Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 22.11.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-14 състав, в открито съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Христина Цветкова
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело №
1546 по описа за 2020 година, съобрази, че:
Предявени
са иск с правно основание чл.405,
ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и иск с правно основание чл.409 КЗ, вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Е.А.“ ЕАД иска да бъде осъден „З.А.Д.А.“ АД, да му
заплати, след допуснатото изменение на размера на иска на основание чл.214,
ал.1 ГПК, както следва: 1/ застрахователно обезщетение в размер на 116 413 лв.
(сто и шестнадесет хиляди четиристотин и тринадесет лева). дължимо съгласно
настъпило застрахователно събитие по комбинирана застрахователна полица № 0306X0415694, а именно риск „Кражба" на
лек автомобил Мазерати Леванте, per. №
*******, рама № *******,
цвят черен, за което
е заведена щета № 10019030112917, заедно със законната лихва върху
претендираната главница за периода от завеждане на исковата молба до
изплащането й; 2/сумата в размер на 12 967, 11 лв., представляващ дължима
законна лихва за забава върху дължимата главница по застрахователното
обезщетение за периода от 10.07.2019 г. до 13.08.2020 г. С
молба 21.09.2020 г. се посочва
банкова сметка, ***. Претендират разноски.
Твърди
се, че между страните на 10.09.2018 г. е сключена комбинирана застраховка
„Каско“ и „Злополука“ по полица № 0306X0415694 относно лекия автомобил марка „Мазерати Леванте“. Застрахователната сума е
в размер на 132 830 лв. и покрива всички рискове съгласно клауза „П“ и ОУ,
т.12. Ищецът твърди, че е изправна страна по сключената полица, като е заплатил
всички дължими застрахователни премии. В срока на действие на застрахователния
договор, на 17.05.2019 г. около 9, 00 ч. е настъпило застрахователно събитие –
кражба на имуществото, за което бил подаден сигнал в 4- то РПУ в гр.София и бил
уведомен застрахователя. По подадения сигнал било образувано досъдебно
производство №228 ДПК 969/2019 г. по описа на 04 РУ на СДВР. Независимо, че
всички изисквания за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
кражбата на процесния автомобил били налице, към 08.07.2019 г., застрахователят
ЗАД Армеец не отговарял по предявеното искане за застрахователно обезщетение по
преписка по № 10019030112917, поради което на 10.09.2019 г. или един месец след
като задължението за изплащане на застрахователното обезщетение станало
изискуемо, ищецът подал молба до ЗАД „Армеец“ Изх. № 01000833/198410, с която
отправил покана към застрахователя да се произнесе по искането за изплащане на
застрахователно обезщетение. В следствие на цитираната покана, на 10.10.2019 г.
ищецът получил отказ от ЗАД Армеец за
изплащане на застрахователно обезщетение по преписка за щета № 10019030112917.
Като мотиви за постановения отказ, ответникът посочил следните
обстоятелства:
-
несъответствие
между декларираните данни и установените факти в хода на ликвидационната
дейност, без да се посочва в какво се изразява това несъответствие;
-
неспазване на
предвидения в т. 58.2. от Общите условия 2 часов срок за уведомяване на
застрахователя при настъпването на застрахователно събитие;
-
щетата е
заведена от застрахованото лице, а не от лицето последно управлявало
автомобила;
-
автомобилът е
бил управляван от трето за застрахователното правоотношение лице и
застрахователят не бил уведомен за това.
Поддържа, че няма
основания за отказ да заплати застрахователно обезщетение по см. на чл.408,
ал.1 КЗ в това число по т.3, поради което ответникът е задължен да заплати обезщетението.
В
срока по чл.367, ал.1 ГПК, с писмения отговор ответникът оспорва иска по
основание и размер; оспорва активната процесуално правна легитимация на ищеца. Сочи,
че същият не е титуляр на вземането, тъй като лекия автомобил е бил обект на
договор за финансов лизинг, с който е договорено че рискът от случайно
погиване/повреждане на вещта е прехвърлен на лизингополучателя – последица от
разпоредбата на чл.343 ТЗ, както и от изричната уговорка в приложимите за
договора за лизинг ОУ. Оспорва и факта на настъпване на вреди от
застрахователно събитие. Прави възражение за недействителност на
застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес; при
евентуалност – че ищецът не е носител на правото да получи застрахователно
обезщетение, тъй като право да го получи е на третото ползващо се лице „Ю.Б.“
АД, съгласно добавък №1 към полицата.
Ответникът
прави евентуално възражение, че е налице изключен от застрахователно покритие
риск, съгласно уговореното в т.16,14.4 вр. с т.16.4 вр. с т.16 от ОУ и т.14.8.
от ОУ. Твърди, че е налице и неизпълнение на договорни задължения, които на
самостоятелно основание обосновават право на отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение на основание чл. 395 КЗ, както следва: по т. 50.7.7. от ОУ; по т. 50.7.6. от Общите
условия на застраховката – за ползвател на автомобила е посочен „Б.Н.И.“ ЕООД,
а не вписания в Свидетелството за регистрация част 1.
С оглед горното, молят съда да
отхвърли иска като изцяло неоснователен. В случай че установи, че е налице
неизпълнение на договорни задължения, но въпреки това претенцията е
основателна, прави възражение за редукция на дължимото обезщетение в размер на
90%. Евентуално, в случай че намери иска за основателен, оспорват иска, като
твърдят че размерът на претендираното обезщетение е неоснователно завишен.
Исканото обезщетение не е съобразено с разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ,
като действителната стойност на МПС към датата на събитието е по - ниска.
Претендираната от ищцовото дружество сума е определена от застрахователя към
14.09.2019 година, т.е. преди настъпване на събитието, когато действителната
стойност на МПС е била различна.
Ответникът оспорва и акцесорният
иск за лихва, както и началната дата на периода, за който се претендира същата
- 10.07.2019 г., като твърди, че началата дата на периода се определя по
правилото на чл. 409 във вр. с чл. 405 КЗ.
С допълнителната
искова молба ищецът оспорва твърденията в отговора на исковата молба, прави
възражение за нищожност на добавък №1
към застрахователната полица, а при евентуалност – че интересът за
застрахователя от сключването му е отпаднал поради погасяване на задължението
към „Ю.Б.“ АД и на основание чл.349, ал.5 КЗ следва да се счита прекратен по
право. Оспорва възраженията на ответника в отговора на исковата молба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе
предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, и доказано
от представените писмени доказателства Комбинирана
застрахователна полица № 0306X0415694 при
Общи Условия на ЗАД Армеец, приети от УС на ЗАД Армеец на 29.12.2008 г., в сила
от 01.01.2009 г.; че
е налице валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена
застраховка “Каско" и „Злополука“ на МПС относно лек автомобил Мазерати Леванте,
per. № *******, рама № *******, цвят черен между ищеца от една страна и ответника –
застраховател от друга. Застрахователната
сума в размер на 132 830 лв. и покрива всички
рискове съгласно клауза „П“ и ОУ, т.12.
Също така
безспорно е, че автомобилът е собственост на ищцовото търговско дружество. От
договор за финансов лизинг № 01000833 от 01.09.2017 г. и приемо –
предавателен протокол е видно, че лизингодателят – ищец в настоящето
производство, се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателя „С.М.“
ЕООД процесния автомобил. С договор за
покупко-продажба от 13.09.2017 г. с нотариална заверка на подписите под рег.№
11721 от 13.09.2017 г. свидетелство за регистрация № ********** се установява,
че ищецът е придобил възмездно собствеността
върху вещта. Към момента на
сключване на застрахователната полица „С.М.“ЕООД е ползувател на вещта, което е
отразено в същата. В част (С.1.1.) от регистрационния талон издаден
на 14.09.2017 г. г. е вписан ползвател
на автомобила „Бизнес нетуърк Интернешънъл“ ЕООД.
С добавък
№1 към полицата е уговорено, че застраховката се сключва в полза на трето лице
– „Ю.Б.“ АД, който влиза в сила от 14.09.2018 г. От удостоверение от 18.01.2021
г. е видно, че на 16.09.2019 г. ищцовото дружество е погасило предсрочно
парично задължение, обезпечено със заложено вземане по договора за финансов
лизинг със „С.М.“ ЕООД от 01.09.2017 г. и особения залог върху имуществото по
договора за лизинг е заличен.
По делото
е представено удостоверение № 1402493/04.01.2021 г. от ЦРОЗ и опис, от които е
видно, че е учреден особен залог върху имущество (вземания) на „Б.н.и.“ ЕООД.
От представените по делото
доказателства не се установява, че по време на действие на процесния договор
собствеността върху увреденото имущество е прехвърлена в полза на ищеца от
трето за спора лице. Въпреки задължението си по чл.192 ГПК, третото неучастващо по делото лице „Б.н.и.“
ЕООД не представи споразумение относно начина на ползване на лекия автомобил
към датата на застрахователното събитие. По делото не са представени
доказателства ползването на автомобила да е предоставено по силата на договор
за лизинг, сключен между ищеца и трето лице и при условие лизинговата вноска да
се плаща от лизингополучателя.
От
представените удостоверение от
17.05.2014 г. на 04 РУ на МВР и
постановление от 13.02.2020 г. се установява, че в срока на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – кражба на
имуществото, за което бил подаден сигнал в 4- то РПУ в гр.София и образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.346, ал.1 от НК. Страните не
спорят, че застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие в същия
работен ден. От уведомление – декларация /л.56/
е видно, че застрахователят е бил уведомен писмено в рамките на 24
часа, в съответствие с клаузите на т.58.2.2.
от Общите условия и чл.403, ал.2 от КЗ. Клаузата на т.58.2.1 от ОУ, предвиждаща
двучасов срок за уведомяване е нищожна, като противоречаща на посочената
разпоредба на КЗ и неспазването няма правни последици.
Установи
се, че при ответника
е била образувана преписка по щета № 10019030112917 във връзка с настъпилото
застрахователно събитие. След като застрахователят ЗАД Армеец не отговарял по
предявеното искане за застрахователно обезщетение по преписка по №
10019030112917, на 10.09.2019 г. или един месец след като задължението за
изплащане на застрахователното обезщетение станало изискуемо, ищецът подал
молба до ЗАД Армеец Изх. № 01000833/198410, с която отправил покана към
застрахователя да се произнесе по искането за изплащане на застрахователно
обезщетение. Безспорно е, а и видно от
писмо с изх.№ 01000833/198#11 от 10.10.2019 г., че на ищеца
е отказано изплащането на застрахователно обезщетение за застрахования лек
автомобил поради това, че ответникът посочил следните обстоятелства:
-
несъответствие
между декларираните данни и установените факти в хода на ликвидационната
дейност, без да се посочва в какво се изразява това несъответствие;
-
неспазване на
предвидения в т. 58.2. от Общите условия 2 часов срок за уведомяване на
застрахователя при настъпването на застрахователно събитие;
-
щетата е
заведена от застрахованото лице, а не от лицето последно управлявало
автомобила;
-
автомобилът е бил управляван от трето за
застрахователното правоотношение лице и застрахователят не бил уведомен за
това, което
изключва отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение по сключената полица.
От заключението на допуснатата и изслушана по делото
съдебно техническа експертиза, се установи, че действителната стойност на
отнетото имущество към датата на застрахователното събитие е 116413 лв. , колкото е и размера на исковата
претенция.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. За да бъде уважен иска е необходимо да се установи или
че не е платено застрахователно обезщетение, или че то не съответства на
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие.
На основание чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в кодекса. В алинея втора на същия текст е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност т. е. на обезщетяване от застрахователя подлежат действително претърпените вреди, ограничени само от лимита на отговорността. Обезщетението следва да бъде намалено единствено на основание чл. 369, ал. 2 от КЗ със сумата от неплатените вноски по договора за застраховка с ненастъпил падеж. Несъмнено се установи настъпването на покрит застрахователен риск – кражба на МПС, в периода на действие на застрахователния договор. Застрахователното събитие е настъпило и в периода на действие на добавъкът към полицата, с който имуществото (чл.383 КЗ) се застрахова в полза на кредитор на застраховащия (сключен за период до 13.09.2019 г.) В случая не е налице противоречие с чл. 349, ал. 1 и 2 от КЗ. Прогласената от законодателя недействителност по чл. 349, ал. 1 от КЗ поради липса на застрахователен интерес е относима към липсата на интерес на застрахования към момента на сключване на договора, докато при отпадане на интереса по време на неговото действие договорът се прекратява по аргумент от чл. 349, ал. 5 от КЗ. С оглед естеството на правоотношения – между застраховател и застрахован, сключил застраховка в полза на кредитор, разпоредбата на чл. 383, ал. 4 от КЗ изключва правото на застрахованото лице да получи застрахователно обезщетение, само при действието на такава клауза в договора. В случая клаузата е била действаща до 13.09.2019 г., поради което обхваща периода на настъпване на застрахователното събитие. Фактът на погасяване на паричното задължение на кредитора в по-късен момент, не е от значение за възникване на правото на кредитора на застрахован, освен правото да получи плащане на застрахователно обезщетение за погасената част от вземането.
Следователно – доколкото се установява погасяване на задължението към банката да е извършено след датата на възникване на правото на обезщетение, но същото е погасено чрез плащане от длъжника, а не от застрахователя, то застрахователното обезщетението се дължи на него. След погасяването му и поради изтичане на срока на действие на допълнителната клауза в добавъка, тя вече не обвързва страните. Не е налице и хипотезата на чл.418 КЗ. Ето защо, съдът намира че правото да получи застрахователно обезщетение по сключената полица за имуществена застраховка възниква за застраховащия собственик на имуществото.
При оспорване на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото на доказване подлежи факта, че собственик на това имущество е трето лице, а не застрахования. Застрахованият доказва правото си на собственост върху застрахованото имущество с предвидените в закона доказателства, съобразно с основанието, на което твърди, че е придобил собствеността – в случая покупко-продажба. Оспорването на правото на собственост на застрахования върху застрахованото имуществото, което при доказването му би имало за последица отпадане на застрахователния интерес, изисква оборване на основанието за възникване на правата на застрахования или установяване на правата на трето лице върху застрахованата вещ, доказването на които факти е в тежест на застрахователя. В този смисъл е и съдебната практика решение № 21 от 21.01.2015 г. по търг. дело № 4131/2013 г. на ВКС , ТК, I отд. В настоящия казус - при липсата на ангажирани от ответника доказателства за промяна на собствеността на вещта в периода на действието на застрахователния договор и липсата на доказателства за сключен договор за лизинг с трето лице, и респ. придобиване на собствеността от последното, съдът намира, че материално правната легитимация на ищеца е доказана и възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни. Също така неоснователни са доводите, че застрахователното обезщетение се дължи на ползвателя на вещта (лизингополучател, наемател и т.н.), тъй като разпоредбата на чл.384, ал.2, т.2 от КЗ предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права на застрахован, като при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. Това правило намира приложение тогава когато премията е дължима и платима от лизингополучателя, включително в случаите, когато застрахователната премия е включена в лизинговата цена. По делото не се доказа ищецът и трето лице, посочено като ползвател в свидетелството за регистрация, да се в правоотношения по повод договор за лизинг, сключен при тези условия, но дори и да е така в тази хипотеза е приложима посочената законова разпоредба и обезщетението се дължи на лизингодателя.
Видно от свидетелството за регистрация ползването на автомобила е осъществявано от трето за застрахователното правоотношението лице. Спорно по делото е представлява ли това отдаване на ползването на застрахованото МПС на правно основание и несъобщаването на този факт от страна на застрахования на застрахователя основание за отказ да се плати обезщетение.
В тази насока, съдът съобрази, че правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
Съгласно разпоредбата на чл.
408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от
установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и
настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото (така по чл.
211, т. 2 от КЗ (отм.) в Решение
№ 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І отд.,
която норма съответства на нормата на чл.
408, ал. 1, т. 3 от КЗ, като в момента в законовата норма изрично е
записано изискването за връзка между неизпълнение на застрахователния договор и
възникването на застрахователното събитие).
В случая съгласно клаузата на чл.50.7.6 от ОУ предвижда задължение на застраховащия да уведоми застрахователя за изменение на обстоятелствата относно ползването на вещта, като не се доказа такова да се отправено. В съдебната практика последователно се приема обаче, че приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) и аналогичен на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Според решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., понятието "значително" включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Прието е също, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение.
От друга страна, за да възникне правото на застрахователя на пълен или частичен отказ от плащане на обезщетение при съзнателно и неточно обявено или премълчано обстоятелство при сключване на договора по смисъла на чл. 363, ал. 4 КЗ е необходимо застрахователят да е поставил писмено въпрос преди сключване на договора по реда на чл. 362, ал. 2 КЗ. Действително при сключване на застрахователния договор ползвател на вещта и страна по договора е бил „С.М.“ ЕООД, но не се ангажираха доказателства че промяната в това обстоятелство е следвало да бъде е допринесло за настъпване на застрахователното събитие – кражба. Освен това не се доказа, че застрахователя е задал въпрос относно отдаването под наем (заем за послужване или др.) на процесното МПС, като обстоятелство от значение за риска.
От горното, като взе предвид и предназначението на вещта, съдът приема, че това не е съществено обстоятелството относно риска за застрахователя в конкретния случай по смисъла на чл. 362 от КЗ, поради което и не може да е основание за отказ да се заплати застрахователно обезщетение (арг. чл. 362, ал. 6 от КЗ).
Недоказани са и твърденията на застрахователя, че за предоставяне на допълнителен ключ на автомобила – видно от писмо от Ауто Италия (л.62 от делото) е имало два обучени ключа за автомобила, като по-рано предоставените са били деактивирани. За това обстоятелство е отправено и уведомление от 19.06.2019 г. от ищеца до застрахователя.
С оглед на горното, съдът намира, че не са налице основания по чл. 408
от КЗ да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Предявеният иск с
правно основание чл. 405 от КЗ е основателен и доказан в предявения размер.
Основателен е искът за лихва на основание чл.409 от КЗ, за периода посочен в исковата молба (от деня следващ спирането на досъдебното производство на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК) вр. с чл.108 от КЗ и чл.85 от ОУ до предявяване на исковата молба в предявения размер, установен по делото от справка и на основание чл.162 от ГПК.
При
този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
съобразно уважената част от исковете – а именно: 5906 лв. държавна такса, 9000 лв. за адвокатско възнаграждение, 680 лв. за
възнаграждение на вещо лице. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като същото е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и не надвишава размера по
чл.7, ал.2, т.5 и ал.9 от Наредба №1 за МРАВ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.405, ал. 1
КЗ, „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК********да заплати на „Е.А.“ ЕАД с ЕИК ********, застрахователно обезщетение в размер на 116
413 лв. (сто и шестнадесет хиляди четиристотин и тринадесет лева), дължимо по комбинирана застрахователна полица
№ 0306X0415694 за
риск „Кражба" за настъпило на
17.05.2019 г. застрахователно събитие кражба на лек автомобил Мазерати Леванте,
peг. № *******,
рама № *******, цвят черен, за което е заведена щета № 10019030112917,
заедно със законната лихва върху претендираната главница за периода от 14.08.2020
г. до изплащането й; сумата в размер на 12 967, 11 лв., представляващ
дължима законна лихва за забава върху дължимата главница по застрахователното
обезщетение за периода от 10.07.2019 г. до 13.08.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
„З.А.Д.А.“ АД с ЕИК********да заплати на „Е.А.“ ЕАД с ЕИК ********, сумата от 15 586 лв. за разноски
по делото.
„З.А.Д.А.“ АД с ЕИК********следва
да заплати присъдените с решението суми по банкова сметка *** „У.Б.“ АД BIC *** *** „Е.А.“ ЕАД с ЕИК ********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: