за платена винетна такса от
категория К-3, счели че за МПС не е заплатена винетна такса. Посочените
обстоятелства били отразени от
актосъставителят – св.Е. в съставения от него АУАН с бл. № 562436, в
който било отбелязано, че Т. управлява л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № ..,
като няма валиден винетен стикер и квитанция за платена винетна такса от
категория К-3 и поведението на жалбоподателката било квалифицирано, като
нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП. Актът
бил предявен на Т., която го подписала без възражения. Въз основа на акта, на 07.04.2017
г. административнонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което за виновно
нарушена посочил нормата на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и ангажирал отговорността на
жалбоподателката с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300
лв. на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП. В наказателното постановление, словесното
описание на нарушението е идентично с описанието, дадено му в АУАН, като по
отношение на същото е конкретизирано, че за управляваното от жалбоподателя
превозно средство не е заплатена винетна такса по чл. 10 ал.1 т.1 от ЗП, и че
превозното средство е такова за превоз
на пътници с 8 или по – малко места с мястото на водача.
В хода на производството, като свидетел е разпитан
актосъставителя Е., който с показанията си установява идентична с отразените в
акта обстоятелства. Свидетелят заявява, че на автомобила не е бил залепен
валиден винетен стикер и Т. не представила квитанция за платена винетна такса.
Същата заявила пред полицейските служители, че е забравила да купи стикер.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Като
издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от
закона, атакуваното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Изтъкнатите
от жалбоподателката в тази насока аргументи, не могат да бъдат споделени. В НП,
в достатъчна степен е индивидуализирано мястото на осъществяване на нарушението
–АМ „Т.“ , на 54 км., при посока на движение към гр. П.. Действително, в АУАН,
не е конкретизирано, че това място попада на територията на Община И., което
уточнение е направено едва в съдържанието на атакуваното НП. Последното обаче,
не води до ограничаване правото на защита на жалбоподателката в степен, която е
затруднила реализирането му пълноценно, непозволявайки й да разбере какво й се
вменява в отговорност. Посочване на административен адрес на нарушението, при
положение че деянието е осъществено извън населено място, е невъзможно. Ето
защо и индивидуализирането на съответния километър от АМ „Т.“ съпоставено с
посоката на движение на управлявания от жалбоподателката лек автомобил, съответства
на изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН за отразяване в съдържанието на НП на
мястото на извършване на нарушението.
Що
се отнася до това, извършено ли е
санкционираното нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя виновно,
съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 139 ал.5 от ЗДвП допуска движение на определена категория пътни превозни
средства по републиканските пътища след заплащане на съответната такса за тях
определена в Закон за пътищата. Съставомерното по смисъла на чл. 179 ал.3 от ЗДвП деяние на водача на ППС се изразява в това че същия управлява ПС по
републикански пътища, за което винетна такса не е заплатена. В случая, бе
установено че по отношение на управляваното от жалбоподателката МПС не е била
заплатена такава такса, поради което и поведението й законосъобразно е
квалифицирано, като нарушение на посочения за нарушен текст на чл. 139 ал.5 от ЗДвП. Безспорно установено се явява и обстоятелството, че движението на
управлявания от Т. автомобил е било осъществено по АМ Т. /А-1/, попадаща в
списъка на републиканските пътища утвърден с Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища/прил.1 към т.1/. Чл.10а ал.7 от ЗП
определя и различните категории пътни превозни средства, за които се дължат
винетни такси по чл.10 ал.1, като в т.3 на посочения текст от Закона
попадат „пътни превозни средства,
предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 (осем) места за сядане,
пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни
превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически
допустима максимална маса не повече от 3,5 т, както и пътните превозни средства
от тази група с повишена проходимост“.
Жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че управляваното от нея МПС
попада в тази категория и за същото се е следвало заплащане на винетна такса
именно от посочения в НП вид /К 3/. При това положение, законосъобразно от
административнонаказващият орган е приложена санкционната норма на чл. 179 ал.3
т. 4 от ЗДвП. Последно посочения текст от закона, предвижда абсолютни размери на следващите се административни наказания
“глоба” за нарушения от този вид, в зависимост от вида на управляваното МПС, за
което не е заплатена винетна такса. И тъй като в конкретния случай,
управляваното от Т. превозно средство е индивидуализирано в наказателното
постановление, като такова с признаци съответстващи на приложената най-лека
санкционна норма /ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на
водача/, то липсват и основания за изменяване на постановлението в часта, в
която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300,00 лв.
Ето защо и по изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено изцяло, като
законосъобразно.
Воден от изложеното по – горе и на основание
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 17-1204-000455/07.04.2017 г. на началник група, сектор ПП при
ОД на МВР С., с което за нарушение на чл. 139 ал.5 от ЗДвП
на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП
на З.Ж.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд С.
област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: