РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Благоевград , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20211200500388 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Е. С. Л., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „З.”,
бл. *, ет. *, ап. *, чрез пълномощника му адв. В.У., срещу Решение № 91750 от 26.02.2021г.,
постановено по гр.д. № 485/2020г. по описа на РС Благоевград, в частта му в която съдът е
уважил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „А...” Е. срещу Е. С.
Л., ЕГН **********, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 11547 от 06.12.2019г., издадена по ч.гр.д. № 3249/2019г. по
описа на РС Благоевград- сумата 200лв. главница по Договор за кредит „Б...” № * от
25.07.2017г., сключен между „А. Ф.” О. и Е. С. Л., ЕГН **********, както и сумата 44.53лв.,
обезщетение за забава за периода от 06.12.2017г. до датата на подаване на заявлението пред
съда- 05.12.2019г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 11.11.2016г., сключен
между „А. Ф.” О. и „А...” Е., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на дължимото, както и в частта на обжалваното решение, с която не са
присъдени в полза на жалбоподателя сторените разноски пред първата съдебна инстанция,
съразмерно на неуважената част от предявения иск.
С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност и
1
необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния
закон.
Оспорват се изводите на първоинстационния съд, като се възразява че съдебният състав
неправилно е приел в мотивите си към обжалвания съдебен акт, че исковата претенция е
доказана по основание и размер, въз основа на събраните доказателства по делото.
Възразява се, че първоинстанционният съд при решението за частичното уважаване на
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, не е взел в предвид и не е изложил
съображения по направените от ответника Е. С. Л. възражения с отговора на исковата
молба.
Основното оплакване наведено с въззивната жалба е че предявеният иск е неоснователен,
тъй като не са били налице предпоставките, предвидени в закона за настъпването на
предсрочна изискуемост на кредита за неизплатената част от длъжника, каквото е заявеното
от ищеца правно основание за исковата претенция пред съда.
С въззивната жалба се твърди, че правото на кредитодателя да преобразува кредита в
предсрочно изискуем е предвидено в чл. 21 ал.1 от договора за кредит, като в чл. 27 от
същия е предвидено обявяването на предсрочната изискуемост следва да се извърши по
един от начините посочени в текста на цитираната законова разпоредба. Възразява се с
жалбата от въззивника чрез неговия пълномощник, че по делото не са представени каквито
и да е доказателства дали, кога и по какъв начин е било извършено обявяването на кредита
за предсрочно изискуем и дали на длъжника е било връчено съобщение за това. Сочи се с
жалбата, че в договора за кредит, сключен между страните липсва клауза която да
предвижда изрично, че предсрочната изискуемост на кредита в полза на кредитора може да
настъпи автоматично.
Поддържа се с въззивната жалба, че съобразно закона и установенота съдебна практика на
ВКС, автоматичното настъпване на предсрочната изискеумост е недопустимо/т. 18 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Поддържа се от въззивника чрез неговия процесуален
пълномощник, че за настъпването на предсрочната изискуемост, която е уредена и в чл. 71
от ЗЗД, следва да са налице две кумулативно изискуемо предпоставки- наличието на
обективни предпоставки за настъпването на предсрочна изискуемост, изрично уговорени
между страните със сключения договор или ОУ към него и отправено от кредитора
едностранно волеизявление, което следва да е в писмена форма и да достигне до знанието на
длъжника. Излагат се съображения с въззивната жалба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, че съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните разполагат със законовата възможност
свободно да договорят условията при които да нъстапва предсрочна изискеумост за
неизплатената част от задължението на длъжника по договора за кредит, но нищожна е
уговорката предсрочната изискуемост да настъпи без отправеното изрично волеизявление
на кредитора за това, да е достигнало до знанието на длъжника. Поддържа се с въззивната
жалба, че правилата за предсрочната изискуемост са еднакви, независимо от това дали се
2
касае за договор сключен между банка и кредитополучател или между кредитна институция
и заемател.
С въззивната жалба са развити съображения, че за настъпването на предсрочна изискуемост
не само е задължително отправянето на изрично волеизявление на кредитора, което следва
да достигне до адресата длъжник, но с разпоредбата на т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС е предвидено изрично условие, това волеизявление да е отправено от кредитора и
достигнало до длъжника, преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК пред съда по
заповедното производство./Решение № 123/09.11.2015г. по т.д. № 2561/2014г. по описа на
ВКС ІІ т.о./, като правилото се отнася както за банките, така и за банковите институции.
Акцентира се, че заявлението по чл. 410 от ГПК не може да съставлява уведомление до
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост, тъй като същото не се връчва на
длъжника. Издадената заповед за изпълнение също не може да бъде основание за
настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като същата макар да се връчва на длъжника,
не изхожда от кредитора, а е издадена от съда. Връчването на исковата молба по предявения
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, може да има характер на волеизявление на
кредитора до длъжника, с което се обявява предсрочната изискуемост на неизплатения
остатък от кредита, но същата не може да се вземе в предвид като факт, нъстъпил в хода на
процеса по смисъла на чл. 235 ал.3 от ГПК, тъй като от значение е момента на връчването, а
същият съгласно т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е преди подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда.
С въззивната жалба се твърди, че по делото не са представени никакви доказателства от
страна на кредитора- „А...” Е., черпещ правата си и от договор за прехвърляне на вземането,
от които да се установява че освен настъпването на материалните предпоставки за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, е било отправено надлежно волеизявление
от кредитора до длъжника, което да е било получено от Е. С. Л., ЕГН ********** и с което
същият да е научил за преобразуването на кредита за предсрочно изискуем. Като не е взел
това впредвид, първоинстационният съд е постановил едно неправилно решение.
С въззивната жалба се наведени доводи и по обжалването на първоинстационното решение
в частта му за разноските, които не са били присъдени съразмерно на отхвърлената част от
предявения иск на ответника, тъй като съдът е приел че липсват доказателства дали същите
са били реално заплатени. По аргумент на задължителните указания дадени на съдилищата с
ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСКТК на ВКС, поддържа се че след като в
договора за правна помощ е указан вида на плащане/в случая „в брой”/, в този случай не е
необходимо отбелязването на „платената сума”, тъй като ясно е че сумата е платена в деня
на сключването на договора за правна помощ и съдействие и не е необходи тя повторно да
бъде уточнявана.
При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното
решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на материалния
3
закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което
да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като недоказан и
неоснователен.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна- „А...” Е..
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, страните редовно призовани, не
изпращат представител или процесуален представител и не взимат становище по
допустимостта и основателността на въззивната жалба.
С писмено становище по делото, пълномощникът на жалбоподателя- адв. В.У., поддържа
въззивната жалба на основанията изложени в нея, като иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното решение на РС Благоеврад в обжалваната му част и да постанови ново, с което
да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен и по отношение на главницата
в размер на 200лв., като се поддържа оплакването, че първоинстанционното решение в
частта в която е уважен предявения иск за главницата е немотивирано и неправилно, като не
са изложени мотиви относно основанието на исковата претенция- настъпване на предсрочна
изискуемост на вземането, за което са наведени възражения с отговора на исковата молба
пред РС Благоевград.
Поддържа се оспорването на първоинстанционното решение и в частта му за разноските,
като се възразява срещу доводите на съда на които същият се е позовал, за да отхвърли
искането за заплащането на дължимото възнаграждение за адвокатски хонорар пред първата
съдебна инстанция. Поддържа се с писменото становище пред въззивната съдебна
инстанция, че изводите на съда са в противоречие с приетото в ТР № 6 от 06.11.2013г. по
т.д. № 6/2012г. на ОСКТК на ВКС становище кога следва да се приеме за доказано че
плащането на уговорения между страните адвокатски хонорар е бил действително изплатен
при плащане „в брой“.
За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав,
съобрази следното:
Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба, подадена от “А...” Е. с
ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Д. П. Д.” № *, офис-сграда Л., ет. *,
офис *, представляван от Д. Б. Б., срещу Е. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.,
4
ж.к. З. бл. *, ет. *, ап. *.
С исковата молба са наведени доводи за сключен на 25.07.2017г. между „А. Ф.“ О., като
кредитдател и Е. С. Л., като кредитополучател- Договор за кредит „Б...“ с № *, при спазване
на разпоредбите на ЗЗП. Сочи се, че с подписването на договора за кредит,
кредитополучателят е удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него, както и че е
получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита.
Сочат се с исковата молба пред РС Благоевград, условията на сключения договор за
револвиращ кредит. Твърди се, че съгласно сключения договор кредиторът- „А. Ф.” О. се е
задължил да предостави на кредитополучателя- Е. С. Л., револвиращ кредит в максимален
размер на 200,00лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се
задължава да го върне съгласно условията на договора. Уговорено е изрично между
страните по сключения договор че в случай, че кредитополучателят извърши транзакции,
които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на
договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен
инструмент- кредитна карта с № *, издадена от „И. Ф.“ А. (картоиздател), като
кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след
активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение
на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума.
Сочи се с ИМ че страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит -
Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които
съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa. Съгласно договореното от страните, кредитополучателят получава
от кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата транзакции, което е
достъпно на персоналната страница (личен акаунт) на кредитополучателя на следната
интернет страница: www.bialakarta.bg, който кредитополучателят се е задължил да си
създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит.
Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и
ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на кредитополучателя, който се
задължава да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок,
достатъчен за целите на информацията.
Твърди се пред първоинстанционния съд, че кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит при следните условия: вид на предоставения заем - револвиращ
потребителски кредит; срок на договора: 2 години; фиксиран годишен лихвен процент по
5
заема- 43,2 %; дневен лихвен процент- 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху
усвоената и непогасена главница; годишен процент на разходите на заема: 45,9 %; обща
сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК -сборът от усвоената и
непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за
ползване на картата, съгласно Тарифата.
Твърди се с исковата молба още, че кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати,
както следва: 200 лв. на 09.08.2017г., или обща сума в размер на 200,00лв., но поради забава
при заплащането на текущото задължение на кредитополучателя е начислена договорна
лихва в размер на 13,92 лв., за периода от 10.08.2017г. до 06.10.2017г. Пояснява се, че в
случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения договор, страните са договорили задължение на кредитополучателя
да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство,
за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок
от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. Прието е със
сключения договор, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитополучателя неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия
месец текущото задължение. На посоченото основание, на кредитополучателя е начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 40,00 лв., за периода от
6.09.2017г. до 06.10.2017г.
Сочи се в ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че разпоредбите на
сключения договор за кредит предвиждат, че в случай, че кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на
кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на
15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в 3 дневен срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане
на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит,
кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на
задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. На посоченото
основание на кредитополучателя е начислена такса разходи за събиране в размер на 77,50
лв. за периода от 6.09.2017г. до 6.10.2017г.
Твърди се от ищеца пред първоинстанционния съд, че съгласно клаузите на сключения
договор/чл. 21, в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения
си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да
бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение
по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се
6
съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните
условия и кредитодателят не е длъжен да уведомява кредитополучателя за това
обстоятелство. Сочи се с ИМ, че в насстоящия случай предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично на 6.12.2017г., като считано от тази дата кредитополучателят дължи
заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на
задължението си. На длъжника е начислена лихва за забава в размер на 87,18 лв. за периода
от 6.12.2017г. (датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо) до
датата на входиране на заявлението в съда.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил, че след
настъпване на предсрочна изисуемост дължи на кредитодателя еднократно заплащане на
такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението на кредитополучателя.
Сочи се с исковата молба, че длъжникът Е. С. Л. не е извършил плащане за погасяване на
дължимия паричен заем към дружеството кредитодател- „А. Ф.” О..
Твърди се с ИМ, че на 14.02.2018г. е подписано Приложение № 1, представляващо
допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от дата 11.11.2016г., сключен между „А. Ф.“ О., ЕИК * и “А...“ О., ЕИК *
(понастоящем “А...“ Е.), по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит
„Б...“ № * от дата 25.07.2017г., сключен между „А. Ф.“ О. и Е. С. Л., е прехвърлено в полза
на “А...“ О., ЕИК *, изцяло ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. От своя страна “А...“ Е. е прехвърлила процесното вземане в
полза на „А...“ Е. е ЕИК * по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от дата 03.05.2019г.
Поддържа се с исковата молба пред РС Благоевград, че в рпоцесния договор за револвиращ
кредит се съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ал.
3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на „А. Ф.“ О. и съответно от
името на “А...“ Е. с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне от страна на
„А...“ Е., в качеството й на пълномощник на цедентите.
Исковата претенция на ищеца по настоящото дело е основана на твърденията, извадени в
ИМ, че въпреки поетите задължения, ответника Е. С. Л. не е обслужвал кредита, не е
изпълнявал своите задължения и не е извършвал плащания за погасяване на дълга си, като
няма внесена нито една погасителна вноска.
Заявеното правно основание за установяване на дължимото вземане с ИМ пред РС
Благоеврад е обявяването на револвиращия кредит за изцяло и предсрочно изискуем от
страна на цесионера „А...” Е., на основание т. 21 т. 1 от сключения Договор за кредит „Б...”
7
№ * от 25.07.2017г., което е настъпило автоматично и за което не е било необходимо
уведомяването на длъжника Е. С. Л..
Въз основа на изложените фактически твърдения и наведените правни доводи, иска се от РС
Благоевград, да постанови решение с което да установи със сила на пресъдено нещо, по
отношение на ответника Е. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. З. бл. *, ет.
*, ап. *, че дължи на ищеца “А...” Е. с ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
”Д. П. Д.” № *, офис-сграда Л., ет. *, офис *, представляван от Д. Б. Б., следните суми, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11547
от 06.12.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 3249/2019 г. по описа на Районен съд- Благоевград, а
именно:
-сумата от 200,00 лева (двеста лева) – главница, по Договор за кредит „Б...“ от 25.07.2017 г. с
№ *, сключен между „А. Ф.“ О. и Е. С. Л., като вземаното по този договор е било
прехвърлено от „А. Ф.“ О. на „А...” О. (понастоящем „А...” Е.), съгласно Приложение № 1 от
14.02.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от
11.11.2016г., впоследствие „А...” Е. е прехвърлил вземането по този договор за кредит на
„А...” Е., ЕИК * по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (05.12.2019г.) до окончателното
погасяване;
- договорна лихва: 13,92 лева (тринадесет лева и деветдесет и две стотинки)– за периода от
10.08.2017г. до 06.10.2017г.;
- неустойка: 40,00лв. (четиридесет лева) за периода от 06.09.2017г. до 06.10.2017г.;
- такса разходи за събиране: 77,50лв. (седемдесет и седем лева и петдесет стотинки), за
периода от 06.09.2017г. до 06.10.2017г.;
- такса разходи за дейност на служител: 120,00лв.(сто и двадесет лева) и
- обезщетение за забава в раззер на 87.18лв./осемдесет и седем лева и осемнадесет
стотинки/, за периода от 06.12.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда (05.12.2019г.)
Претендират се и направените пред първата съдебна инстанция разноски, включително за
юрисконулстко възнаграждение.
С писмен отговор на исковата молба, по реда на чл. 131 от ГПК, ответника Е. С. Л., чрез
пълномощника си адв. В.У., оспорва предявените искове като неоснователни и възразява че
не дължи плащане на претендираната сума от „А...” Е., тъй като вземанията не са изискуеми
и дължими. Възразява се с писмения отговор на наведеното с исковата молба основание за
претендираните вземания, като се оспорва обявяването на предсрочната изискуемост и
8
правото на ищеца да търси по съдебен ред събирането на вземането си. Развити са
съображения, че дори и да се установи че са налице договерените между страните основания
по чл. 21.т. 1 от сключения Договор за кредит „Б...” № * от 25.07.2017г. във връзка с
настъпването на предсрочната изискуемост на задължението, то не са спазени изскванията
за които са дадени указания с т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, които са валидни
както за банковите, така и за небанковите финансови институции. Възразява се че с исковата
молба не са представени писмени доказателства, длъжника Е. С. Л. да е бил редовно
уведомен, с писмено съобщение от кредитора за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, което съобразно изискванията наложени с т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, е следвало да се извърши преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда
по заповедното производство.
От ответника с писмения отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд, е
наведено възражение за нищожност на Договор за кредит „Б...” № * от 25.07.2017г., на осн.
чл. 26 ал. 1, във връзка с чл. 10а ал. 21 от ЗПК, по отношение на претендираните „такси
разход за събиране“ и „такси за дейност на служител“, за претендираната „неустойка“ и
„обезщетение за забава“, като е направено възражение за недействителност на договора за
револвиращ кредит и на осн. чл. 22, във вр. с чл. 10 ал.1, чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20, чл. 11 ал. 2
и чл. 12 ал.1 т. 9 от ЗПК. Наведено е с писмения отговор на исковата молба пред РС
Благоевград и възражение за нищожност на Договор за кредит „Б...” № * от 25.07.2017г., на
осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 ал.1 от ЗПК, поради наличието на неравноправни
клаузи.
Иска се от първоинстанционния съд да обяви Договор за кредит „Б...” № * от 25.07.2017г. за
нищожен, като отхърли предявените искове от „А...” Е., като неоснователни.
Пред РС Благоевград са събрани писмени доказателства, допусната е и приета от съда
съдебно икономическа експертиза, която не е оспорена от страните по делото.
Пред настоящата въззивна инстанция не са навеждани от страните и не са събирани
доказателства.
С Решение № 91750 от 26.02.2021г., постановено по гр.д. № 485/2020г. по описа на РС
Благоевград, първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответника
Е. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. З. бл. *, ет. *, ап. *, че дължи на
ищеца “А...” Е. с ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Д. П. Д.” № *, офис-
сграда Л., ет. *, офис *, представляван от Д. Б. Б., следните суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11547 от 06.12.2019 г.,
издадена по ч.гр.д. № 3249/2019 г. по описа на Районен съд- Благоевград, а именно:
-сумата от 200,00 лева (двеста лева) – главница, по Договор за кредит „Б...“ от 25.07.2017 г.
с № *, сключен между „А. Ф.“ О. и Е. С. Л., като вземаното по този договор е било
прехвърлено от „А. Ф.“ О. на „А...” О. (понастоящем „А...” Е.), съгласно Приложение № 1 от
9
14.02.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от
11.11.2016г., впоследствие „А...” Е. е прехвърлил вземането по този договор за кредит на
„А...” Е., ЕИК *, по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 03.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (05.12.2019 г.) до окончателното
погасяване
Съдът е уважил предявения иск по чл. 422 от ГПК за сумата 44,53 лева (четиридесет и
четири лева и петдесет и три стотинки) – обезщетение за забава за периода от 06.12.2017г.
до датата на подаване на заявлението в съда (05.12.2019г.), съгласно заключението на
експерта по приетата съдебно икономическа експертиза, като е отхвърлил иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 44,53 лева до пълния предявен
размер от 87,18лева,
С Решение № 91750 от 26.02.2021г., постановено по гр.д. № 485/2020г. по описа на РС
Благоевград, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковете за сумата 13,92 лева
(тринадесет лева и деветдесет и две стотинки), съставляваща договорна лихва за периода от
10.08.2017г. до 06.10.2017г.; сумата 40,00лв.(четиридесет лева)– неустойка за периода от
06.09.2017г. до 06.10.2017г.; сумата 77,50 лева (седемдесет и седем лева и петдесет
стотинки)- такса разходи за събиране за периода от 06.09.2017г. до 06.10.2017г. и сумата
120,00 лева (сто и двадесет лева)- такса разходи за дейност на служител.
Осъдил е ответника Е. С. Л., ЕГН **********, да заплати на “А...” Е., ЕИК *, сума в размер
на 34,05 лева (тридесет и четири лева и пет стотинки), представляваща сторени разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на
211,74 лева (двеста и единадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
сторени разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Срещу Решение № 91750 от 26.02.2021г., постановено по гр.д. № 485/2020г. по описа на РС
Благоевград, в частта му, в който първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за претендираните вземания за
договорна лихва за периода от 10.08.2017г. до 06.10.2017г.; неустойка; такса разходи за
събиране и такса разходи за дейност на служител, не е подавана въззивна жалба от
заинтересованата страна, поради което в тази част първоинстанционното съдебно решение е
влязло в законна сила.
Предмет на въззивно обжалване въз основа на депозирана редовна жалба от въззивника Е. С.
Л., чрез пълномощника му адв. В.У., е само частта от Решение № 91750 от 26.02.2021г.,
постановено по гр.д. № 485/2020г. по описа на РС Благоевград, в която съдът е уважил като
основателен предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като е признал за
установено че длъжника Е. С. Л. дължи на кредитора „А...” Е., сумата от 200.00лв.- главница
по Договор за кредит „Б...” № * от 25.07.2017г., както и сумата от 44.53лв.- обезщетение за
забава за периода от 06.12.2017г. до подаване на заявлението от дата 05.12.2019г., които са
10
предмет и на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
11547 от 06.12.2019г., издадена по ч.гр.д. № 3249/2019г. по описа на РС Благоевград.
За да се произнесе по депозираната въззивна жалба в рамките на компетенциите си,
настоящият състав на ОС Благоевград, въз основа на доказателствата събрани пред първата
инстанция, счита за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, а установява се по безспорен начин и от събраните
писмени доказателства, че въз основа на валидно договорно отношение, основано на
Договор за кредит „Б...“ от 25.07.2017г. с № * между „А. Ф.“ О. и Е. С. Л., кредитодателят е
поел за дължение да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 200,00лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се е
задължил да го ползва и върне съгласно условията по договора /чл. 2 ал. 1/. В чл. 4 ал. 1 е
посочено че договора е сключен за неопределен срок. От сключения договор се установява
че отпускането на кредита е уговорено при годишен процент на разходите 45,90%/чл. 4 ал.1
т. 4/ и годишен лихвен процент 43,20% /чл. 4 ал.1 т. 2 от договора/.
Съгласно чл. 2 ал. 2 и ал. 3 от договора и Приложение № 1 към него, кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя от името на ,,И. Ф.” А. (картоиздател) платежен
инструмент - кобрандирана кредитна карта с № *, като с подписване на договора
кредитополучателят е удостоверил получаването му.
Съгласно чл. 3 ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ число на месеца текущото си
задължение, дължимо за предходния месец. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при
неизпълнение задължението за погасяване на текущото задължение на уговорения падеж,
кредитополучателят в 3-дневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение,
следва да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, като наред с това
представи допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени
условия, посочени в чл. 15, ал. 1 от договора. Според изрично уговореното в чл. 20 от
договора, в случай че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по
чл. 15 дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението.
С разпоредбата на чл. 21 ал.1 от сключения договор е уговорено между страните, че в
случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е парично
задължение с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен
лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви
цялото му задължение за предсрочно изискуемо, като в този случай съгласно ал. 5 от същия
11
член кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. Наред с това, в ал. 4
на чл. 21 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на
текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, т.е. 15 % от максималния
кредит лимит.
Във всеки случай на забава кредитополучателят със сключения Договор за кредит „Б...“ от
25.07.2017 г. с № *, сключен между „А. Ф.“ О. и Е. С. Л. е уговорено, да се дължи законна
лихва за забава за всеки ден забава (чл. 21 ал. 3).
В чл. 17 ал. 3 от договора е предоставена възможността кредитодателят по всяко време да
прехвърли правата си по договора за кредит на трето лице.
Представено е и Приложение № 1 към договора, в което кредитополучателят е декларирал
получаването на кредитната карта - Б... /Access Finance/iCard плюс плик с ПИН кода за карта
и че е запознат с Общите условия на ,,И. Ф.” А., представени по делото.
Установява се от писмените доказателства приети от първоинстанционния съд, че въз
основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен на
11.11.2016г. между „А. Ф.“ О., в качеството на продавач и „А...“ О., в качеството на
купувач, са прехдвърлени правата върху ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредити, които се индивидуализиран в Приложение № 1, което
страните по договора за цесия са приели да стане неразделна част от договора.
Към сключения на 11.11.2016г. Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия), на 14.02.2018г. между „А. Ф.“ О. и „А...“ О. е подписан Анекс към Приложение № 1
от 14.02.2018г., съставляващ неразделна част от договора за цесия. Видно от приетото като
доказателство от първоинстанционния съд извлечение от Приложение № 1/14.02.2018г., че
под № 406 от същото е описано прехвърляне на кредит № *, считано от дата 25.07.2017г. с
име на длъжника – Е. С. Л., ЕГН **********, при условия: отпусната главница от 200лв.,
остатък: главница- 200,00лв., договорна лихва– 13,92лв., неустойка- 40,00 лв., разходи за
събиране по чл. 22 ал. 4- 77,50лв., законна лихва- 7,92лв., разходи за събиране по чл. 22 ал.
5- 120,00лв. Така съставеното Приложение № 1 е подписано от представители на продавача
и купувача по сключения договор за прехвърляне на вземания. С потвърждение цедентът
„А. Ф.“ О. е потвърдил сключената цесия на основание чл. 99 ал. 3 ЗЗД.
Установява се от писмените доказатлества, събрани по делото, че на 03.05.2019г. между
„А...“ Е., в качеството на продавач и „А...“ Е., в качеството на купувач, е сключен Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с предмет, определен с § 2- 2.1; 2.2 -
прехвърляне чрез продажба от продавача на купувача всички вземания, произхождащи от
договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ, от договори за потребителски кредити по смисъла
12
на ЗПК, както и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР, които продавачът е придобил
от банки и небанкови финансови институции, които вземания ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора. С потвърждение от
03.05.2019г. продавачът „А...“ Е. е потвърдил сключената цесия на основание чл. 99 ал. 3
ЗЗД.
Видно е от прието като доказателство по делото извлечение от Приложение № 1/03.05.2019г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г., че под № 23950
от същото е описано прехвърляне на вземане по кредит № *, от дата 25.07.2017г. с име на
длъжника– Е. С. Л., ЕГН **********, с отпусната главница от 200лв., с общо дължимо по
кредита задължение в размер на 527,98 лв. Така представеното и прието като писмено
доказателство Приложение № 1, също е подписано от представители на продавача и
купувача.
На основание визираното в чл. 99 ал. 3 ЗЗД задължение на цедента по сключения Договор за
цесия, да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземания, продавачът „А...“ Е.,
изрично е упълномощило “А...“ Е., да изпълни това задължение от името на цедента, като по
делото пред първоинстанционния съд е представено и прието като писмено доказателство
пълномощно, с което продавачът „А...“ Е. преупълномощава “А...“ Е. да уведоми от името
на „А. Ф.“ О. всички длъжници по всички вземания на дружеството, които дружеството е
цедирало (прехвърлило) съгласно Рамков договор за прехвърляне на на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016г., сключен между „А. Ф.“ О. и „А...“ Е..
По делото са приети като писмени доказателства Уведомително писмо, с изх. № УПЦ-П-
АКПЗ-АФ/51244 от 14.05.2019г., изпратено от „А...“ Е. чрез „А...“ Е., адресирано до
длъжника Е. С. Л., като ведно е от приетото по делото известие за доставяне, че пратка до
ответника, която е съдържала и описаното писмо с изх. № УПЦ-П-АКПЗ-АФ/51244, е
връчено на въззивника на 28.05.2019г. чрез „Б...“ Е..
Във връзка с разпределената от първоинстанционния съд доказатлествена тежест и с оглед
доказване на обстоятелствата наведени с исковата молба, пред РС Благоевград е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която въззивният състав на ОС Благоевград счита че следва
да бъде кредитирана като пълна, достоверна и компетентно изготвена. От писменото
заключение на експерта Р. В. установява се, че след извършена проверка на приетите
доказателства по делото и проверка на счетоводни документи на „А...“ Е. и „А. Ф.“ О.,
установява се сключването на Договор за кредит „Б...“ от 25.07.2017 г. с № *, между
кредитодателят „А. Ф.“ О. и кредиполучателя Е. С. Л., който е сключен на 25.07.2017г. В
констативната част на заключението експертът е посочил, че кредитът е усвоен изцяло на
09.08.2017г., като по договора не са постъпвали суми по направени от длъжника
погасителни вноски. В писменото си заключение експерта е посочил размера на
задължението на длъжника Е. С. Л. по сключения договор за револвиращ кредит, както
следва: главница в размер на 200,00лв., възнаградителна лихва в размер на 13,92лв. за
13
периода от 09.08.2017г. до 06.10.2017г., неустойка по чл. 20 от договора в размер на
40,00лв., такса за събиране на задължението по чл. 21, ал. 4 за периода от 06.09.2017г. до
06.10.2017г.- 77,50лв., такса предсрочна изискуемост по чл. 21 ал. 5 от договора– 120,00лв.
Размерът на обезщетението за забава е в размер на 44,53лв. за периода от 06.10.2017г. до
05.12.2019г.
Поради неизпълненията на задълженията на длъжника Е. С. Л./същият не е внесъл нито
една погасителна вноска/ по Договор за кредит „Б...“ от 25.07.2017г. с № *, прехвърлени с
договор за цесия от цедента „А. Ф.“ О. на цесионера “А...“ Е., новият кредитор на осн. чл. 21
ал.1 от договора, след като се е възползвал от правото си да обяви неизплатената част от
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 06.12.2017г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 7124/05.12.2019г., по което е било
образуваното ч.гр.дело № 3249/2019г. по описа на РС Благоевград. Съдът е уважил искането
и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 11547 от 06.12.2019г., с която е
разпоредил длъжникът Е. С. Л., да заплати на кредитора цесионер “А...“ Е., следните суми:
главница в размер на 200,00лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението пред съда по заповедното производство/05.12.2019г./,
възнаградителна лихва в размер на 13,92лв. за периода от 09.08.2017г. до 06.10.2017г.,
неустойка по чл. 20 от договора в размер на 40,00лв., такса за събиране на задължението по
чл. 21, ал. 4 за периода от 06.09.2017г. до 06.10.2017г.- 77,50лв., такса предсрочна
изискуемост по чл. 21 ал. 5 от договора– 120,00лв. Размерът на обезщетението за забава е в
размер на 44,53лв. за периода от 06.10.2017г. до 05.12.2019г.
Присъдени са и разноските направени в заповедното производство.
Срещу така издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в срока по чл. 414 ал.2 от
ГПК е постъпило редовно писмено възражение от длъжника Е. С. Л., с което същия без
излагане на мотиви е възразил- че „не дължа сумите по заповедта за изпълнение“.
С разпореждане от 17.01.2020г. по ч.гр.дело № 3249/2019г. по описа на РС Благоевград, на
основание чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането.
В срока по чл. 415 ал.1 от ГПК, предявен е от “А...“ Е. срещу Е. С. Л., установителен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК пред РС Благоевград, въз основа на който е образувано
настоящото дело.
Въззивният съд, след като съобрази оплакванията, изложени с жалбата и доводите на
страните и след преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, излага следните правни съображения:
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
14
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му компетентност,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с
оглед на обхвата на въззивното обжалване е и процесуално допустимо.
Налице са според въззивният състав на ОС Благоевград и специалните предвидени в закона
условия за процесуалната допустимост на предявения иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.
240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, както и във вр. с чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, доколкото налице е
идентичност на претендираното вземане от кредитора- “А...“ Е. срещу длъжника Е. С. Л.,
както досежно размера, така и по отношение на заявеното правно основание- предсрочна
изискуемост на неизплатената част от сумата за погасяване на кредита. Длъжникът Е. С. Л. е
депозирал редовно възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока и по реда
на чл. 414 ал. 2 от ГПК, поради което установителния иск с правно основание чл. 422 от ГПК
правилно е насочен срещу него и не е налице нередовност във връзка с пасивната
легитимация по предявения пред съда установителен иск. Ищецът твърди че е кредитор на
ответницата, на основание договор за цесия и въз основа на прехвърлени му права от
цедента „А. Ф.“ О. по Договор за кредит „Б...“ от 25.07.2017 г. с № *, като поддържа че е
придобил качеството на кредитор още преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК
пред съда, както и че договора за цесия надлежно е съобщен на длъжника Е. С. Л. още към
момента на предявяването на настоящия иск, поради което за него е налице процесаулна
легитимация за предявяването на иска по чл. 422 от ГПК пред гражданския съд, макар
материалноправната му легитимация да е оспорена от ответника по делото още пред РС
Благоевград.
Специалният установителен иск е предявен в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК и пред надлежния
за неговото разглеждане родово и местно компетентен граждански съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК и с ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на
ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на
ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и
дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Видно е в
настоящия случай от изричната разпоредба на чл. 17 т. 3 от процесния договор за
револвиращ кредит, че банката си е запазила правото по своя преценка, да прехвърли
15
вземането си срещу кредитополучател на трето лице, като в този случай изрично е
уговорено в полза на длъжника да има правото да направи срещу третото лице цесионер
всички възражения, които би могъл да направи срещу първоначалния кредитор. Поето е с
договора и задължението, прехвърлянето на вземането задължително да бъде съобщено на
длъжника, по някой от начините, предвидени в чл. 27 от Договор за кредит „Б...“ от
25.07.2017 г. с № *.
Според теорията и съдебната практика, цесията е договор, с който кредиторът на едно
вземане – цедент го прехвърля на трето лице – цесионер, като последният разполага с
правото да го събере от длъжника. Предмет на цесия могат да бъдат действителни вземания,
които имат имуществен характер. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което
то се е намирало към момента на сключване на договора. Заедно с вземането върху
цесионера преминават и всички акцесорни права, освен ако е уговорено противното.
Законът не поставя изискване вземането, предмет на цесия да бъде изискуемо. Изискванията
са цедираните права или вземания да могат да бъдат прехвърляни, да са реално
съществуващи и престацията да бъде определена или определяема.
Длъжникът по вземането не е страна по цесията, като съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето има действие спрямо него от деня, когато му бъде съобщено от предишния
кредитор. Съобщаването е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че
вземането на кредитора му е прехвърлено на нов кредитор. Съобщението е неформално и за
да породи действие трябва да бъде направено от стария кредитор- чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е само за противопоставимост, с
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задълженията му, поради което
той може да възразява успешно за недължимост поради липса на уведомяване, само ако
твърди че е изпълнил на стария кредитор преди да му е било съобщено за прехвърлянето.
Ето защо сама по себе си липсата на уведомяване не води до отсъствието на дълг към новия
кредитор.
Съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Трайно
установената съдебната практика, обективирана и в Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС
по т. д. № 12/2009г., II т. о., Решение № 78 от 9.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т.
о., приема, че установеното в чл. 99 ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Изначало задължението за съобщаването на договора за цесия на
длъжника е възложено на стария кредитор. От друга страна с решение № 137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на
договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо
право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на
16
представител, в това число и на цесионера, като при наличието на такова упълномощаване
цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него
цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е
оповестено, т.е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя,
трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента,
като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването, нито е определен срок за това.
В настоящия случай въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установи,
че цесионера- “А...“ Е., по силата на изрично пълномощно дадено от цедента- „А. Ф.“ О. и
„А...“ О., е изпратил от името на стария кредитор уведомления до длъжника за прехвърляне
на процесните вземания, като същото е било получено лично от длъжника. Според
настоящия въззивен състав на ОС Благоевград, доколкото е налице изрично
упълномощаване на цесисонера от цедента за това, не е допуснато нарушение на
извършеното съобщаване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземенето срещу
него, от новия кредитор, вместо от стария кредитор по задължението.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният съд намира, че
уведомлението за прехвърлянето на вземането с договор за цесия от цедента „А. Ф.“ О., на
цесионера “А...“ Е., е било надлежно съобщено на длъжника Е. С. Л., чрез „Б...“ Е., като
известието за доставяне е получено лично от адресата, поради което считано от 28.05.2019г.,
и на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, цесионера “А...“ Е. е имал качеството на кредитор
спрямо длъжника Е. С. Л., още преди депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК пред
съда по заповедното производсто, което е извършено на 05.12.2019г. Договорът за цесия е
сделка по прехвърляне на права, съставляваща частно правоприемство по смисъла на закона.
С разпоредбата на т. 4г от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК е
прието че са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение в полза на частния
правоприемник на посочения документ в заявлението по чл. 417 от ГПК, ако в него е
индивидуализирано надлежно извършеното прехвърляне на права. В разпоредбата на чл. 4г
ал. 3 от същото ТР изрично е въведено изискване когато частното правоприемство се
основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането да е съобщено на длъжника още
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда. В този
смисъл настоящият състав на ОС Благоевград приема, че ищецът “А...“ Е. е имал качеството
на кредитор по отношение на Е. С. Л., въз основа на прехвърленото му вземане по смисъла
на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, тъй като договора за цесия е бил съобщен на длъжника по надлежния
предвиден в закона ред, още преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, а не се и оспорва от ответната
страна, че между „А. Ф.” О. и Е. С. Л. е възниквало валидно облигационно отношение,
основано на сключен между тях Договор за кредит „Б...” № * от 25.07.2017г., като по силата
17
на сключения безсрочен договор за револвиращ кредит, на кредитополучателя е
предоставена сума в рамките на уговерения кредитен лимит от 200лв., която да се усвои чрез
предоставена на въззивника Л. международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.
От събраните по делото писмени доказателства установява се по безспорен и несъмнен
начин, че на кредитополучателя е бил предоставен и платежен инструмент за усвояване на
кредита- кредитна карта с № *, а от заключението на експерта по приетата СИЕ, отпуснатия
кредит в размер на 200лв. е усвоен изцяло от Е. С. Л. чрез предоставената му кредитна карта
на 09.08.2017г. С усвояването на отпуснатия му кредит до пълния размер на уговорения с
договора лимит, за длъжника Е. С. Л. е възникнало задължението за погасяване на
задължението по сключения договор, ведно с уговорените с договора договорно лихва, такси
и разноски.
Поради сключения валиден договор за цесия и изпълненото от цесионера въз основа на
изрично упълномощаване от цедента задължение за уведомяване на длъжника за
извършената цесия по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, извършено е прехвърляне на вземането
на новия кредитор- „А...” Е., който като цесионер е станал титуляр на вземането от Е. С. Л.
като длъжник по прехвърленото вземане, като страните по делото са обвързани от
облигационно отношение, основано на сключения първоначално договор за кредит, между
„А. Ф.” О. и Е. С. Л.. От заключението на експерта по изслушаната и приета като
доказателство от първоинстационния съд СИЕ, установява се по безспорен и несъмнен
начин, че ответника Е. С. Л. е усвоил отпуснатата и като кредит сума- 200лв.
Установява се по безспорен и несъмнен начин от заключението на експерта по приобщената
по делото СИЕ, че е последвало неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за
връщането на усвоените суми в рамките на отпуснатия му кредитен лимит, съгласно
постигнатите договорки със сключения договор за револвиращ редит, като длъжникът е
изпаднал в просрочие за дължимите към кредитната институция погасителни плащания,
веднага след като е усвоил сумата на 09.08.2017г. тъй като не е внесена нито една
погасителна вноска за връщавено на полчения кредит. Установява се по безспорен и
несъмнен начин от заключението на експерта по изслушаната по делото съдебно
икономическа експертиза, че към момента на изготвянето на експертното
заключение/22.12.2020г./, общия размер на непогасените задължения по Договор за кредит
„Б...” № * от 25.07.2017г., от длъжника Е. С. Л., са в размер на 451.42лв., като непогасената
главница по договора е в размер на 200лв., а размера на обезщетението за забава е в размер
на 44.53лв., за претендирания с исковата молба период- от 16.10.2017-05.12.2019г.
Посоченото основание за претендираното вземане въз основа на предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, заявено както пред съда по заповедното производство, така и
пред гражданския съд по общия исков ред- е обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, считано от 06.12.2017г. поради наличието на основанията, предвидени в чл. 21 ал.1
от сключения договор за револвиращ кредит.
18
Безспорно пред въззивния съд в настоящия му състав с оглед навадените оплаквания с
въззивната жалба, стои въпроса може ли цесионера при липса на изрично делегирано му
право от цедента, да обяви предсрочната изискуемост на кредита по прехвърленото му
вземане и дали това право преминава от цедента върху цесионера само по силата на
сключения договор за прехвърляне на вземанията. Отговор на този въпрос е даден с
Решение № 204/25.01.2018г. по т. дело № 2230/2016г. на ВКС, I т.о. на ТК, което е
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Прието е според решаващия състав на ВКС по
цитираното дело, че върху новия кредитор преминават всички права, които старият
кредитор е имал по отношение на длъжника, във връзка със съществуващото към момента
на сключването на договора за цесия вземане към длъжника, в това число и правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем, при наличието на уговорените с първоначалния
договор между кредитора и длъжника предпоставки за това. Възприетото становище е
основано на доводи за това, че цесионерът придобива вземнето с всичките му
принадлежности по чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, с всички произтичащи от или във връзка с
прехвърленото вземане права, вкл. и с правото на кредитора да обяви предсрочната
изискуемост на задължението при наличието на предвидените в договора предпоставки за
това. Следователно към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК пред
съда/който се счита за началния момент на предявяването на иска по чл. 422 от ГПК/,
ищецът „А...” Е. е имал правото да обяви неизплатения остатък от задължението на Е. С. Л.
по сключения договор за револвиращ кредит с първоначалния предитор „А. Ф.” О., за
изцяло и предсрочно изискуем.
Установява се от писмените доказатлества по делото и заключението на експерта по
приетата СИЕ, че в настоящия казус безспорно се налице основанията от обективна страна,
във връзка с разпоредбата на чл. 21 ал.1 от Договор за кредит „Б...” № * от 25.07.2017г. за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното задължение на Е. С. Л. към цесиоинера
кредитор за изцяло и предсрочно изискуемо, след 06.12.2017г. от което право „А...” Е. се е
възползвало.
Тъй като се касае за потестативно/преобразуващо/ право на кредитора, то съобразно общите
разпоредби на закона, за да произведе правното си действие, същото следва да бъде
отправено и да достигне до знанието на другата страна по договора.
В т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС се прие разбирането, че предсрочната
изискуемост представлява едностранно изменение на договора за кредит, което може да
настъпи само след отправяне на преобразуващо волеизявление на банката кредитор, което
следва да достигне до длъжника, независимо дали с договора е уговорена автоматична
предсрочната изискуемост. Прието е още, че предсрочната изискуемост има действие към
момента на получаване от длъжника на потестативното изявление на кредитора, но ако към
този момент са настъпили и обективните основания, уговорени между страните със самия
договор обуславящи отнемането на преимуществото на срока за длъжника. Следователно
получаването на волеизявлението от длъжника следва да предхожда по време подаването на
19
заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение.
Изложеното води на извода, че според възприетото становище с цитираното по- горе
тълкувателно решение, в хипотезата на предявен специален иск с правно основание чл. 422
ал. 1 от ГПК, вземането заявено на основание предсрочна изискуемост, произтичащо от
договор за потребителски кредит, става изискуемо и дължимо, при кумулативното наличие
на две предпоставки- наличието на уговорените изрично с договора условия от обективна
страна за настъпването на предсрочна изискуемост и кредиторът да е упражнил надлежно
преобразуващото си право да направи кредита предсрочно изискуем, чрез едностранно
писмено волеизявление за това, отправено и достигнало до длъжниците. Отпадането на
привилегията на срока, уговорен в полза на длъжника, съгласно чл. 70 ал.1 от ЗЗД, не може
да настъпи автоматично, дори и това да е изрично уговорено с договора. Преобразуващите
права, какво е и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, се упражняват само чрез
изричното волеизявление на техния носител до насрещната страна, в чиято правна сфера
настъпва желаната промяна. Волеизявлението от изправния кредитор до неизправния
длъжник, за настъпване на правните последици от обявенотво преобрауващо право, следва
да предхожда настъпването на правните послидици от самото потестативно право.
В настоящия казус безспорно е налице първата от кумулативно предвидените в закона
предпоставки за валидност на извършеното от цесионера обявяване на кредита за изрично и
предсрочно изискуем за остатъка от неизпълненото задължение, с което е отнето
преимуществото на срока на длъжника. Установено е по безспорен начин по делото
неизпълнение на задълженията на длъжника- Е. С. Л., поети с Договор за кредит „Б...” № *
от 25.07.2017г., като за усвоената изцяло главница длъжникът е изпаднал в забава в
двумесечен срок от усвояването на кредита, в които не е заплатили минимум 15 % от
одобрения му кредитен лимит, тъй като установява се че длъжникът не е заплатил нито една
погасителна вноска и никакви пари не са постъпили за връщане на получения кредит.
Основателно е оплакването с въззивната жалба, че не е налице втората от кумулативно
предвидените в закона предпоставки за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, във
връзка с уговореното между първоначалните страни по договора в т. 21 ал. 1 за настъпването
на предсрочната изискуемост. При неизпълнение за което и да е от задълженията поети със
сключения договор за револвиращ кредит с повече от 10 дни и поради неизпълнение на
задължението за погасяване на получения кредит за повече от 2 месеца след усвояването на
главницата по отпуснатия кредитен лимит, за кредитора на осн. чл. 21 ал.1 от сключения
договор, е възникнала възможността да се възползва от правото си да преобразува кредита в
предсрочно изискуем/изцяло или отчасти/, като отнеме преимуществото на длъжника да
изпълнява задълженията с ненастъпил падеж при условията уговорени с договора. След като
такова право е било изрично уговорено в полза на цедента, то след прехвърлянето на
вземането на цесионера, същият дори при липса на изрично делегирано право от цесионера,
има правото да преобразува кредита в изцяло и предсрочно изискуем, тъй като това право е
преминало върху него със сключването на договора за цесия./ Решение № 204/25.01.2018г.
20
по т. дело № 2230/2016г. на ВКС, I т.о. на ТК/. След като право на предсрочна изискуемост
по сключения договор за револвиращ кредит е съществувало за цедента „А. Ф.” О., то след
валидното прехвърляне на вземането по кредита на новия кредитор и надлежното
съобщаване за извършената цесия по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД на длъжника, това право е
преминало и върху цесионера „А...” Е. и той е можел да се възползва от него.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор
за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на кредитора следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 Закона
за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения
документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да
е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на
връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
В настоящия казус липсват представени доказателства за изпращане на уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем до длъжника Е. С. Л.. Приетите с т. 18 от ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешения се отнасят както за банковите кредити, така и за
револвиращите кредити, отпуснати от небанкови крадитни институции, по привалита на
Закона за потребителския кредит. Преобразуваното на кредита в предсрочно изискуем за
дължимия остатък от задължението на длъжника, по съществото си е едно преобразуващо
право, упражнето едностранно от страна на кредитора. За да произведе правното си
действие, същото освен че следва да е писмено и в него ясно и недвусмислено да е изразена
волята на кредитора за преобразуването на кредита в предсрочно изискуем, както и да са
посочени конкретните разпоредби на сключения договор, в които страните изрично да са
уговорили материално правните предпоставки за настъпването на предсрочната
изискуемост, но същото следва и да е достигнало до знанието на длъжника. Отравянето на
писмено уводомление от кредитора до длъжника за преобразуването на кредита в
предсрочна изискуемост е задължителна процесуална предпоставка за настъпването на
правните последици на предсрочната изискуемост, независимо от това че страните може да
са уговорили с договора автоматичното и настъпване, тъй като се касае за императивна
норма на закона във връзка с упражняването на едно потестативно право, която не може да
бъде дерогирана по волята на страните. Допълнително изискване към отправеното
уведомление от кредитора до длъжника за преобразуването на кредита в предсрочно
изискуем е въведено с т. 18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, където е предвидено, че
така отправеното уведомление, следва де е достигнало до длъжника, при това преди
21
подаването на заявление по чл. 417 или по чл. 410 от ГПК пред съда, тъй като
уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост е задължителна
предпоствка за настъпването на правните последици на отнемането на преимуществото на
длъжника да изпълни в срока или при условията предвидени с договора. В настоящия
случай по делото не са представени писмени доказателства за отправено писмено
уведомление от кредитора цесионер „А...” Е. до длъжника Е. С. Л., в което ясно и
недвусмислено да е заявено правото на кредитора за преобразува кредита в предсрочно
изискуем за остатъка от неизплатените задължения, при условията на чл. 21 ал.1 от
сключения договор за револвиращ кредит. Поради липса на редовно отправено и редовно
получено от длъжника уведомление за обявяване на кредита в предсрочно изискуем, не са
настъпили правните последици на преобразуващото право на което ищецът „А...” Е. се
позовава по настоящото дело, като задължението за заплащането на дължимата главница в
размер на 200лв. не е станало изискуемо и дължимо, на заявеното от ищеца в заповедното
производство и поддържано пред гражданския съд основание за претендираното вземане-
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита.
При вземане, произтичащо от договор за банков кредит/респективно при вземане основано
на договор за потребителски кредит/, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит
при условията, договорени между страните- кредитор и кредитополучател. Вземането
произтича от договор за кредит с ясно определени срокове и условия за плащане на
отделните вноски. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по
чл. 418 ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение от длъжника, съобразно с договореното
между страните с договора за погасяване на задължението- главница или лихви, следва да
бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, дори и да
не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит, както е и в настоящия казус.
Длъжникът- ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по
отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в
производството пред гражданския съд не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради заявенато с исковата молба правно основание- предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде
отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по
отношение на вече падежираните вноски. В тази насока с приетото Тълкувателно решение
№ 8 от 2.04.2019г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017г., ОСГТК, докладвано от съдията съдията
Емилия Василева, е дадено задължително за съдилищата разрешение за случаите, при които
се установи че предсрочната изискуемост на задължението не е била надлежно обявена на
длъжника и не може да произведе правното си действие. При изложени съображения, че
22
заявеното основание от ищеца- предсрочна изискуемост на кредита променя изсикуемостта
на погасителните вноски, при отнемане преимуществото на срока за длъжника, като
изискуеми стават и вноските които не са подлежали на изпълненине преди датата на
настъпването и, но не е налице изменение на основанието от което произтича вземането-
неизпълнението на длъжника на поетото с договора задължение за погасяване на кредита и
връщане на получения кредит при условията и в сроковете, предвидени в договора за
кредит. Ето защо с цитираното ТР № 8/02.04.2019г. на ВКС по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК,
прието е за допустимо при предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване
на дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост,
същията да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. В този случай предявеният установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК за дължимост на вземането по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на сила на пресадено нещо, дори и съдът да установи че
предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, пред съда по
заповедното производство.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че в настоящия казус при наличието на
ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на длъжника Е. С. Л.,
следва да бъдат приложени задължителните указания дадени на съдилищата с цитираното
по- горе ТР № 8/02.04.2019г. на ВКС по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК, което въззивният съд
намира за приложимо и за договорите за револвиращ кредит, сключени при условията на
Закона за потребителския кредит. Страните по настоящото дело са валидно обвързани от
поетите задължения със сключения Договор за кредит „Б...” № * от 25.07.2017г., по силата
на който на кредитополучателя Е. С. Л. е предоставен кредит в уговорения лимит от 200лв.,
който въззивника е усвоил изцяло чрез предоставената му международна кредитна карта
Access Finance/iCardCard/Visa, на 09.08.2017г. От момента на реалното получаване на
сумата, отпусната му като кредит, за длъжника е възникнало задължението за погасяването
на задължението чрез парични вноски, ведно с уговорените договорна лихва, дължими такси
и разноски по кредита.
Безспорно е че сключеният договор е за револвиращ кредит, който е сключен безсрочно/а не
както се сочи с исковата молба по делото за срок от 2 години/, като към същият не се
изготвя и подписва от страните погасителен план. В този смисъл не са уговорени със
сключения договор задължителни минимални месечни вноски от страна на длъжника или
друго задължителни условия във връзка с ежемесечното погасяването на предоставения
кредит. Разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК и на чл. 11 ал. 3 от ЗПК по същество са
израз на извършено транспониране на чл. 10 т. 2, б. "и" от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г., която недвусмислено свързва
задължението за представяне на т. нар. подробен погасителен план с хипотезата, при която
23
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, потребителят има право да
получи при поискване и безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на
договора за кредит извлечение под формата на погасителен план. Такъв подборен план
обаче не е част от задължителното договорно съдържание и не може да бъде, доколкото
съгласно решение на съда на ЕС C 331/18, т. 51 от 5 септември 2019г. и решение на Съда на
ЕС от 09.11.2016 г. по дело № С-42/15, т. 70, Директивата "не допуска национална правна
уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и другите
разходи". Въззивният съсстав на ОС Благоевград споделя установената практиката на СЕС
(Решение от 09.11.2016 г. по дело № С-42/15), с оглед тълкуването на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. В решението се казва, че "в договора
за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на
потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи
лесно и със сигурност падежите на тези вноски", както и че "в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница". Падежите в процесния договор са
фиксирани за всяка вноска - на всяко 20-то число на месеца. Когато за целия срок на
договора е уговорен фиксиран лихвен процент, липсва задължение за приет от страните
погасителен план, във връзка със сключения договор за револвиращ кредит, както е
процедирано при сключването на Договор за кредит „Б...” № * от 25.07.2017г. и в настоящия
казус.
Съгласно чл. 8 ал. 2 от процесния договор, с подписването на договора и усвояването на
кредитния лимит, длъжникът се е задължил да върне на кредитодателя усвоения кредит,
ведно с начислената договорна лихва, законна лихва за забава, неустойка за неизпълнение на
договорните задължения по договора и разходите за събиране на задължението по чл. 21 ал.
4 и 5. Длъжникът може да погасява общото си задължение по договора по смисъла на чл. 3
ал. 4 от договора, във всеки един момент от неговото действие, без да дължи за това
обезщетение или неустойка.
Основното задължение за плащане на вноски във връзка с погасяването на получения кредит
е уговорено в чл. 3 ал. 2 от договора, където е предвидено че в целия срок на валидност на
договора, кредитополучателя се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко 2-
ро число на текущия месец. В чл. 3 ал.3 от сключения между страните договор за
револвиращ кредит е дефинирано понятието „текущо задължение“, като в т. 1 е посочено че
същото включва „усвоената и непогасена главница между 01 и 19- то число на текущия
месец“, а в т. 2 е посочено че същото включва и- „усвоената и непогасена главница между
20-то и последно число на предходния месец.“ Поради изложеното очевидно е, че при липса
на погасителен план и разпределение на погасителните вноски по месеци, както и при
конкретно уговорени компоненти включени във всяка погасителна вноска, както и изрична
24
уговорка за дължима минимална месечна вноска по сключения договор за револвиращ
кредит, въззивника длъжник Е. С. Л. дължи връщането на усвоената от него главница в
размер на 200лв., която е станала изискуема и дължима от момента на нейното усвояване
чрез използване на предоставената на длъжника кредитна карта с № *. Макар да са налице
основанията на чл. 21 ал.1 от процесния договор за обявявана на кредита за предсрочно
изискуем, преобразуващото право на кредитора от което „А...” Е. се е възползвала, не е
надлежно съобщено на длъжника Е. С. Л. преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането за главница в размера на
200лв. макар да е изискуемо, не е дължимо на заявеното с исковата молба основание-
предсрочна изскуемост на кредита, поради неспазване на условията предвидени в т. 18 от
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Вземането за усвоената главница в размер на 200лв. е изискуемо и дължимо, тъй като
същото е с настъпил падеж и към момента на постановяването на настоящото решение от
състава на ОС Благоевград. Длъжникът е усвоил предоставения му кредит в размера на
уговорения лимит, като не е изпълнил задължението си за погасяване на кредита и неговото
връщане на кредитодателя, респективно на цесионера на който вземането е надлежно
прехвърлено от цедента. Ето защо задължението за неизплатената главница в размер на
200лв. е дължимо поради неизпълнение на задължението за неговото погасяване от страна
на ответника Е. С. Л., съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение №
8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията съдията
Емилия Василева, като именно на това основание същото е установено по размер и доказано
по основание. Предявеният иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК е основателен за
претендираното вземане за сумата от 200лв./усвоена но невърната главница по договора за
кредит/, макар и по съображенията изложени от въззивния съд, различни от тези приети в
мотивите на решението на първоинстанционния съд.
Основателен е и предявеният иск по чл. 422 от ГПК за обезщетение за забава, който е
акцесорен на главния иск за установяване на вземането за главница. След като е усвоил
предоставения му кредит в уговорения лимит, длъжникът не е внесъл нито една погасителна
вноска и вземането за сумата от 200лв., съставляваща главница по сключения Договор за
кредит „Б...” № * от 25.07.2017г. е изискуемо и дължимо за цялото неизплатено задължение.
Във всеки един момент от пориода посочен в исковата молба, за който се претендира
обезщетение за забава/ от 06.12.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК/05.12.2019г./, длъжникът е бил в забава за плащането на основното задължение по
договора, поради което дължи обезщетение в размер на 44.53лв./съобразно заключението на
вещото лице по приетата СИЕ/. Без значение за лихвите за забава е на какво основание
вземането за главница е признато за установено и доказано от съда разглеждащ делото, тъй
като същото произхожда от един и същ факт- неизпълнение на задължението за погасяване
на главницата по сключения договор за револвиращ кредит и е в размер на законната лихва
върху неизплатената главница за посочения в исковата молба период.
25
При изложените съображения от фактическа и правна страна, решението на РС Благоевград,
в обжалваната му част, следва на основание чл. 271 ал.1 от ГПК да бъде потвърдено като
правилно и обосновано от доказателствената съвкупност.
Въззивната жалба от Е. С. Л., чрез пълномощника му адв. В.У., в частта и в която се обжалва
Решение № 91750 от 26.02.2021г., постановено по гр.д. № 485/2020г. по описа на РС
Благоевград, в частта му за разноските, настоящият състав на ОС Благоевград приема за
депозирана молба за изменение на първоинстанционното решение по реда на чл. 248 от
ГПК, поради което същата следва да бъде изпратена на РС Благоевград за произнасяне по
компетентност.
Макар въззивният съд да намери доводите, наведени с въззивната жалба от пълномощника
на жалбоподателя, основани на възражения за липсата на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, за основателни и правно издържани, същите не водят до промяна
на правния резултат по делото. Ето защо жалбата е неоснователна и на въззивнита страна не
следва да бъдат присъждани разноски за пред настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91750 от 26.02.2021г., постановено по гр.д. № 485/2020г. по
описа на РС Благоевград, в обжалваната му част, в която е признато за установено по
отношение на Е. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. З. бл. *, ет. *, ап. *, че
дължи на “А...” Е. с ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ”Д. П. Д.” № *,
офис-сграда Л., ет. *, офис *, представляван от Д. Б. Б., следните суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 11547 от 06.12.2019г.,
по ч.гр.д. № 3249/2019г. по описа на Районен съд- Благоевград, а именно:
-сумата от 200,00 лева (двеста лева) – главница, по Договор за кредит „Б...“ от 25.07.2017г. с
№ *, сключен между „А. Ф.“ О. и Е. С. Л., което вземане е било прехвърлено от „А. Ф.“ О.
на „А...” О. (понастоящем „А...” Е.), съгласно Приложение № 1 от 14.02.2018г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.11.2016г., както и впоследствие
прехвърлено от „А...” Е. на „А...” Е., ЕИК *, по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (05.12.2019 г.) до
окончателното погасяване;
-сумата 44,53 лева (четиридесет и четири лева и петдесет и три стотинки)- обезщетение за
забава за периода от 06.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда (05.12.2019 г.)
ИЗПРАЩА въззивната жалба от Е. С. Л., чрез пълномощника му адв. В.У., срещу Решение
№ 91750 от 26.02.2021г., постановено по гр.д. № 485/2020г. по описа на РС Благоевград, в
26
частта му за разноските, за разглеждане от РС Благоевград по компетентност, като молба
за изменение на първоинстанционното решение по реда на чл. 248 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на разпоредбата на чл. 280
ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27