Присъда по дело №1111/2011 на Районен съд - Сливен

                МОТИВИ към ПРИСЪДА № 880 по НОХД № 1111/2011 г.  

 

            РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.Н.С. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 и т.4, предл. І-во от НК.  

В с.з., преди даване ход на съдебното следствие, съдът констатира, че по делото е постъпил гр. иск от И.И.И., в качеството му на пълномощник на Н.П.С. от гр. С., последната като собственик на МПС с ДК № …………., против подсъдимия И.Н.С., за заплащане на обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, с цена на иска 2 200 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението, до окончателното изплащане на обезщетението. Моли да бъде конституиран като гр. ищец в процеса.

Съдът, след като счете, че гр. иск е своевременно предявен и разглеждането му няма да затрудни наказателното производство, го допусна за съвместно разглеждане и конституира като гр. ищец в наказателното производство И.И.И..***. представителят на РП С. поддържа изцяло фактическата обстановка описана в обвинителния акт, счита същата за доказана по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Пледира на подсъдимия С. да се наложи наказание от една година лишаване от свобода, което след редуциране по реда на чл. 58а от НК, а именно лишаване от свобода за срок от 8 месеца, да се изтърпи ефективно, тъй като същият до настоящия момент е осъждан три пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления, освен това към настоящия момент има още едно висящо наказателно производство по отношение на него за престъпление по чл. 195 от НК. Счита, че наказание от 8 месеца лишаване от свобода, ще  бъде адекватно на престъплението, което е извършил.

В с.з. гр. ищец поддържа предявения гр. иск. Моли съда да осъди подсъдимия да му бъде заплатена посочената сума като обезщетение.

В с.з. подсъдимият редовно призован, се явява. Признава се за виновен,  като не желае да се събират доказателства за фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му моли съда при постановяване на съдебния акт, да отчете причините за извършване на това престъпление. Моли съда да вземе предвид тежко икономическо положение на подсъдимия, както и самопризнанието, което е направил в хода на досъдебното производство. Пледира за определяне на наказание около и под минимума, след което да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а от НК и разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК.

  

            ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Подсъдимият И.Н.С. е бълг. гражданин, с основно образование, неженен, работещ. По отношение на подсъдимия са постановявани три влезли в сила присъди за извършени престъпления: по чл.197 т.3 вр.чл.195 от НК (НОХД № 335/2000г. на РС – Нова Загора), по чл.216 ал.4 от НК (НОХД № 305/2006 г. на РС – Нова Загора) и по чл.354а ал.3 от НК (НОХД № 467/2008 г. на СлРС).

Свид. И.И. управлявал и ползвал л.а. – бус, марка „Форд Еконован” с рег. № ………, червен на цвят, въз основа на генерално пълномощно, издадено от баба му – Н.С.

На 21.03.2011 г., свид. И. паркирал буса от източната страна на трафопост, срещу бл. 31 в кв. „С.к.” – гр. С. и през следващите дни до 26.03.2011 г. пътувал извън града. И. оставил автомобила без акумулатор и изпуснал предната дясна гума, за да не го откраднат.

На 21.03.2011 г. през деня, подс. И.С. се обадил на своя приятел – свид. С.К. и го помолил да му помогне да дръпнат и закарат един бус /този на свид. И./***– с. К. Подс. С. показал автомобила и обяснил на свид. К., че същият е бил на негов роднина, като не посочил конкретно лице, а последният му повярвал, че това е така.

Вечерта на същата дата, около 22:00 – 23:00 часа, подс. С. и свид. К. се срещнали пред бл. 31 в кв. „С.к.”. Свид. К. бил с лекия автомобил на вуйчо си – „Фиат – Пунто” с рег. № …….

Двамата избутали буса по надолнището покрай трафопоста и го оставили на около 30 метра от мястото, където бил паркиран преди това. Подсъдимият С. влязъл през задната незаключена врата и освободил колата от скорост. След това двамата сменили изпуснатата гума на буса с резервната от Фиата и с помощта на въже за дърпане закачили лекия автомобил „Форд” на „Фиат” и тръгнали за с. К. Свид. К. управлявал Фиата, а подс. С. бил в буса. Предварително подсъдимият обяснил на свид. К. да мине по определен маршрут, за да не срещнат някоя патрулка. Оставили буса в с. К. пред къщата на бабата на подсъдимия, откачили го от въжето и се прибрали в гр. С. с Фиата.

Подсъдимият С. имал намерение да продаде откраднатия автомобил на Вторични суровини на свид. С.И. ***, но не споделил със свид. К. тази своя идея. След около два дни подсъдимият отново се обадил на свид. К. за помощ и двамата с помощта на Фиата, дръпнали буса до с. М. и го оставили при свид. Ст. И., за да го продаде за разкомплектоване. Ст. И. от своя страна го продал на свидетелите Д.С. и Г.И., които след като свалили от колата стартера, динамото и двигателя, го предали на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се в гр. С., ул. „С.К.” № 38Б /до тухларната фабрика/. Свалените части също били продадени за вторични суровини.

След като се върнал в гр. С. на 26.03.2011 г., свид. И. установил, че го няма автомобила на мястото където го е паркирал и тръгнал да го търси по всички пунктове за скрап в гр. С. и в с. Ч.. На 31.03.2011 г. сутринта, го открил на пункта на ул. „С.К.” № 38Б и веднага сигнализирал в полицията.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно оценителна авто-техническа експертиза, стойността на л.а. „Форд Еконован” с рег. № …….., възлиза на сумата от 2 200 лева.

С протокол за доброволно предаване, подсъдимият И.С. предал на полицейските органи 2 бр. регистрационни табели – ……, които свалил на 21.03.2011 г. от откраднатия бус.       

   

            ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

            Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

С оглед изявлението на подсъдимия, че признава вината си и не желае да се събират доказателства за фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, съдът обяви, че ще ползва самопризнанията му като доказателство при постановяване на присъдата си, без да събира други доказателства за фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, прочетени и присъединени към доказателствения материал по реда на чл. 283 и чл. 107 от НПК.                       

           

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

            С деянието си подсъдимият И.Н.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т.2 и т.4, предл. 1 от НК, тъй като на 21.03.2011 г. в гр. С., чрез използване на МПС – л.а. „Фиат Пунто” с рег. № ………, извършил кражба на чужда движима вещ – лек автомобил „Форд Еконован” с рег. № …………., на стойност 2 200 лева, собственост на И.И.И. ***, като открадната вещ не е била под постоянен надзор.

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждали е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

            Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура, стремеж за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

            Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени тежкото му социално и материално положение. Съдът не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

            При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съобразявайки се със всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие, че следва да определи наказанието на подсъдимия по правилата на чл. 54 от НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Ръководен от горното и с оглед постигане целите на генералната и специална превенция съдът, на основание чл. 195 ал.1 т.2 и т.4, предл.1, вр. чл. 54 от НК определи на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода в размер към минималния, посочен в закона, а именно една година лишаване от свобода. Съдът се съобрази с императивната разпоредба на чл. 58а ал.1 от НК и намали с 1/3 определеното наказание, като постанови така определеното и намалено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, същият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

В тази връзка съдът счита за неоснователно искането на защитата за прилагане разпоредбата на чл.66 от НК по отношение на определеното наказание. Видно от приложената по делото справка за съдимост по отношение на първата присъда на С. – тази по НОХД № 335/2000 г. на РС – гр.Нова Загора, е настъпила реабилитация по право. След тази реабилитация, по отношение на подсъдимия има още две влезли в сила присъди, последната от които е тази по НОХД № 467/2008 г. на СлРС, с която на С. е наложено наказание лишаване от свобода за седем месеца с три години изпитателен срок. Този изпитателен срок изтича на 20.03.2011 г. – ден преди деянието, предмет на настоящото производство. При настъпила веднъж реабилитация по право, следва да се прилагат разпоредбите на чл.88а от НК вр.чл.82 ал.1 от НК. Ето защо, независимо, че е изтекъл изпитателния срок на наказанието по присъдата на СлРС, подсъдимият С. не е реабилитиран по тази присъда т.е. той е осъждан, поради което не може да се приложи чл.66 от НК по отношение на новата присъда.

С оглед извода си, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен и с него са настъпили вредни последици за пострадалото лице, имащи имуществен характер, съдът осъди подсъдимия С. да заплати на И.И.И. сумата от 2 200 лева представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 21.03.2011 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на СлРС сумата от 50 лева за направените разноски по делото, както и сумата от 88 лева, представляваща д. такса върху уважената част от гр. иск.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: