Р Е Ш Е Н И Е
№ 260120
гр.Б., 07.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №198 по описа за 2020
година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Т.Н.Н. с ЕГН********** с постоянен адрес ***,
е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***г.,
издадено от Директор на РД „**” – София - гр.София, определен от министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47,
ал.2 от ЗАНН, с което за извършено нарушение по чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните
превози, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
ЗАвП, му е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, като сочи, че към момента на
проверката не е извършвал превоз срещу заплащане.
Въззивната страна РД „***” гр.София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН № ***г.;
свидетелство за регистрация на МПС –
част ІІ; протокол за сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и
отнемане на свидетелство за регистрация на МПС; докладна записка; сведение от ***г.
от П.Д.П.; сведение от ***г. от М.Н.В.; сведение от ***г. от Б.В.И.; сведение
от ***г от Р.В.И.; ЗППАМ № ***г.; заповед № ***г. - заверени копия, както и
приложените към писмо вх.№ ***година от ИА “***“, Регионална дирекция „***“-гр.София,
оригинал на договор за правна защита и съдействие № ***година и заверен препис
на АУАН № *** година и събраните гласни
доказателства – показанията на Р.В.И., И.З.М., П.Д.П., М.Н.В., Б.В.И., Р.В.И. и
М.П.В., се установява следната фактическа обстановка:
На ***г., преди обяд свидетелите П.Д.П., М.Н.В., Б.В.И.
и Р.В.И. се намирали на автобусна спирка в централната част на гр.Б. и
изчаквали автобуса за гр.П.. Тогава при тях спрял жалбоподателят – Т.Н.Н. с
управлявания от него лек автомобил м.“Волво“ с рег.№*** и им предложил да ги
откара до гр.П., при което те се съгласили и петимата потеглили към гр.П.. По време
на движение, в автомобила св.Р.В.И. подал на Н. пет лева, за да му плати
превоза, при което последния му казал, че ще му заплатят като пристигнат в гр.П..
Малко по – късно, около 11.20ч., в района на гр.П., на път ПП-3, в близост до
бензиностанция „Лукойл“ автомобила, управлявано от жалбоподателя бил спрян за
проверка от полицейски служители на РУ-П. и всичките били съпроводени в
сградата на РУ-П., където дали писмени обяснения във в връзка с извършвания от Н.
автомобилен превоз и за случая било съобщено
в РД „**” – София. Същият ден в
сградата на РУ-П. пристигнали св. Р.В.И. - инспектор
в РД „**” – гр.София и неговия
колега св. И.З.М. които извършили проверка по случая
и установили, че Т.Н.Н., на 04.03.2021г. като е превозвал четиримата пътници по
маршрут гр.Б. – гр.П. е извършвал обществен превоз на пътници, превозвани от
управлявания от него автомобил без да притежава лиценз за извършване на превоз
на пътници за територията на РБ, лиценз на общността – за извършване на
международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз на пътници. С
оглед на констатираното от контролните органи, св.Р.И. съставил АУАН АУАН № ***г на Н., като нарушението
било квалифицирано по чл. 6, ал.1 от
Закона за автомобилните превози. Акта бил съставен в присъствието св.М.
и на жалбоподателя,
като последният подписал АУАН и получил
екземпляр от него. Същевременно по извършената проверка в РУ-П. св.М.В. –
инспектор при същото полицейско управление изготвила доклад на записка. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното
НП. В НП е описаната фактическата обстановка така както е възприета в АУАН. В
НП е дадена и същата правна квалификация на нарушението.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля Р.В.И.,
И.З.М., М.Н.В., Б.В.И., Р.В.И. и М.П.В.,
които съдът кредитира изцяло като категорични и логични, както и от приложените
по делото писмен доказателствен материал, послужил по издаването на НП, като намира
че същите са непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду си.Съдът даде вяра
на част от показанията на св. П.Д.П., като единствено не кредитира същите в
частта им, в която заявява, че на
процесната дата жалбоподателят е отказал да му бъде заплатено за извършения
превоз на нея и другите трима свидетели, като намира, че в тази им част те
противоречат на показанията на другите свидетели, пътували заедно с нея в автомобила,
управляван от Н., както и на отразеното в обясненията от същата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи по основателността на жалбата: Преди всичко,
съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в
процеса и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
Съдът
счита че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, което от своя страна да е основание за отмяна на атакуваното НП.
Според настоящият състав съвсем точно в АУАН и НП е описано извършеното и
констатирано от контролните органи нарушение, както и обстоятелствата при които
то е извършено. Правилно в АУАН и НП са посочени законовите разпоредби които са
нарушени. Всичко това води на извода, че са спазени разпоредбите на от ЗАНН по
отношение на съставянето и издаването на АУАН и НП.
Обществен превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване
на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или
удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от Закона за автомобилните превози.
Изпълнителна агенция "***" води регистър на моторните превозни
средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България (чл. 6, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози). В санкционната разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т.
1 от Закона за автомобилните превози е предвидено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. за извършено първо нарушениe от водач на
МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари, без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват по Закона за автомобилните превози
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Според § 1, т. 1 от ДР на
ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане.
Безспорно
е установено, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗАвтП и не е притежавал редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват по Закона за автомобилните превози.
За възмездния характер на описания
по-горе превоз от Н., сочат именно показанията на свидетелите Р.В.И., М.Н.В. и Б.В.И., като свидетелите са категорични, че с
жалбоподателя са имали уговорка да му платят за извършения от него транспорт при пристигането им в гр.П.. Съдът намира, че жалбоподателят е извършил
административното нарушението по чл. 6, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози, като наказанието е правилно
определено от административно наказващия орган.
Извършеното
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В чл. 93, т. 9 НК,
приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН,
е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице
когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Съгласно задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007
г. на ОСНК на ВКС преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Касае
за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален,
различен от общия ред. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен
контрол, но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за
приложение на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил. За
обществената опасност на нарушението говори значимостта на охраняваните
отношения, както и размера на предвидената санкция. Самото нарушение по своя
характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на
определен вредоносен резултат. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства,
които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че
не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно
Водим от
горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно
постановление №***от ***г, издадено от
Директор на РД „**” – София - гр.София против Т.Н.Н. с ЕГН********** с
постоянен адрес ***, като законосъобразно
и правилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :