Р Е Ш Е Н И
Е
№1338 30.05.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
девети май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 5000 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр.
София–1527, *********, представлявано от ********* или съвместно от *********,
действащо чрез пълномощника си юрисконсулт *********, против Д.Д.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се
претендира установяване дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1098/30.03.2018
г. по ч.гр.д. № 2145/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно - сумата
от общо 1 305. 40 лева, дължими
по договор за гаранция № 379276/
10.05.2016г., сключен с „Фератум Банк“
ЕООД за обезпечаване на задължения по договор за кредит № 379276/ 10.05.2016г.,
сключен между длъжника Д.Д.С. и „Фератум
България“ ЕООД, от която 800 лв. –
главница, 67.76 лв. – договорна лихва за периода 09.06.2016г. –
07.09.2016г., 100 лв. – такси, 316. 24
лв. – гаранция по кредитната сделка, 21. 40 лв. – мораторна лихва за периода
08.09.2016г. – 22.03.2018г., и законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението на 28.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се
и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения за съществувало облигационно правоотношение по силата на договор за
кредит № 379276/ 10.05.2016г., сключен между Д.С. и „Фератум
България“ ЕООД, съгласно който длъжникът е получил искания кредит в размер на
800 лв., със задължение да го върне ведно с договорна лихва от 67. 76 лв. в
срок от 120 дни – до 07.09.2016г. За обезпечаване на този договор със знанието
на длъжника кредиторът е сключил договор за гаранция с „Фератум
Банк“ ЕООД. Неизпълнените задължения на длъжника по
договора за кредит са заплатени от поръчителя „Фератум
Банк“ ЕООД, за когото е възникнало право на регрес
срещу длъжника за платените суми. На 01.12.2017г. „Фератум
Банк“ ЕООД прехвърля тези свои вземания срещу Д.С. на
ищцовото дружеството с договор за покупко-продажба на
отписвания за обслужвани потребителски кредити /цесия/ и приложение № 1, за
което длъжникът е уведомен, съобразно изискванията на закона.
Правното
основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 99 във вр. с чл.138, ал. 1 и чл. 142, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
По
делото в срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представил адвокат А.,
като се излага становище за недоказаност и неоснователност на исковете. Оспорва
се съществуващото правоотношение по договора за кредит, като се сочи, че от
представените доказателства, въобще не се установява, ответницата да е давала
съгласие и сключвала договор за кредит, при посочените от ищеца условия,
съобразно заявените от него претенции.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1098/30.03.2018
г. по ч.гр.д. № 2145/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено ответникът да заплати на ищцовото
дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът
не е бил открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по
месторабота на същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по
заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
Съгласно
договор за предоставяне на потребителски кредит № 379276 от 10.05.2016 г. „Фератум България“ ЕООД е предоставило на ответника сумата
от 800 лева, като е уговорено връщането, ведно с договорна лихва от 67. 76 лв.
при лихвен процент от 8. 47 % на четири
месечни вноски от по 216. 94 лв. Договорът е сключен при общи условия, съгласно
които погасяването на кредита се извършва в срок от 2 до 6 месеца, съобразно
уговорките между страните по погасителен план. Такъв по делото не е представен.
В договора изрично е посочено, че се обезпечава с поръчителство от „Фератум Банк“ ЕООД, като е
представен и договорът за гаранция /поръчителство/, сключен между „Фератум Банк“ ЕООД и ответника,
съгласно който се дължи такса за преодоставяне на
поръчителството в размер на 316. 24 лева, платима на 4 вноски от по 79. 06 лв.,
с падеж на 9-то число, като падежът на първата вноска е 09.06.2016 г., а на
последната - на 07.09.2016 г. Като част от него са обявени и общите условия за
гаранцията, също представени по делото. Във всички представени книжа липсва
изпълнен подпис, като вместо подпис на клиента е изпълнен текст със следното
съдържание „Кредитополучател ***“. При това съдът намира, че не установяват по
какъвто и да било начин съществуващите облигационни връзки по горните договори,
тъй като не се установи наличието на воля у ответника за тяхното сключване.
Това само по себе си е достатъчно основание за отхвърлянето на исковете, без
въобще да се обсъжда договорът за цесия, уведомяване на длъжника и т.н. Следва
все пак за пълнота да се отбележи, че с оглед на твърденията за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, не се установява, твърди и доказва да е
налице попълване на електронна форма за регистрация и искане–заявка за
отпускане на кредит, каквото между другото е предвидено в самите общи условия,
на които се позовава ищецът. Още по-малко пък се установява предоставянето на
потребителски кредит в размер на 800 лв. на ответницата и въобще как се е случило
това. Горните обстоятелства са възложени в тежест на ищцовото
дружество при разпределението на доказателствената
тежест, срещу което липсват и
възражения. При това съдът намира, че с горните мотиви следва да
отхвърли исковете, като недоказани.
При този
изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София–1527, *********, представлявано
********* или съвместно от *********, против
Д.Д.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за установяване дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1098/30.03.2018 г. по ч.гр.д. № 2145/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно - сумата от общо 1 305. 40 лева, дължими по
договор за гаранция № 379276/ 10.05.2016г., сключен с „Фератум Банк“ ЕООД за
обезпечаване на задължения по договор за кредит № 379276/ 10.05.2016г., сключен
между длъжника Д.Д.С. и „Фератум
България“ ЕООД, от която 800 лв. – главница, 67.76 лв. – договорна лихва за периода 09.06.2016г. – 07.09.2016г.,
100 лв. – такси, 316. 24
лв. – гаранция по кредитната сделка, 21.
40 лв. – мораторна лихва за периода 08.09.2016г. – 22.03.2018г., и законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 28.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.