Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
09.03.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Павел Жеков при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 1225 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция „Митница Бургас“, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №112/13.10.2021г., постановено по АНД № 527/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. За да постанови решението си съдът неправилно приел за меродавна относно стойността на предмета на нарушение фактурата, която била представена от жалбоподателя на много по-късен етап, а именно в първото съдебно заседание. Сочи се, че ако жалбоподателят е разполагал с фактура към датата на извършване на нарушението – 18.03.2021г., е следвало да декларира стоките и да представи фактурата пред митническите служители към момента на извършване на митническата проверка. Сочи се също така, че лице, което разполагало с фактура за стоките - предмет на нарушението, не би укрило последните около двигателя на автомобила. Съдът, с цел да обоснове решението, стъпвал на тезата, че при сключване на договора с мобилния оператор цената би могла да е нулева, но в случая страна по сделката не била мобилен оператор, нито пък ставало въпрос за единична бройка телефон. Твърди се, че събраните по делото доказателства били преценени превратно от решаващия състав. Съдът не разкрил обективната истина, не изяснил релевантни за спорното право факти и доказателства, както и превратно тълкувал тези, които поставил на обсъждане и базирал решението си на предположения. От всичко изложено се установявало, че съдът не съобразил обстоятелството, че цената била определена правилно от нарочно определена комисия. В тази връзка съдът постановил решението си като основал мотивите си единствено и само на представената едва в съдебното заседание фактура за закупуване на процесните стоки, игнорирайки всички обстоятелства и факти, имащи отношение към спора. Към момента на установяване на нарушението и в хода на административно-наказателното производство не били представени никакви документи, а едва във фазата на съдебното производство, които съдът кредитирал, без да постави на обсъждане всички други факти и обстоятелства по случая. С оглед изложеното се моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди Наказателно постановление №860/2021 от 02.06.2021г. на Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ в частта му по т.II и III.
В допълнително представени чрез процесуален представител писмени бележки се сочи, че се поддържа подадената касационна жалба. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“.
Ответникът, в представен чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба и в писмена молба моли да бъде оставено в сила решението на районния съд. Претендира направените разноски пред касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С Наказателно постановление №860/2021 от 02.06.2021г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, са отнети в полза на Държавата от Г.К.Д., на основание чл.233 ал.6 във връзка с ал.1 от Закон за митниците (ЗМ) мобилен телефон „Xiaomi Redmi 11“ – 50 броя; мобилен телефон „Xiaomi Redmi Note 9“ – 16 броя; мобилен телефон „Xiaomi Redmi 9Т“ – 84 броя, със стойност: 33 738.00 лева (пункт I от НП), наложена е на Г.К.Д., на основание чл.233 ал.1 от ЗМ административно наказание глоба в размер на 33 738.00 лева (пункт II от НП) и е отнет в полза на Държавата лек автомобил, марка „Audi A4“ с регистрационен №Х****КТ, шаси №WAUZZZ8E******, регистрационен талон с №*******и един брой контактен ключ.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е изменил Наказателно постановление №860/2021 от 02.06.2021г. в частта, с която на Г.К.Д., на основание чл.233 ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 33 738.00 лева, като е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 33 738.00 лева на 2 020.18 лева(пункт II от НП) и е отменил Наказателно постановление №860/2021 от 02.06.2021г. в частта, с която се отнема в полза на Държавата лек автомобил, марка „Audi A4“ с регистрационен №Х****КТ, шаси №WAUZZZ8E*****, регистрационен талон с №*******и един брой контактен ключ, както и е осъдил „Агенция Митници“ – Териториална Дирекция Митница Бургас /с предишно наименование отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“/ да заплати на Г.К.Д. сумата в размер на 1542.14 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №527/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград и сумата в размер на 120 лева за заплатено възнаграждение за вещо лице.
За да постанови решението си, районният съд е приел, с оглед уточненията, направени от пълномощника на жалбоподателя, че процесното наказателно постановление се обжалва само в частта му по пункт II и пункт III, а именно в частта, с която на санкционираното лице е наложено административно наказание“Глоба“ и в частта, с която е постановено отнемане на собственото на нарушителя моторно превозно средство. В останалата му част, а с която било постановено отнемане на стоките предмет на нарушението, съдът приел, че НП е влязло сила и не е предмет на обжалване.
В решението въззивният съд изложил мотиви, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. На следващо място, от събраните по делото доказателства се доказало описаното в НП административно нарушение, което било и правилно правно квалифицирано. За безспорен съдът приел факта, че на 18.03.2021г. през МП „Капитан Андреево”, при излизането си от страната за Република Турция Г.К.Д. направил опит да превози през държавната граница и да изнесе от страната стоки с търговски характер – мобилни телефони, без знанието и разрешението на митническите органи, с което осъществил състава на нарушението „митническа контрабанда“ по смисъла на чл.233 ал.1 от ЗМ. Поради това основателно и правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето и направените изводи от административнонаказващия орган били законосъобразни. Съдът изложил и мотиви относно липсата на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
По отношение размера на наложеното наказание, въззивният съд приел, че същият следва да е 2 020.18 лева, а не 33 738.00 лева, тъй като стойността следвало да се определи съгласно § 1, т.38 от ДР на ЗМ и по реда на чл.70 – 73 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, т.е. на базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност. В случая следвало да се вземе предвид договорената и действително платената цена на стоката, съгласно представената по делото фактура, чието съдържание не се опровергало от представените от АНО доказателства. Като база за определяне на стойността следвало да се вземе предвид именно тази фактура, макар и да била с доста по-ниска единична стойност на стоките. Посочил, че не кредитира Становището на митническите органи за стойността на стоките, предмет на нарушението.
Наред с горното, съдът посочил, че НП в частта му по пункт 3, касаеща постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата“ на превозното средство, което е послужило за превозване на стоките – предмет на митническа контрабанда, следва да бъде отменено. В тази насока взел предвид разпоредбата на чл.233 ал.8 от ЗМ и изложил подробни съображения, въз основа на които приел, че определената пазарна стойност на МПС е в размер на 6070.62 лева, а определената пазарна стойност на стоките – предмет на митническа контрабанда, е в размер на 2020.18 лева. Посочил, че стойността на МПС, която била близо 3 пъти по-висока от стойността на стоките, предмет на нарушението, се явявала несъответна на стойността на стоките, предмет на митническа контрабанда, поради което МПС не подлежало на отнемане.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за неправилно .
Административно – наказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл.233,ал.1 от ЗМ. Цитираната норма предвижда наказване за митническа контрабанда на всяко административно-наказателно отговорно лице, което пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, с налагане на наказание глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
Не е спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място Г.К.Д. е направил опит да превози през държавната граница на Република България стоки - мобилни телефони без знанието и разрешението на митническите органи. Съобразно правилно установената от съда фактическа обстановка, телефоните, общо 150 бр., са били открити в автомобила на санкционираното лице, при извършената му проверка на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“ на път от Република България за Република Турция, т.е. мобилните апарати са били предназначени за износ.
В този случай, видно от съдържанието на цитираната разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗМ, от значение за определяне размера на наказанието е стойността на стоките. Легално определение на понятието“стойност на стоки при износ“ е дадено в § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците и това за целите на административно – наказателното производство е: 1. цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или ако такава продажба не е налице – 2. пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница.
При цитираната законодателна уредба, според настоящия съдебен състав неправилно въззивният съд е приел, че стойността на стоките е посочената в представената в хода на съдебното производство фактура с № 2021/0309 от 15.03.2021г. от 1229.27 евро, равняващи се на 2 020.18 лева.
Нормите на чл.70-чл.73 от Регламент № 952/2013г. на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на митнически кодекс на съюза, в случая не са приложими. В същите са посочени методите за определяне митническата стойност във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки. Митническата стойност е относима към размера на налаганото наказание за осъществено административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, само в случаите, касаещи внос на стоки на територията на Република България. В конкретният случай, безспорно е установено, че това обстоятелство не е налице, като целта е била стоките да се изнесат от страната.
За да е налице първата хипотеза на § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците следователно е необходимо да са налице надлежни доказателства, удостоверяващи действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, т.е. цената която купувачът трябва действително да плати в полза на продавача при износа, който в случая е с местоназначение извън митническата територия на Европейският съюз.
Такива доказателства по делото не са налице. Това е така, тъй като фактурата (в случай, че се кредитира като годно писмено доказателство) е съставена за целите на вноса на мобилните устройства в Република България, а не за целите на износа и не удостоверява стойността на продажбата им за износ извън страната. При липса на доказателства, удостоверяващи стойността на процесните телефони по реда на хипотеза първа от § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците (т. е. продажба на стоките на лице, находящо се извън територията на страна респ. и стойността на същата) е следвало тази стойност да се определи по реда на хипотеза 2-ра от същата разпоредба, а именно, като се вземе предвид пазарната цена на телефоните, без ДДС и акциз, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, но с включени в нея съпътстващи разходи. Видно от изготвеното по делото експертно заключение, определена по посочения начин стойността на 150 бр. телефони – предмет на нарушението съгласно НП, при износ от България възлиза на 30 558.22 лева и именно в този размер е следвало да бъде определено и индивидуализирано наложеното на санкционираното лице наказание. С наказателното постановление е определен по-висок размер на наложеното административно наказание, който е бил съобразен от АНО въз основа на изготвено от митническите органи становище. Същото не е обосновано, опровергава се от приетото по делото заключение на вещото лице и в този смисъл същото правилно не е кредитирано от съда. Съответно, правилно районният съд е преценил, че следва да измени наложеното на наказаното лице наказание, но неправилно е индивидуализирал размера му. Съобразно изложеното по-горе е следвало съдът да намали размера на глобата към посочения в т.2, вариант 2 от експертното заключение. Като не е достигнал до този извод, а вместо това е изменил НП № 860/2021 от 02.06.2021г. на Началника на отдел “МРР Южна морска“ ГД “МРР“ ЦМУ при Агенция „Митници“, в частта му по пункт II, намалявайки същото на 2020.18 лева, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено ново такова по същество на спора, с което се измени процесното НП в частта му по пункт II, като се намали размера на наложеното на Г.К.Д. административно наказание “глоба“ от 33 738.00 лева на 30 558.22 лева.
Само за пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че не кредитира с доверие процесната фактура. Последната обективира продажба на стоки, осъществена между санкционираното лице, в качеството му на купувач и юридическо лице със седалище гр. Мюнхен, Република Германия, в качеството му на продавач. Датата на осъществяване на тази продажба, според обективираното в документа, е 15.03.2021г., т.е. следва да се приеме, че след тази дата Г.Д. е притежавал документ удостоверяващ придобиване в него собственост на процесните мобилни телефони. Същевременно, видно е от показанията на свидетелите П. и С., които са имали преки и непосредствени впечатления от поведението на наказаното лице, че при извършването на проверката на 18.03.2021г.последният не само не е заявил, че разполага с фактура, с която да докаже притежанието на телефоните, а изрично е посочил, че телефоните не са негови и само ги пренася до Република Турция. Преценени поотделно и в тяхната съвкупност, представената фактура и дадените пред митническите органи обяснения от наказаното лице водят на извода, че фактурата, която по принцип представлява частен документ и не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, е съставена само за целите на съдебното производство.
Предвид гореизложеното, решението в тази му част, макар и валидно и допустимо, следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва да бъде изменен санкционният акт в частта му по пункт II, като се намали размера на наложеното административно наказание “глоба“ от 33 738.00 лева на 30 558.22 лева.
В останалата част – относно отмяната на Наказателно постановление №860/2021 от 02.06.2021г. в частта, с която се отнема в полза на Държавата лек автомобил, марка „Audi A4“ с регистрационен №Х****КТ, шаси №WAUZZZ8E*****, регистрационен талон с №*******и един брой контактен ключ, настоящата инстанция намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.233 ал.8 от ЗМ, превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.
Както вече се посочи, видно от изготвеното по делото експертно заключение, стойността на 150 бр. телефони – предмет на нарушението съгласно НП, при износ от България възлиза на 30 558.22 лева.
Експертизата в административното производство определя пазарната стойност на лек автомобил „Audi A4 1.9 TDI“ с регистрационен №Х****КТ, към датата на извършване на нарушението – 18.03.2021г., в размер на 6070.62 лева.
В случая следва да се отчете и че липсва легално определение на понятието „явно несъответствие“, поради което преценката за липса или наличие на това несъответствие трябва да бъде винаги конкретна и с оглед спецификите на всеки случай, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. В този смисъл явно несъответствие би имало при наличие на разлика между стойността на превозното средство и стойността на стоките, като стойността на превозното средство е в пъти, значително или прекомерно по-висока от стойността на стоките. Изхождайки от чл.233, ал.1 от ЗМ, хипотеза посл., вр. с § 1, т.38 от ДР на Закона за митниците, където и предвид предмета на конкретното нарушение – стоки предназначени за износ пазарната стойност е ръководеща за определяне размера на наказанието, то обективен критерий за съответствие между двете стойности би се явявала именно тя.
В случая, съпоставяйки тези две стойности –пазарната стойност на стоките и пазарната стойност на лекият автомобил послужил за превоза им, настоящият състав счита, че не е налице явно несъответствие по смисъла на чл.233 ал.8 от ЗМ. От изготвената в хода на административно-наказателната преписка съдебно техническа експертиза, която не е оспорена от санкционираното лице в производството развило се пред районният съд, се установява, че пазарната стойност на процесното моторно превозно средство е значително по-ниска от стойността на стоките предмет на нарушението. Поради това и като се преценя стойността на всяка от сумите /съответно за МПС и за стоките/, както и предвид стойността, с която се превишава стойността на МПС при сравнение със стойността на стоките, в настоящия случай касационната инстанция не счита, че е налице явно несъответствие по смисъла на чл.233 ал.8 от ЗМ. Поради това и като се има предвид, че районният съд е приел, че има такова несъответствие, то решението на Районен съд - Свиленград в частта, в която е отменено обжалваното наказателно постановление - пункт ІІІ, касаеща отнемане в полза на държавата на лек автомобил, ведно с регистрационен талон и 1 бр. контактен ключ за него като неправилно следва да бъде отменено, а вместо това следва да се потвърди наказателното постановление в обжалваната част.
При този изход на спора следва
да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски, а именно:
юрисконсултско възнаграждение, в минималния предвиден размер от 80.00 лева, с оглед
разпоредбата на чл.63д ал.3 и ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закон за
правната помощ, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №112/13.10.2021г., постановено по АНД №527/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, като вместо това
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №860/2021 от 02.06.2021г. на Началника на отдел “Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ ГД “МРР“, ЦМУ при Агенция „Митници“, в частта му по пункт II, с която на Г.К.Д., на основание чл.233 ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 33 738.00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административното наказание “Глоба“ от 33 738.00 лева на 30 558.22 лева;
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №860/2021 от 02.06.2021г. на Началника на отдел “Митническо
разузнаване и разследване Южна морска“ ГД “МРР“, ЦМУ при Агенция „Митници“, в
частта му по пункт III,
с която се отнема в полза на Държавата лек автомобил, марка „Audi A4“ с регистрационен №Х****КТ, с шаси
№WAUZZZ8E*****, регистрационен талон с №*******и един брой контактен ключ.
ОСЪЖДА Г.К.Д., с ЕГН ********** ***, да заплати на Агенция „Митници“ направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.