№ 5486
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505682 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20147263/28.06.2021г., постановено по гр.д. №10915/2019г.
по описа на СРС, 52 състав, е признато за установено по предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че П. Й. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 2794,91 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „*******“, ж.к. „*******,
*******, за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 08.06.2017г., до
окончателното плащане, и сумата от 201,46 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до
26.05.2017г., като е отхвърлен предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.149 от ЗЕ за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2830,90 лева и за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г. Осъден е П. Й. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 852,99 лева, представляваща
1
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач
„Н.“ АД.
Постъпила е въззивна жалба от ответника П. Й. С., чрез пълномощника
адв. В. Т., срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени.
Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, като в хода на
производството съдът е допуснал процесуални нарушения.
Първоинстанционният съд не се произнесъл по направените от длъжника
възражения в заповедното производство, с което допуснал съществено
процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилен съдебен акт.
Не било установено по делото, че за имота, описан в представения
нотариален акт е открита партида с процесния абонатен номер. Поради това
счита, че в хода на първоинстанционното производство не било безспорно
установено кое лице е потребител на топлинна енергия за процесния абонатен
номер. Съдът допуснал процесуално нарушение като кредитирал изцяло
заключенията на допуснатите по делото съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи. Ответникът оспорил общите условия, а ищецът не
ангажирал доказателства кои точно общи условия е приложил и дали същите
са били в сила. При липса на доказателства за влезли в сила общи условия
искът следвало да се отхвърли като неоснователен. Не било установено точно
количеството топлинна енергия, доставено до сградата и до процесното
жилище. Липсвали и доказателства, от които да се определи началният
момент на изпадане в забава. Представените по делото съобщенията към
фактури не били връчени на ответника преди завеждане на делото. Поради
това моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез
юрисконсулт И.М., с който жалбата се оспорва изцяло и е направено искане
за потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
2
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу П. Й. С. положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №37606/2017г. на СРС, 52 състав.
Спорно между страните в настоящото производство е дали между тях е
било налице през процесния период договорно правоотношение за доставка
на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
3
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване
на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна
енергия за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден
имот. От приетия като доказателство по делото НА №189, том III, рег. №5014,
4
дело №473/2001г. по описа на нотариус С. Т. с район на действие СРС, се
установява, че ответникът П. Й. С. е собственик на процесния топлоснабден
имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
С оглед на действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
5
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че
е платил на ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна
енергия за процесния период, не е ангажирал по делото доказателства за
извършени плащания.
Изложените във въззивната жалба възражения по отношение на
количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, както и по
отношение на изискуемостта на вземанията са преклудирани, тъй като
ответникът не е подал отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131,
ал.1 от ГПК, както и такива възражения не са направени с подаденото
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, въззивникът П. Й. С. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна „Топлофикация София“ ЕАД направените за въззивното производство
разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20147263/28.06.2021г., постановено по
гр.д. №10915/2019г. по описа на СРС, 52 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА П. Й. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски
за въззивното производство в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6