№ 21900
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110137190 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК
Образувано е по искова молба на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 163246/04.08.2022 г., подадена чрез
процесуалния му представител – адв. И. Т., срещу „Агенция Булсаи“ ЕООД, с
ЕИК: *********, с която се иска ответникът ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца следните суми: 1/ сумата от 6979,92 лева с ДДС –
неплатени лизингови вноски за м. август 2020 г., за м. септември 2020 г. и за м.
октомври 2020 г. /по 2326.64 лева всяка/ по договор за оперативен лизинг от
29.10.2019 г., по силата на който на ответника е даден в лизинг л.а. марка
„Ягуар“, модел „Ай пейс“, с рег. № **** НМ; 2/ сумата от 1966,02 лева –
неустойка за забавено плащане на дължимите месечни лизингови вноски за
периода от 06.08.2020 г. до 31.10.2020 г., 3/ сумата от 2555,72 лева –
заплатени от лизингодателя за сметка на лизингополучателя застрахователни
премии за процесния автомобил, с падеж 27.08.2020 г.; 4/ сумата от 15 510,98
лева без ДДС – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя на 31.10.2020 г. /8 вноски х 1938.87 лева/ и 5/ сумата от
2197,39 лева с ДДС – договорна неустойка по чл. 37 от договор за оперативен
лизинг от 29.10.2019 г. за забава за връщане на автомобила след прекратяване
на договора за периода от 04.11.2020 г. до 08.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от така претендираните суми от датата на исковата молба –
08.07.2022 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните имало сключен договор
1
за отдаване на автомобили под оперативен лизинг от 29.10.2019 г. въз основа
на отправена от ответника поръчка с референтен № *********** от
29.10.2019 г., съгласно който договор на ответника като лицингополучател е
предоставен за ползване от ищеца като лизингодател, л.а. марка „Ягуар“,
модел „Ай пейс“, шаси № ********* с рег. № CB **** HM, син цвят.
Твърди се, че ответникът при подписване на договора е внесъл на
лизингодателя гаранция в размер на 4758,38 евро с ДДС или 9306.58 лева,
която съгласно условията на договора при едностранно прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя не е следвало да му се върне.
На следващо място се твърди, че съгласно условията на договора
лизингополучателят бил длъжен да заплати освен гаранционната вноска и 60
месечни лизингови вноски по 991,33 евро без ДДС, всяка от които е дължима
до 5-то число на месеца. Заявява, че ищцовото дружество е предоставило на
ответника лизинговия автомобил на 31.10.2019 г., за което е подписан приемо-
предавателен протокол и считано от тази дата договорът за лизинг влиза в
сила.
Посочва, че считано от месец август 2020 г. ответното дружество е спряло
да заплаща лизинговите вноски и застрахователните премии по застраховка
„Каско“ и „Гражданска отговорност“. Ищецът е изпратил до ответника две
уведомления, с които ответникът е поканен да изпълни задълженията си, но
въпреки това ответникът не е заплатил дължимите суми.
Поради това ищецът, счита че договорът за лизинг е прекратен на
31.10.2020 г. по вина на лизингополучателя – като прекратяването настъпило
автоматично с неплащане на поне две лизингови вноски.
В тази връзка твърди, че ответникът не заплатил вноските за м. август
2020, за м. септември 2020 г. и за м. октомври 2020 г. Върху неплатените
лизингови вноски ответникът съгласно договора дължал неустойка за забава
от 0.5 % върху забавеното плащане за всеки ден или: 1012.09 лева върху
вноската за м. август – за периода от 06.08.2020 г. /съгласно уточнителната
молба/ до 31.10.2020 г.; 651.46 лева – върху вноската за м. септември – за
периода от 05.09.2020 г. до 31.10.2020 г. и 302.46 лева върху вноската за м.
октомври – за периода от 05.10.2020 г. до 31.10.2020 г.
Заедно с това ответникът не заплатил и застрахователните премии,
платени за негова сметка от лизингополучателя, съгласно условията на
договора и дължими до 27.08.2020 г.
На следващо място се сочи, че лизингополучателят е следвало да върне
автомобила на лизингодателя в 3-дневен срок след прекратяване на договора,
но лизингодателя е върнал автомобила едва на 08.12.2020 г., поради което на
осн. чл. 37, вр. с чл. 57 от договора за лизинг е начислена неустойка по 1/30
част от лизинговата вноска за всеки просрочен ден до датата на връщане на
автомобила или сумата от 2197,39 лева с ДДС.
На последно място, доколкото прекратяването на договора било по вина
на лизингополучателя и то преди да са изтекли повече от 12 месеца от
сключване на договора, то ищецът счита, че му се дължи и неустойка от 8
лицингови вноски без ДДС съгласно условията на договора.
2
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Като доказателства към исковата молбата са представени следните
документи: договор за отдаване на автомобили под оперативен лизинг от
29.10.2019 г. с погасителен план, поръчка № *********** от 29.10.2019 г.,
приемо предавателен протокол от 30.10.2019 г., свидетелство за регистрация
на МПС, приемо предавателен протокол от 08.12.2020 г., два броя
уведомителни писма от 23.09.2020 г. и от 15.10.2020 г., обратна разписка, три
броя фактури за месечни лизингови вноски и фактура за застрахователна
премия.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „Агенция
Булсаи“ ЕООД е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недопустими.
Признава, че между страните е сключен договор за оперативен лизинг на
29.10.2019 г. за предоставяне на посочения от ищеца лек автомобил. Твърди,
че договорът за лизинг е трети по ред между страните и във връзка с
предходните два договора за лизинг. Посочва, че на 21.08.2018 г. между ищеца,
като лизингодател и ответника, като лизингополучател, е бил сключен
договор за оперативен лизинг с предмет лек автомобил JAGUAR, модел F
Prestige 4D, който е предоставен на лизингополучателя, но е бил дефектен –
вътрешния капак на автомобила бил пречупен. Поради това автомобилът бил
върнат на лизингодателя, той се е съгласил да прекрати договора, но само при
условие, че страните сключат нов договор за лизинг. В тази връзка на
13.09.2018 г. страните прекратили договора за оперативен лизинг от
21.08.2018 г., а на негово място са сключили нов договор за лизинг от
07.09.2018 г. с предмет лек автомобил марка JAGUAR, модел F-Type.
Последният обаче отново проявил терминален проблем, възпрепятстващ
обикновеното му ползване, поради което лизингополучателят предявил
рекламация пред лизингодателя с искане за прекратяване на договора.
Ищцовото дружество се съгласило, но при условие, че страните сключат нов
договор за лизинг и при условие за извършване на прихващане на
гаранционна вноска, депозирана от ответника по стария договор. Поради това
и договорът за лизинг от 07.09.2018 г. бил прекратен със споразумение между
страните на 30.10.2019 г., но едва след като на 29.10.2019 г. между страните е
сключен процесният договор за оперативен лизинг. Поради това ответникът
твърди, че ищецът е приложил спрямо него нелоялна търговска практика.
На следващо място в отговора на исковата молба се твърди, че на
23.08.2020 г. процесният лек автомобил „Ягуар“, модел „I Пейс“ се движел по
АМ „Тракия“, когато започнал да изхабява батерията си по-бързо от
обичайното. Поради това водачът спрял на зарядна станция, но при
зареждането автомобилът показал индикация за кардинална грешка – проблем
с високото напрежение. Това било индикация за проблем с батерията, който
можело да доведе до самозапалване или токов удар на пасажер. Поради това
за проблема веднага бил уведомен отговорния дилър МОТО-ПФОЕ, повикана
била пътна помощ и автомобилът бил репатриран на 23.08.2020 г. в
оторизиран сервиз на марката МОТО-ПФОЕ, филиал „Летище“.
3
Доколкото ответникът не получил продължително време сведения, че
автомобилът е изправен, то на 30.10.2020 г. изпратил уведомление до „Мото-
Пфое Лизинг“ ЕООД, че разваля договора за лизинг поради бездействие на
лизингодателя да извърши ремонт на автомобила. Уточнява, че уведомлението
е получено от ищеца на 02.11.2020 г.
Поради това ответникът твърди, че договорът бил развален на
30.10.2020 г. с изпращане на уведомление от лизингополучателя до
лизингодателя. Сочи, че чак на 03.11.2020 г. лизингодателят извършил първия
тест на автомобила, като на 17.11.2020 г. изпратил покана до
лизингополучателя да получи автомобила от сервиз на лизингодателя. В
поканата било посочено, че автомобилът е ремонтиран (ответникът твърди, че
в действителност са били изтрити грешките на автомобила без пътен тест).
Поради това оспорва предявените искове по основание и размер, тъй
като през процесния период автомобилът се е намирал в сервиз на ищеца и не
е ползван от ответника, а развалянето на договора се дължи на виновно
поведение на ищцовото дружество.
Оспорва представен по делото приемо-предавателен протокол от
08.12.2020 г. като обръща внимание, че в същия липсва подпис на
представител на ответното дружество. Поради това твърди, че протоколът е
съставен от ищеца единствено, за да докаже благоприятни за него твърдения.
В случаи на приемане на част от претенциите на ищеца за основателни
прави възражение за прихващане със сумата от 9306,59 лева – гаранционна
вноска.
С отговора са представени: сертификат за гаранция, фактура за сумата от
9306.59 лева и платежно нареждане, транспортен лист, уведомително писмо и
обратна разписка, уведомително писмо от 17.11.2020 г., два броя
споразумения, клиентска поръчка, сервизна история, извлечение от зарядна
станция, снимка на табло на л.а., кореспонденция между страните от 2019 г.
С допълнителна молба с вх. № 74837/06.03.2024 г. ищецът е представил
допълнителни доказателства: кредитно известие за сумата от 9306.59 лева от
30.10.2019 г. Твърди, че в уведомлението от 15.10.2020 г. се съдържало
изявление за прекратяване на договора.
В съдебно заседание от 02.04.2024 г. процесуалният представител на
ищеца заявява, че процесният л.а. още не бил върнат от лизингополучателя.
Отрича се и автомобилът да е продаден. Приема се искането за прихващане
на ответника със сумата от 9306.58 лева – като същата се прихваща с
неустойката за прекратяване на договора от 15 510.98 лева.
С допълнителна молба с вх. № 126835/16.04.2024 г. ищецът сочи, че все
пак действително автомобилът е отдаден в лизинг на друго лице – на
24.01.2022 г. като представя договор от 24.01.2022 г.
С допълнителна молба с вх. № 248925/31.07.2024 г. ищецът представя
сервизна книжка на автомобила.
По делото е разпитан свидетел Г.П.Б. /служител на „Мото пфое“/.
Извръшена и приета е съдебно счетоводна експертиза с вх. №
4
196241/14.06.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г. процесуалният
представител на ищеца излага доводи за основателност на исковите претенции
и иска същите да бъдат уважени.
Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище
за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните липсва спор, а и от представените писмени
доказателства /договор за отдаване на автомобили под оперативен лизинг от
29.10.2019 г. и поръчка № *********** от 29.10.2019 г./ се установява, че
помежду им е бил налице писмен договор за автодаване на автомобил при
условията на оперативен лизинг – с предмет л.а. марка „Ягуар“, модел „Ай
пейс“, шаси № ********* с рег. № CB **** HM, син цвят – като ищцовото
дружество е лизингодател, а ответникът лизингополучател. Видно от
погасителния план към договора – същият е за срок от 60 месеца – при
месечна вноска от 2326.64 лева с ДДС. Съгласно сертификат за гаранция
автомобилът е бил в гаранция от 31.10.2019 г. /дата на регистрация/ до
30.10.2024 г.
Липсва спор, а и от приемо предавателен протокол от 30.10.2019 г. и
свидетелство за регистрация на МПС, се установява, че автомобилът, предмет
на лизинга марка „Ягуар“, модел „Ай пейс“, с рег. № CB **** HM, е предаден
от ищеца и получен от представител на ответника /Р.И.К./ на 30.10.2019 г.
Съгласно поръчката лизинговите вноски се дължат от лизингополучателя до 5
то число на текущия месец.
По чл. 4 от договора е уговорено при лизингов срок от 60 месеца –
лизингополучателят да дължи гаранция от 8 лизингови вноски. При разваляне
на договора по вина лизингополучателя, лизингодателят задържа гаранцията.
Между страните липсва спор, а и от приложено платежно нареждане към
отговора на исковата молба, се установява, че ответникът лизингополучател е
заплатил гаранционната вноска от 9306.59 лева – на 30.10.2019 г.
От чл. 14 на договора е видно, че преди предаване на автомобила,
лизингодателят го застрахова в своя полза, но за сметка на лизингополучателя,
който е длъжен да плаща съответните застрахователни премии.
Лизингодателят избира застраховател като за л.а. задължително се сключват
застраховки „Пълно автокаско“ и „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
В чл. 31 от договора е установено, че лизингополучателят има право да
получи автомобила в изправно техническо състояние.
Съгласно чл. 37 от договора при предсрочно прекратяване на същия
лизингополучателят следва да върне автомобила на лизингодателя в
тридневен срок от датата на прекратяването. При забава на предаването
лизингополучателят дължи неустойка за забава, изчслена като 1/30 част от
5
размера на първата лизингова вноска за всеки ден забава.
Видно от чл. 56 от договора при забава за плащане на лизингови вноски,
лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка от 0.5 % на ден върху
стойността на дължимата и неплатена сума за времето на просрочието.
От своя страна чл. 57 от договора предвижда, че при неплащане в срок на
две поредни лизингови вноски лизингодателят има право да прекрати
договора едностранно и да иска връщане на автомобила.
Съгласно чл. 62 от договора във всички случаи на предсрочно
прекратяване на същия по вина на лизингополучателя, лизингодателят има
право на неустойка – при срок на лизинга от 48 и повече месеца и
прекратяване до дванадесетия месец включително – в размер на осем вноски
/чл. 62, т. 6/.
Видно от три броя фактури – на ответника са издадени три фактури за
лизингови вноски – фактура № **********/01.08.2020 г. за м. август 2020 г. за
сумата от 2326.64 лева; фактура № **********/01.09.2020 г. за м. септември
2020 г. за сумата от 2326.64 лева и фактура № **********/01.10.2020 г. зо м.
октомври 2020 г. за сумата от 2326.64 лева – като между страните липсва спор,
че сумите не са платени.
Издадена е и фактура за застрахователни премии – за сумата от 2555.72
лева – от 27.08.2020 г.
На следващо място към исковата молба е представен предавателен
протокол от 08.12.2020 г. – който обаче НЕ СЪДЪРЖА подпис на
представител на ответното дружество – и съгласно който л.а. марка „Ягуар“,
модел „Ай пейс“, с рег. № CB **** HM е предаден в ищцовото дружество на
08.12.2020 г. – заедно със свидетелство за регистрация и съответно
оборудване.
По делото са приложени и два броя уведомителни писма от 23.09.2020 г.
/изпратено по електронна поща/ - досежно неплатени суми по договора от
страна на лизингополучателя, и от 15.10.2020 г., което съдържа изявление от
ищеца, че при неплащане на всички дължими суми от ответника до края на
настоящия месец договорът се прекратява предсрочно по вина на
лизингополучателя и от датата на развалянето му същият дължи неустойка от
пет лизингови вноски. Приложена е обратна разписка, но в същата няма
данни пратката да е получена, нито какво съдържа.
От транспортен лист от 23.08.2020 г. се установява, че л.а. марка „Ягуар“,
модел „Ай пейс“, с рег. № CB **** HM с изминат километраж от 19 000 км. Е
репатриран до гр. София /от 105 км разстояние/.
Видно от уведомително писмо от ответника до ищеца – в същото
ответникът излага доводи, че при процесния л.а. марка „Ягуар“, модел „Ай
пейс“, с рег. № CB **** HM е настъпила техническа повреда на 23.08.2020 г. –
при зареждане на батерията, като същата не е зареждала достатъчно
ефективно, а освен това подът на автомобила е бил нагрят. След зареждането
бордовият компютър е показал грешка в системата за високо напрежение.
Поради това на 24.08.2020 г. автомобилът бил репотриран до гр. София – в
6
сервиз на марката в района на Летище София. След няколко дни ответникът
бил потърсен от сервиза – от където бил уведомен единствено, че грешката е
изчистена, но няма да се изследва повече причината за аварията.
Поради това и други изброени причини, относими към предходни
отношения между страните, ответникът прави изявление за прекратяване на
договора – като сочи, че от 23.08.2020 г. колата е в сервиз на ищеца и не е
получена.
Видно от обратна разписка уведомлението е получено на 02.11.2020 г. от
„Мото пфое“ ЕООД – бул. Сливница № 444.
На следващо място от уведомление от 17.11.2020 г. от ищеца до
ответника – ищецът уведомява ответното дружество, че автомобилът е приет
на 24.08.2020 г. във филиал „Летище“ – извършена е диагностика – установени
са грешки и същите са били изтрити. След това автомобилът е тестван като
батерията е заредена до 100 %. Според писмото ответникът бил потърсен по
телефон за получаване на автомобила, но не била установена връзка. Поради
това с посоченото уведомление ответникът бива поканен да получи
автомобила в тридневен срок и да продължи изпълнението на договора. Това
уведомително писмо съгласно твърдения в отговора на исковата молба
ответникът е получил.
Видно от два броя споразумения и клиентска поръчка – между същите
страни са били налице търговски отношения по два предходни договора –
отново за отдаване на автомобили при условията лизинг. Приложената
кореспонденция между страните съдът не обсъжда, като не обсъжда и двете
споразумения в детайли, доколкото същите нямат отношение към предмета на
настоящото дело.
Видно от сервизна история на автомобила същият е с 8 км пробег към
31.10.2019 г. Следващата отчетна дата е 18.10.2021 г. – при констатиран пробег
19 045 км.
Приложена е снимка на таблото на л.а. – с надпис „открита е повреда в
системата за високо напрежение, автомобилът няма да стартира или да се
зареди“.
Видно от договор от 24.01.2022 г. процесният автомобил е отдаден в
лизинг на друго лице. С допълнителна молба с вх. № 248925/31.07.2024 г.
ищецът е представил и сервизна книжка на автомобила.
Съгласно изявление на процесуалния представител на ищеца в съдебно
заседание същият приема искането за прихващане на ответника със
сумата от 9306.58 лева – като същата се прихваща с неустойката за
прекратяване на договора от 15 510.98 лева – до размера на по-малкото
вземане.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г.П.Б. /служител на
„Мото пфое“/ се установява, че работи в „Мото пфое“ от 2018 г. – като
работодателят му се занимава с продажба, сервизна дейности и гаранционно
обслужване на автомобили. Уточнява, че дружеството ищец и работодателят
на свидетеля са свързани фирми. Самият свидетел твърди, че работи в обект
7
на дружеството на ул. Околовръстен път № 483, гр. София / в кв. Враждебна,
зад летището/ - на длъжност „приемчик – сервизен консултант“.
Разказва, че ответникът имал три автомобила във времето и главно
свидетелят отговарял за отношенията по повод на същите. Уточнява, че и
трите автомобила били марка „Ягуар“ – различни модели – като два били с
двигатели с вътрешно горене, а последният модел „Ай пейс“ бил
електрически. Поддържа, че по нито един от трите автомобила нямало
повреди, но ответникът често твърдял такива.
Относно електрическия автомобила модел „Ай пейс“ твърди, че същият
не е бил ремонтиран. Бил обаче приет в сервиза с оплакване, че колата отчела
проблем при зареждане на станцията, след което на таблото се изписало
съобщение за проблем във високоволтовата система на автомобила. Освен
това представител на ответника твърдят и че подът на колата се нагрявал при
зареждане. Самият автомобил бил репатриран от СБА по заявка от ответника.
В тази връзка свидетелят твърди, че действително при приемане на
автомобила в сервиза на бордовия компютър на същия се изписвало
съобщение за проблем във високоволтовата система. Разяснява, че
автомобилът бил приет в серзива още на следващия ден, но при прегледа не
бил открит дефект. Поради това на колата бил инсталиран нов софтуер,
грешките от бордовия й компютър били изчистени и същата била готова за
получаване след три дни.
Свидетелят разяснява, че в случая проблемът бил софтуерен, като в
резултат от същия автомобилът не е могъл да се движи, но не бил опасен за
околните. В тази връзка свидетелят поддържа, че били направени пътни
тестове на автомобила и същият бил приет за изправен.
След отремонтиране на автомобила свидетелят твърди, че направил опит
да се свърже с ответното дружество по телефон, за да ги уведоми да получат
обратно колата, но така и не успял. Поради това колата останала в сервиза още
известно време, а след това служител, ангажиран с лизинговата дейност поел
случая и колата била преместена на друг паркинг на дружеството.
Свидетелят разказва и че е наясно със съдбата на автомобила, като
твърди, че впоследствие същият бил предоставен на друг клиент и повече
проблеми не са отчитани. Поддържа, че той самият работи в сервиза, който е
официален за марката, а към момента на приемането му автомобилът бил в
гаранция. Поддържа и че колата имала сервизна книжка.
Разяснява и че е възможно подът на автомобила да се е нагрял поради
пробрем в самата зарядна станция, доколкото нямало други такива случаи.
Така депозираните показания съдът цени в хипотезата на чл. 172 от ГПК
– доколкото свидетелят макар и да не е служител на непосрествено на ищеца, е
служител на свързано дружество и пряко заинтересован от изхода на спора.
Съдът обаче съобразява показанията на свидетеля, доколкото същите са
последователни и кореспондират на останалия представен по делото
доказателствен материал.
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза с вх. №
8
196241/14.06.2024 г. се установява, че в счетоводството на ищеца са налице
три фактури за дължими месечни лизингови вноски от ответника: фактура №
**********/01.08.2020 г. за м. август 2020 г. за сумата от 2326.64 лева;
фактура № **********/01.09.2020 г. за м. септември 2020 г. за сумата от
2326.64 лева и фактура № **********/01.10.2020 г. зо м. октомври 2020 г. за
сумата от 2326.64 лева или общо по трите фактури са дължими 6979.92 лева.
За трите фактури има подадени справки декларации към НАП.
По отношение на неустойката по чл. 56 от договора – в размер на 0.5 % -
същата е както следва – по първата фактура е налице забава в периода от
06.08.2020 г. до 31.10.2020 г. – 87 дни или 1012.093 лева; по втората фактура -
неустойката е в периода от 06.09.2020 г. до 31.10.2020 г. – 56 дни или 651.462
лева, а по третата фактура в периода от 06.10.2020 г. до 31.10.2020 г. – 26 дни
или 302.465 лева. Така общият размер възлиза на 1966.02 лева.
На следващо място съгласно експертизата ищецът е заплатил сумата от
2555.72 лева – застраховки за автомобила – като е издал уведомление №
********** с падеж на 27.08.2020 г.
На последно място видно от ССчетЕ неустойката по чл. 62 от договора,
изчислена като 8 лизингови вноски възлиза на 15 510.98 лева / 8 х 1938.87
лева без ДДС/, а неустойката за невръщане на автомила – на 2197.39 лева –
изчислена за периода от 04.11.2020 г. до 08.12.2020 г. – 34 дни – на база 1/30 от
размера на първата лизингова вноска.
Експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена,
като не е оспорена от страните. В тази връзка и съдът съобразява същата при
правните си изводи по делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1
от ТЗ вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, по чл. 345, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 367, ал. 1 от КЗ
и по чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 345, ал. 1, пр. II от ТЗ, а възражението за съдебно
прихващане – по чл. 104 ЗЗД вр с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска за неплатени лизингови вноски е да докаже
наличието на облигационно отношение по валиден договор за лизинг,
предоставяне на обекта на лизинговия договор и уговорената цена.
Досежно иска за възстановяване на заплатени застрахователни премии
ищецът следва да докаже, че и наличие на валидни застрахователни договори
по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ за периода на лизинговия
договор, заплащане на застрахователната премия и размера на същата.
По исковете за неустойка в тежест на ищеца е да докаже валидно
уговорена неустоечна клауза и осъществяването на предвидените в нея
предпоставки за възникване на акцесорното задължение (забава на ответника
– при иска за мораторна неустойка и за неустойка за невръщане на автомобила
след прекратяване на договор; разваляне на договора за лизинг от ищеца по
вина на лизингополучателя) и размера на всяка неустойка.
От своя страна ответникът следва да докаже, че е заплатил сумата за
9
гаранция по лизинговия договор, спрямо която прави възражение за
прихващане.
В настоящия случай по делото липсва спор, че между страните е бил
сключен валиден договор за отдаване на автомобили под оперативен лизинг
от 29.10.2019 г. – въз основа на поръчка от ответника № *********** от
29.10.2019 г./ - като ищецът е лизингодател, а ответникът лизингополучател.
Липсва спор и че автомобилът, предмет на лизинга, а именно л.а. марка
„Ягуар“, модел „Ай пейс“, шаси № ********* с рег. № CB **** HM тип
„електрически“ – на 30.10.2019 г. е предаден от ищеца на ответника т.е.
лизинговият договор е произвел своето действие.
В случая от приложения към договора погасителен план се установява
продължителността на договора – 60 месеца и размера на месечните
лизингови вноски – по по 2326.64 лева с ДДС всяка.
На следващо място от доказателствата по делото се установи и че на
23.08.2020 г., преди полунощ, в района на гр. Пазарджик, автомобилът е
показал дефект при зареждане на литиево йонната батерия на зарядна станция
– изразяващ се в изписване на бордовия компютър на колата „открита е
повреда в системата за високо напрежение, автомобилът няма да стартира
или да се зареди“. Посочената грешка според показанията на свидетеля Г.
Божилов е била пречка автомобилът да се придвижва. В тази връзка се
установи и че автомобилът е репатриран до гр. София на 24.08.2020 г. – до
официалния сервиз на дистрибутора „Мото пфое“ ЕООД за автомобили марка
„Ягуар“ – филиал „Летище София“.
От показанията на разпитания по делото свидетел Божилов, както и от
уведомление, издадено от ищеца до ответника от 17.11.2020 г. се установява,
че след 24.08.2020 г. автомобилът е оставен в сервиза и повече не е вземан от
ответника.
В тази връзка и основните спорни по делото въпроси са относно това до
кога договорът за лизинг е действал между страните респ. на коя дата и по
вина на коя от страните е развален същият.
Тук съдът съобразява на първо място правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
който предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора като даде подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението се прави писмено ако договорът е сключен в писмена
форма.
Съгласно трайната съдебна практика / Решение № 21/30.06.2015 г. по
търг.дело № 1107/2012 г. на ВКС, 1-во Т.О./ правото да се развали договорът е
преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно
волеизявление и възниква при наличието на неизпълнение по един двустранен
договор. В чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав,
като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление, като упражняването на това право се
предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ
10
срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок. Предназначението на предупреждението е да се
даде допълнителна възможност на длъжника за изпълнение. В съответствие с
чл. 9 от ЗЗД – основен принцип на облигационното право за свободата на
договаряне, страните могат да регламентират правоотношенията, в които
встъпват по своя воля, като уговорят конкретно условията за тяхното
възникване, развитие, прекратяване.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, установяваща предпоставки за
едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълние
са диспозитивни и страните по договора са свободни и могат да се отклонят от
тях, ако уговорят други условия и начин на разваляне. Преобладаващо е
страните, още при договарянето, да са се съгласили, че всяка от тях ще има
правото едностранно да се откаже, да отстъпи от договора, ако другата не
изпълни задълженията си по него. Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване
на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е
бил даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. Т. е. с
упражняването на това договорно установено право договорът се заличава с
обратна сила.
Развалянето прекратява облигационната връзка, като последиците са
уредени в чл. 88 от ЗЗД. Общото правило е, че развалянето има обратно
действие, но при договора за лизинг, с оглед характеристиките му, няма
обратно действие - чл. 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Когато една от страните по
договора е манифестирала воля за преустановяване на договорна връзка и е
изпълнила уговорената процедура по конкретния договор или тази по чл. 87
ЗЗД, не би могло да се приеме, че чрез последващи преговори, същата е
оттеглила писменото предупреждение, чиито срок за изпълнение /ако е бил
даден такъв/ е изтекъл или да се откаже от него, защото се счита, че са
настъпили последиците на конкретното волеизявление. След като един
двустранен договор е вече развален, и се приеме, че е настъпило
прекратителното действие, поради преустановяване на облигационното
отношение, същият не би могъл повторно да бъде развален по същата
процедура и да се зачете за юридически валидно второто разваляне.
В настощия случай от събраните по делото доказателства се установи, че
страните са разменили помежду си три релевантни уведомления:
Уведомление от ищеца до ответника от 15.10.2020 г., което съдържа
изявление от ищеца, че при неплащане на всички дължими суми от
ответника до края на настоящия месец – т.е. до 31.10.2020 г. договорът се
прекратява предсрочно по вина на лизингополучателя и от датата на
развалянето му същият дължи неустойка от пет лизингови вноски.
Приложена е обратна разписка, но в същата няма данни пратката да е
получена, нито какво съдържа.
Уведомление от ответника до ищеца, получено от ищеца на 02.11.2020 г.,
с което ответникът прави изявление за прекратяване на договора –
поради техническа неизправност на автомобила.
11
Уведомление от 17.11.2020 г. от ищеца до ответника – с което ищецът
уведомява ответното дружество, че автомобилът е приет на 24.08.2020 г.
във филиал „Летище“ – извършена е диагностика – установени са грешки
и същите са били изтрити. След това автомобилът е тестван като
батерията е заредена до 100 %. Това уведомително писмо съгласно
твърдения в отговора на исковата молба ответникът е получил, като не е
уточнена конкретна дата.
В случая при анализ на трите уведомления съдът достигна до извод, че
договорът не може да се приеме за развален от страна на ищеца на 31.10.2020
г., доколкото няма данни уведомлението в този смисъл да е достигнало до
ответника. Освен това самото уведомление страда от редица противоречия –
напр. претендира се неустойка от 5 вноски вместо от 8 вноски /колкото са
заявени с исковата молба/. Следва да се съобрази и че в уведомлението от
17.11.2020 г. ищецът не се позовава на разваляне на договорната връзка, а
държи на продължване на същата – като кани ответника да получи обратно
автомобила. Поради това и съдът приема, че ищецът не е упражнил валидно
правото си да развали договора.
Поради това и същият следва да се приеме за развален, считано от
02.11.2020 г. с получаване на уведомлението в този смисъл от ответника до
ищеца.
При това положение и съдът приема, че договорът между страните е бил
валиден до 02.11.2020 г.
Предвид това и до този момент страните се явяват обвързани от
договора и задълженията си по същия.
Ето защо и исковите претенции за неплатени лизингови вноски в размер
на сумата от общо 6979,92 лева с ДДС – за м. август 2020 г., за м. септември
2020 г. и за м. октомври 2020 г. /по 2326.64 лева всяка/, за сумата от 1966,02
лева – неустойка за забавено плащане на дължимите месечни лизингови
вноски за периода от 06.08.2020 г. до 31.10.2020 г. и за сумата от 2555,72 лева
– заплатени от лизингодателя за сметка на лизингополучателя застрахователни
премии за процесния автомобил, с падеж 27.08.2020 г. – следва да се приемат
за основателни. Тук следва да се отбележи, че ответникът не навежда доводи
за недействителност на мораторната неустойка /като доколкото страните са
търговски дружества и съдът няма задължение служебно да изследва
неравноправни клаузи/, нито твърди да е заплатил лизинговите вноски. Заедно
с това ответникът не оспорва, че автомобилът е имал сключени застраховки
„Каско“ и „Г.О. на автомобилистите“. От ССчЕ се установи размерът на
вземанията, както и че застрахователните премии са платени от ищеца – което
обстоятелство между впрочем ответникът също не оспорва.
На последно място не може да се сподели възражението на ответника, че
автомобилът не е бил в негово фактическо държане. Това е така, доколкото на
първо място автомобилът е репатриран – чак на 24.08.2020 г. – до който
момент липсва спор, че се е ползвал от ответника. Освен това ответникът през
време на действие на договора и след като по негови твърдения е бил
уведомен в телефонен разговор, че автомобилът е готов за получаване от
12
сервиза, не се е явил да го получи. Поради това и липсва основание
ответникът да бъде освободен от задълженията си за заплащане на лизингови
вноски, докато колата е била в сервиз. Поради същите доводи ответникът
дължи при условията на договора и заплащане на съответната вноска от
застрахователната премия по двете застраховки на автомобила. Доколкото
ответникът не е платил лизинговите вноски, то е изпаднал в забава спрямо
същите респ. дължи неустойка за забава.
В тази връзка и претенциите на ищеца са основателни до сумата от общо
11 501.66 лева.
От ответника обаче е направено възражение за прихващане със сумата
от 9306.59 лева – внесена гаранция / което възражение ищецът признава макар
да прави искане с него да се погаси част от неустойката за прекратяване на
договора/. Това възражение съдът намира за основателно – като по правилото
на чл. 76 от ЗЗД – съдът съобразява, че и трите задължения са еднакво
обременителни. При това положение и сумите следва да се погасят
съразмерно. Въпреки това по целесъобразност съдът намира, че сумата от
9306.59 лева е достатъчна да покрие изцяло задължението за лизингови
вноски от 6979,92 лева с ДДС и за неустойка за забава от 1966,02 лева, както и
частично задължението за застрахователни премии до сумата от 360.65 лева. В
тази връзка и остава дължима сумата от 2195.07 лева, до която и искът
следва да бъде уважен. За сумата от 360.65 лева – застрахователни премии,
както и за неплатени лизингови вноски и неустойка за забава следва да бъде
отхвърлен поради прихващане.
Изцяло следва да бъде отхвърлен искът за сумата от 2197,39 лева с ДДС
– договорна неустойка по чл. 37 от договор за оперативен лизинг от
29.10.2019 г. за забава за връщане на автомобила след прекратяване на
договора за периода от 04.11.2020 г. до 08.12.2020 г. Това е така, доколкото от
доказателствата по делото категорично се установи, че считано от 24.08.2020
г. автомобилът не е бил във фактическо държане на ответника, а в серзиз на
свързано към ищеца дружество – за съответната марка автомобили. Поради
това и не е налице нарушението, за което се претендира посочената неустойка
– доколкото ответникът няма как да бъде санкциониран за нарушение на
договора при положение, че автомобилът е бил на разположение на ищеца в
процесния период /видно от показанията на св. Божилов и от уведомлението
от ищеца до ответника от 17.11.2020 г. – където се съдържа изявление на
ищеца, че автомобилът е при него и ответникът следва да го получи/. Освен
това действително приложения от ищеца приемно предавателен протокол не
съдържа подпис от страна на лизингополучателя. Поради това и съдът споделя
доводите на ответника, че същият е съставен едностранно от ищеца.
Изцяло следва да бъде отхвърлен и искът за сумата от 15 510,98 лева без
ДДС – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя на 31.10.2020 г. /8 вноски х 1938.87 лева/. Това е така,
доколкото в случая не се установи вината за преустановяване на договорната
връзка да се дължи изключително на поведението на лизингополучателя.
В тази връзка и по делото се установи, че и двете страни са в нарушение
13
на задълженията си по договора. Ищецът е нарушил задължението си да
предостави на ответника изправен автомобил – доколкото по делото
категорично се установи, че на 23.08.2020 г. автомобилът е показал грешка.
Дали грешката е софтуерна или се дължи на някаква механична повреда в
случая е без значение – доколкото не може да се очаква от водача да е наясно с
неизправностите, които може да прояви автомобилът и дали същите
представляват заплаха за пътниците и другите участници в движението. Освен
това от показанията на св. Божилов категорично се установи, че автомобилът
е бил възпрепятстван да потегли поради констатираната неизправност от
бордовия компютър.
На следващо място след приемане на автомобила в сервиза ищецът не е
положил никакви усилия нито да уведоми ответника, че автомобилът е
отремонтиран, нито да докаже, че същият е технически изправен – като
първата доказана кореспондения между страните по този повод е чак от
17.11.2020 г. т.е. преди тази дата не се установява ищецът да е уведомил
надлежно лизингополучателя за получаване на автомобила и за изправността
на същия.
От своя страна ответникът също е бездействал – като от оставяне на
автомобила в сервиза не се е поинтересувал от него – като не е поискал да го
получи, нито да заяви конкретни оплаквания за неизправност на същия.
Ето защо съдът намира, че и двете страни са в неизпълнение на
задълженията си по договора и вината за разваляне на същия не е
изключително на лизингополучателя.
Освен това, както се разясни и по-горе договорът следва да се приеме за
развален именно по изявление на лизингополучателя.
По исканията за разноски на страните:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 1169 лева държавна такса, 600 лева – адвокатско възнаграждение и 500 лева
– депозит за експертиза. Видно от представените по делото платежни
документи претендирани разноски са действително извършени. Разноските за
адвокат не са прекомерни с оглед цената на исковете. Поради това и с оглед
изхода на делото на ищеца се дължи сумата от общо 893.44 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокат, но не представя
доказателства за действително заплатени такива. Поради това и разноски за
адвокат не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агенция Булсаи“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. Димитър Манов, бл. 27, вх. Б, ап.
14, ДА ЗАПЛАТИ на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, район Люлин, бул. Сливница № 444, сумата от
2195.07 лева – представляваща заплатени от лизингодателя „Мото-Пфое
14
Лизинг“ ЕООД за сметка на лизингополучателя „Агенция Булсаи“ ЕООД
застрахователни премии /за застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност
на автомобилистите“/ с падеж 27.08.2020 г. за даден в лизинг л.а. марка
„Ягуар“, модел „Ай пейс“, с рег. № **** НМ по договор за оперативен лизинг
от 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба – 08.07.2022 г. до окончателно изплащане на вземането КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: 1/ изцяло за сумата от 6979,92 лева с
ДДС – неплатени лизингови вноски за м. август 2020 г., за м. септември 2020
г. и за м. октомври 2020 г. /по 2326.64 лева всяка/ по договор за оперативен
лизинг от 29.10.2019 г., по силата на който на ответника „Агенция Булсаи“
ЕООД е даден в лизинг л.а. марка „Ягуар“, модел „Ай пейс“, с рег. № ****
НМ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.07.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането; 2/ изцяло за сумата от 1966,02 лева –
неустойка за забавено плащане на дължимите месечни лизингови вноски за
периода от 06.08.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 08.07.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и 3/
за сумата от 360.65 лева – представляваща разликата до пълния предявен
размер на вземането за заплатени от лизингодателя „Мото-Пфое Лизинг“
ЕООД за сметка на лизингополучателя „Агенция Булсаи“ ЕООД
застрахователни премии /за застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност
на автомобилистите“/ с падеж 27.08.2020 г. за даден в лизинг л.а. марка
„Ягуар“, модел „Ай пейс“, с рег. № **** НМ по договор за оперативен лизинг
от 29.10.2019 г., поради прихващане с дължима от „Мото-Пфое Лизинг“
ЕООД, с ЕИК: ********* на „Агенция Булсаи“ ЕООД, с ЕИК: *********,
сума в размер на общо 9306.59 лева – гаранция, внесена от „Агенция
Булсаи“ ЕООД, с ЕИК: ********* в полза на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД по
чл. 4 от по договор за оперативен лизинг от 29.10.2019 г., както и 4/ изцяло за
сумата от 15 510,98 лева без ДДС – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя на 31.10.2020 г. /8 вноски х 1938.87
лева/ и 5/изцяло за сумата от 2197,39 лева с ДДС – договорна неустойка по
чл. 37 от договор за оперативен лизинг от 29.10.2019 г. за забава за връщане на
автомобила след прекратяване на договора за периода от 04.11.2020 г. до
08.12.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от така претендираните
суми от датата на исковата молба – 08.07.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането – поради неоснователност на тези претенции.
ОСЪЖДА „Агенция Булсаи“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. Димитър Манов, бл. 27, вх. Б, ап.
14, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Мото-Пфое Лизинг“
ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, район Люлин,
бул. Сливница № 444, сумата от общо 893.44 лева – за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза, представляваща разноски
в настоящото исково производство по гр.д. № 37190/2022 г. на СРС –
съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16