Р Е
Ш Е Н И Е
№2713/17.6.2019г.
Гр.Варна,17.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание проведено на седемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 856 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена във ВРС искова молба с регистрационен
входящ номер 4521/19.01.2018 г.,
депозирана от ищцата Р.С.А., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адвокат Р.Т.Д. ***,
против ответницата С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която искова молба са предявени искове с предмет прогласяване на нищожност или унищожаемост
на сделка обективирана в нотариален акт на нотариус В. П.. Исковата молба с
рег.№ 4521/19.01.2018 г. надлежно уточнена с уточнителните молби с рег.№
6668/30.01.2018 г.; с рег.№ 12 096/20.02.2018 г. и с рег.№
13 879/2018 г.
Предявените
от ищцата Р.С.А., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адвокат Р.Т.Д. ***, с исковата молба с регистрационен вх. №
4 521 /19.1.2018 г. /уточнена надлежно/ против ответницата С.С.К., ЕГН *********** с адрес ***
искове са с цени равни на данъчните оценки а именно цена от 4211,40 лева за застроения парцел УПИ ХII – 415 /ведно със
сградите и подобренията/ и цена от 1822,10 лв. за УПИ ХXIV-415.
Обективираните
искания до РС Варна са както следва:
Да бъде прогласена за
нищожна сделката покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален
акт № *, том *, рег.№ *, дело № * юли 2017 г. на нотариус В.П. *** /акт, вписан
в АВ СВ Варна с вх.№ 19629 –двойно входящ регистър, № *, акт№ *, том *, дело № */*/
.Сделката
продажба, чието обявяване за нищожна
се желае съдът да прогласи има за предмет възмездното прехвърляне на имотите, намиращи се в *, обл. Варна (описани и в нотариалния акт и в исковата молба по площ и граници ),поради сключване на сделката при липса
на съгласие и на основание чл. 26, ал. 2, пр. II - ро ЗЗД.
В условията на евентуалност ищцата е предявила втори иск, който се желае да бъде разгледан ако първият не бъде
уважен а именно – да бъде установена и прогласена
нищожността на сключения договор за покупко – продажба описан по-горе и
касаещ двата имота, опасани по площ и граници поради привидност нищожността на
сключения договор за продажба поради това, че договорът бил привиден, на основание чл. 26, ал. 2, изречение първо, предложение
последно ЗЗД /при релевирани твърдения, че макар и обективиран като
продажба прикривал дарение, защото
пари не били давани и получавани. Предвид близките отношения съществуващи между
продавача и самата купувачка – живеещи в едно домакинство, на съпружески
начала, с общо дете родено по време на съвместното съжителство, сделката била
наименована продажба само за да не може да бъде атакувана по съдебен ред от
детето на продавача – ищцата по делото – Реални пари по тази сделка,твърди
ищцата, продавачът не бил получавал./ По
втория се иск се желае след установяване на привидността на договора да
продажба и че договора прикрива едно дарение /и ако са налице условията за
действителност на дарението/ - съдът ако
приеме че са налице условията за дарение да се произнесе, че привидната сделка
е продажбата а прикритата дарението на горепосочените два имота.
Предявен е и трети по
ред иск /последен в поредността/ - в случай,че не бъдат уважени първият и вторият
иск,
тогава да бъде разгледан иска формулиран в т. 2 от исковата молба – за унищожаемост на сделката
обективирана в описания по-горе нотариален акт за покупко- продажба на двата
недвижими имота – като сключена
поради крайна нужда при явно неизгодни условия ,на основание чл.33 ,ал.1 ЗЗД.
Исковите си претенции
ищцата основава на следните релевантни за спора фактически твърдения и
обстоятелства :
Ищцата Р. С.А. сочи в исковата си молба, че било видно от приложеното към
молбата удостоверение за наследници,че е дъщеря и законен наследник на баща си
С. А. С. – бивш жител ***, с ЕГН **********, почнал на 07.12.2017 г. Твърди се,
че след смъртта на С. С. при извършена проверка в Агенция по вписванията ищцата
установила, че приживе с участието на баща й като продавач на 24 юли 2017 г.
при нотариус В.П. била изповядана сделка с нотариален акт номер *, том *, рег.№
*, дело № */24.07.2017 г. „покпуко- продажба“ на недвижим имот, по силата на която
продавачът С. А. С. чрез пълномощника С. С. К. продал на самата С. С. К.
следните свои недвижими имоти – УПИ * – * от кв.15 с площ от 1205 кв.м., пл.№ *
–включен в УПИ * с площ 740 кв.м., при указани граници в нотариалния акт заедно
с построените в същия имот жилищна сграда и навес, без указана площ по
документи за собственост; УПИ * от кв.15 с площ от 595 кв.м. при указни граници
в нотариалния акт, които имоти се намирали в село *, за общата сума от 6121,50
лева които пари купувачът бил платил напълно и в брой на продавача- чрез
неговия пълномощник при подписването на договора за продажба.Още в исковата си
молба ищцата подчертава, че правело впечатление че сделката била изповядана при
указана продажна цена равна на данъчната оценка на продадените имоти. Сочи се
още че добре запозната с тежкото здравословно състояние на баща си, ищцата
счита сделката с участието на баща й за недействителна като релевира следните
основания: Сделката била сключена при липса на съгласие и поради това била
нищожна. Към датата на сделката и датата на издаване на нотариалното пълномощно
за изповядването на същата – 14 юли 2017 г.,според ищцата продавачът и нейн
баща С. А. С. бил неизличимо болен и не могъл да формира самостоятелно
собствена воля; да разбира свойството и значението на това, което бил подписал
в пълномощното за осъществяване на сделката. От тук е и твърдението на ищцата
че липсвало съгласие по сделката, което съгласие по дефиниция било израз на две
съвпадащи се насрещни волеизявления. Към момента на сделката, купувачката
/живееща в едно домакинство с продавача/ която едновременно с това подписала
сделката като пълномощник и като лице договарящо само със себе си, твърди
ищцата, й било известно това, че С. А. С. бил фатално и неизлечимо болен и че
физическият му край бил съвсем предстоящ. Диагнозата която имал С.,сочи ищцата,
била „амиотична латерална склероза“, която била установена с анализ от
генетична и медико-диагностична лаборатория „Геника“ с дата на издаването
11.08.2017 г. с дата на издаването му 11.08.2017 г. /вписано в етапна епикриза
издадена от ДКЦ III - Константин Фружин с дата 12 –ти юли 2017 година,упоменато
още м.09.2016 г., той бил лекуван стационарно за ИМИ в ТЛСМА; м. януари 2017
г., състоянието му се било влошило/ със слабост в ръцете и краката, нарушена
походка, трудно преглъщане, като по този повод бил диагностициран в МБАЛ Св. М.
и изписан с окончателна диагноза „увреждане на ш.коренчета и ОБС ЛАС“. На
следващо място се сочи, че на 28.09.2016 г.С. А. С. бил приет в МБАЛ „*“ АД с
диагноза „исхемичен мозъчен инсулт,тромботичен инфаркт в територията на ЛСМА,
ХБ III –та степен, умерено висока степен, МСФ, дислепедимия, двустранна
централна хемипареза“, за което се представя епикриза с исковата молба.За
оставалите две епикризи,издадени последната година от живота му, от МБАЛ
Св.Анна също сочели, че в тази болница Ст.Стойчев бил приет на 19 – ти април
2017 г- и изписан на 24 –ти април 2017 г. с окончателна диагноза „увреждане на
шийни коренчета“ и придружаващи заболявания „ХГ.Обс.ЛАС“ а на 25.09.2017 г. бил
приет и на 3.10.2017 г. изписан с окончателна диагноза МКБ -10, Г.12.2., КП 59,
„ЛАС“ и придружаващи заболявания „ХБ“. Отделно от горното удостоверението
издадено от личния лекар на Ст. Стойчев – ЕТ АПМП – ИП Р. *** свидетелствало
затова, че болния бил с ЛАС –тежка степен , булбална парализа ,квадратичен
синдром,състояние след ПМП - тромботичен
инфаркт в ЛСМА. На насочващата диагноза
на С. С. „ЛАС“, според ищцата сочело и друго негово направено изследване
/седемстранично/ в електромиографския кабинет на ДКЦ „Св.Марина“, което също е
представено с исковата молба. Сочи се още, че на ищцата не й били известни
издадените от продавача пълномощни за изповядване на сделката продажба с датата
на издаването йм, като се желае нотариусът да бъде задължен да представи същите
заедно с книжата на сделката, сдържащи се в нотариалното дело. Ето защо и
ищцата заявява, че след като се запознае с пълномощните ще направи нови свои
твърдения. Прави се искането да се назначи СМЕ по този иск, като вещото лице да
отговори на въпроса с оглед установените заболявания на С. А. С. от дата
28.09.2016 г. нататък тези заболявания правят ли възможно изявяването от страна
на това лице на самостоятелна воля у болния и той с оглед на тези заболявания
можел ли е да разбира свойството и значението на това което му е предоставено за
подпис към средата на месец юли 2017 г./ като се твърди от ищцата,ч е към него
момент баща й не отговарял смислено и членоразделно а само „ронел сълзи „.На
следващо място в исковата си молба ищцата сочи, че сделката е сключена при
крайна нужда от продавача и при явно неизгодни условия. Конкретно се
релевира,че поради неизлечимите болести на С. С., обуславящи близката му
кончина същият се намирал в едно състояние на крайна нужда и зависимост от
лицето, с което договарял като купувач и което го представлявало по сделката –
живял под един покрив и в едно домакинство с ответницата в село * и по тези
причинил той договорил /ако изобщо бил договарял и бил в състояние да договоря/
едни явно неизгодни за себе си условия – продал имоти на значителна стойност
много под пазарната им стойност – на символична данъчна цена, дори не договорил
нищо съвсем обичайно за подобен род сделки - запазването за себе си на
пожизненото и безвъзмездно право на обитаване и ползване на имота до смъртта
си. За доказване на твърденията си, че сделката била сключена при явно
неизгодни условия ищцата в исковата си молба желае да й бъдат допуснати гласни
доказателства чрез показанията на трима
свидетели при режим на водене, чрез които да установи при какви условия живял
продавачът през последната година от живота си
както и съдебно – оценителна
експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса каква е била
пазарната стойност на продадените имоти
в село *, описани в нотариален акт № */24 юли 2017 г. към датата на
изповядване на сделката.
На следващо място в
исковата молба са наведени твърдения и затова,че сделката била привидна. Конкретно се твърди,
че макар и оформена като покупко-продажба тази сделка всъщност прикривала едно
дарение, защото по нея пари не били давани и получавани. Предвид близките
отношения между продавача, представляван от купувачката и последната /живеещи в
едно домакинство, на съпружески начала и с общо дете родено от съжителстването
им/ - намеренията на страните били да се именува сделката „продажба“ само и
само за да бъдела тя възмездна и да не можело да се атакува по съдебен ред от
ищцата – дете и наследник на продавача.Реални пари по тази сделка отново твърди
ищцата купувачът не бил получил, за което свидетелствала и липсата на промяна
във финансовото състояние на продавача /по банкови сметки пари не били
постъпвали преведени от купувачката; не бил давани на продавача и пари в брой –
неясно и кога и как/. За тези твърдени факти според ищцата свидетелствал и
текста и редакцията на самия нотариален акт – страница втора, ред първи, където
било записано „нелепото твърдение“ че парите: „са платени напълно и в брой на
подавача от купувача, като сумата е платена чрез пълномощника на
продавача“…Т.е. излизало, че Ст.К. е плащала пари на самата себе си а не на
продавача по сделката. С оглед горното ищцата отново подчертава,че след като се
запознае с книжата съпътстващи изповядването на сделката ще внесе допълнителна
обосновка и направи евентуално допълнителни твърдения. Според становището на
ответната страна ищцата завява, че си запазва правото и на допълнителна
обосновка. В подкрепа на горните
твърдения ищцата в исковата си молба е направила доказателствени искания.
Така
депозираната писмена молба е надлежно уточнена с допълнителната молба от дата 30.1.2018 г.- от която е видно, че
ищцата е въвела корекция в поредността на исковата като се сочи, че исковете са
три в поредността в която ще бъде посочена по-долу. Изрично е уточнено,че искът за унищожаване на сделката като сключена
поради крайна нужда и явно неизгодни условия е трети по ред евентуален.
Допълнително и отново с уговорката, че пълномощните за сделката ищцата не е
виждала се твърди, че и предвид препращата норма на чл. 44 ЗЗД, че и тези
пълномощни като едностранни волеизявления на наследодателя страдали от същите породи като описаните пороци и в трите
предявени иска а именно: 1. Пълномощните
като едностранни волеизявления страдали от порока липса на съгласие и били
нищожни, 2. В условията на евентуалност пълномощните били направени в условията
на крайна нужда и при явно неизгодни условия и поради това били унищожаеми.
Ищцата заявява, че атакува в така
заявената поредност и тези едностранни сделки – пълномощни, като моли съда
първо да прогласи тяхната нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предложение
второ ЗЗД и ако приеме, че те не са
нищожни, то приеме и прогласи тяхната унищожаемост
на осн. чл. 33, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка точно ищцата отново се позовава на
твърденията си затова, че баща й бил неизлечимо болен, като заявява че при
запознаване със самите пълномощни на хартиен носител ще изложи допълнителни
твърдения. Не на последно място ищцата е уточнила в същата молба, че към датата
на сделката ответницата не е била в брак като за изпълнение на останалите указания е направила съответните искания.Със
следващата трета по ред уточнителна
молба от дата 27.2.2018 г ищцата е посочила ясно,че първият й иск е с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД
за прогласяване на атакуваната сделка покупко –продажба за недействителна като
сключена поради липса на съгласие у продавача по същата. Вторият иск, който ищцата желае ВРС да
разгледа ако не уважи първия е за прогласяване на нищожността на същата сделка
поради привидността на сделката покупко –продажба и на основание чл. 26,
ал. 2, изречение първо, предложение последно ЗЗД. Желае се ако съдът
разгледа този втори иск и установи привидността на сделката продажба,че тя
прикрива едно дарение и ако са налице условията за неговата действителност – по този втори иск желае
съдът да приеме, че са налице условията за дарение и да се произнесе, че
привидната сделка е продажбата а прикритата–дарение на двата имота. Последен по ред иск, ищцата е уточнила че е
искът за унищожаемост на сделката описана в нотариалния акт посочен по-горе с предмет двата недвижими
имота - като сключена при крайно
неизгодни условия и съгласно чл. 33
ЗЗД.По отношение на пълномощните изрично в хода на съдебното производство е
заявено от адв.Р.Д.,че за същите не се предявява иск .
В срока по чл. 131 ГПК С.С.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалният
си представите - адв. Д.П. ***, с адрес за призоваване * депозира
следния писмен отговор: Ищцата приема, че са предявени в условията на
евентуалност искове от Р.С.К., ЕГН **********,*** срещу ответницата С.С.К.,
ЕГН **********,*** за прогласяване на недействителност
и отмяна на нот. акт за покупко-продажба на недвижими имоти №*, том *,
рег.№* д.№*/24.07.2017 г. касаещи имот УПИ ХП-* от кв.15 с площ от 1205 кв.м.,
пл.№*, включен в УПИ *-* с площ от 740 кв.м., при указани в НА граници, заедно
с построените в имота жилищна сграда и навес, без указани площ по документ за
собственост, както и имот УПИ *-* с площ от 740 кв.м., при указани в НА
граници, заедно с построените в имота жилищна сграда и навес, без указани площ
по документ за собственост, както и имот УПИ *-* с площ от 740 кв.м., при
указани в НА граници, и двата имота находящи се в *.
На
първо място недействителността се твърдяла, че е по сделка сключена при липса на съгласие, в условия на
евентуалност като унищожаема поради
крайна нужда и сключена при
крайно неизгодни условия и отново в условията на евентуалност се твърдяла
нищожност поради това че сделката била привидна, т.е. че сделката
прикрива дарение, защото пари по нея не са получавани.
По отношение на предявените искове
–ответницата счита, че исковете са допустими, но
неоснователни и недоказани.Застъпено
е следното становище по обстоятелствата: Ответницата и процесуалният й
представител в отговора на искова молба твърдят, че сделката валидирана в цитирания нотариален акт не е
била сключена при липса на съгласие, защото била сключена въз основа на
валидно заверено пълномощно издадено
от С. А. С. от 14.07.2017 година. В
тази насока ответницата твърди, че С. А. С. към момента на издаване на пълномощното не е бил неизличимо болен;
разбирал свойството и значението на това което подписал. Ако е бил
неизличимо болен ,твърди ответницата, то след като бил приет в болницата на
28.06.2016 година, нямало да бъде изписан още на 03.10.2016г. , като се и
твърди, че исхемичния му инсулт не обуславял извода за неизлечимост.
На следващо място ответницата твърди,
че сделката била извършена на 24.07.2017
година въз основа на упълномощаване от 14.07.2017 година, а болестта на
прехвърлителя С. А. С. "амеотрофична латерална склероза" била
установена на 11.08.2017 година и не водела до извод за предстоящ физически
край.Твърди се, че сделката валидирана в цитирания нотариален акт не е била сключена поради крайна нужда и
при крайно неизгодни условия.С. А. С.,заявява
ответницата бил продал имотите на цена равна на данъчната им оценка; валидирана в цитирания нотариален акт не
била нищожна поради привидност /т.е. да прикрива дарение, защото пари по
нея не са получавани/. Напротив- ответницата сочи, че било извършено плащане
предвид обстоятелството удостоверено от нотариуса, че е заплащането било
извършено преди сделката и в брой, както и предвид обстоятелството, че страните
били декларирали факта, че това била
действително уговорена цена по сделката.Твърди се още, че ищцата приживе на праводателя С. А. С. до неговото
заболяване не се интересувала от него
На
следващо място в отговора на искова молба ответницата навежда възражения срещу
иска и обстоятелствата, на които се основава:
На
първо място оспорва исковете по основание.
Оспорва всички основания и твърдения
на ищцата по отношение на предявените искове. Оспорва твърдението, че
праводателят С. А. С. към 14.07.2017 година бил неизличимо болен и не бил могъл
да формира самостоятелно своя воля и да разбира свойството и значението на това
което е бил подписал. В тази насока ответницата оспорва, че сделката не е
сключена поради липса на съгласие. Оспорва се твърдението, че праводателят С. А.
С. /въз основа на представените медицински документи/ бил неизличимо болен по
такъв начин че да не можел да се разпорежда със собствените си имоти. Оспорва
се и твърдението, че ищцата е посещавала своя баща праводателят С. А. С.
Оспорва се, че сделката била сключена поради крайна нужда и при крайно
неизгодни условия. В тази насока ответницата оспорва твърдението, че
праводателят С. А. С. се намирал в едно състояние на крайна нужда и зависимост
от лицето, с което се е договарял. Това, че бил живял под един покрив и в едно
домакинство с ответницата не обуславяло този извод. Оспорва се и твърдението,
че сделката била привидна, т.е. че прикрива дарение.По отношение
доказателствата ответницата също изразява становище а именно: По отношение
представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства и доказателствени
искания – ответницата не се противопоставя да бъдат приети представените
с исковата молба писмени доказателства - удостоверение за наследници и
Нотариален акт, но се противопоставя на приемането на представените с исковата
молба медицински документи, като неотносими към предмета на спора, защото
касаели период от време за здравословното състояние на С. А. С., след
упълномощаването от 14.07.2017 година. Ако съдът приемел тези документи за
относими, то ответницата оспорва тяхната доказателствена сила по отношение
твърденията на ищцата. Ответницата се
противопоставя на искането на назначаване на СМЕ, защото не ставало ясно за кой период от време ще обхваща
преценката от вещото лице на адекватността на С. А. С., при положение, че
меродавен за страните бил момента на упълномощаването, а се искало изследване
на обстоятелства от 28.09.2016 г., Стойчев бил изписан на 03.10.2016 и във
връзка с твърдението на ответницата, че преживеният инсулт не пречел на
праводателя да продължи да живее.В условията на евентуалност ако съдът допусне СМЕ, ответницата моли вещото лице въз
основа на доказателствата по делото
да отговори на въпроса: Неизличимо болен ли е С. А. С. към 28.06.2017 година, 14.07.2017
година и в следващите моменти? Кога може ли да се предвиди неговият физически
край или е възможно неговото лечение? След преживен инсулт може ли лицето да
формира воля и разбира ли свойството на своите постъпки?Противопоставя се
ответницата и на искането за събиране на гласни доказателства: „при какви
обстоятелства е живял С. А. С. последната година от живота си" - като
твърди липса на връзка между твърденията в исковата молба и основанията на
исковете, защото в случая меродавен за страните бил момента на
упълномощаването, затова и гласните доказателства били неотносими към предмета
на спора. От своя страна ответницата
желае разпит на трима броя свидетели при условията на водене които да
установят обстоятелствата, че С. А. С. можел да формира самостоятелно своя воля
и да разбира свойството и значението на това което бил подписал както към
момента на упълномощаването от 14.07.2017 г., след прекараният инсулт от
28.06.2016г. така и в следващите моменти, както и че ищцата приживе на
праводателя С. А. С. до неговото заболяване не се интересувала от него. И на
последно място ответницата не се противопоставя на доказателственото искане на
ищцата да бъде изискано и приложено копие от цялата преписка по нотариално дело
227/2017 година, т.к. там се намирало пълномощното от 14.07.2017 година.В
случай, че било налице оспорване на твърдяни от ответницата обстоятелства, то
същата моли да й се даде възможност, във връзка с оспорването, да направи
допълнителни искания по доказателствата.
В
проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 17.05.2019г.ищцата лично и чрез адвокат Р.Д.,
маркира в основни линии становището си за основателност на исковете в
хронологията в която са предявени, като желае присъждане на разноските по
делото. В рамките на предоставения от съда срок адвокат Д. представя писмени бележки .
В същото съдебно заседание ответницата
не се явява, не се представлява, като в рамките на предоставения от съда срок
,процесуалният представител на ответницата не е депозирал писмена защита .
СЪДЪТ,
въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
С проекта за доклад по делото, обявен
и за окончателен настоящият съдебен състав е приел, че предявените искове
съобразно исковата молба и уточнителни молби са с правна квалификация както
следва: 1.Първи главен иск с правно осн. чл. 26, ал. 2, пр. II - ро ЗЗД – за
прогласяване нищожността на атакуваната сделка поради сключването й при липса
на съгласие от страна на продавача; 2. Евентуален иск спрямо първия – с правно
осн. чл. чл.26, ал. 2, изречение първо, предложение последно ЗЗД за
прогласяване нищожността на атакуваната сделка поради привидност /при релевирани твърдения, че макар и
обективиран като продажба прикривал дарение, защото пари не били давани и
получавани/, като по втория иск се желае след установяване на привидността на
договора да продажба и че договора прикрива едно дарение /и ако са налице
условията за действителност на дарението/ - съдът ако приеме че са налице
условията за дарение да се произнесе, че привидната сделка е продажбата а
прикритата дарението на горепосочените два имота. 3.Предявен е и трети
по ред иск /последен в поредността/ - в случай,че не бъдат уважени първият и
вторият иск, тогава да бъде разгледан иска формулиран в т. 2 от исковата молба
– за унищожаемост на сделката обективирана в описания по-горе нотариален
акт за покупко- продажба на двата недвижими имота - поради сключването й при
крайно неизгодни условия / и крайно неизгодни условия – така, както е визиран в
самия фактически състав на правната норма/, на основание чл.33,ал.1 ЗЗД.
При така предявените искове съдът е
разпределил тежестта на доказване между
страните и по трите иска както следва: Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК
съдът е намерил за необходимо да
укаже на всяка една от страните, че
самата обща норма на чл. 154 ГПК
повелява страните по спора да доказват своите твърдения и или възражения. По предявените главен и евентуални искове ,съобразно
сторените от ищцата последни уточнения в основанията и поредността им, съдът е възложил в тежест на ищцата да
установи при условията на пълно и главно
доказване фактическите си твърдения,затова че атакуваната сделка покупко
-продажба, обективирана в нотариален акт не е действителна а именно че е
нищожна поради липса на съгласие на продавача, поради липса на плащане на
продажна цена и унищожаема поради това,че продавачът бил сключил тази сделка
при крайно неизгодни условия. В тежест на ищцата е възложено да установи, че сделката между праводателя и
нейн баща и ответницата е била симулативна – прикриваща договор за дарение. По
иска за унищожаемост на договора,
сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия /чл. 33 от ЗЗД/ ищцата
следва да установи и докаже,че е била налице крайната нужда за
праводателя й при сключване на сделката – т.е. такова състояние на лицето при
което същото изпитва сериозни материални затруднения, които го принуждават да
сключи договора. За установяване на състоянието на крайна нужда е необходимо е
указано на ищцата, че е следвало да установи, че поради непредвидени и
независещи от продавача обстоятелства той е получил значително по-малко
средства за конкретния период в сравнение с други такива, като с това не е
могъл да покрие неотложните си разходи. И на последно място съгласно
установената съдебна практика за унищожаване на една сделка, поради крайна
нужда, съдът е указал на ищцата, че конститутивен иск следва да бъде предявен в
едногодишния срок по чл.33 ал.2 от ЗЗД от сключването на договор, т.е. следвало
е да ангажира доказателства за спазване
на срока за предявяване на иска.В тежест
на ответницата съдът е възложил да установи и докаже релевираните от нея
фактически твърдения, въз основа на които да установи,че сделката е била
сключена при съгласие на продавача, при заплащане на продажната цена и не при
крайно неизгодни условия и при явно неизгодни условия за продавача Т.е. по
същество ответницата е следвало да установи и докаже действителността,
валидността на правната сделка покупко –продажба като по този начин опровергае
и обори всяко едно от основанията на които се гради исковата молба. При
депозираните искова и уточнителни молби, разпределяйки тежестта на доказване съдът е обявил на страните ,че исковете са
три, така както са очертани в последната уточнителна молба и сред тях липсва предявен иск за отменяване на
нотариалния акт /който впрочем не е КНА за да подлежи на отмяна /.Отделно от горното СЪДЪТ е и указал на страните,
че съобразно дадените от РС Варна указания - ищцата изрично е оспорила едностранната сделка упълномощаване въз основа на която сделка е изповядана и самата
покупко –продажба, но въпросът за
действителността на това упълномощаване не е предявен отделно като иск.
При
така разпределената тежест на доказване между страните , от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА,
въз основа на писмените доказателства по делото съдът приема за установено
следното :
Ищцата по делото Р.С.А.,ЕГН **********
е низходящ наследник по права линия на починалия си баща – С. А. С., ЕГН **********
, б.ж. на гр.Варна, починал на 07.12.2017 г. Горният факт е безспорно доказан
от приобщеното по делото в заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение
за наследници изх. № 101/13.12.2017 г.,находящо се на лист 10-ти. От същото
писмено доказателство се установява, че след смъртта на С. С. от Община Варна,
район Одесос е бил издаден Акт за смърт № 2213/08.12.2017 г., че семейното
положение на починалия е било – разведен и че има и втори наследник по закон,
дъщерята Т. С.А. ЕГН ********** .
Установено е по делото , че
приживе на дата 24.07.2017 г. – около 5 месеца преди откриване на
наследството на С. С., е била извършена възмездна правна сделка, която сделка е
предмет на предявените от ищцата против
ответницата искове.
От приобщеното на лист 11 –ти по
делото заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № */2017 г., вписан в Служба по
вписванията – Варна с вх. № *, дв.вх.рег. № *, акт № *, том *, дело № */2017 г.
се установява ,че на дата 24.07.2017 г. в град Варна, пред нотариус с рег.№ * В.П. *** действие района на Районен съд Варна,
е извършена покупко-продажба на недвижими имоти . От вписаното в нотариалния
акт се изяснява ,че продавач по сделката е С. А. С. а купувач –ответницата по
делото С.С.К.. Нотариус В.П. е удостоверил
факта ,че пред него се е явила С.К., в качеството си на пълномощник на Стойчо
Стойчев, съгласно пълномощно рег.№ 2 897 за удостоверяване на подпис и рег.
№ 2 898 , том I ,
акт № 8 за удостоверяване на съдържание и двете от 14.07.2017 г. на В.П.,
нотариус с рег. № 205 , като С. С. чрез пълномощника си С.К. е продал на
купувача С.К. недвижими имоти , находящи се в село * , община * , област Варна,
описани в нотариалния акт по следния
начин :
УПИ
* – * от кв.15 с площ
от 1205 кв.м., пл.№ * –включен в УПИ
*-* с площ 740 кв.м., при граници улица и УПИ * -* , * -* XI – * , заедно с построените в същия имот жилищна сграда и навес, без площ по документ
за собственост;
УПИ
*-* от кв.15 с площ от 595 кв.м. при граници: улица
и УПИ * -*, * -* и
* – * за 6 121,5 лева .
В нотариалния акт също така е
вписано,че купувачът е платил продажната цена напълно и в брой на
продавача,чрез неговия пълномощник, преди подписване на договора .Отразена е в
нотариалния акт и данъчната оценка на продаваните имоти - 6 121,5 лева, като са вписани още в точки от 1 до 6 вкл. и
представените документи при изповядване на сделката .
Представени
са с исковата молба следните писмени доказателства – заверени за вярност с
оригинала копия на документи а именно: резултат от ДНК анализ на С. С. от 11.08.2017 г.; етапна
епикриза на С. С. от 12.07.2017 г.; епикриза на С. С., ИЗ № 16999 от МБАЛ
„Света Анна – Варна” АД; епикриза на С. С., ИЗ № 16200 от МБАЛ „Света Марина”
ЕАД – Варна; епикриза на С. С., ИЗ № 38382 от МБАЛ „Света Марина” ЕАД – Варна;
удостоверение изх. № 2882/27.11.2017 г. от ЕТ „АПМП – ИП – Р. К.”; резултати от
ЕМГ изследване от 16.05.2017 г.
Така цитираните писмени доказателства
касаят твърденията на ищцата за здравословното състояние на нейния баща, които
доказателства настоящият състав намира,че може и следва да разгледа не
поотделно(т.к.
не разполага със специални знания) а в съвкупност със заключението по допусната и приобщена
по делото комплексна съдебно медицинска
и психиатрична експертиза.
По делото е допусната КСМПЕ, възложена
на вещите лица –съдебния медик д-р Д.Д. и психиатъра д-р К.К., като
заключението по тази експертиза е депозирана във ВРС на 22.04.2019 г. и
приобщено на листи от 178 –ми
до 181 –ви.
При подробно запознаване с материалите
по делото ще бъде установено, че всъщност вещите лица по комплексната
експертиза са изградили заключението си и на събрания по делото писмен
материал, проведените по делото разпити на свидетели /като са цитирали и част
от свидетелките показания/ и по същество,макар и от медицинска само гледна
точка, са дали ясни отговори на спорните по делото въпроси .Видно от
обстоятелствената част на КСМПЕ, вещите лица са цитирали поставените към тях въпроси
от ищцата и ответницата; цитирали са изброените и по-горе писмени доказателства
касаещи здравословното състояние на С. С. и част от показанията на разпитаните
по делото свидетели .На страница 1 –ва и
2 –ра от заключението си / л.178,179/ вещите лица д-р Д. и д-р К. са цитирали
гласните показания , дадени в откритото съдебно заседание на 05.10.2018год от
свидетелката Р. Д. Илиева /баба на ищцата Р.А./.. както следва: цитат : „ през м. май
2017заведохме внучката..С. почина м. 12.2017год..когато отидохме при С. го
заварихме да стои на количка, главата надолу, лигите му си течаха, издаваше
странни звуци..той само гледа неадекватен..по моя преценка С. не разбираше
какво му се говори, той не можеше да говори..абсолютно нищо друго не ми направи
впечатление, той въобще беше неадекватен...С. си беше на инвалидна количка с
колела, сам си стоеше на количката, количката беше в стаята..те се разведоха с
дъщеря ми когато Р. беше на 2 години.Откакто Р. беше на 2 години въобще не съм
виждала С. Аз отидох на погребението на С.“.
Цитирани са и показанията на
свидетелката В. Н. .съседка, която живее
в жилище над С. С., цитат : „
Няма дом в който С. да не е влизал той
беше майстор В и К на всички хора помагаше и целия блок го познаваше..като се
разболя го виждах по често..да питам дали няма нужда от нещо, намерих му количка.
Мисля че през м. 09.2016 год. С. получи удара, но не му личеше много, не беше
зле и вече през м.05.2017год му намериха тази болест ЛАС-вреди на костите но
инак умствено си беше добре човека..до последно С. си беше в съзнание, даже
сутринта преди да почине С. го беше извела навън и вечерта почина момчето-бяха
навън поздравихме се и след два часа казаха че С. е починал. С. си беше в пълно
съзнание.."
Така цитираните от вещите лица абзаци
от гласни показания,описаните подробно епикризи , констатациите на вещите лица
,че пълномощното от Стойчо А. С от 14.07.2017год..предоставено от Нотариус В.П.
на стр. 150 от делото / в забележка - отбелязано, че е подписано с палец поради
невъзможност на С.С да държи пишещо средство./ са мотивирали вещите лица да
дадат отговорите на въпросите , които са им поставени и които отговори
настоящият състав намира за обективни и кореспондиращи с доказателствата по
делото .
На въпроса поставен на вещите лица и
от ищцата и от ответницата дали е бил неизлечимо болен С А. С. към
28.06.2017год 14.07.2017год и в следващите моменти – вещите лица дават следния
отговор:
Послесмъртно освидетелстване на С. А. С. с ЕГН **********,
починал на 07.12.2017г., извършено от д-р Д. и д-р К. въз основа на представените
по делото медицински документи и свидетелски показания, е дало основание на
вещите лица да приемат диагнозата:Хипертонична
болест III
ст., умерено-висока степен, мозъчно -съдова форма; Дислипедимия; Състояние след
Исхемичен мозъчен инсулт- тромботичен инфаркт в територията на ЛСМА с остатъчна
десностранна хемипареза;
Латерална амиотрофична склероза./като са цитирани подробно Епикризите издавани
на С.С. и състоянието му описано в тях. / .
От заключението на вещите лица съдът установява какво
представлява диагнозата на починалия С. С. „Амиотрофична латерална склероза„. Тази болест видно от КСМПЕ / л. 180 /
вещите лица определят като прогресивна, почти неотменно фатална болест. АЛС,поясняват
в.л., е неврологично заболяване,
характеризиращо се с прогресивна
дегенерация на моторните неврони, в
гръбначния и главния мозък, като това водело до парализа и смърт. АЛС впоследствие довеждала до атрофия на мускулите и мозъкът изгубвал напълно способността
си да ги контролира. Един от
симптомите на болестта били мускулните спазми, но за разлика от болестта на „Алцхаймер
„ тази болест невинаги увреждала разума на болния.
Изяснява се още от заключението на
вещите лица , че през
1991 година група изследователи свързвали фамилната АЛС с хромозома 21 а две
години по-късно бил открит генът SOD 1, който бил идентифициран при всички
случаи на фамилна АЛС. SOD1
генът, сочат в.л., кодирал ензим с много
съществена роля в клетката: той премахвал опасните супероксидни радикали и ги
превръщал в нетоксични субстанции. Дефект в работата на ензима означавало, че супероксидните
радикали атакували клетката отвътре, като причинявали смъртта й. Няколко били
мутантите форми на ензима, които причинявали АЛС. Това затруднявало много
разкриването на молекулните механизми на заболяването.Редица научни
изследвания, открили статистически корелации между АЛС и някои селскостопански
пестициди,като много изследователи
считали, сочат вещите лица, че лечението с антиоксидантни средства било успешно
за болните от АЛС. Докато обаче молекулно-генетичните аспекти на болестта не се
изяснели, заключават вещите лица, било невъзможно да се синтезира ефикасно
лекарство за борба с АЛС.Отделно от всичко изложено по-горе вещите лица
обясняват в заключението си ,че моноцитите
били маркерите на амиотрофичната
латерална склероза (АЛС).Смъртта, става ясно от КСМПЕ , настъпвала от инфекции
на дихателните пътища или дихателна недостатъчност на мускулите и обикновено
болестта засягала хора на възраст от 40 до 60 години, при средната преживяемост
от откриването на първите признаци на АЛС до смъртта - от три до пет години.
На
следващо място от КСМПЕ става ясно, че при болестта АЛС имало увреждане на моторните нерви, което водело до постепенно загиване
на нервните клетки., в резултат на което мускулите на пациентите постепенно отслабвали а в .5 до 10 % от случаите АЛС била наследствено
заболяване, н в останалите се явявала случайно.Освен етиологията на диагнозата
АЛС в.л. дават и отговор на друг от спорните въпроси по делото а именно, че
няма маркери, които да предвидят физическия край на пациента.Единствения
медикамент които бил известен и употребяван до настоящия момент сочат в.л. (както в експертизата, така и в разпита
си пред съда ) бил
препарата „Рилузол“,като се правели клинични
изпитвания за трансплантация на стволови клетки.И на последно място вещите лица
отговорят на въпроса поставен от ответницата С.К. :След преживения инсулт може ли лицето да формира воля и
разбира ли свойството на своите постъпки?От
представената медицинска документация,заключават вещите лица,било видно че след
преживения инсулт Ст. Стойчев се възстановил почти напълно, т.к.диагностицираната
десностранна централна хемипареза в била отбелязана в обратно развитие още
в епикризата при изписването на Стойчев от неврологично отделение.Изрично
вещите лица подчертават, че в документите не е било отбелязано нарушение на
интелекта и паметта на Стойчев след преживения инсулт през 2016 год., което му
давало възможност да изразява годна воля и да се грижи за интересите си.
Така подробно цитираната КСМПЕ съдът
намира, че в най-голяма степен ведно с част от гласния доказателствен и писмен
материал следва да бъде основата на изводите на съда относно доказаността или
не на всеки един от предявените искове, като за обективното изясняване на
фактическата страна по спора следва да бъдат анализирани и останалите събрани и
писмени и гласни доказателства по делото .
В контекста на изложеното по-горе относно факта , времето
и начина на извършване на атакуваната от ищцата разпоредителна правна сделка по
силата на която покойния С. приживе е продал недвижимите си имоти , находящи се
в село * на жената с която е живял на семейни начала – ответница по делото са и
следните писмени доказателства : Приобщените
по делото оригинали на писмени доказателства, а именно: скица № */164/15.02.2018 г. на УПИ *-*,
кв. *, по действащия план на *, одобрен със Заповед № 1711/05.11.1987 г. за
улична и дворищна регулация на Председателя на ОНС Варна; скица №
83/165/15.02.2018 г. на УПИ *-*, кв. *, по действащия план на *, одобрен със
Заповед № 1711/05.11.1987 г. за улична и дворищна регулация на Председателя на
ОНС Варна, изменен със Заповед № 711/30.06.2009 г. и Заповед № Зп-70/11.12.2015
г.; удостоверение изх. №
**********/06.02.2018 г. за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2
към ЗМДТ от Община Аксаково установяват и доказват местонахождение на имотите
предмет на разпоредителната сделка и данъчната им оценка .Приобщените по делото
материали : заверено копие на нот.
дело № 227 от 2018 г. по описа на нотариус В.П.,*** действие РС – Варна (11 листа)-и приложеното на л. 150 –ти
пълномощно с пръстов отпечатък на Ст .Стойчев , установяват и доказват отново вече установения факт относно изповядването
на правната сделка,която ищцата намира за недействителна – нищожна и в условията
на евентуалност унищожаема . Точно в смисъла, залегнал в отговора на искова
молба, че покойният С. С. приживе е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си е ангажирания от ответницата писмен
доказателствен материал - представените по делото заверени за вярност с
оригинала копия договор
за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 09.11.2016 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 21000/09.11.2016 г. на нотариус К. И.,
рег. № * на НК, район на действие РС – Варна; съобщение от Община Аксаково до С.
С..Тези писмени доказателства съпоставени с цитираната и от в.л. Епикриза от
2016 г./ епикриза по ИЗ № 16 999,
издадена на Ст.Стойчев по повод хоспитализацията му в неврологично отделение
при МБАЛ Света Анна Варна АД на дата 28.09.2016
г. в 20,19 ч. и изписването му на 03.10.2016
г. в 12,00 ч. – лист 14-ти от делото
/ -отразят обективната възможност а и предприети действия от страна на С. два
месеца след преживения инсулт да се разпорежда със собствено МПС и да се грижи
за задълженията си за заплащане на данъци.Точно тези писмени доказателства
подкрепят и извода на вещите лица, че след преживения инсулт двустранната
хемипареза на С. е била с констатирано обратно развитие и най-вече основния
извод на вещите лица,че диагнозата на С. ЛАС не е засегнала интелекта и волята
му .
На следващо място съдът се спира и на допусната по делото(въпреки противопоставянето на
ответницата за относимоста на това доказателствено средство) на съдено техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.П. . От
обстоятелственото и подробно заключение и на вещото лице Р.П. по същество
се установява и изяснява, че вещото лице при използване на сравнителния метод е определило пазарната оценка на отчуждените от Ст.Стойчев в полза на ответницата
имоти както следва : за УПИ * -* – 30 000 лв. ; за УПИ * – * – 14 700 лв., за двуетажната масивна жилищна сграда
със ЗП 129,73 кв.м. и РЗП 180,11 кв.м. – 38 500
лв. и за масивен гараж със ЗП 37 кв.м. 6 660
лв. Т.е. и без специални знания се налага извода,че пазарната цента на
имотите които ответницата е придобила чрез покупко-продажбата от дата
24.07.2017 г. надвишава значително данъчната оценка./видно от СТЕ приобщена на
л. 159 -161 /. Така изготвената СТЕ е и
допълнена, като допълнението ще бъде анализирано ведно с основното
заключение при извеждане на правните изводи касаещи иска по чл.33 ЗЗД .
И
на последно място съдът се спира на събраните по делото гласни доказателства като приема за установено следното :
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 05.10.2018 г. в полза на ищцата са допуснати и събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелката Р. Д. И. Св.Р. И. е баба на
ищцата, като изрично е заявила , че желае да дава показания и е била
предупредена от ВРС за отговорността която носи по реда на чл.290 НК. Разпитана
в качество на свидетел Р.И. твърди пред съда, че е водила внучката си /ищцата Р.А.
*** * при баща й С. през май месец – лятото .Тогава , твърди св.И., внучката й
слязла на центъра за да отиде до магазина и там била срещнала някакъв колега на
С.С., който я попитал какво прави и дали знаела,че баща й е болен ,не бил добре
и бил в селото . Тогава, обяснява св. И., ищцата плачейки отишла при баба си и
казала какво научила ,като попитала може ли баба й и дядо да я закарат при баща
й.Така св.И. и съпруга й С. К. закарали внучката си при бащата на ищцата в
с.Кантарджиево през м. май 2017 г. и го
заварили да стои в инвалидна количка,
главата му била надолу,лигите му течели , издавал странни звуци и ищцата като
видяла баща си, го прегънала, завела при него малките и му казала : „Татко,
това са твоите внучета.”, а той човекът… само гледал така, неадекватен Бабата на ищцата
твърди, че нейния престой при С.С. бил около половин час а мъжът и не влязъл вътре.По време на този
половин част според св.И. С. С. не
мръднал – нито ръка , нито крак, това точно видяла св.И. , като по нейна
преценка С. не разбирал какво му се говори. От показанията на св.И. се
установява, че същата свидетелка твърди, че за С. се грижела жена му или
приятелката му ,която се казвала С. и „щом бил в ръцете й разчитал за всичко на
нея“ . В самотно съдебно заседание свидетелката посочва ответницата като жената
С. , като казва, че не знае защо Стойчо се е озовал в инвалидна количка , че се
развели с дъщеря й когато внучката й Р. /ищцата/ била на 2 години и от тогова
свидетелката не била виждала С., но била на погребението му. Вероятно поради
грешка свидетелката твърди, че С. бил 46 –ти набор, като видно от данните по
делото същият е бил роден през 1964 г. Същата свидетелка още сочи в показанията
си,че внучката й живеела при нея на село и знаела, че тайно Р. се срещала с баща си – отивала във ВиК -то
, т.к. С.С. работел там, той й бил баща , обаждал се по телефона иначе Р. не
била ходила при баща си.
Вторият разпитан свидетел, в същото
открито съдебно заседание е воденият от ответницата – В. Н. Ж.Свидетелката В.Ж. обяснява пред съда ,че със С. С. са
съседи, тя живеела над тях, на адрес : *. На конкретно поставени въпроси от
адв.П. свидетелката Ж. отговоря, че тя живее на шестия етаж а съседите й на
петия, като много често виждала С. и жена му С. ,даже си пили кафето заедно със
С. а път нямало дом в който С. да не влизал.За покойния С. св.Ж. разказва, че
бил майстор ВиК, на всички хора помагал и целият блок го познавал, виждали се
били със С., даже когато се разболял, по-често свидетелката го
виждала.Конкретно св.Ж. сочи, че след като съседа й се разболял точно тя ходила
да пита ответницата няма ли нужда от нещо, намерила му количка, като по нейни
спомени това било септември месец 2016 г. Според изложеното от св. Ж., С.
получил удар, но не личало много, не бил зле и вече някъде около месец май 2017
г. му намерили тази болест – ЛАС, която вредяла на костите само, но инак
умствено си бил добре човекът. Самата свидетелка обяснява ,че била сварвала С.
на компютъра и го питала: „Какво
правиш?”, на което той отговорил : „Търся си лек за болестта.” и вече
по-късно болестта го натиснала много, не можел да се движи, не можел да говори,като
най-много го мъчел говорът. До последно, според св.Ж., С. си бил в съзнание, даже сутринта преди да
почине С. го била извела навън и вечерта починало момчето - били навън,
поздравили се и след два часа казали, че С. починал.За С.свидетелката Ж. на
няколко пъти в показанията си заявява, че е бил в пълно съзнание и най – много
поради тази рядка болест го мъчел говорът .Същата свидетелка разказва,че два три
месеца преди Стойчо да почине, още можел да говори и тогава докато С. си
извеждал кучето се срещнали на пейката пред блока със Ж. и станало дума,че Ж.
имала осиновен син а той тогава казал на свидетелката :„А аз имам дъщеря, която не искам да видя.”На така чутото
свидетелката попитала съседа си : „Защо,
бе, С.?”, а той й казал: „Колкото
пъти я извикам вкъщи или тя дойде в предприятието, в което работя, само
скандали ми вдигаше.”
На
конкретно поставен въпрос от съда, същата свидетелка дава ясен отговор,
кореспондиращ и с писмените доказателства, че С. е починал на 56 години а на
въпрос на адв.П. отговоря,че до смъртта на С. го е виждала често, почти през
ден, бил в пълно съзнание до последно само детето не можел да говори, това
толкова го мъчело, че чак плачел човекът .От останалата част на показанията на
св. Ж. се установява,че свидетелката не е виждала ищцата и дъщеря на С., като
на погребението на С. разбрала,че ищцата Р. му е дъщеря.Най –лошо впечатление
на св.Ж. й направило, че още докато „
смъртта била в дома“, ищцата пред свидетелката отишла и искала от
ответницата ключовете за джипа, на което ответницата Ст.К. се обърнала към
ищцата с думите „ „Чакай да го заровим поне!”. И на последно
място от същите показания е видно,че именно С. и дъщеря й Траяна са били хората
които са се грижели за С.,но въпреки всичко което направила ответницата ,не
успяла да помогне на С.
В открито съдебно заседание от дата 10.05.2019
г. е разпитана и свидетелката Е. А. Т. ,водена от ищцата както и свидетеля С. А. – воден от ответната
страна . По същество
показанията на св.Тодорова кореспондират с показанията на бабата на ищцата а
показанията на св. А. с показанията на св.Желева .
Разпитана в качество на свидетел Е. Т.
- съседка на ответницата също твърди, че
Ст.С. и ответницата са живеели на петия етаж на вече посочения и по – горе
адрес, като уточнява ,че живеели там от 10-12 години. От показанията на св.Т. е
видно, че същата един път е помагала на съседа си Стойчо, когато дъщеря му Р. я
помолила да пренесат С. от леглото до
инвалидния стол, като не отрича че други наблюдения няма, не била канена там на гости, но от друга
страна твърди, че за С. най- много се
грижела жена му С. а другата дъщеря на С. – Р. свидетелката виждала два
пъти.Според св.Т. в началото на м. юни 2017 г.,когато видяла С. с дъщеря му Т.
,С. не бил добре , а на въпроса й „ Комшу
, удар ли получи „, той отговорил с „
Ъ –ъ- „ и дъщеря му Т. казала,че е получил удар.Така според същата
свидетелка още към него момент С. не може да говори , като не отрича че не са
си ходили на гости и че не знае финансовото му състояние, но според нея най – много
за него се грижела жена му С. , но състоянието на С. било такова, че той нямал
думи , като според свидетелката дори като го виждала я гледал , така все едно
въобще не я е виждал.
В
същото съдебно заседание е разпитан и свидетеля С. Я. А. – воден от ответната страна . Същият свидетел обяснява пред
съда, че със С. се познавали лично ,били от едно село от село * , израснали от
малки. Видно от протокола от о.с.з /л.188, 189/ св.А. разказва пред съда, че
лично той когато С. получил първия инсулт го закарал в Окръжна Болница – в края
на 2016 г. Тогава ,твърди св.А., лично С. му се обадил и му казал“ Ела да видим какво става тук „и така свидетелят го завел в
болницата , като по време на пътя С. бил напълно адекватен и със съпруга си .Там в
болницата С.,според свидетеля, лежал десетина дни, не се оправил , не било от
инсулта а после разбрали,че било от друга болест .За подобрение в състоянието
на С. ,свидетелят казва че не можело да се говори, но твърди че бил в съзнание
и напълно адекватен, уточнявайки че живеел
във“ *“ със С. , която била втора съпруга, като познавал и нея и тя била
от с.*. От останалата част на показанията на същия свидетел е видно ,че
свидетелят знае,че С. е починал през м. 12.2017 г., преди Коледа .Самият
свидетел казва, че бил на погребението
му понеже са приятели като уточнява, че
освен Т. , доколкото знаел , от първата си съпруга Стойчо имал една дъщеря,която
свидетелят бил виждал 2008-9 г. и знаел,че С. не поддържа връзка с нея . Според
този свидетел след като се разболял С. , тогава се
появила дъщеря му от първия брак, а след като С. се поболял се преместил
в с* понеже придвижването с асансьор в блока било трудно и последните месеци С.
бил там на село ,там и починал. В заключение от показанията на св.Атанасов се
установява, че починалият разчитал на С. – втората си съпруга за ежедневните
грижи, защото лично свидетелят „ не бил
виждал някой да го е търсил или да отвори вратата да го види„ , заключвайки
че когато си говорели двамата ,свидетелят имал чувството,че С. го разбира ,бил
абсолютно адекватен .
Анализирайки
в съвкупност и поотделно събрания доказателствен материал- писмени и гасни доказателства,
заключенията по допуснатите СТЕ и КСМПЕ, съдът следва да се произнесе по
същество съобразно установеното по делото , предметните предели на спора и
трайната съдебна практика.
Както
бе посочено и по-горе ищцата по делото , дъщеря на покойния Стойчо Стойчев е
предявила против ответницата С.К., жената с която Стойчев е живеел на семейни
начала три отделни иска Първият главен иск е с правно осн. чл. 26, ал. 2, пр.
II - ро ЗЗД – за прогласяване нищожността на атакуваната сделка покупко –
продажба от дата 24.07.2017 г. поради сключването й при липса на съгласие от
страна на продавача;вторият евентуален спрямо първия иск е с правно осн. чл. чл.26, ал. 2,
изречение първо, предложение последно ЗЗД за прогласяване
нищожността на атакуваната сделка поради привидност /при релевирани твърдения, че макар и
обективиран като продажба прикривал
дарение, защото пари не били давани и получавани/, като по втория иск се желае след установяване на привидността
на договора да продажба и че договора прикрива
едно дарение /и ако са налице условията за действителност на дарението/
- съдът ако приеме че са налице
условията за дарение да се произнесе, че привидната сделка е продажбата а
прикритата дарението на горепосочените два имота а третият по ред иск /последен
в поредността/ - в случай,че не бъдат уважени първият и вторият иск, за унищожаемост на сделката
обективирана в описания по-горе нотариален акт за покупко- продажба на двата недвижими имота –сключена поради крайна нужда при явно неизгодни условия
/ така, както е визиран в самия фактически състав на правната норма/, на
основание чл.33 ЗЗД.
Така предявените от ищцата искове безспорно са допустими ,заявени
от лице с ясен правен интерес и против надлежно пасивно процесуално легитимирана страна.Въпреки положените от ищцовата страна
усилия / цитирани и в писмената защита на адв.Р.Д. / за ангажиране на относимия
и допустим доказателствен материал, по същество и от правна страна,настоящият
съдебен състав намира и трите предявени иска за недоказани по основание . Макар
и трите иска да почиват на различни правни основания, изяснените по делото
факти и обстоятелства релевантни по същество, се свеждат до няколко спорни
момента : Първият спорен по делото въпрос ( спорен между ищцата и ответницата ) е дали към датата на която покойният
вече С. С. е продал на ответницата имотите, описани в нотариалния акт от
24.07.2017 г. , С. е бил в
състояние да разбра свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си .Вторият спорен въпрос е : дали към датата на която Ст.С. е
упълномощил ответницата и жена с която е живеел на семейни начала и от която
има дете Т. е упълномощил ответницата да се разпорежда с имотите му съгласно
пълномощното(
приложено на л.150 –ти по делото) е могъл да формира воля и дали това пълномощно дава права
на ответницата да получава пари . Третият спорен по делото въпрос е дали
покупко –продажбата от 24.07.2017 г.
прикрива дарение и четвъртият е дали С. С. е сключил този договор за
покупко продажба при крайна нужда и явно неизгодни условия.От изложеното по-горе от правна страна се извежда единственият извод,че
ищцата с фактическите си твърдения и съответните на тях искания по см. на
чл.127, ал.1 т.5 ГПК се е стремяла да установи и докаже по делото порочността
на сделката покупко - продажба обективирана в приобщения по делото на л 11-ти в заверено за вярност с
оригинала копие нотариален акт в основните проявни форми на недействителността
– нищожност а в условията на евентуалност унижощаемост . В раздел II , т.2 Договори ,буква „В„ на ЗЗД са
разписани ясно хипотезите на недействителност на договорите, визирани в нормите
на чл.26 – 33 под проявните форми на нищожност и унищожаемост .Разпоредбата на
чл.26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД гласи, че са нищожни договорите, които противоречат на закона или го заобикалят,
както и договорите,
които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити
наследства.Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите,
при които липсва съгласие,
предписана от закона форма, основание, както и привидните
договори. Основанието се предполага до
доказване на противното.Съгласно ал. (Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)Нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.От цитата на самата правна норма –
чл.26, изр.2 –ро,предл. Второ ЗЗД, в съответствие със събрания доказателствен
материал , настоящият съдебен ,първоинстанционен състав прави извода,че
твърдението на ищцата затова , че договорът покупко- продажба от дата 24.7.2017
г. е нищожен поради липса на съгласие у продавача С.С. за сключването му е
останал недоказан.
Този извод съдът прави въз
основа на целия събран гласен доказателствен материал по делото-показанията на
разпитаните по делото общо четири свидетели допуснати по равно в полза на
ищцата и ответницата, медицинската документация по делото, изготвената КСМПЕ , приложеното заверено за
вярност с оригинала копие на нотариално дело и приобщеното на л.150 –ти копие
от пълномощно от С.С. към ответницата .Напълно доказано по делото ,въз основа
на цитираните доказателства е, че С. С. през 2016 г. е получил инсулт , след
което е бил с окончателно поставена диагноза „ЛАС“ ,довела до леталния му
изход.Варно е , че всички свидетели разпитани по делото обясняват, че С.С.
преди смъртта си е бил болен, като едната група свидетели –водени от ищцата
твърдят, че Стойчев не е бил адекватен, не е можел да се движи и не е разбирал
какво му се говори, докато втората група свидетели , водени от ответницата, сочат,че макар и С. да е бил болен, да не е
можел да говори е разбирал всичко и дори според едната свидетелка сам си е
търсел в интернет лечение на болестта.При така очертаните две групи свидетелски
показания съдът кредитира напълно показанията на водените от ответницата
свидетели , тъй като точно тези гласни доказателства кореспондират със
заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно медицинска и
психиатрична експертиза .От заключението по КСМПЕ, изготвена от вещите лица д-р
Д. и д-р К., което заключение съдът възприема като компетентно, обстойно, почиващо
на доказателствения материал по делото, се извежда извод, че макар и през 2016
г. С. да е бил хоспитализиран в неврологично отделение след изписването му десностранна централна хемипареза се е подобрила, въпреки
което самата диагноза „Амиотрофична латерална склероза“ макар и обективно
да уврежда централната нервна система като неврологично заболяване, за разлика
от болестта Алцхаймер не уврежда функцията на мозъка . Позовавайки се и на
обстоятелствената и на заключителната част на неоспорената от никоя от страните
КСМПЕ, съдът намира,че към дата 24.07.2017 г. С. С. е могъл да формира воля,
ясно изразена в пълномощното, макар и подписано от него с палец , приобщено на
л.150 от делото. В горния смисъл са показанията на свидетелите водени от
ответната страна и представените допълнителни писмени доказателства от
ответницата като договор за продажба на МПС, сключен месеци след претърпения от
Ст. инсулт . На последно място ВРС намира,че не следва да изпада в по
–задълбочен поотделен анализ на безспорно пристрастните по см. на чл.172 ГПК
показания на бабата на ищцата и на втория воден от ищцата свидетел , т.к.
първите показания както бе отчетено са пристрастни а вторите не са и преки а
спорадични . За разлика от показанията на първата група свидетели ,показанията
на свидетелите водени от ответницата, се намират в една и съща логическа връзка
, взаимно се допълват и кореспондират и с останалия писмен доказателствен
материал, поради което съдът ги намира и за преки и за непосредствени и
обективни и ги кредитира напълно още повече,че се намират в корелация със
заключението по КСМПЕ .
На последно място по първия главен иск съдът намира за необходимо само да
цитира даденото разяснение, което е задължително за съдилищата и обективирано в
актуалната съдебна практика на касационната инстанция а именно Тълкувателно
Решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС , постановено по т.д. № 5 /2014 г. на ОСГТК
, с докладчик съдията Боян Цонев. Основните мотиви на задължителното ТР
,цитирано от ВРС,в т.1 – 3 са ясни и дори и само да бъдат цитирани от ВРС ще
създадат яснота за двете страни по спора ,защо настоящият състав приема, че
исковете с които е сезиран са останали недоказани по основание .В т.1 от
цитираното ТР № 5 от 12.12.2016 г. е записано, че за упълномощаване с последиците
по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имуществото на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното ОБЩО да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника за извършва разпореждане от негово име. Според
ВКС не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане,
конкретни по вид сделки или действия на разпореждане,нито техни елементи – определено имущество ,
цена ( стойност
) и
прочие, в полза на което да се извърши разпореждане.Обемът и ограниченията на
учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане, съгл. т.1 на
ТР 5/2016 , изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното и само когато правна норма изрично установява определени
изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва
да отговоря на тях. Съгласно т.2 от цитираното ТР - договор, който е сключен от лице, действало
като представител, но без да има представителна власт е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици.Същите ,
пояснява ВКС , настъпват, ако лицето,от името на което е сключен договора, го
потвърди съгл.чл.42, ал.2 ЗЗД а при липса на потвърждение, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договора или неговите универсални правоприемници .И на последно трето място,
разясненията и указанията дадени от ВКС в цитираното ТР се свеждат до
разяснението,че договор при който представителят на едната страна се е
споразумял с другата страна във вреда на представлявания по см.на чл.40 ЗЗД ,
не поражда целените с него правни последици и е недействителен , като на тази
недействителност може да се позове само представлявания или неговите универсални правоприемници. Съобразно
изложеното по-горе относно здравословното състояние на Ст.С. ВРС намира ,че към
24.07.2017 г., С.С. е имал волята и е сключил чрез надлежно упълномощен
представител –ответницата Ст. К. възмездната правна сделка покупко –продажба ,
която сделка е изповядана пред нотариус ,при наличие на валидно и действително
пълномощно и обективирана в необходимата форма ,респективно сделката не страда
от релевирания порок –липса на съгласие и поради това първият иск е
неоснователен.Приемайки предявения иск по чл.26 , ал.2 пр. 2 –ро ЗЗД за
недоказан по основание съдът излага мотиви и по втория евентуален иск с правно
основание чл.26, ал. 2, изречение първо, предложение последно ЗЗД за
прогласяване нищожността на атакуваната сделка поради привидност .Твърденията
на ищцата са че сделката покупко - продажба всъщност прикрива дарение.
ВРС намира, че и
евентуалния иск не е доказан по основание, като се спира на мотивите на ВКС, обективирани
в Решение № 79 от 26.06.2012 г. на ВКС
постановено по гр. д. № 791/2011 г., III г. о., ГК, с докладчик съдията Любка
Богданова.
В цитираното Решение се
съдържа анализ на приликите и отликите на видовете симулация, като е
обобщено,че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД
нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните
нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на
страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни
последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните
е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение,
симулацията е относителна. И в двата
случая явната сделка е нищожна.
Прикритото съглашение,сочи ВКС, поражда действие само ако отговаря на
изискванията за неговата действителност а исковете
за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД
и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД
имат различен предмет - единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото
съглашение. ВКС в цитирания му състав е приел за правилно даденото в Решение № 453 по гр. д. № 990/2002 г.
на ВКС, II г. о. разрешение, че при всяка
симулация страните се съгласяват да изповядат
договора по начин, по който е написан, КАТО Привидността се състои именно в
това: страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат
воля да бъдат обвързани по този начин.По въпроса нищожността на
симулативната сделка от липса на реално съгласие за настъпване на правните
последици ли произтича или от евентуалното противоречие със закона и добрите
нрави, ВКС е намерил за правилно приетото разрешение в решение № 1106 по гр. д. №
2969/2007 г. на ВКС, III г. о, че относителната симулация
обхваща сделките, чиито правни последици страните
не желаят да настъпят. При относителната симулация, става ясно от същите
мотиви , всъщност има две сделки - едната
привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата -
прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните действително
желаятПри така изложеното , съобразно мотивите на ВКС цитирани по-горе, на
първо място ВРС намира че исковата молба в посочената й част, не се погасява по
давност, т.к. искът за обявяване на привидността на сделката по чл. 26, ал. 2 ЗЗД
и за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД,
че при всяка симулация страните се съгласяват да изповядат договора по начин,
по който е написан, че относителната симулация обхваща сделките, чиито правни
последици страните не желаят да настъпят.
Факт е обаче, че както трайната съдебна
практика приема, така и съставът на ВКС с цитираното Решение № 791/2011
г., III г. о., ГК, че разкриването на тази привидност би могло да стане само с обратно писмо, а гласни
доказателства са допустими само доколкото по делото има начало на писмено
доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация .Обратно писмо не е
представено по делото, поради което и само на това основание ВРС прави извод,
че и втория иск е останал недоказан по основание .
На
трето последно място ВРС следва да прецени дали не е унищожаема сделката на
основание чл.33 ЗЗД. Нормата на чл. 33 ЗЗД гласи, че : Унищожаем е договорът,
сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за
в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани
ощетяването.Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.Унищожението поради крайна нужда не засяга правата,
придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.Спор не може да има,че
исковата молба заведена във ВРС на 19.01.2018 г. е предявена в 1 годишния срок,
считано от датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба
24.07.2017 г. Спорен е въпросът дали Ст.Стойчев е подал имотите си на
ответницата поради крайна нужда при явно неизгодни условия.Отговорът на този
спорен въпрос се съдържа както в материалите по делото, така и в създадената от
касационната инстанция съдебна практика .В
Решение №
178 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6442/2007 г., II г. о., ГК,с докладчик съдията С. Н. ,е разгледан от правна страна
въпроса за наличие
на крайна нужда и явно неизгодни условия при сключване на договора.Макар и
пред ВКС са е бил отнесен не идентичен на настоящия казус правен спор, при
прочит на мотивите на същия съдебен състав, може да бъде установено в кои
случаи е налице унищожаемост на договора при условията на чл.33 ЗЗД. Както и ВКС е посочил, така и ВРС
отчита,че от събраните по настоящото дело доказателства, в частност гласните
доказателства не се установява по никакъв начин финансовото състояние на С.С.
да е било различно от средно статистическото.Т.е. по настоящото дело всъщност
няма доказателства които да мотивират съда
да приеме и направи извод за наличие на
такава тежка житейска ситуация,
излизането от която да е възможно
единствено чрез продажбата на процесните имоти и то при посочените в акта
условия и именно тази ситуация да го е принудила да сключи договора. Защо
ВРС приема, че не е налице такава житейска ситуация става ясно от заключението
на вещите лица по КСМПЕ и от допуснатата
СТЕ . Според вещите лица никой не може да даде отговор на въпроса кога ще настъпи
леталния изход, т.к. при диагнозата на С.С. „амиотрофична латерална склероза“
няма маркери които да предвидят физическия край на пациента .Т.е. ВРС приема,че
макар и да е бил неизлечимо болен Ст.С. не се е знаело а и не е и могло да бъде
узнато кога ще почине за да бъде здравословното му състояние основната причина
за изповядване на сделката . Нещо повече от гласните доказателства събрани по делото се установява,че С.С. е
живеел поне от 10-12 години със втората жена в живота си, ответницата по
делото, в апартамент в * във Варна , както и че от тази връзка С. и ответницата
имат едно дете – Траяна/ вписано като наследник по закон на С. и в
удостоверението за наследници./.В обобщение ,след като е имал къде да живее С.,
кой да се грижи за него , не се налага от правна страна извода,че С.е бил
поставен в крайна нужда да продава имотите си които е имал в *.
Отделно от
гореизложеното следва да бъде отчетено ,че хипотезата на чл.33 ЗЗД на която се
позовава ищцата изисква кумулативното наличие на двете предпоставки за да бъде
унижощен договора – крайна нужда и явно неизгодни условия .Макар и ВРС да
счита, че не е налице първата от двете предпоставки на чл.33 ЗЗД , следва да
изложи и мотиви защо приема,че не е налице и втората . За да приеме настоящият
състав, че договорът от 24.7.2017 г. не е сключен от Стойчев при явно неизгодни
условия отчита от една страна свободата на договорянето а от друга липсата на
достатъчно обективни данни въз основа на които да се изведе извода за сключване
на сделката при явно неизгодни условия.Спор не може да има по делото ,след като
в самия нотариален акт е записана продажна цена равна на данъчната оценка и
отразено от нотариуса , че сумата е била платена преди сделката, че продажната
цена на имотите е равна на данъчната
оценка .Вярно е, че според заключението на вещото лице Р.П. пазарната цена на
продадените имоти е в пъти по –голяма, като също е видно от заключението на
в.л., че пазарната цена на имотите в село * е определена по един от методите
използвани от вещи лица . От основното заключение на в.л.П. ще бъде
констатирано ,че в.л. е ползвало сравнителния метод за да определи пазарна
цена равна на 24,87 лв. на м2 за УПИ ,
525,24 лв. за сграда и 247 лв. за квадратен метър за гараж, при взети цени от
местни издания специализирани в областта на недвижимите имоти / Варненски
Имоти, Имоти Варна и други/.Именно поради причина , че в.л.не е посочило
източниците си на информация по делото е изготвено и приобщено на листи 163 –
164 допълнение към СТЕ от същото вещо лице.В допълнението в.л.П. посочва при разходен метод ,че оценката на
сградите е извършена при ползване на основните цени за СМР в изданията
Строителен обзор - Справочник на строителството / т.е. така нар.СЕК/ - кн. 7 –
8 / 2018 г., като е видно от таблицата на л.164 –ти ,че пазарната цена на 1
кв.м. от сградата е равна на 109,18 евро на квадратен метър. Видно от л.
153,154 от разпита на вещото лице П. се изяснява,че в селата няма офертни цени
за предлагане само на къща и винаги къщата се предлага с двор .Най-приложимия
метод, сочи в.л., който оставал в случая за да бъде определена пазарната цена
на имотите бил вещният метод като описва
начина по който е определена пазарната цена .
Всички визирани по-горе обстоятелства като липсата на реален пазар
на имотите в *, имущественото състояние на С. С. - наличие на имот в който е
живял до смъртта си почти, липсата на законова пречка един имот да бъде
продаден на цена равна на данъчната оценка , мотивират ВРС да изведе извода,че житейската
ситуация в която се е намирал С. – влошеното му здраве от 2016 г. не може да
бъде възприета като единствената причина за сключване на процесния договор с ответницата , което да
обоснове наличие на крайна нужда и явно
неизгодни условия за сключването на договора по смисъла на закона,като
основание за унищожаемостта на договора.От друга страна по делото е видно, определената
от вещото лице Р.П. като пазарна оценка
стойност на имотите ,предмет на сделката
от 24.07.2017 г., не се основава на реален пазар на земи ведно със сгради и
гараж в *, поради което и ВРС приема, че при липса на доказателства за
сключване на сделки покупко - продажба на подобен вид имоти със същото
местонахождение и характеристики и то към 24.07.2017 г. разликата между
данъчните оценки на имотите и определените от вещото лице пазарни цени, не
обосновава извода за сключване на сделката при явно неизгодни условия.( В
подобен, макар и не задължителен смисъл е и даденото разрешение на аналогичен
на настоящия казус в Решение 1484
от 2.12.2010 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1560/2010 г., ГО , като въззивния ОС Варна приема, че сделка,
сключена от поначало дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи
действията си не е нищожна, а унищожаема, както и че крайната нужда по смисъла
на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД е такова състояние на
лицето, при което същото изпитва сериозни материални затруднения, които го
принуждават да сключи договора. Касае се и според ВОС за липса, съответно -
недостатъчност на финансовите средства, която липса и недостатъчност влияе
върху формирането на вътрешната воля на лицето да сключи договора, вкл. че сделка,
сключена от поначало дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи
действията си не е нищожна, а унищожаема - чл. 27,
вр. чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Изрично в този смисъл ВОС
е препратил към мотивите на Решение 1344/01.08.2002 г., гр. д. 1864/2001г., IV г.о.
).
При всичко изложено
по-горе настоящият състав приема, че след като исковете не са доказани по
основание следва да бъдат отхвърлени изцяло в заявената поредност.
При този изход на спора
съдът следва да се произнесе и по въпроса с отговорността за разноски. Видно от л. 189 – ти /гръб
/ в предпоследното открито съдебно заседание адв.П. е претендирал хонорар от
1000 лева и 250 лева депозит за експертиза, като за разлика от процесуалния
представител на ищцата не е представил списък по чл.80 ГПК . Приложеното на л.
68 –ви в заверено за вярност с оригинала копие на пълномощно не обективира дори
и договорен между адв.П. и ответницата Ст.К. адвокатски хонорар.Ето защо ВРС не
може да присъди разноски за процесуално представителство в полза на ответницата
,след като няма доказателства за извършването йм, макар и да не спори,че
хонорарът съответства на осъществената защита .
Приложените по делото вноски бележки от 29/05/2019 г. отразяват
факта, че ответницата е платила сумата от 150 лева депозит за вещо лице и че на
12/10/2018 г. е платила сумата от 100 лева за депозит за съдебна
експертиза.Т.е. разходът от общо 250 лева , претендиран от ответната страна
съгласно чл. 78,ал.3 ГПК следва да бъде присъден в полза на ответницата и в
тежест на ищцата .
Водим
от горното съдът,
РЕШИ :
ОТХВРЪЛЯ изцяло предявения от ищцата Р.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Р.Т.Д. ***, против ответницата С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, главен иск ,съдържащ искането да бъде прогласена - обявена за
нищожна сделката
покупко-продажба на недвижим
имот, обективирана в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */24 юли 2017
г. на нотариус В.П. *** /акт, вписан в АВ СВ Варна с вх.№ * –двойно входящ
регистър, № *, акт № *, том *, дело № */2017/ - като сделката продажба,
чието се желае съдът да прогласи за нищожна има за предмет възмездното
прехвърляне на имотите, намиращи се
в * а именно :
УПИ * – *,
кв. * с площ от 1205 кв. м., пл.№ *,
включен в УПИ * -* с площ от 740 кв.м., при граници за този имот : от север –улица , изток УПИ * -* ,от
юг – УПИ *- *,от запад УПИ *- * заедно с построените в този имот жилищна сграда и навес /без указана
площ по документ за собственост, а съгласно данъчна оценка – сградата с площ от
60 кв.м. а навесът с площ от 20 кв.м./ и
УПИ * - * от кв.* с площ от 595 кв.м.
при граници :от север –улица; от изток – УПИ *-*,от юг УПИ * -*,поради сключване на сделката при липса
на съгласие и на основание чл. 26, ал. 2, пр. II - ро ЗЗД, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВРЪЛЯ изцяло предявения от ищцата Р.С.А.,
ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адвокат Р.Т.Д. ***,
против ответницата С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, в условията на евентуалност
втори иск, с искането да бъде установена и прогласена нищожността на сключения договор за покупко – продажба описан по-горе (обективирана
в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */24 юли 2017 г. на нотариус В.П. ***
/акт, вписан в АВ СВ Варна с вх.№ * –двойно входящ регистър, № *, акт № *, том *,
дело № */2017)и касаещ двата имота, опасани по площ
и граници поради това, че договорът
бил привиден, на
основание чл. 26, ал. 2, изречение
първо, предложение последно ЗЗД ,при релевирани твърдения, че макар и
обективиран като продажба прикривал
дарение, защото пари не били давани и получавани и предвид близките
отношения съществуващи между продавача и самата купувачка – живеещи в едно
домакинство, на съпружески начала, с общо дете родено по време на съвместното
съжителство, сделката била наименована продажба само за да не може да бъде
атакувана по съдебен ред от детето на продавача – ищцата по делото, ведно с
искането след установяване на
привидността на договора за продажба и че договора прикрива едно дарение /и
ако са налице условията за действителност на дарението/ - съдът ако приеме, че са налице условията за дарение да се произнесе, че
привидната сделка е продажбата а прикритата дарението на горепосочените два
имота, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОТХВРЪЛЯ изцяло предявения от ищцата Р.С.А.,
ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адвокат Р.Т.Д. ***,
против ответницата С.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** трети по ред иск /последен
в поредността/ - евентуален иск с
искане за за унищожаемост на сделката обективирана в описания
по-горе нотариален акт за покупко-
продажба на двата недвижими имота (нотариален акт № *, том *,
рег.№ *, дело № */24 юли 2017 г. на нотариус В.П. *** /акт, вписан в АВ СВ
Варна с вх.№ * –двойно входящ регистър, № *, акт № *, том *, дело № */2017/) –
като сключена поради крайна нужда при
явно неизгодни условия ,на основание чл.33 ,ал.1 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.С.А., ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на С.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** сторените по делото от
ответницата съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на СУМАТА от общо 250,00 лева /двеста и петдесет лева / за внесени по делото депозити
за вещи лица, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от Решението да се
връчи на страните, чрез процесуалните им представители./ на ищцата – чрез адв.Р.Д. а на ответницата чрез адв.Д.П. на новият съдебен адрес в гр.София
/ .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: