Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Русе,
24.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, VI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и пети
юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Елена Балджиева
при секретаря
Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4423 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявените в
обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ОТП Факторинг
България” ЕАД твърди, че съгласно договор за текущо потребление от 26.05.2011г. „Банка ДСК” ЕАД е предоставил на ответника Д.С.Й.
кредит в размер на 6 000 лева, който е следвало да бъде издължен с 84 броя
месечни вноски по 113.42 лева, като първия от тях е бил дължим най-късно до
25.06.2011г., а следващите най-късно до 25-то число на всеки следващ месец.
Уговорената падежна дата за окончателното издължаване на разрешения кредит е 26.05.2018г. Лихвата, дължима от
кредитополучателя за предоставения кредит е в размер, определян периодично от
УС на „Банка ДСК” ЕАД, като към датата на сключване на договора, същата била в
размер на 13.95% годишно, или 0.04% на ден. Неразделна част от Договора били Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приел с подписването на Договора.
Поради преустановяване на погасяването
на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 26.05.2011г, кредиторът
„Банка ДСК" ЕАД приложил санкциите, предвидени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности
и санкции" от Общите условия към Договора за кредит, а именно; „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава" до предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред и чрез нотариус Иглика Кирилова с район на действие – Районен съд Русе,
вписан под № 618 в регистъра на Нотариалната камара обявила на кредитополучателя
Д.С.Й. предсрочната изискуемост на вземането / чрез нотариална покана № 22, том
4, рег. № 9858 от 17.12.2015 г. на нотариус № 618 на НК при РРС, връчена лично на
адреса на длъжника, а именно: гр. Р. ул. К. №..на 21.01.2016г. /. По този начин
предсрочната изискуемост била надлежно обявена на кредитополучателя.
На 04.02.2016 г. , вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираната
по-горе нотариалана покана, кредиторът „Банка ДСК" ЕАД пристъпил към принудително
събиране на вземането си по съдебен ред като подал Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано
било ч.гр.д. № 600/2016г. по описа на Районен съд Русе, по което съдът се е разпоредил
да се издаде в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповед за изпълнение и Изпълнителен
лист за сумите:
- 4 722,61 лв. - главница по
Договор за кредит от 26.05.2011 г. ведно със законната лихва върху нея, считано
от 04.02.2016 г. до изплащане на вземането;
- 655.09 лв. - неплатена редовна
лихва за периода от 26.01.2015 г. до 03.02.2016 г.;
- 27,00 лв. -лихвена надбавка
за забава върху просрочената главница за периода от 26.01.2015 г. до 02.02.2016
г.;
- 1,31 лв. - лихвена надбавка
за забава върху цялата главница за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2016 г.;
- 120,00 лв. - такси;
- 110,52 лв. - държавна такса
по делото и
- 423,41 лв. - юрисконсултско
възнаграждение
На 04.05.2016 г. , по силата
на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), „Банка ДСК"
ЕАД, им прехвърлила пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането,
възникнало от сключен между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор и Д.С.Й., ЕГН **********,
като кредитополучател по Договор за кредит от 26.05.2011г.
В подкрепа на гореизложеното,
прилагали писмено потвърждение от цедента Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг
България" ЕАД за станалото с Договор за покупко-продажба на вземания от
04.05.2016 г. прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемо-предавателен протокол
към Договор за покупко-продажба на вземания от 04.05.2016 г.
На базата на изрично пълномощно,
предоставено им от "Банка ДСК" ЕАД, изпратили от името на цедента уведомително
писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя Д.С.Й., ЕГН **********. Като
доказателство, че уведомлението е изпратено до ответника-кредитополучател прилагат
копие от Уведомително писмо *РSFAВG0089IIE*, ведно с Известия за доставяне
*РSFAВG0089IIE*. На 27.03.2019 г. на основание издадените Заповед за
изпълнение на парично задължение от 08.02.2016 г. и Изпълнителен лист от
08.02.2016 г., издадени по ч.гр.д. № 600/2016г. по описа на Районен съд Русе, по
молба на "ОТП Факторинг България" ЕАД срещу ответника-кредитополучател
Д.С.Й., ЕГН ********** било образувано изпълнително дело № 270/2019г. по описа на
ЧСИ Венцислав Маринов рег. № 833, с район на действие ОС Русе. Покана за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение са връчени на ответника-
кредитополучател лично. За доказване на този факт прилагали копие от Покана за доброволно
изпълнение изх. № 8792/27.03.2019 г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов рег. №
833, с район на действие ОС Русе.
В случай, че съдът счете, че
ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането, то моли да се приеме,
че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова
молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор
за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. З от ЗЗД и пълномощното от цедента
за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В този смисъл е и Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.
Моли съда да признае по
отношение на ответника Д.С.Й., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв.С.В.
*** съществуването на вземания на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище",
бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2 (като частен правоприемник-цесионер
на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), за които са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение от 08.02.2016 г. и Изпълнителен лист от 08.02.2016 г., издадени
по ч.гр.д. № 600/2016г. по описа на Районен съд Русе, произтичащи от Договор за
текущо потребление от 26.05.2011г., включващи: 4 722,61 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 26.05.2011 г. до изплащане на вземането,
655,09 лв. - неплатена редовна лихва за .периода от 26.01.2015 г. до 03.02.2016
г.; 27,00 лв. -лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода
от 26.01.2015 г. до 02.02.2016 г.; 1,31 лв. - лихвена надбавка за забава върху цялата
главница за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2016 г.; 120,00 лв. – такси.
Претендира присъждане на разноските, направени в заповедното производство.
В условията на евентуалност,
при отхвърляне на установителния иск като неоснователен, предявяват осъдителен
иск за заплащане на сумите: 4564.25лв. главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ищеца
неизпълнение по договора за кредит за текущо потребление от 26.05.2011 г.,
както и направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Д.С.Й., чрез проц.си представител адв.С.В., депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете.
Твърди, че извършената цесия не е породила действие спрямо ответника, тъй като
не бил надлежно уведомен. Счита, че вземанията на ищцовото дружество са погасени
по давност.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 600/2016г.
по описа на Русенски районен съд се установява, че по заявление на „Банка ДСК“
ЕАД гр. София, против ответника е издадена Заповед № 338/ 08.02.2016г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя сумите описани в исковата молба.
Видно от приложения по
делото договор за кредит от 26.05.2011г. на ответника била отпусната сумата от 6000
лева, със срок за издължаване от 84 месеца. Ответникът Д.С.Й. преустановил
редовното обслужване на кредита, което наложило банката да изпрати уведомително
писмо чрез нотариална покана № 22, том 4, рег. № 9858 от 17.12.2015 г. на нотариус
№ 618 на НК при РРС, връчена лично на адреса на длъжника, а именно: гр. Р. ул.
К. №..на 21.01.2016г., с което е обявена предсрочна изискуемост на кредита.
На 04.02.2016г. банката
предприела действия във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост на кредите
и подала заявление до Районен съд Русе за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК.
На 04.05.2016г. по силата на
Договор за цесия, „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила пакет от вземания на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация
гр.София, в който се намирало и задължението на Д.С.Й.. По делото липсват
доказателства ответницата да е била уведомена за цесията.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предмет
на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за
която е издадена оспорената заповед. В контекста на основанието, на което се
претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от
действителен договор за кредит, че „Банка ДСК“ ЕАД е заплатило сумата по
кредита на ответника и че сумата е получена от последния и факта на
осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в
предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделни
пера.
Коментираните по-горе
писмени доказателства налагат извода, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е
сключен договор за потребителски кредит от 26.05.2011г. На ответникът била
отпусната сумата от 6000 лева, със срок за издължаване от 84 месеца. Д.С.Й.
преустановил редовното обслужване на кредита, което наложило банката да изпрати
уведомително писмо с изх.07-20-03000/16.12.2015., чрез нотариална покана № 22, том
4, рег. № 9858 от 17.12.2015 г. на нотариус № 618 на НК при РРС, връчена лично на
адреса на длъжника, а именно: гр. Р. ул. К. №..на 21.01.2016г., с което е
обявена предсрочна изискуемост на кредита..
На 04.02.2016г. банката
предприела действия във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
и подала заявление до Районен съд Русе за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК.
На 04.05.2016г. по силата на
Договор за цесия, „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила пакет от вземания на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация
гр.София, в който се намирало и задължението на Д.С.Й.. По делото липсват
доказателства ответникът да е бил уведомен за цесията.
Първият спорен по делото
въпрос е относно упражнено надлежно от кредитора право на предсрочна
изискуемост.
Съобразно уговореното
договора за кредит - в т.19.2 на Глава – VII „Отговорности и санкции“ от
Общите условия към договора за кредит -
„ .... при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
До предявяването на молбата за събирането му по съдебен ред , остатъкът от
кредита се олихвява с договорния лихвен процент , увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта....“
Съобразно дадените
задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява
изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Ето защо и за да бъде завършен преобразуващия
фактически състав за отнемане преимуществото на срока е необходимо не само
обективния факт на допусната забава на две или повече месечни вноски, а още и
нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита за
предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото
е представена покана до длъжника, съдържаща изявлението на кредитора за
упражнено негово право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като са налице
доказателства, че същата е реално получена.
Независимо от горното, съдът
намира, че с факта на получаване на исковата молба и изявената в нея воля за
упражнено право от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане
на предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо.
Последният факт съдът намира, че следва да бъде съобразен при разрешаване на спора.
За разлика от случаите, когато кредиторът основава на твърденията си за
предсрочна изискуемост с искане за незабавно изпълняема заповед, искането за
снабдяване само с изпълнително основание, но не и с изпълнителен лист по реда
на чл. 410 от ГПК не налага притезанието на кредитора да е възникнало още преди
сезирането на съда. Това е така, защото в този случай заявителят само описва
възникването на вземането си, но не го доказва като изпълняемо към този момент
с документ по чл. 417 и 418 ал.3 от ГПК. Заявеното по чл. 410 от ГПК вземане
може и да не е още изскуемо, но да стане изпълнеямо, ако не бъде оспорено от
длъжника. Затова и в този случай изпълнителна сила на издаденото от съда
изпълнително основание възниква само ако заповедта се стабилизира поради неоспорването
й в срок или след разрешаване на спор относно съществуването и/или
изпълняемостта на дълга. В тази хипотеза изпълнителен лист още не е издаден. С
отчитане на новонастъпилите факти в хода на процеса относно съществуване на
изпълняемото право не би се променил момента на възникване на правото на
принудително изпълнение. Независимо кога е станало изискуемо (преди или след
издаване на заповедта) задължението ще може да изпълнява принудително едва след
приключване на исковия процес, съответно в случая не са приложими разрешенията,
наложени в съдебната практика относно отричане на факти, пораждащи изискуемост
след заявление по чл. 417 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока може да
бъде извлечена и от разпоредбата на чл. 422 ал.4 от ГПК, с която се изключва
възможността за възстановяването на преждевременно събрано принудително
вземане.
С оглед заявеното с отговора
общо оспорване на исковете по основание на първо място следва да бъде даден
отговор на въпроса дали прехвърлянето на вземанията от страна на заемодателя в
полза на ищеца е породило действие спрямо ответника, като длъжник.
Действително разпоредбата на
чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането
си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът
предвижда такава възможност. Такъв е и настоящият случай. В договора е
предвидена клауза, според която заемодателят има право по всяко време да
прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Във формираната
с редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение № 3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.)
действително се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено, като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З от ГПК. Няма спор също така, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело,
цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (вж.
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.
о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о.,
ТК и др.).
Неоснователно е съдържащото се в отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност на вземането: Настоящото вземане
произтича от договор за кредит, а за вземания, произтичащи от такъв вид договор по чл. 430 ЗЗД (подобно
на заема по чл.
240 ЗЗД), се прилага общата петгодишна давност
съгласно чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Съгласно постоянната
практика на ВКС (Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о.,
ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о.,
ГК), при договор за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на
заема на погасителни вноски съобразно погасителния план, не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. За
разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения имат характер
на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени
анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно
общо задължение на отделни части. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече
от момента, в който вземането е изискуемо. По отношение началния момент на
давността следва да се съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно
която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне
цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след
изтичане на уговорения срок, т.е. с настъпване на крайната падежна дата
съгласно договора и погасителния план. В случая, безспорно ответникът е уведомен надлежно за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането на 21.01.2016г., предвид
което нито към подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, нито към подаване на исковата молба на 17.07.201 г. не е изтекла погасителната давност на
вземането.
Видно от приетото заключение
на вещо лице по назначена СЧЕ, дължимата, неплатена главница по договора за
кредит е 4722,61 лева, както и 655,09 лева - лихва за периода от 26.01.2015г.
до 03.02.2016г., 27,00 лв. -лихвена надбавка за забава върху просрочената главница
за периода от 26.01.2015 г. до 02.02.2016 г., 1,31 лв. - лихвена надбавка за забава
върху цялата главница за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2016 г. и сумата от 120,00 лева представляваща дължими
такси по кредита.
От изложените по-горе
съображения, съдът формулира извод, че ответникът дължи връщане на целия размер
на предоставения му кредитен ресурс. В тежест на ответника е да установи факта
на погасяване на дълга по кредита, като същият не е ангажирал доказателства в
този смисъл.
По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове:
Предмет на двата иска –
установителен и осъдителен, е вземане, произтичащо от неизпълнение на
задължение на кредитополучател по договор за потребителски кредит, заявено като
предсрочно изискуемо в успешно проведено заповедно производство. Уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
нотариална покана от 16.12.2015г. или с връчване препис от исковата молба на
ответника, не променя основанието, на което се претендира вземането. В случая
разликата между главния и евентуалните искове е само във вида на търсената
защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно
от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка
за съединяване на осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по
реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск, а в случая заявеният спорен
предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на искове. На второ
място не се е сбъднало въведеното от ищцовата страна вътрешнопроцесуално
условие за разглеждането на осъдителните претенции – отхвърляне на
установителния иск. Уважаването е процесуална пречка за произнасяне по
осъдителните искове, предявени като евентуални с исковата молба (в този смисъл
решение №135/26.09.2018г., постановено по т.д.№230/2017г. на ВКС, ІІ т.о.). С
оглед изложеното съдът намира, че не дължи произнасяне по заявените в условията
на евентуалност претенции.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски за
заплатена държавна такса в размер на 278,38 лева, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300,00 лева и депозит за вещо лице в размер на 450,00 лева или общо
– 1028,38 лева.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно
основание чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответника
следва да заплати на ищеца сумата от 533,93 лева – разноски по ч.гр.д №600/2016г.
по описа на РРС.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Оборище, бул.“Княз Ал.Дондуков“, №19, ет.2, универсален
правоприемник на преобразувано и прекратено без ликвидация дружество - „ОТП
Факторинг България“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на регистрация
гр.София, че Д.С.Й., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв.С.В. ***
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 4722,61 лева,
представляваща главница по договор за кредит от 26.05.2011г. отпуснат от „Банка
ДСК“ ЕАД; сумата от 655.09 лв. - неплатена редовна лихва за периода от
26.01.2015 г. до 03.02.2016 г.; 27,00
лв. - лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от
26.01.2015 г. до 02.02.2016 г.; 1,31 лв. - лихвена надбавка за забава върху
цялата главница за периода от 03.02.2016 г. до 03.02.2016 г.; 120,00 лв.
- дължими такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 04.02.2016г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 338/08.02.2016г. по ч.гр.д. № 600/2016г.
по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Д.С.Й., ЕГН **********да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район Оборище, бул.“Княз Ал.Дондуков“, №19, ет.2 сумата в размер на 533.93 лева-
разноски по ч.гр.д №600/2016г. по описа на РРС, както и сумата в размер на 1028.38
лева - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: