Решение по дело №261/2021 на Районен съд - Русе

МОТИВИ по АНД № 261/2021г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е внесла постановление, с което предлага
обвиняемата С. С. Й., родена на **** в град Русе, живуща в град *****,
български гражданин, българка, със средно образование, разведена, работи,
неосъждана, да бъде освободена от наказателна отговорност, за извършено от
нея престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а именно, за
това, че на 06.04.2018г. в град Русе, причинила по непредпазливост средна
телесна повреда на М.Л.М. бивш жител на гр.Русе, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник, за срок повече от
тридесет дни като й бъде наложено административно наказание по реда на чл.
78а НК.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че
обвинението е напълно доказано от доказателствения материал по делото.
Развива съображения, за съставомерност на извършеното деяние, както от
обективна, така и субективна страна, както и за наличието на предпоставките
на чл. 78а НК като предлага обвиняемата да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в минималния
предвиден в закона размер.
Защитникът на обвиняемата, развиват съображения за приложението на
института на чл. 15 НК, тъй като се касае за случайно събитие, доколкото
обвиняемата не е могла да предвиди настъпването на съставомерния резултат,
както и предвид наличните данни за съпричиняване от страна на
пострадалата. При условията на алтернативност, ако не бъдат споделени
доводите на защитата, се моли да бъде наложено административно наказание
„Глоба“ в минималния размер, както иска и прокуратурата.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след
като извърши оценка на същите, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18
НПК, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемата С. С. Й. е родена на **** в град Русе, живуща в град
*****, български гражданин, със средно образование, разведена, работи,
неосъждана
На 06.04.2018г. в град Русе, свидетелят В.С. управлявал лек автомобил
1

марка „Хюндай“, модел „Санта Фе", с per. № ****, в който на задната седалка
пътувала бившата му съпруга - обвиняемата С.Й., която го помолила да я
закара до фризьорски салон, находящ се на ул. „Чавдар воевода“ № 16. Когато
свидетелят С. навлязъл с автомобила си по посочената улица, видял, че от
дясната й страна, по цялата и дължина имало паркирани автомобили. След
като свидетелят С. се уверил, че зад него няма други движещи се превозни
средства спрял автомобила си плътно в ляво, до левия бордюр на улицата, за
да може обвиняемата да слезе. По същото време по ул. „Чавдар воевода“,
пострадалата М.Л.М. управлявала собствения си електрически велосипед,
като се движела с него в посока кръстовище с ул. „Воеводова“, на която
живеела. Пострадалата М. също възприела, че от дясната страна по ул.
„Чавдар воевода“, имало паркирали автомобили и по тази причина се движела
с велосипеда си по средата на пътното платно.
Когато пострадалата М. наближила спрелия от лявата страна на улицата,
пред фризьорския салон автомобил, в който били свидетелят С. и
обвиняемата, последната отворила задната му дясна врата, за да слезе от него
и в този момент пострадалата М. се блъснала с велосипеда си в отворената
врата на автомобила и паднала на земята. Свидетелят С. преместил
автомобила си, за да не пречи на движението по улицата и отишъл да
провери, какво е състоянието на пострадалата М., а обвиняемата С.Й. от своя
страна подала сигнал за инцидента на тел. 112.
На мястото бил изпратен екип на ЦСМП-Русе, който откарал
пострадалата М. в УМБАЛ-Русе, за оказване на медицинска помощ. След
пристигане на дежурната следствена група бил извършен оглед на
местопроизшествието и започнало наказателно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
съдебно автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обоснована, от която се установява, че скоростта на движение
на двуколесното превозно средство управлявано от пострадалата. М., в
началото на удара със спрелия за престой автомобил, управляван от свидетеля
С. е била около 23 км/ч. Според вещото лице, когато пострадалата М. с
двуколесното превозно средство се е намирала на около 45 м преди
произшествието е могла да възприеме автомобила. При установената скорост
на движение на двуколесното превозно средство - 23 км/ч, опасната зона на
спиране на пострадалата М. е била 13,41 м. Вещото лице е дало заключение,
че причина за произшествието е удар на двуколесното превозно средство в
дясната задна врата на лекия автомобил „Хюндай Санта Фе“, който по това
време е бил спрян за престой надлъжно, в лявата част на платното за
движение по ул. „Чавдар войвода“. Дадено е заключение, че обвиняемата С.Й.
е имала възможност да предотврати произшествието, като преди да отвори
задната дясна врата на автомобила за слизане, се е огледала назад. Посочено
е, че от своето местоположение обвиняемата Й. е могла да възприеме
движението на двуколесното превозно средство и неговото местоположение
2

на платното за движение.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена и
съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, по която вещото лице е дало заключение, че в
резултат на инцидента, пострадалата М. М. получила счупване на дясна
ключица, счупване на трето ребро в дясно, кръвонасядания на шията в дясно,
дясна ключична област, дясна гърда, лява гърда, гърба в дясно, дясна
мишница, двете бедра и дясна подбедрица, охлузване на левия лакет.
Вещото лице е посочило, че установеното счупване на дясна ключица
причинило на М. трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник,
за срок повече от тридесет дни.
В хода на производството е била назначена и изготвена и комплексна
съдебнопсихологична и психиатрична експертиза на пострадалата М., от
заключението на която се изяснява, че същата е страдала от „Рецидивиращо
депресивно разстройство“, във връзка с което е провеждала многократни
лечения в стационарите към ЦПЗ-Русе. Дадено е заключение, че пострадалата
М. не е била с нарушени годности и е можела правилно да възприема факти и
обстоятелства от действителността и да ги възпроизвежда достоверно. Според
вещите лица, заболяването на М. засяга емоционалната сфера, което не е
пречка правилно да възприема пътната обстановка и не дава отражение върху
реакциите й и поведението й при управление на пътно превозно средство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, на
основание чл. 378, ал. 2 НПК въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена
съвкупност, което от своя страна да налага, съгласно изискванията на чл. 305,
ал. 3 НПК, излагането на подробни мотиви, кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се
намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетата за установена
от съда доказателствено обезпечена фактология.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, следва да бъдат
изведени следните следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на така установеното от фактическа страна и повдигнатото
от страна на прокуратурата обвинение, съдът намира, че следва да бъде
изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че
3

обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна на 06.04.2018г. в град Русе, обвиняемата
причинила по непредпазливост средна телесна повреда на М.Л.М. бивш
жител на гр.Русе, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на
десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемата при форма
на вината непредпазливост. В съзнанието на същата не са намерили
отражение представи, че в резултат на извършеното от нея – отваряне на
вратата на автомобила от страната на платното за движение без да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, ще
настъпи съставомерният престъпен резултат, но е имала обективна
възможност да възприеме пострадалата и да съобрази своето поведение по
начин, че да предотврати настъпването на същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП Водачът и пътниците могат
да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното
средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението. Именно това свое
задължение обвиняемата не е изпълнила в настоящия случай и едновременно
с това при полагане на дължимата от нея грижа и изпълнение на вменените й
със закон задължения, касаещи именно поведение при слизане от моторно
превозно средство, не би настъпил съставомерния резултат.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните от
защитата доводи, че се касае за случайно деяние.

По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице всички, предвидени от закона,
предпоставки, за да бъде приложен институтът на чл. 78а НК. Деецът е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание до този момент, като същевременно от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на административното наказанието,
което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата
разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н.
д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание
по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административни
4

нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
Обществената опасност на деянието, съдът намира за по-ниска, предвид
конкретните обстоятелства, които разкрива същото, както и предвид
наличните по делото данни за съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Степента на обществена опасност на обвиняемата, също е ниска. Касае
се за изолирана и непредпазлива проява в нейния живот и едновременно с
това са налице доказателства за положителната й обществена оценка на
нейната личност.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете оказаното
съдействие на пострадалата, непосредствено след деянието и в хода на
досъдебното производство.
Отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, не се установиха.
С оглед на изложените факти, релевантни при индивидуализацията на
наказанието и извършената оценка на същите, съдът достигна до извода, че на
обвиняемата следва да бъде наложено административно наказание „Глоба” в
минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК размер от 1000 (хиляда)
лева, като един такъв размер на административното наказание, се явява
напълно съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието, тъй като дори и минимално предвидения
в закона размер на наказанието „Глоба“, би оказал необходимото
възпитателно и предупредително въздействие върху нея и би способствал за
пълното постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на
обвиняемата бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 1005,66 лева, която сума следва да
бъде заплатена в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе,
както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своето решение

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	50
Дата:	15 март 2021 г. (в сила от 31 март 2021 г.)
Съдия:	Ивайло Асенов Йорданов

Дело:	20214520200261
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 февруари 2021 г.

Решение по дело №261/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите