Решение по дело №16092/2012 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

19 Юни   2015  г., гр.София

 

В    И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 16 състав, в публично заседание на единадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното   гр.дело №  16092 по описа на съда за  2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от гражданския процесуален кодекс от „Ю.Б.” АД против А. Р.И. действащ като едноличен търговец „А.И. – А.” и Е.А.И., с твърдения че на 27.06.2008 г. между ищеца и дружеството „К. 2004” ЕООД е сключен договор за банков кредит, анексиран с анекс № 1 от 09.12.2009 г. въз основа на който и на последващия договор за заместване в дълг от 18.03.2010 г. ответниците се явяват задължени към ищцовото дружество да заплатят посочените в исковата молба суми. Вземането си ищецът е предявил по реда на чл. 417 от ГПК и било образувано ЧГД № 27844 от 2012 г. на СРС и е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Във връзка с подадените в срок възражения от солидарните длъжници, за ищеца възникнал правен интерес да установи оспореното по този ред вземане в съдебно производство, поради което предявява настоящата искова молба с искане да бъде установено съществуването на вземането за сумите от 29 896,30 лв. главница 7780,27 лв., договорени лихви за периода от 06.12.2010 г. до 06.06.2012 г., 22,05 лв., такса по обслужване на кредита, като претендира сторените в заповедното производство разноски, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение  и  разноските по насотящето дело.

Ответниците в срок оспорват иска, като претендират, че същият е неоснователен, не сочат доказателства.

Открито е производство по чл.193 от ГПК за оспорване на авторството на анекс № 1 от 09.12.2009 г.

 Съдът, като взе пердвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 27844 по описа за 2012 г. на СРС, ГО, 55 състав,  по заявление с вх. №3123179 от 07.06.2012 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, Софийският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение от 06.07.2012 г., с която длъжниците–ответници в настоящето производство са осъдени да заплатят солидарно  на ищеца сумата от 29 896, 30 лв. главница, дължима по договор за кредит от 27.06.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 07.06.2012 г. до изплащане на вземането, такси в размер на 22, 05 лв. за периода от 30.04.2010 г. до 06.06.2012 г., договорна лихва в размер на 7780, 27 лв. за периода от 16.12.2010 г. до 06.06.2012 г. и 1 746, 35 лв. разноски по делото, от които 753, 97 лв. за държавна такса и 992, 38 лв. за възнаграждение на адвокат, възоснова на документ по чл.417 от ГПК. Видно от приложеното в цялост частно гражданско дело, към заявлението са били представени извлечение от счетоводните книги на банката – ищец, удостоверяващо размера на дължа на длъжниците към 06.06.2012 г. по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия” № BL19585 , сключена на 27.06.2008 г. и анекс № 1 от 09.12.2009 г., изменен с договор за заместване в дълг от 18.03.2010 г., сключен между Банката,  ЕТ”А.И. – А.” и „К. 2004” ЕООД и ответниците, в качеството им на съдлъжници. Тези документи са представени към заявлението, в това число и Договор за заместване в дълг от 18.03.2010 г. с нотариална заверка на подписите под рег. № 771 от 23.03.2010 г. на Нотариус М.Г. с рег. № 303 на НК  и район на действие СРС. Съгласно клаузите на договора, на основание чл.102 от ЗЗД, ЕТ „А.И. – АРИ„ с ЕИК ******** е заместил длъжника по договора за банков кредит „К. 2004” ЕООД с ЕИК ********, който е освободен от отговорността към кредитора. Съгласно клаузата на чл.6 от този договор, ответниците в настоящето производство са встъпили в дълга на поемателя ЕТ” А.И. – АРИ”, със съгласието на кредитора и на длъжника. Съгласно обвързващия страните договор и на разпоредбата на чл.101, изр. последно от ЗЗД те отговарят към кредитора като солидарни длъжници. С оглед на представените документи по смисъла на чл.417, т.2 и т.3 от ГПК, удостоверяващи вземането на банката – кредитор към длъжниците, са били налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение от районния съд. В случая, при настъпило преди подаване на заявлението частно правоприемство на страната на длъжника е допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу частния правоприемник, който е придобил качеството на длъжник по материалното правоотношение, тъй като задължението преминава върху новия длъжник /чл. 102 ЗЗД/ и същото се установява с документ по чл. 417 ГПК /какъвто е нотариално завереният договор за заместване в дълг/, защото в него е индивидуализирано вземането /чл.2./1//. Независимо, че този документ индивидуализира задължението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу правоприемника на длъжника и респ. неговите съдлъжници, пред заповедния съд е бил представен и документа, установяващ вземането на кредитора срещу първоначалния длъжник, така и на този за правоприемството, поради което няма съмнение, че предпоставките за издаване на заповедта за незабавно изпълнение са били налице. Видно от нотариална покана акт №72, том II рег. № 5912 от 11.04.2012 г., длъжниците са били уведомени, че вземането е станало изискуемо с уведомяването им.

С възражения с вх. №3131338 и №3131338 от 06.08.2012 г., подадени в законовия срок по чл.414 от ГПК по образец, длъжниците са оспорили заповедта за незабавно изпълнение. С разпореждане от 22.10.2012 г., връчено на 01.11.2012 г.  заявителят – ищец в настоящето производство,  е уведомен за подаденото възражение с указания в едномесечен срок да  предяви иск, съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК което той е сторил и е подал исковата си молба пред съда. След като длъжниците са възразили против заповедта за изпълнение в срок и с нарочно възражение подадено по утвърден с Наредба  № 6/20.02.08 г., и са изразили несъгласие с вземането по заповедта за изпълнение, то са налице предпоставките за допустимост на установителния иск за вземането. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в т.10б и т.5б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Останалите представени с възраженията /а и в хода на исковото производство/ допълнителни писмени възражения и доказателства към тях, не са относими към предмета, тъй като с тях не са въведени възражения относно съществуването на вземанията- напротив, това обстоятелство се признава. Съгласно задължителната съдебна практика, утвърдена с ТР №4 по т.д.№4/2013 на ГСГТК на ВКС, т. т.11а, съдът следва да разгледа в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК само обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. 

 

 

 

 

Страните по делото не спорят, че е отпуснат и усвоен целия размер на кредита, съгласно договора за банков кредит, както и че предявеното по реда на Глава „Тридесет и седма” от ГПК вземане не е погасено, а относно дължимите суми за главница, договорна лихва, наказателна лихва и законна лихва за забава и разноски, произтичащи от Договора за банков кредит - Продукт „Бизнес револвираща линия” е допуснато и изслушано заключение на съдебно счетоводна експертиза, доказващо размера на вземанията. От експертното заключение се установи, че след направено плащане от страна на отв.Е.И. на 20.01.2011 г., няма извършвани плащания. Доводите на ответната страна за отхвърляне на предявеният установителен иск се основават на оспорване на писмените доказателства за възникването и съществуването на облигационната връзка между страните. Оспорването по реда на чл.193 от ГПК на анекс №1 към Договора за банков кредит от 09.12.2009 г., не бе доказано, тъй като ответната страна не посочи и не представи каквито и да е доказателства във връзка с указаната им доказателствена тежест в това производство. Въпреки дадената им процесуална възможност /вж. определение по чл.374,  вр. с чл.140 от ГПК и протокол от открито съдебно заседание на 26.05.2014 г./, ответниците  не ангажираха доказателства и не заявиха, дали оспорват други писмени доказателства по делото, а и е изтекъл преклузивния срок по чл.193, ал.1, изр.1 от ГПК. Ето защо, направените доказателствени искания и искане за спиране на производството по делото, направени последните две съдебни заседания по делото са отхвърлени.

В настоящето производство, съдът счита че ищецът доказа с оглед на възложената му доказателствена тежест, както активната си легитимация по иска като заявител в образувано заповедно производство, приключило с издаването заповед за незабавно изпълнение, вземането по която е било оспорено от длъжниците с възражение по чл.415, ал.1 от ГПК и спазването на  преклузивния срок за предявяване на иска от ищеца, така и че е  възникнало и съществува в негова полза вземането за исковата сума.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният  иск за допустим,  тъй като е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК от легитимиран ищец – заявителя в заповедното производство и срещу легитимиран да отговаря по него ответник – длъжник по заповедта за незабавно изпълнение, и по същество за основателен. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК  (ред. ДВ, бр.42/2009 г.) е иск за установяване на вземането и с него се цели да се установи съществуването му към момента на подаване на заявлението пред съда, тъй като длъжникът е подал възражение и така го е оспорил, както и да запази действието на издадената заповед за изпълнение, защото при неподаването му тя подлежи на обезсилване (срв. чл.415, ал.2 от ГПК).Тази спорност  на вземането блокира развитието на заповедното производство до разрешаването на въпроса за съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо, тоест до разрешаване на правния спор и само ако се снабди с положително решение по същия, заявителят ще може да се ползва от изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. В хода на производството по иск по чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложените данни от фактическа страна и съображения, ищецът при условията на пълно и главно доказване  установи възникването на спорното право, респективно - съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение, възсонова на редовен от външна страна документ по чл.417 от ГПК. Относно възраженията на отвевтниците, че не са подписали договор за заместване в длъг от 18.03.2010 г., следва да се отбележи, че самите им твърдения са противоречиви – виж твърдение в писмено възражнеие от Е.И. (л 48, гръб) приложено по делото съдържащо се и в заповедното дело, молба от 08.05.2015 г. от ответника, с които те не оспорват явяването си пред нотариуса на посочената дата, което е в противоречие с направените твърдения за физическа невъзможност за това към посочения период. Освен това се касае за документ с нотариално удостоверяване на подписите, чиято доказателствена сила - докато не бъде оборорена в нарочно производство, задължава съда да приеме за извършени действията, които са удостоверени – подписването на документа от сочените лица.

С оглед на горното, съдът намира че следва извода за доказаност и основателност на иска за установяване на съществуване на оспореното вземане по заповед за незабавно изпълнение, по реда на чл.422 от ГПК и същият следва да бъде уважен.

Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно указанията в т.11г на ТР №4 на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва ответниците  да бъдат осъдени  да заплатят на ищеца направените по делото разноски в заповедното производство за държавна такса 753, 97 лв. и 992, 38 лв. за адвокатско възнаграждение. Следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника и разноски  в исковото производство в размер на 753, 97 лв. за държавна такса и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Предвид изложеното, Софийският градски съд, І-16 състав 

 

Р           Е         Ш       И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Едноличен търговец  А.Р.И. с ЕГН ********** с адрес *** с фирма ЕТ „ А.И. – А.” с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и Е.А.И. с ЕГН ********** *** съществуването на вземане в полза на „Ю.Б.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес *** за сумите от 29 896,30 лв. Представляваща дължима главница за периода от 06.12.2010 г. до 06.06.2012 г., ведно със законна лихва върху нея считано от 07.06.2012 г. до окончателното плащане, 7780,27 лв. договорни лихви за периода от 06.12.2010 г. до 06.06.2012 г. и 22,05 лв., такса по обслужване на кредита за периода от 30.01.2010 г. до 06.06.2012 г.- предмет на заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на  документ, издадена на 06.07.2012 г. по ч.гр.дело № 27844 по описа за 2012 г. на Софийски районен съд, II ГО, 55 състав.

ОСЪЖДА Едноличен търговец  А.Р.И. с ЕГН ********** с адрес *** с фирма ЕТ „ А.И. – А.” с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и Е.А.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на „Ю.Б.” АД с ЕИК ******** със седалище и адрес ***, разноски в заповедното производство за държавна такса 753, 97 лв. и за адвокатско възнаграждение 992, 38 лв. и разноски в исковото производство в размер на 753, 97 лв. за държавна такса и 250 лв. за възнаграждение на вещо лице,  на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

            Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението не подлежи обжалване.

 

СЪДИЯ: