МОТИВИ към
присъдата по НОХД №744 по описа на Варненския окръжен съд за 2015г.
По отношение на
подсъдимия М.А.А. ЕГН:********** ***,
Варненският окръжен прокурор е повдигнал обвинение за престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.199 ал.1
т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК, защото на
06.03.2015 г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими
вещи - портмоне, сума в размер на 20.00 лв., лична карта, карта за Икономически
университет, 2 бр. дебитни карти, мобилен телефон „Самсунг Галакси S5, ведно със СИМ-карта към "Теленор" и силиконов калъф, всички
вещи на обща стойност 810,19 лв. /осемстотин и десет лева и деветнадесет
стотинки/, от владението на В.П.В., с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила –издърпване.,
След даване ход на
делото пострадалата от престъплението В.В.
е направела искане и е конституирана като частен обвинител в производството, като е
конституирана като такъв.
По делото е проведено съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните
прения представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа обвинението.
Акцентира върху високата степен на обществена опасност на дееца и предлага на
съда да наложи наказание “лишаване от свобода”
малко над минимума, което да се редуцира по реда на чл.58а от НК.
Предлага да не се налага наказание конфискация.
Частния обвинител
поддържа обвинението и моли съдът да осъди
подсъдимия за извършеното от него престъпление.
Защитникът на
подсъдимия – адв.Д. също пледира при
липса на спор по фактите. Прави искане за индивидуализация на наказанието в
рамките на специалния минимум, като съответно същото бъде редуцирано с 1/3 и да бъде определено наказание под минимума предвиден в
закона. Моли съда да не прилага алтернативно предвиденото наказание конфискация
В последната
си дума подс.А. изразява съжаление за
постъпката си.
От фактическа
страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
Подс.А. ***,
бил многократно осъждан за престъпления против собствеността на
гражданите, като наскоро бил излязъл от затвора.
На
05.03.2015г. , около 22.00 часа, пострадалата В. В.
посетила питейно заведението в гр.Варна , а именно “Галакси Боулинг“ , което се намирало в
сградата на хотел “Черно море“.
Около 02.30 ч. на
06.03.2015г. В. , излязла на улицата
пред хотела и тръгнала в посока към заведението “Макдоналдс“. Минавайки пред заведението непознат млад мъж
се опитал да я заговори, но пострадалата
го отминала. Тя влязла в една от
кабинките на банкоматите отвън на сградата на хотела. Там се опитала да изтегли пари, но в кабинката
при нея влязъл същия младеж и отново се опитал да я заговорил. В проведения разговор помежду им св.В. ***, след което той си отишъл, а тя изтеглила
сумата от 20 лева, поставила ги в портмонето си и тръгнала обратно към
заведението, от което излязла.
Непознатият мъж, с когото говорила малко преди това бил отвън с още едно момче. Двамата тръгнали успоредно с нея, като първият
от тях се опитвал отново да завърже
разговор. На входа на заведението
непознатият препречил пътя на В., като и и заявил, че няма да я пусне вътре. В
следващият момент, той се пресегнал към нея, като издърпал от ръката й телефон
марка “Самсунг-Галакски S5”, а след това веднага и портмонето й.
Пострадалата на свой ред се пресегнала към мъжа, повишила тон и успяла да вземе портмонето си. Извикала на мъжа да и върне телефона, но той и казал нещо от
рода – “ти за каква се мислиш“, ударил я по лицето и побягнал.
Другото момче,
към което непознатият се обърнал с името “Ачо“ хукнало след него.
В този момент
от заведението излязла приятелката на В., при което разбрала какво е станало и
двете повикали полиция. Позвънили и на
отнетия телефон, който в началото давал свободно, а след това дал сигнал, че е
изключен. Малко по късно при В. и
приятелката й дошли полицейски служители. Те
обяснили на В., че на сутринта следва да отиде в Първо полицейско управление в гр.Варна ,
където да подаде жалба.
На
06.03.2015г. сутринта В. се явила в полицията и дала показания за случилото се.
Било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, с оглед на
извършеното престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
В резултат на
издирвателните мероприятия на полицейските органи автора на деянието бил
установен, а именно подсъдимия А..
Било
проведено разпознаване на 12.03.2015г., при което пострадалата В.
разпознала измежду 4 /четири/ лица
автора на престъплението, а именно подсъдимия А..
При проведения по ДП разпит на подсъдимия ,
същият признал за извършеното от него деяние и обяснил, че е продал телефона на
лице, което малко познава.
Телефонът на
пострадалата не бил намерен и не е върнат на собственичката му.
От
заключението на извършената съдебно-оценителна
експертиза от вещото лице – Димитър Йорданов се установяват стойността на мобилен телефон марка “Самсунг-Галакски S5” – 764,10 лева ;
стойността на силиконов калъф за телефона
- 17,09 лева ; портфейл /портомне от плат/ на стойност
9 лева и пари в него – 20 лева. Вещото лице е дало обща оценка на всички
вещи в размер на 810.19 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена чрез приобщените по реда на
чл.283 от НПК обяснения на подсъдимия А.
показания на свидетелите В.В. и Иван Николов, протокол за разпознаване на лице,
съдебно-оценителна експертиза и писмените доказателства.
При анализ
на доказателствата по делото се налагат следните изводи:
Безспорно за
предмета на доказване по настоящето дело е, че на 06.03.2015 година св.В. е разполагала с мобилен телефон марка
“Самсунг-Галакски S5”, който носила със себе си. Безспорно също е, че до инкриминираната
дата подсъдимия и св.В. не са се познавали и не са имали лични отношения. В показанията си свидетелката В. много последователно описва поведението на
подсъдимия от първия момент на срещата им до отнемането на мобилния телефон, както
и употребата на физическа сила. Описва също и действията на подсъдимия
извършени от него по отношение на портмонето й
съответно веднага нейните действия по вземането му обратно. Описва и
действията си по уведомяване на полицията, проведеното разпознаване на лице,
които категорично подкрепят изложените от нея факти в тяхната последователност.
В този контекст самопризнанията на
подсъдимия за способа на извършване на престъплението не са изолирани, а кореспондират с останалите
доказателствени средства по делото.
В унисон с фактическите твърдения на подс.А. и св.В.
са и показанията на свидетеля Иван Николов. Последния подробно обяснява
как подсъдимия му се обадил и му е предлагал в малките часове на денонощието да
закупи мобилен телефон марка Айфон 5 черен на цвят. Последното доказва, че след отнемането на
процесната вещ, подсъдимият я предложил
за продажба, като е демонстрирал, че той е в правото си да се разпорежда с нея.
Така
анализираните доказателства са еднопосочни и налагат извода, че именно подс. А.
е автор на процесното деяние.
След като
прецени всички доказателства релевантни по делото, съгласно чл. 14 от НПК по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия М.А. в
извършване на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 от НК, защото на 06.03.2015
г., в гр. Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещ -
мобилен телефон „Самсунг Галакси S5,
ведно
със СИМ-карта към "Теленор" и силиконов калъф, всичко на обща стойност
781.19 лв., от владението на В.П.В., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила –издърпване.,
С присъдата си
съдът призна подс.А. за невиновен и го оправда по предявеното обвинение, че е
отнел чужди движими вещи – портмоне , сумата в размер на 20лева, лична карта на
ИУ и 2 бр. дебитни карти- всичко на стойност 29лева от владението на В.В..
Правните съображения за взетото решение
са следните:
Подсъдимият е
извършил система от действия под контрола на съзнанието си, насочени към
установяване на собствена фактическа власт върху чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг Галакси S5, ведно със СИМ-карта към "Теленор" и силиконов калъф. За реализиране на
престъпното си намерение е използвал
физическа сила, като е издърпал телефона от ръката на пострадалата В. след което я е ударил по
лицето. Стореното от А. е обективно съставомерно по смисъла на чл.199 от НК. За отнемането на чуждата вещ той е
използвал сила, което отличава престъпната му деятелност от състава на
престъплението “кражба”. Престъплението е било довършено с отнемането на
мобилния телефон, картата поставена в него и калъфа в който е бил и установяването на престъпно
трайно владение върху него.
Подс. А. е
действал при наличието на пряк умисъл – съзнавал е, че инкриминираната вещ е
чужда и се намира във владение на трето лице, което не е съгласно тя да му бъде
отнемана и това несъгласие може да бъде преодоляно единствено чрез упражняване
на сила.
Пряката цел на подсъдимия е била престъпното
своене на мобилния телефон.
Подсъдимият е
извършил грабеж в условията на опасен рецидив. Видно от приложената справка за
съдимост на подсъдимия същия до момента е осъждан обща 14 пъти , като
последното му наказание е било наложено с присъда по НОХД №3190/20011г. , вл. в
сила на 30.01.2012г. с наложено
наказание три години лишаване от свобода, което е било постановено да изтърпи
ефективно при строг режим в условията на затвор. Настоящето деяние е извършено
на 06.03.2015 година, като срокът по чл.30 от НК не е изтекъл. Налице е
хипотезата на чл.29 ал.1 б.”а” от НК, което прави процесното деяние
съставомерно по чл.199 ал.1 т.4 от НК.
По отношение
на оправдателната част в диспозитива на присъдата касаещ :
портмоне , сумата в размер на 20лева, лична карта на ИУ и 2 бр. дебитни
карти, съдът постанови оправдаване на подсъдимия по отношение на тези вещи, предвид на факта, че отнемането на практика обхваща два акта: прекъсване на
чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху веща от страна
на дееца. Установяването обаче на
владение върху веща става, когато деецът
придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с веща т.е. да установи
трайна фактическа власт над нея. В
случая такава власт /владение/ върху портмонето на св.В. и вещите намиращи се в
него от страна на подсъдимия не е установена, тъй като същото е било в него
само в продължение на няколко секунди, след което св.В. си го е взела обратно.
При
индивидуализация на наказанието за стореното от подс.А. , съдът отчете следните
обстоятелства:
Престъплението по чл.199 от НК разкрива висока степен на обществена
опасност. Касае се за посегателство срещу частна собственост, съпроводено със
сила. Със
съзнателно планираните действия на подсъдимия
са засегнати широк кръг от правно
защитени блага и в частност
собствеността на гражданите.
Упражняването на сила е довела до нанасяне на определен съставомерен
резултат с крайна цел - отнемане
владението на инкриминираните вещи.
Личността на
подсъдимия от своя страна би могла да се анализира в две посоки.
Първата от тях
е свързана с обремененото му съдебно минало. Той е осъждан 14 /четиринадесет пъти/ за престъпления против
собствеността на гражданите, като е престоял в местата за лишаване от свобода
за изтърпяване на наказания лишаване от свобода. Поведението му не е било
коригирано в степен на успешна адаптация в обществения живот след напускане на
затвора. Очевидно за това способства лошия му социален статус. В подкрепа на този извод е и факта, че само няколко месеца след като е
излязъл от затвора подсъдимият е извършил ново престъпление. Той е предпочел да
активизира престъпните си навици пред трудността да се адаптира в обществено
установените рамки на поведение.
Към
позитивните елементи в личностната
характеристика на подсъдимия съдът добави
съдействието му за разкриване на обективната истина разказвайки по какъв начин е извършил престъплението, който факт следва да се
отчете в негова полза като разбира се следва да се има предвид и
обстоятелството, че при разказа подсъдимия
,,спести,, някои факти и действия от негова страна при извършването му. Към позитивните елементи в личностната
характеристика на подсъдимия съдът приема и младата му възраст, както и лошото му материално и семейно положение.
Изложеното и
сравнително невисоката стойност на отнетия мобилен телефон и калъф, дадоха
основание на съда да индивидуализира наказанието на подсъдимия при относителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. В този смисъл съдът прие, че съответно на
обществената опасност на деянието и дееца ще е наказание от седем години и шест
месеца лишаване от свобода.
При императива
на чл.373 ал.2 от НПК, съдът редуцира така определеното наказание с 1/3 по реда
на чл.58а от НК и наложи за изтърпяване от подс. А. наказание от ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода
при първоначален строг режим в затвор.
Съдът не
наложи наказанието конфискация по отношение на
подсъдимия - предвид неговото имуществено състояние.
Определяйки вида и размера на наказанието, съдът счете, че
ще бъдат постигнати целите на
генералната превенция визирана в НК, като наказание в такъв вид и размер
в конкретния случай ще изиграе най добре необходимия поправителен ефект по
отношение на подсъдимия, като ще въздейства върху него и върху други
неустойчиви членове на обществото възпиращо и предупредително
възпитателно. Така определения период на
изолация на подсъдимия според съда ще гарантира настъпването на положителни
промени в мисленето и ценностната му
система, като спрямо него в този период
могат да бъдат предприети мерки за индивидуално
въздействие с цел постигане на социално правилен модел на поведение.
С присъдата
си съдът възложи в тежест на подс.А.
направените деловодни разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :