Р
Е Ш Е Н И Е
№…………
……………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина Баева, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №934/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на ПЕТРОЛ
ХОЛДИНГ АД /в н./, ЕИК *********, гр.Стара Загора, чрез синдика И.В.
/служебен синдик/ срещу МОРСКО КАЗИНО ЕАД /в н./, ЕИК *********, Варна и МОРСКА
ГРАДИНА ЕАД, ЕИК *********, Варна, за установяване несъществуване на
прието в производството по несъстоятелност по т.дело №1495/2016г. на ВОС,
по отношение на Морско казино ЕАД /в н./, вземане на друг кредитор МОРСКА
ГРАДИНА ЕАД в размер на 278 777 лева - главница, представляваща
заплатената от този кредитор сума за погасяване на данъчно задължение по
облагаема доставка, извършена от длъжника Морско казино ЕАД, обективирана във
фактури №188 и ф.№189, съответно от 25 и от 26.02.2015г., установено в РА №Р-
03000315010250-091-001 от 21.03.2016г., вкл. лихвата след решението за
откриване на производство по несъстоятелност, считано от 26.02.2018г.
Пре преценка допустимостта на производството
съдът прецени: Молбата е подадена от легитимирано като кредитор в
производството по т.дело №1495/2016г. на ВОС дружество, с предявено и прието
вземане спрямо длъжника Морско казино ЕАД, от процесуално легитимирана страна -
служебно назначен синдик срещу списъка на приетите вземания, предявени в срока
по чл.685 ТЗ, по отношение приетото вземане на друг кредитор на длъжника -
Морска градина ЕАД.
Искът е предявявен в срока по чл.694, ал.6 от ТЗ,
а именно 14 дневен срок от обявяване в ТР на 30.05.2018г., на определението на
съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ. За производството не се дължи
предварително внасяне на държавна такса съгласно чл.694, ал.7 от ТЗ. Искът е
насочен срещу пасивно легитимираните ответници и при задължителното участие на
синдика на длъжника Л.Б. /първоначално/ като в хода на размяната е избран нов
синдик Т.И..
Препис от исковата молбата на ищеца е връчена на
ответниците Морско казино ЕАД/в н./, на синдика на същото както и на другия
ответник Морска градина ЕАД.
По настоящото дело е представено определение от
03.07.2018г. по т.дело №1495/2016г. за освобождаване на Л.Б. като временен
синдик на Морско казино ЕАД и свикване Събрание на кредиторите за избор на
синдик на дружеството. В хода на размяната на книжа, за времето до постъпване
отговор на исковата молба, по т.дело №1495/2016г. на ВОС, с определение от
17.07.2018г. на съдията –докладчик, е назначен нов синдик на Морско казино ЕАД
– Т.Д.И.. Преписите от исковата молба са връчени на оправомощеното като синдик
лице.
Срещу исковата молба е постъпил отговор от
МОРСКА ГРАДИНА ЕАД, чрез един от управителите П.Т.. /л.49/
Постъпил е и отговор на исковата молба от
Морско казино ЕАД /в н./, чрез управителя Г.Чолакова, чрез адв.Р.Н..
Постъпил е и отговор от синдика на Морско
казино ЕАД, Т.Д.И. /на л.135/
Постъпила е допълнителна искова молба от
ищеца ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД /в н./ /на л.143 и сл./, чрез адв.И.В. по отговора на
Морско казино ЕАД. Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника
Морско казино ЕАД чрез адв.Н..
В срока по чл.373 ГПК е постъпил и допълнителен
отговор от Морско казино ЕАД /в н./, на 01.11.2018г. /също чрез адв.Р.Н./
Тъй като по останалите отговори не е депозирана
допълнителна искова молба, съдът не е връчвал преписи от нея на тези ответници.
Поради това и не е постъпвал допълнителен отговор.
По въведените възражения за недопустимост на иска
поради неспазване срока за предявяването му съгласно чл.694, ал.6 ТЗ и нередовност
на исковата молба, съдът намира същите за неоснователни. Видно е, че
определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, вкл. на
кредитора Морска градина Варна ЕАД, е обявен в ТР на 30.05.2018г. Срокът,
изтекъл на 13.06.2018г., е спазен с подаване на исковата молба по пощата, видно
от приложения пощенски плик с отбелязване на клеймото дата 13.06.2018г., на
основание чл.60, ал.5 и чл.62, ал.2 ГПК. Съдът намира, че са налице и
останалите предпоставки за допустимост на производството съгласно чл.694 ТЗ.
В исковата
молба се твърди, че ищецът ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД /в н./ е кредитор с прието вземане
в производството по несъстоятелност на МОРСКО КАЗИНО ЕАД. Твърди се, че в
производството по т.дело №1495/2016г. на ВОС, ТО, с определение от 29.05.2018г.
съдът приел изменение в т. 4 от списъка на приетите вземания като включил и
вземане на МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА ЕАД спрямо длъжника, в размер на 278 777
лева с ред на удовлетворяване по чл.722, т.8 ТЗ и законна лихва, считано от
26.02.2018г. с ред на удовлетворяване по чл.722, т.9 ТЗ. Твърди се, че
подаденото възражение от кредитора е оставено без уважение от съда по т.дело
№1495/2016г. на ВОС. Предмет на производството е установяване несъществуването
на прието в производството по несъстоятелност /под т.4 в СПВ/ вземане на
кредитора Морска градина Варна ЕАД от Морско казино ЕАД.
В исковата молба се излага, че съдът е приел, че
вземането се основава на РА от 21.03.2016г. на органи по приходите при ТД на
НАП –Варна, потвърден с решение на директор на ОДОП от 06.06.2016г., с който за
данъчен период м.06.2015г., на основание чл.177 ЗДДС, за доставки извършени от
Морско казино ЕАД, са определени данъчни задължения в размер на 252 695.79
лева и лихви от 26 081.21 лева. Образуваното по подадена жалба срещу акта адм.дело
№1858/2016г. на АС-Варна е приключило с отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
Излага се, че цитираната доставка представлява
продажба на недвижим имот, представляващ сграда – ресторант Морско казино,
разположено на входа на Приморски парк, собственост на Морска градина Варна ЕАД
по силата на НА №55, том първи, рег.№1058, дело №53 от 26.02.2015г. на СВп.,
който имот е бил предмет на изп.дело №743/2011г. на ЧСИ Ст.Д., с длъжник Петрол
холдинг АД. Твърди се, че след продажба на имотите от страна на ипотекарните
длъжници в полза на Петрол Холдинг АД, са изцяло погасени задълженията на
последното, които са преведени от ЧСИ на взискателя ИНВЕСТБАНК АД, на
16.02.2015г.
Твърди се, че за продажбата на посочения по-горе
имот /ресторант Морско казино/ бил сключен предварителен договор за продажба на
01.10.2014г. между Морско казино ЕАД и П.Т.. Правата на купувача били
прехвърлени с цесия от 01.12.2014г. от П.Т. *** ЕАД. Твърди се подписано на
20.02.2015г. споразумение към предварителния договор, подписано между Морска
градина Варна, Морско казино ЕАД и нотариус Ал.Г.относно начина на плащане от
купувача Морска градина Варна на продажната цена. Твърди се, че сделката е
изповядана на 26.02.2015г. с НА №55/2015г., а имотът предаден във фактическа
власт на собственика на 06.03.2015г. В самия нот.акт бил уговорен начин на
плащане – сумата от 1 471 200 лева с ДДС следвало да бъде платена по
следния ред: 36 200 лева с ДДС авансово от купувача за местни данъци и
такси за имота, а остатъкът от 1 435 000 лева с ДДС, следвало да
бъдат платени по сметка на нотариус Ал.Г., респ. оттам преведени по специална
сметка на ЧСИ Д. за погасяване задължението на длъжника към Инвестбанк АД.
Поради този начин на плащане ответникът Морско казино ЕАД издал две фактури,
съответно №№188 и №189, първата за аванса, а втората за остатъка. И по двете
фактури купувачът Морска градина ЕАД е упражнил правото на данъчен кредит за
м.06.2015г. На л.4 е посочен начина на плащане на цената от 1 480 310.79
лева от купувача, съответно към различни субекти -Община Варна, специална сметка на нотариус
Ал.Г.и по банкова сметка ***. С превод на нотариуса по сметка на ЧСИ Ст.Д., е
погасено изцяло задължението на Петрол холдинг АД по изп.дело, на 16.03.2015г.
В исковата молба се твърди, че след превода, на
13.03.2015г. между Петрол холдинг АД, Морско казино ЕАД и Морска градина Варна
АД, било подписано споразумение, съгласно което сумата платена на продавача от
9 090.85 лева ще се ползва от продавача Морско казино ЕАД за заплащане на
дължимия ДДС /част от него/, а Петрол холдинг АД се задължило да заплати
остатъка от дължимия ДДС, който продавачът има към НАП по продажбата в срок до
16.03.2015г. При заплащане на тази сума, Петрол холдинг следвало да заплати /да
възстанови/ на Морско казино ЕАД целият остатък от платения вместо него дълг
към Инвестбанк АД, в срок до 31.12.2015г.
Твърди се, че приложение към спора намира
разпоредбата на чл.177 ЗДДС. Твърди се, че в цит.споразумение от 13.03.2015г.
страните са установили, че ДДС по сделката няма да бъде заплатено от Морско
казино ЕАД. Поради това се твърди, че съгласно споразумението, Петрол холдинг
АД е встъпил в договорните отношения /той е трето лице за продажбата/ като със
съгласието на купувача по сделката, замества изцяло Морско казино ЕАД в
задължението да доплати разликата в дължимото ДДС от 9 090.85 лева, в срок
до 16.03.2015г. поради тази причина се твърди, че Морска градина Варна ЕАД е
имало знанието, че ДДС по доставката /продажбата/ няма да бъде заплатено от
задълженото лице Морско казино ЕАД. Твърди се, че отговорността на Морска
градина Варна ЕАД по доставката не е солидарна по см.на чл.127 ЗЗД, а специален
вид отговорност по чл.177 ЗДДС. Поради тази причина, ищецът твърди, че
понесената от ответника Морска градина Варна ЕАД отговорност по РА на ТД на
НАП-Варна от 21.03.2016г. е лична, а не солидарна.
В евентуалност ищецът излага, че ако съдът
приеме, че тази отговорност е солидарна, то единствено задължено лице по споразумението
от 13.03.2015г. за заплащане на дължимия ДДС е Петрол холдинг АД, което е
заместило в изпълнението на дълга Морско казино ЕАД. Поради тази причина Морска
градина Варна е следвало да реализира вземането си по регреса в
несъстоятелността, от задълженото лице Петрол холдинг АД, но не го е сторило.
Поради неприложимост на института на солидарността, ищецът прави довод, че не е
възможно Морско казино ЕАД да поеме отговорност за плащане на цялото дължимо
ДДС, т.е. дори да съществува ангажимент на Морско казино ЕАД по солидарна
отговорност, то тя би била в част от незаплатения ДДС. Поради това, че към
датата на влизане в сила на акта по адм.дело на ВАС, Морско казино ЕАД е било в
производство по несъстоятелност, то следва да се приложи чл.127, ал.2 ЗЗД като
отговорността за плащане на дължимото ДДС се разпредели между останалите
съдлъжници, вкл. този, който е изпълнил. Поради това ищецът претендира, че не
може да бъде понесена солидарна отговорност от страна на Морско казино ЕАД /н./
Претендира се установяване, че вземането на Морска градина Варна ЕАД, включено
в приетите вземания, не съществува, а ако съдът приеме, че е налице такова
вземане, то същото да бъде намалено до размер съобр. изискванията на чл.127 ЗЗД.
С постъпил своевременно отговор ответникът МОРСКА
ГРАДИНА ВАРНА ЕАД, на л.49 по делото, представлявана от П.Т. счита иска
за недопустим, евентуално неоснователен.
С определението си по предварителните въпроси
съдът е изложил съобръжения за неоснователност на възраженията за
недопустимост. Въпреки, че производството по несъстоятелност за ищеца не е
образувано във ВОС, преценката на съда за статута на ищцовото дружество и
неговото представителство, вкл. законовото представителство от синдика, са
обстоятелства, които са служебно известни на съда въз основа на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и обявените и вписани актове в ТР по партидата на Петрол холдинг АД.
По същество на иска ответникът МГВ ЕАД твърди, че
искът е недоказан тъй като към исковата молба липсват доказателства за
твърдените факти, като: фактурите от 25 и 26.02.2015г.; платежните нареждания
за превода на 1 440 400 лева чрез нотариус Ал.Г.към ЧСИ; договорът за
специална сметка с нотариуса; анекс №3 от 13.03.2015г. между Морско казино и
Петрол холдинг за заплащане на дължимото ДДС. По основателността на иска се
поддържа съществуването на вземане на Морска градина Варна ЕАД спрямо Морско
казино ЕАД на посоченото основание – дължим ДДС по доставка. Прави се довод, че
с подписването на НА №55/2015г. е прекратено действието на всички предварителни
договорки. Твърди се, че от анекс №3/2015г. не следва задължение за Морска
градина ЕАД както, че последното не е встъпвало в чужд дълг, не е налице и
встъпване и заместване от друго дружество. Оспорва се твърдението в исковата
молба, че вземането си ответното дружество МГВ ЕАД можела да реализира спрямо
Петрол холдинг АД. Твърди се, че както в анекс №3 е посочено изрично, Петрол
холдинг действа само в качеството си на поръчител. Твърди се, че единствената
причина Морска градина Варна ЕАД да участва в подписването на анекс №3 е, че
задължението за ДДС ще бъде заплатено. Ответникът прави довод, че ако Морска
градина Варна не бе влязла в процедура по възстановяване на ДДС, то тогава
единствено възможен кредитор на това вземане щеше да бъде НАП.
Не се оспорва, че по посочените фактури са
извършени плащания в общ размер от 1 480 310.79 лева, вкл. сумата
преведена от Ал.Г.към ЧСИ. Твърди се, че данъкът по доставката в размер на
254 310.79 лева се дължи безусловно от доставчика Морско казино ЕАД, който
към м.02.2015г.е подал и СД от 13.03.2015г. Поради неплащането на задължението
от данъчно задълженото лице/ДЗЛ/ по ЗДДС, органът по приходите е ангажирал
отговорността на получателя по сделката за заплащане на ДДС, на основание
чл.177 ЗДДС. Поради това, МГВ вместо да получи дължимия ДДС от НАП, поради
цит.разпоредба на чл.177 ЗДДС, сумата е прихваната със задължения на МГВ към
НАП. Твърди се плащане на дължимия ДДС по сделката, от Морска градина Варна ЕАД
към НАП вместо Морско казино ЕАД, без последното да е заплащало тази сума /това
задължение/. Поради това, в полза на ответното дружество МГВ ЕАД е призната и
лихва, считано от 26.02.2015г. Ответникът сочи, че цитираните и в исковата
молба решение по адм.дело на АС-Варна и ВАС са в полза на становището за наличие
на вземане на Морска градина Варна ЕАД спрямо длъжника Морско казино ЕАД.
Ответникът твърди, че с извършеното плащане на
задължението на Морско казино ЕАД от страна на ответника МГВ ЕАД, последното се
суброгира в правата на НАП спрямо данъчно задълженото лице. Налице е единствено
промяна на титуляра на вземането на задължението за ДДС. Твърди се, че
основание за вземането на ответника е специалната солидарна отговорност по
чл.177 ЗДДС, при която за едно регистрирано по ЗДДС лице – получател по облагаема
доставка, възниква задължение да плати ДДС, дължимо от друго регистрирано по
ЗДДС лице при кумулативно наличие на няколко законово определени условия.
Съгласно чл.122 ЗЗД, кредиторът НАП може да иска изпълнение на цялото
задължение от който и да е от длъжниците. Съгласно чл.123 ЗЗД, изпълнението от
един солидарен длъжник освобождава останалите. Поради това, с плащането на НАП,
е освободено от данъчното си задължение Морско казино ЕАД.
Твърди
се, че никога Петрол холдинг АД не е било задължено лице по сделката между
Морска градина Варна ЕАД и Морско казино ЕАД. Подписаният анекс №3 не създава
задължения между Морска градина Варна и Петрол холдинг АД. Прави се довод, че
безспорен извод, който може да бъде направен от анекс №3 е, че едноличният
собственик на капитала на Морско казино ЕАД – Петрол холдинг АД е признал, че
със своите действия са предизвикали несъстоятелността на Морско казино ЕАД.
Твърди се, че Морска градина Варна ЕАД е
заплатила два пъти сумата представляваща ДДС – един път като включена в цената
на сделката и втори път в процедурата по възстановяване на ДДС. Според
ответника, същия е погасил един изцяло чужд дълг, който произтича от закона,
поради което не е налице солидарност по смисъла на чл.127 ЗЗД. Ако съдът не
сподели виждането на ответника, то според него следва да се включи в списъка на
приетите вземания поне половината от платения от Морска градина Варна ЕАД ДДС
по сделката – половината на 243 594.94 лева. Поради това се твърди, че
Морска градина Варна ЕАД е кредитор на Морско казино ЕАД за сума общо в размер
на 308 288.86 лева, от които 252 685.79 лева главница и лихви в размер на
55 593.07 лева. В условие на евентуалност, ответникът претендира съдът да
приеме, че му се следва платената от него 9090.85 лева /дублирано плащане на
данъка/ и 50% от платения данък в размер на 121 797.47 лева, на основание
чл.127 ЗЗД.
Твърди се, че е налице доказателство и за
извършеното плащане на сумата от ответното дружество МГВ ЕАД. Твърди се, че в
приетите вземания в производството по несъстоятелност на Морско казино ЕАД няма
предявено и прието идентично вземане на НАП, което е индиция за съществуване на
вземането на кредитора. На 21.03.2016г. НАП е начислила и удържала от МГВ ЕАД
главница и лихва общо в размер на 278 777 лева. Относно начина на изчисляване
на сумата от органа по приходите и алгоритъмът за това изчисление, следва да се
прецени приложеният ревизионен акт, потвърден с решение на директора на
Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Варна и с решение по
адм.дело №18158/2016г. на АС-Варна, потвърдено с решение на ВАС по адм.дело
№4335/2017г.
Твърди се, че между страните Морско казино ЕАД и
Морска градина Варна ЕАД е сключен валиден договор за покупко-продажба, по
който ответното дружество е заплатило на Морско казино ЕАД общо сумата от
1 480 310.79 лева, в която е включено и дължимото към НАП ДДС. С част
от тази цена в размер на 1 440 400 лева Морско казино ЕАД е погасило
в качеството си на ипотекарен кредитор дълг на Петрол холдинг АД към Инвесбанк
АД, с плащане на 16.03.2015г. Според ответника, нему се дължи законна лихва
върху цялото платено задължение в размер на 278 777 лева. Претенцията има
за начална дата 22.03.2016г., посочена и в определение на съда по т.дело
№1495/2016г.
С уточняваща молба, ищецът излага, че подписването
на анекс №3 от страна на Петрол холдинг АД е именно в качеството му на
поръчител за изпълнение задълженията на продавача по сделката както и за
поемане плащане на дължимото ДДС по нея. Твърди се, че логическия извод за
участието на Петрол холдинг именно и единствено като страна по този анекс, сочи
отново на целта да бъде извършено встъпване в дълга на Морско казино ЕАД за ДДС
по доставката, а не само като поръчител. Според ищеца, това следва и от
хронологията на подписаните по сделката актове. Поради това, ищецът поддържа,
че вземанията на МГВ ЕАД следва да бъдат предявени в друго производство по
несъстоятелност – спрямо Петрол холдинг АД. Като аргумент по несъществуване на
вземането на МГВ ЕАД от Морско казино ЕАД, ищецът сочи отново разпоредбата на
чл.127, ал.2 ТЗ, която изключва търсене на отговорност от обявеният в
несъстоятелност към този момент Морско казино ЕАД, към датата на влизане в сила
на съдебното решение по адм.дело №1858/2016г. на АСВ. /на 14.12.2017г./ Поради
това поддържа, че приетото в производството по несъстоятелност на Морско казино
ЕАД вземане на МГВ ЕАД, не съществува, евентуално следва да бъде намалено до
размер съгласно чл.127 ЗЗД.
Съобразно постъпил отговор от МОРСКО КАЗИНО
ЕАД /в н./, чрез адв.Р.Н., искът е недопустим поради неспазване на
предвидения в чл.694, ал.6 ТЗ 14 дневен срок от обявяване на определението на
съда по т.дело №1495/2016г. в ТР, което е сторено на 30.05.2018г.
Евентуално, ответникът твърди, че искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен тъй като Морска градина Варна ЕАД се
явява кредитор на Морско казино ЕАД поради погасяване на задължението му за ДДС
по сделката, в размер на 252 685.79 лева главница и лихви в размер на
55 593.07 лева. Твърди се, че поради неплащане на ДДС от задълженото лице
Морско казино ЕАД, органът по приходите е ангажирал на основание чл.177 ЗДДС
солидарната отговорност за заплащането му по цит.фактури, издадени в полза на
МГВ ЕАД, получателят по доставката. С изпълнението от МГВ ЕАД, е освободено от
задължение Морско казино ЕАД. Неоснователно се твърди, че е позоваването в
исковата молба на отговорност на Петрол холдинг АД. Изтъкват се идентични
съображения на изложените в отговора на Морска градина Варна ЕАД относно
естеството на правоотношението, вкл. в анекс №3 и произтичащото от закона
задължение спрямо доставчика, респ. спрямо получателя съгласно чл.177 ЗДДС.
Твърди се, че Петрол холдинг АД е участвал като поръчител от сключване на
предварителния договор до приключване на всички правоотношения по сделката.
Дори да се приеме, че твърдението на ищеца е вярно, ответникът поддържа, че
право на кредитора е да избере спрямо кого от задължените лица да насочи
претенцията си. Отношенията между Морско казино ЕАД и Петрол холдинг АД не са
предмет на производството по иска. Твърди се отново, че вземането е възникнало
на 21.03.2016г. – РА на НАП –Варна от същата дата. Неправилно е твърдението на
ищеца, че към този момент дружеството длъжник е било в несъстоятелност, тъй
като дори молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на
25.10.2016г.
Съобразно постъпил отговор на постоянния
синдик на МОРСКО КАЗИНО ЕАД – Т.И., съгласно който искът по чл.694 ТЗ е
предявен съобразно предвидените в ТЗ специални предпоставки, вкл. при спазване
на срока по чл.694, ал.6 ТЗ. Искът счита за допустим, а по същество счита същия
и за основателен. Претендира съдът да уважи иска на Петрол холдинг АД. Излага,
че съгласно текста на разпоредбата на чл.177 ЗДДС не е предвидена солидарна
отговорност по смисъла на чл.121 и сл. от ЗЗД. В случая синдикът поддържа, че е
налице отговорност за чуждо данъчно задължение, която е различна от солидарната
отговорност. Разпоредбата на чл.177 ЗДДС не води до възникване на данъчни
задължения, а само определя субекти, които са задължени за вече възникнало
данъчно задължение, което се поема от две лица – доставчика и получателя.
Поради това, синдикът твърди, че при изпълнение на чуждото данъчно задължение,
изпълнилият има право на регрес спрямо задълженото лице. В случая, регресът
следва да се насочи към Петрол холдинг АД, а не към Морско казино ЕАД. Към
датата на подписване на анекс №3, МГВ ЕАД е знаела, че Морско казино ЕАД не е
внесло дължимия ДДС по сделката както, че Морско казино ЕАД няма намерение да
плати тъй като ангажимент за това е поет от Петрол холдинг АД. Синдикът прави
довод, че именно поради подписания между трите страни анекс №3 към
предварителния договор, задължено лице спрямо платилия дълга е Петрол холдинг
АД тъй като това лице е поело задължение да плати невнесената част от ДДС.
Твърди се, че Петрол холдинг АД е участвал като
поръчител от сключване на предварителния договор до приключване на всички
правоотношения по сделката. Дори да се приеме, че твърдението на ищеца е вярно,
ответникът поддържа, че право на кредитора е да избере спрямо кого от
задължените лица да насочи претенцията си. Отношенията между Морско казино ЕАД
и Петрол холдинг АД не са предмет на производството по иска. Твърди се отново,
че вземането е възникнало на 21.03.2016г. – РА на НАП –Варна от същата дата.
Неправилно е твърдението на ищеца, че към този момент дружеството длъжник е
било в несъстоятелност, тъй като дори молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е подадена на 25.10.2016г.
В съдебно заседание не се явява постоянният
синдик на ищеца Петрол холдинг ЕАД И.В., редовно призован, депозирал молба за
гледане на делото в негово отсъствие вх.№1781/21.01.2019г. /на л.180/ Поддържа
иска за целият размер на приетото вземане с определение на ВОС по т.дело
№1495/2016г.
В съдебно заседание представляващия Морска
градина Варна ЕАД П.Т. оспорва основателността на иска. Прави искане за
изменение на доклада в частта относно приетото от съда, че ответното дружество
МТВ ЕАД не сочи доказателства за плащането и размера на дълга. /представя писмено
становище/
Ответникът Морско казино ЕАД, чрез адв.Н.
поддържа отговора и неоснователността на иска. /в хода на производството е
направила отказ от пълномощието/ След оттегляне пълномощията на адв.Н. в хода
на производството, проц.представител адв.Г. /л.262/ не поддържа възраженията и
счита иска за основателен.
По делото се явява и синдикът на Морско казино
ЕАД Т.И., който поддържа писменото си становище за основателност на предявения
иск.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията
на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешното си
убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение № 81, постановено на
31.01.2017 год., съдът е обявил неплатежоспособността на
„МОРСКО КАЗИНО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с начална дата на
неплатежоспособността 01.11.2015 год., открил е производство по несъстоятелност
на „МОРСКО КАЗИНО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
постановил е обща възбрана и запор
върху имуществото на „МОРСКО
КАЗИНО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, постановява прекратяване
дейността на „МОРСКО КАЗИНО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, обявил е в
несъстоятелност „МОРСКО КАЗИНО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** и е задължил длъжника „МОРСКО КАЗИНО“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.
Съдът намира, че искът е заведен при наличие на
всички специални предпоставки по чл.694 ТЗ – качество на страните, предявяване
на вземането от Морска градина Варна ЕАД, включването му в списъка на приетите
вземания с определение на съда по т.дело №1495/2016г. на ВОС, ТО след упражнено
право на възражение по чл.692 ТЗ от кредитор и длъжника в производството;
предявяване на иска в преклузивния срок.
Страните не спорят по фактите от делото като
събраните доказателства изцяло подкрепят твърденията за размера на платеното,
платеца и кому и как е платено.
С предварителен договор от 20.02.2015г., Морско
казино ЕАД и Морска градина Варна ЕАД при подписване на акта и от нотариус Ал.Г.,
рег.№194 в НК, Варна, са постигнали съгласие за бъдещо прехвърляне на недвижим
имот в терен – държавна собственост, а именно ресторант Морско казино, в
гр.Варна, Морска градина със застроена площ от 1655 кв.м., имот №10135.1504.4.4
ведно с правото на строеж върху терена, находящ се в историческото ядро на
гр.Варна, като купувач на имота е Морска градина Варна, а продавач – Морско
казино ЕАД.
Страните са уговорили, че при заплащане на цената
от 1 471 200 лева с ДДС /без – 1 226 000 лева/, купувачът
МГВ ЕАД, след заплащане на дължимите местни данъци и такси към общ.Варна, да
преведе остатъка от продажната цена в размер на 1 435 000 лева,
представляващи част от продажната цена по специална сметка на нотариус Ал.Г.,
на осн.чл.25а от ЗННД. Нотариусът следва да нареди сумата по банкова сметка ***.Д.,
рег.№718 в КЧСИ, за погасяване задълженията на Петрол холдинг АД, по което
изп.дело №743/2014г. продавачът Морско казино ЕАД има качеството на ипотекарен
длъжник, за погасяване задълженията към Инвестбанк АД и заличаване на вписаните
договорни ипотеки върху имота в полза на банката. Съгласно договора, купувачът
следва да преведе сумата 1 435 000 лева в деня на изповядване на
сделката по сметката на нотариуса, а нотариусът поема задължение да я преведе
на ЧСИ Д., но при условие, че на нотариус Г.е преведена сумата от
1 600 000 лева и 500 000 лева както и са вписани две други
сделки, изповядани при него, които касаят други лица от групата на холдинга.
Тези условия следва да бъдат изпълнени до 05.03.2015г. Нотариусът се задължава
за преведе сумата по сметка на ЧСИ Д. по изп.дело №743/2014г. в двудневен срок
от настъпване на последното условие, от посочените в договора. Предвидени са
последици и при неизпълнение на условията с прекратяване на договора и връщане
на сумата по б.сметка на Морска градина Варна. Договорът има действие до
10.03.2015г.
С анекс към предварителния договор /на л.21/ е предвидено
между същите страни изменение на начина на плащане като купувачът МГВ ЕАД
следва да преведе по сметка на нотариус Г.допълнително сумата от 5400 лева до
11.03.2015г., а последния да я преведе на ЧСИ Д. за същото изп.дело с
предназначението на плащането по първоначалния договор – погасяване задължение
на Петрол холдинг АД към Инвестбанк АД. Срокът на договора е продължен до
17.03.2015г.
Към предварителния договор е подписан и анекс
№3/13.03.2015г., в който участва като страна и Петрол холдинг АД, освен
първоначалните страни Морска градина Варна и Морско казино, но без нотариус Ал.Г.,
съгласно който анекс плащането по сделката от 26.02.2015г. в нот.акт, на сума
от 9090.85 лева, заплатена от купувача МГВ ЕАД, представляващи доплащане на продажна
цена, ще бъде ползвана от продавача Морско казино ЕАД за заплащане на част от
дължим ДДС поради превеждане на голямата част от продажната цена по сметка на
ЧСИ Д.. Съгласно този анекс, Петрол холдинг ЕАД, което е задължено спрямо
продавача лице със сумата от 1 440 400 лева, следва да заплати
остатъка от дължимия ДДС по сделката към НАП чрез превод по сметка на продавача
в ПИБ АД до 16.03.2015г. След плащането на тази сума, Петрол холдинг ЕАД се
задължава да изплати на продавача цялата сума, която е отишла за погасяване на
задължението му към Инвестбанк АД, до 31.12.2015г.
По делото е представено и Удостоверение на ЧСИ Д.
по изп.дело №743/2014г. /л.24/ за установяване размера на дълга и страните по
изп.дело.
Представен е нот.акт №55, том I, рег.№1058, дело №53/2015г. от
26.02.2015г. на нотариус Ал.Г., рег.№194 в НК за покупко-продажба на имота по
цитирания по-горе предварителен договор /на л.60/. Видно от акта, същия е
подписан както от продавача Морско казино ЕАД чрез представляващ Ал.К., така от
купувача Морска градина Варна ЕАД чрез представляващия П.Т., но така и от
Петрол холдинг АД чрез пълномощник на изп.директор, последния като „поръчител
за задълженията на продавача”. Видно от акта продажната цена е в размер на
1 226 000 лева без ДДС, от които 36 300 лева с ДДС са изплатени
от купувача по сметка на общ.Варна за местни данъци и такси, а остатъка от
1 435 000 лева с ДДС ще бъде платен по сметка на нотариус Г.за
погасяване задълженията на дружеството –продавач към Инвестбанк АД. В нот.акт,
т.4 от същия е посочено, че дружеството поръчител Петрол холдинг АД на
осн.чл.138 ЗЗД се задължава солидарно към купувача МГВ ЕАД и заедно с продавача
да отговарят за изплащане на всички предвидени в договора плащания от продавача
към купувача съгласно точката от договора. /нот.акт за поправка
№68/06.03.2015г., на л.65/
Представена е покана от МГВ ЕАД до Морско казино
– в н. АД, за заплащане на дължимите от Морско казино ЕАД към НАП задължения по
ЗДДС по фактури №№188/25.02.2015г. и №189/26.02.2015г. ведно със законна лихва
в размер към 30.12.2017г. на 55 593.07 лева. Цитираните фактури в поканата
са приложени на л.67 и 68 по делото.
Приложен е РА
№Р-03000315010250-091-001/21.03.2016г. на ТД на НАП –Варна, за извършена
ревизия на Морска градина Варна ЕАД, за установяване отговорността му за
задължения на Морско казино АД, който ревизионен акт обхваща задължението за
лихва на главницата по чл.177 ЗДДС, за периода от законовия падеж до
изплащането, изчислена до датата на ревизионния акт 21.03.2016г.
По делото са представени Акт за прихващане или
възстановяване от 12.04.2016г. /на л.94/, РА от 09.05.2016г. на ТД на НАП
–Варна.
С решение №149/06.06.2016г. на Директор Дирекция
„Обжалване и данъчно-осиг.практика”, Варна при ЦУ на НАП, по жалба на МГВ ЕАД,
срещу РА от 21.03.2016г., ревизионният акт е потвърден. С решение по адм.дело
№1858/2016г. на ВАС, VIII състав, жалбата на МГВ е отхвърлена, досежно
определените по чл.177 ЗДДС задължения за 252 695.79 лева главница и лихви
в размер на 26 081.21 лева. Същото решение е потвърдено с решение
№15437/14.12.2017г. по адм.дело №4335/2017г. на Върховен административен съд на
РБ, Първо отделение.
По делото е допусната и изслушана
Съдебно-счетоводна експертиза /на л.254/, от която се установява, че вещото
лице е изчислило самостоятелно дължимия ДДС по сделката от 26.02.2015г., въз
основа на данъчната основа /продажна цена, такси и данъци/ или общо данъчна
основа от 1 271 553.98 лева, или ДДС върху тази данъчна основа е
254 310.80 лева. За сделката на купувача са издадени от Морско казино АД
две фактури №№188 и 189 от 25 и от 26.02.2015г. с посочени данъчна основа и
отделно ДДС. Видно е съвпадение на изчисленото от вещото лице ДДС по сделката.
Част от цената по сделката, до размера от 30 819.91 лева – падежирали
неплатени МДТ за периода от 2011-2015г., са платени от купувача МГВ ЕАД,
съответно на части, на 24 и на 25.02.2015г./преди подписване на нот.акт, на
л.255 по делото/. На вещото лице са били представени първичните счетоводни
документи, вкл. пл.нареждане от 13.03.2015г., въз основа на което нотариус Ал.Г.е
наредил сума от 1 440 400 лева на ЧСИ Д., в полза на МГВ ЕАД. Вещото
лице е констатирало, че след заплащане на суми в размер на общо
1 480 310.76 лева /в които 30 819.91 лева към Общ.Варна,
1 440 400 лева към ЧСИ както и 9090.85 лева от МГВ към Морско казино/
е погасена цената за имота от 1 480 310.80 лева с ДДС в размер на
254 310.80 лева. При изготвяне на ССЕ, вещото лице се е запознало и с РА
от 21.03.2016г., съставен на МГВ ЕАД по чл.177 ЗДДС за данъчни задължения в
размер на 252 695.79 лева главница и лихви от 26 081.21 лева /периода
от 17.03.2015г. до 21.03.2016г./
Според заключението, от справката в
счетоводството на Морско казино АД не е представено доказателство за плащане на
ДДС по сделката. Същевременно вещото лице установява, че Морско казино е
декларирало по СД по ЗДДС от 13.03.2015г. ДДС за внасяне от 254 310.79
лева /по двете цит.фактури, издадени към МГВ ЕАД по продажбата/ като на
30.10.2015г. е внесена сума от 1615 лева, след което е налице непогасен остатък
от 252 695.79 лева, който не е бил внесен към датата на издаване на РА от
21.03.2016г.
Според заключението, МГВ ЕАД, за което е
възникнала солидарна отговорност по чл.177 ЗДДС, е погасило изцяло
задължението, вкл.и доначислени лихви, чрез прихващане на възникнали за него
суми на ДДС за възстановяване. Вещото лице е запознато с приложените по делото
два РА, акт за прихващане и възстановяване, издадени на Морска градина Варна,
описани в таблица на л.256.
С допълнително заключение /на л.258/, вещото лице
П. въз основа на постъпило писмо от 10.04.2019г. на НАП, сочи, че Морско казино
ЕАД /в н./ към 04.04.2019г. няма непогасени публични задължения. В писмото
подробно са посочени и обстоятелствата относно подаване на СД по ЗДДС от ДЗЛ за
период 02.2015г., цит.по-горе както и данни, че задължението е погасено със
забава, за което са начислени и лихви от 29 287.04 лева. Посочени са
погашенията, както следва: на 23.10.2015г. от Морско казино ЕАД – 1615 лева; на
12.04.2016г. – 17 438.51 лева главница, прихваната сума по акт за
прихващане и възстановяване от 12.04.2016г., издаден на МГВ ЕАД на основание
чл.177 ЗДДС; на 09.05.2016г. – 235257.28 лева главница и лихви от
29 287.04 лева- прихванати суми с РА от 09.05.2016г., издаден на МГВ ЕАД,
с основание солидарна отговорност по чл.177 ЗДДС. Цялото задължение е погасено.
Към момента не се дължи данък във връзка с тази стопанска операция – сделката
от 26.02.2015г.
Въз основа на горната фактическа установеност
съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск от ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ АД /в н./, ЕИК
*********, гр.Стара Загора, чрез синдика И.В. /служебен синдик/, срещу МОРСКО
КАЗИНО ЕАД/в н./, ЕИК *********, Варна и МОРСКА ГРАДИНА ЕАД, ЕИК *********,
Варна, при задължителното участие на синдика на Морско казино ЕАД, Т.И., за
установяване несъществуване на прието в производството по несъстоятелност по
т.дело №1495/2016г. на ВОС, по отношение на Морско казино ЕАД /в н./, вземане
на кредитора МОРСКА ГРАДИНА ЕАД, в размер на 278 777 лева,
представляващи платената от този кредитор главница за погасяване на данъчно
задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника Морско казино ЕАД,
обективирана във фактура №188 и ф.№189, съответно от 25 и 26.02.2015г.,
установено в РА от 21.03.2016г., вкл. лихвата след решението за откриване на
производство по несъстоятелност, считано от 26.02.2018г.
Предявеният иск намира правната си квалификация в
разпоредбата на чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ.
С определение от 15.05.2018г. съдът по несъстоятелността
на Морско казино ЕАД, по реда на чл.692 ТЗ е коригирал списъка на приетите
вземания на кредитори като включил в същия по т.4 вземането на Морска градина
Варна ЕАД от Морско казино ЕАД за посочените по-горе суми.
Поради висящността на иска по чл.694 ТЗ,
предявеното вземане на Морска градина Варна ЕАД не представлява прието вземане
в производството по несъстоятелност по арг. от чл.693 ТЗ, конкретно за сумите,
предмет на настоящото производство.
Процесното вземане е възникнало преди решението за
откриване на производството по несъстоятелност на 31.01.2017г.
Страните не спорят по фактите по делото и същите
ясно сочат, че въз основа на извършената между длъжника Морско казино ЕАД и
Морска градина Варна ЕАД сделка по покупко-продажба на ресторант Морско казино
в Морска градина, гр.Варна, обективирана в нот.акт №55/26.02.2015г. на нотариус
Ал.Г., поправен с нот.акт №68/06.03.2015г., въз основа на която е възникнало за
Морско казино ЕАД данъчно задължение по ЗДДС. За същото е издадена данъчна фактура
№189/26.02.2017г. с основа 1 241 387.31 лева и ДДС от 248 277.46
лева. И по двете фактури МГВ ЕАД е упражнило право на данъчен кредит през юни
2015г. ДДС по сделката е заплатен изцяло като задължението е погасено, но не от
данъчно задълженото лице Морско казино ЕАД, с изключение на една незначителна
част от 1615.00 лева, а от третото лице –купувач по сделката Морска градина
Варна ЕАД, въз основа на издаден РА от 21.03.2016г. по чл.177 ЗДДС на Морска
градина Варна като солидарно, въз основа на закона задължено лице за чуждо
данъчно задължение – това на Морско казино ЕАД по СП по ЗДДС за данъчен период
02.2015г.
Съгласно чл.177 ЗДДС, намираща се в
глава от нормативния акт, която предвижда правомощия на данъчните органи за
предотвратяване на данъчни измами, регистрирано лице - получател по облагаема
доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е
ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с
дължимия и невнесен данък. Съгласно ал.2, отговорността по ал.1 се реализира,
когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма
да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 -120 ДОПК. В случая, съдът следва да приеме, че е обвързан от влязлото в сила
решение по адм.дело №1858/2016г. на ВАС, в което са установени предпоставките
по чл.177 ЗДДС спрямо жалбоподателя срещу РА от 21.03.2016г., Морска градина
Варна ЕАД и този въпрос не подлежи на преразглеждане от гражданския съд. Спрямо
Морска градина Варна ЕАД са били налице законовите предпоставки за реализиране
на отговорността му по чл.177 ЗДДС.
Освен това, въз основа на подписания
анекс №3 към предварителен договор, в което са участвали трите страни Морско
казино ЕАД, Петрол холдинг АД и Морска градина Варна ЕАД, може да се
предполага, че регистрираното лице по смисъла на чл.177, ал.2 от ЗДДС, Морска
градина Варна ЕАД е знаело, че ДДС по сделката няма да бъде заплатено от ДЗЛ. В
този смисъл са поетите уговорки по анекса от страна на Петрол холдинг АД.
Съобразно този анекс, единствено за сумата от 9 090.85 лева от доплащането по
продажната цена ще бъдат използвани за заплащане на ДДС от продавача- данъчно
задълженото лице. За разликата над тази сума до пълния размер на данъка,
отговорност съобразно анекса от 13.03.2015г. е поел Петрол холдинг АД. Именно
поради това е ангажирана и отговорността на получателя на доставката по реда на
чл.177 ЗДДС от страна на НАП.
Спорът по настоящото дело, повдигнат
от кредитор в несъстоятелността Петрол холдинг АД, е относно това съществува ли
вземане на Морска градина Варна ЕАД от Морско казино ЕАД /в н./ и в какъв
размер. Плащането, извършено от Морска градина Варна ЕАД, не е спорно и се
установява от събраните доказателства. Не са оспорени и подписите на страните в
приложените предварителен договор и анекси към него.
С оглед разпоредбите на чл.101 и
чл.102 от ЗЗД, съдът намира, че приложения анекс №3 към предварителния договор,
подписан между Морско казино ЕАД, Петрол холдинг АД и Морска градина Варна ЕАД,
са неотносими. Съдът намира, че изобщо не са налице материалните предпоставки
за поемане на дълг съгласно чл.102 ЗЗД доколкото в съглашението не участва
кредиторът на вземането. Евентуално, ако се приеме, че е налице встъпване в
дълг по смисъла на чл.101 ЗЗД, то е налице съглашение между длъжника Морско
казино и Петрол холдинг за заплащане на дължимия ДДС към НАП, но в този случай
възниква солидарност за двамата съдлъжници към НАП. Същевременно, съдът не може
да игнорира избраният от НАП способ за събиране на вземането по реда на чл.177 ЗДДС, от получателя по доставката – Морска градина Варна ЕАД. Качеството на
Петрол холдинг АД на поръчител /съобразно посоченото в анекса/ съдът не обсъжда
доколкото намира за ирелавантно за спора. Или, въз основа на горното, съдът
намира, че Петрол холдинг и поетото в анекса задължение за заплащане на ДДС по
сделката вместо Морско казино ЕАД, няма отношение към иска по чл.694 ТЗ. Освен
това, съдът съобразява и обстоятелството, че съгласно анекса, Петрол холдинг се
е съгласило да преведе сумата дължима за ДДС, по банкова сметка ***, който се
явява данъчнозадълженото лице за внасяне на ДДС. В този случай, вътрешните
отношения между Морско казино ЕАД и едноличният собственик на капитала му
Петрол холдинг са без значение за спора. Впрочем, спорът се развива след
проведена процедура по чл.177 ЗДДС, което обстоятелство съдът следва да зачете.
Следващият въпрос и относно наличието
на лична и/или солидарна отговорност на Морска градина Варна ЕАД по смисъла на
чл.177 ЗДДС, съответно в какъв обем и изобщо налице ли е вземане от насрещната
страна Морско казино ЕАД.
Съгласно
чл.177 ЗДДС, ал.6, отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк
получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато
събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на
всеки следващ получател по реда на доставките. Алинея 6 се прилага съответно и
по отношение на предходните доставчици. Разпоредбата не говори за солидарност и
съдът намира, че такава не следва по смисъла на чл.121 от ЗЗД, съгласно която
освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече
длъжници възниква само когато е уговорена. Следователно, в изрично определените
случаи институтът на солидарната отговорност между длъжници се урежда от законодателя
с императивни разпоредби.
Реализирането
на отговорността за невнесен ДДС по облагаема доставка е гаранционна
/обезпечителна/ норма от публичен характер в интерес на фиска, насочена да
предотврати данъчни злоупотреби. Спорно е дали същата предвижда самостоятелна
отговорност на получателя на доставката и/или предвижда плащане на чужд дълг.
Съдът намира, че цитираната разпоредба предвижда специална самостоятелна
отговорност на получателя –регистрирано лице да заплати данъка наред с
данъчнозадълженото лице, но единствено и само ако той не е заплатен от
последното. Или, предназначението на разпоредбата е да се избегне ощетяване на
хазната, но не и санкция към неизправния длъжник. Въз основа на това плащане
няма как да не възникне вземане спрямо задълженото лице, тъй като плащането на
данъка от получателя на доставката е в резултат от неправомерното поведение на
задължения – невнасяне на данъка.
Доколкото
отговорността се реализира при определени законови предпоставки, вкл. ползване
на данъчен кредит и знание на получателя на доставката, че данъкът няма да бъде
заплатен от ДЗЛ, то съдът приема, че се касае за самостоятелна отговорност на
третото лице – получател по доставката. Съдът намира, че не е налице хипотезата
на чл.74 ЗЗД тъй като изпълнението от трето лице почива на закона, а не на
волята на това лице и не е извършено при наличие на интерес. Плащането е
реализирано след проведено производство по ДОПК с издаване на ревизионен акт и
постановени решения за потвърждаването по адм.съдебен спор, т.е. не почива на
правен интерес от предприетото погасяване по смисъла на чл.74 ЗЗД. Не са налице
е предпоставките по чл.180 ДОПК за възникване на специалната суброгаторна
претенция. /не е налице изрично писмено съгласие на задълженото лице както и не
е налице заплащане на ДДС до размера на покупната цена напр./, макар хипотезата
да е сходна.
Съгласно
чл.180 ДОПК лице, което изпълни чуждо публично
задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за
доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на
направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в производството по ГПК, респ.ДОПК, когато:
изпълнението е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице, с
достоверна дата и/или изпълнилият задължението купувач е задължен наред
със задълженото лице /т.3/ и/или изпълнилият е купувач на имота и заплаща до
размера на продажната цена публичното вземане за имота, за който е налице
вписана възбрана, обезпечаваща публичното вземане. Съгласно ал.2, изпълнилият
задължението встъпва в правата по ал.1 до размера на своята претенция срещу
задълженото лице.
Разпоредбата може да намери приложение на принципа на подобието /по
аналогия/ въпреки липсата на пълно съвпадение с настоящя казус, доколкото
третото лице е заплатило въз основа на акт по чл.177 ЗДДС. Независимо от
горното, третото лице Морска градина Варна ЕАД, в случай, че не е
изпълнило с дарствено намерение, ще има
регресно вземане към длъжника, което може да има различно основание – договор
за поръчка, водене на чужда работа без пълномощие, неоснователно обогатяване и др.
Това регресно вземане следва да бъде предявено от третото лице в производството
по несъстоятелност на общо основание и в случай, че бъде прието по установения
ред, третото лице в качеството си на кредитор ще се ползва от привилегиите на
погасеното от него публично вземане – направените обезпечения и реда на
вземането.
Съдът намира, че между страните не се установяват отношения, които да сочат
на друго основание на регреса извън 177 ЗДДС, поради което вземането следва да
се квалифицира като такова по общия състав на неоснователното обогатяване
съгласно чл.59 ЗЗД. В този случай съдът намира, че длъжникът отговаря за
всичко, което е заплатено вместо него, за цялата сума, вкл. лихвите върху
вземането. Тъй като вземането е възникнало преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, то и същото има ред по чл.722,
т.8 ТЗ, а по отношение на изтеклите лихви – по т.9 на чл.722 ТЗ.
Настоящото производство е ограничено от предмета на възражението по чл.692 ТЗ както и приетото вземане, поради което и съдът се произнася съобразно
зададения петитум, до размера от 278 777 лева ведно с лихвите след
откриване на производството по несъстоятелност, считано от 26.02.2018г. С оглед
на изложените по –горе аргументи съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за неоснователен. Същия следва да бъде отхвърлен с
последиците от това, а именно:
Дължимата за производството държавна такса, която не се внася авансово,
следва да бъде заплатена по сметка на ВОС от ищеца Петрол холдинг АД в размер
на 2787.74 лева. Разноски не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЕТРОЛ
ХОЛДИНГ АД /в н./, ЕИК *********, гр.Стара Загора, чрез синдика И.В. срещу
МОРСКО КАЗИНО ЕАД/в н./, ЕИК *********, Варна и МОРСКА ГРАДИНА ЕАД, ЕИК
*********, Варна, при задължителното участие на синдика на Морско казино ЕАД, Т.И.,
иск за установяване несъществуването на прието в производството по
несъстоятелност по т.дело №1495/2016г. на ВОС по отношение на Морско казино
ЕАД /в н./, вземане на кредитора МОРСКА ГРАДИНА ЕАД, в размер на 278 777
лева, представляващи платена от този кредитор главница за погасяване на
данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника Морско казино
ЕАД, обективирана във фактура №188 и ф.№189, съответно от 25 и 26.02.2015г.,
установено в Ревизионен акт от 21.03.2016г., вкл. лихвата след решението за
откриване на производство по несъстоятелност, считано от 26.02.2018г., на
основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на ПЕТРОЛ
ХОЛДИНГ АД /в н./, ЕИК *********, гр.Стара Загора, чрез синдика И.В., да
заплати по сметка на ВОС дължимата за производството държавна такса в размер на
2 787.74 лева, на основание чл.694, ал.7 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд –Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: