Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 06.06.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав
в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА В.
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. №
3624/2021 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 5409 от
08.01.2020 г., постановено по гр. д. № 52366/2016 г., по описа на СРС, II ГО, 73 състав, е отхвърлен предявеният от „С.Х.“
ЕООД срещу „С.И.“ ЕООД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с
правно основание чл. 355 ТЗ, във вр. чл. 348, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 1690,80 лв., представляваща цената на продадени стоки по договор
за продажба на консигнация от 07.06.2010 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 15.09.2016 г., до окончателоното изплащане.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с оплаквания за
неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Поддържа, че по делото безспорно е доказал сключен с ответника
договор за продажба на консигнация от 07.06.2010 г. и изпълнение на
задължението си по договора, а именно доставка на стоките. Поддържа, че щом
ответното дружество не е оспорил извършеното от лицето подписало Приемо –
предавателен протокол № 1/07.06.2010 г., следва да се приложи разпоредбата на
чл. 301 ТЗ. Изтъква, че предвидената в закона пет годишна погасителна давност
на вземането не е изтекла, тъй като тя следва да е започната да тече от датата
на изпратената покана за доброволно изпълнение от 23.04.2013 г., а не от
склчването на Договора – 07.06.2010 г.
Въззиваемият – ответник
не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. В о.с.з. на
18.02.2022 г. чрез процесуалния си
представител взема становище за неоснователност на жалбата..
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния
съд е приел, че представените по делото договор от 07.06.2010 г. за продажба на
консигнация и два приемо – предавателни протокола от същата дата са подписани
за „С.И.“ ЕООД от Н.Б., която не е упълномощена да представлява ответното
дружество. Приел е, че от представено извлечение от търговския регистър се
установява, че към момента на сключване на процесния договор Н.Б.е съдружник с ответното
дружество в трето дружество – „Е.Б.В.“ ООД, но това обстоятелство не й дава
правомощия да действа от името на съдружника си „С.И.“ ЕООД. И тъй като
договорът бил подписан от лице без представителна власт и правомощия по закон
или пълномощие, е приел, че ищецът не е установил по делото твърдяното облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба на консигнация от
07.06.2010 г. Като допълнителни съображения за отхвърляне на иска е посочил, че
процесното вземането е погасено по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.06.2010 г. като
консигнант е сключил със „С.И.“ ЕООД като консигнатор Договор за продажба на
консигнация за предаване на стока, описани видове, брой и цена в приемо –
предавателен протокол № 1 и № 2, които са
неразделна част от договора. Твърди, че по силата на договора консигнаторът се
задължава да отчита продадените стоки всеки месец до 15-то число и да заплаща
тяхната стойност (чл. 1 от Договора), като в изпълнение на уговореното в чл. 7,
предложение второ от сключения договор „С.Х.“ ЕООД е съставило проформа фактура
№
**********/20.06.2011 г. за предадените на ответника стоки на стойност 1690,80
лв. с ДДС. Твърди, че консигнаторът „С.И.“ ЕООД не е изпълнил задължението си
да прехвърли резултатите от осъществената за стоката изпълнителна сделка като
се отчете на консигнанта и заплати стойността на стоките по реализираните
продажби, а ако не ги е продал – да върне стоките в същия вид, в който са му
били предадени.
В конкретния случай е обоснован извода на СРС, че ищецът
не е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие с
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, каквито указания са дадени в доклада по
делото обективиран в съдебно заседание от 18.02.2019 г., че между страните е
възникнало и съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на консигнация от 07.06.2010 г. В тази връзка следва да се посочи, че Договорът
за продажба на консигнация и Протокол № 1 към него от 07.06.2010 г. са
подписани лицето Н.Б., която не е била вписана в ТР като органен представител -
управител на „С.И.“ ЕООД. Нещо повече, същите са подпечатани с печат на трето
по делото лице – „Спа хотел Селект Велинград. Представената по делото проформа фактура
№ **********/20.06.2011 г. е едностранно подписана само от представител на
ищцовото дружество, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната
ССчЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено
и кредитира с доверие, се установява, че същата не е надлежно осчетоводена нито от ищеца, нито от ответното
дружество. Представеният от ищеца Протокол № 2 от 07.06.2010 г. е подписан,
но не е посочен кой е автор на изявлението /подписа/, като наличието на печат на
ответното дружество, не може да обоснове извод, че е налице потвърждаване да договора по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Обстоятелството, че лицето подписало Договора за
продажба на консигнация и Протокол № 1 към него от 07.06.2010 г. - Н.Б.е била
съдружник с ответното дружество в трето дружество „Е.Б.П.В.“ ООД към момента на
сключване на договора не води до обратен извод, тъй като Б.е действала без
представителна власт по отношение на „С.И.“ ЕООД, като от представената от НОИ,
ТП – София град справка за сключени трудови договори същата към момента на
подписване на договора не е била и служител в ответното дружество. Тъй като с
подадения отговор на исковата молба „С.И.“ ЕООД веднага след узнаването се е
противопоставило на сключения без представителна власт договор за продажба на
консигнация от 07.06.2010 г., то противно на поддържаното във възивната жалба
ответното дружество не е потвърдило действията на Б., която е действала от
името на „С.И.“ ЕООД без представителна власт.
Тъй като правните изводи, до които
въззивният съд достига съответстват на правните съждения на първата инстанция,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед цената на
исковете, по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно
обжалване.
Съдът констатира,
че в диспозитива на обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка,
доколкото в мотивите на постановеното решение съдът е приел, че предявеният иск
е установителен, но в диспозитива неправилно е вписал, че е за осъждането на
ответника. Ето защо след постановяване на въззивното решение, делото следва да
се бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.
247 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 5409 от
08.01.2020 г., постановено по гр. д. № 52366/2016 г., по описа на СРС, II ГО, 73 състав, с което е отхвърлен предявения от „С.Х.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** срещу „С.И.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК , установителен иск
с правно основание чл. 355 ТЗ, във вр. чл. 348, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 1690,80 лв., представляваща цената на продадени стоки по договор
за продажба на консигнация от 07.06.2010 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 15.09.2016 г., до окончателоното изплащане.
ВРЪЩА
делото на СРС, 73 с-в за провеждане на процедурата по чл. 247, ал. 1 ГПК, по
отношение на допуснатата ОФГ в диспозитива на решението, касаеща вида на иска,
съобразно изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: