Решение по дело №459/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 815
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20197150700459
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 815/20.11.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 459 по описа на съда за 2019 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и е образувано по жалбата на „Еко-Хидро-90“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „**“ № **, представлявано от Г.С.Д.против Решение № РД – 170/26.03.2019 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас, за налагане на финансова корекция.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Моли се административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Б., която по изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), редовно призован, не се представлява.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № РД – 170/26.03.2019 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас, за налагане на финансова корекция. С оспореното решение, на основание чл. 3, б. „р“ и чл. 96 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 г. на Съвета от 27.07.2006 г., чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чл. 46, във връзка с чл. 41 от Наредба № 6/03.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. „Производствени инвестиции в аквакултурата“ по приоритет на ос № 2 „Аквакултура, риболов във външни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ от Оперативна програма за развитие на Сектор „Рибарство“ за програмен период 2007 г. – 2013 г. (ОПРСР), финансирана от Европейски фонд за рибарство (Наредба № 6/03.05.2012 г.) и на чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 11 от ДБФП № 85/22.06.2012 г., на бенефициера „Еко Хидро 90“ ООД, гр. Пазарджик, е наложена финансова корекция в размер на 21 148, 55 лева.

В решението е посочено, че настоящият писмен акт представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като е първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение, въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност и подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности по чл. 14, ал. 3 от същата Наредба.

Решението е редовно връчено на 29.03.2019 г. на жалбоподателя по пощата с обратна разписка (лист 193), като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.

Видно от представените по делото доказателства решението е издадено по повод на сключен Договор № 85/22.06.2012 г. за отпускане на финансова помощ по посочената мярка между „Еко Хидро 90“ ООД и ИАРА гр. Бургас, с максимално одобрена обща стойност на проекта 1 019 372,40 лева.

Установи се по делото, че с писмо с вх. № Z-2776 от 31.01.2019 г. ИАРА е открила производство по налагане на финансова корекция, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, поради следните констатации:

При извършена проверка е установено нарушение на бенефициера „Еко Хидро 90“ ООД по проект УНП BG0713EFF-211-130168, изразяващо се в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма (ПП) в обема, заложен в Таблица 4 от инвестиционно намерение, Част Б, неразделна част от заявление за кандидатстване с вх. № ЕФР-13-16/07.03.2012 г., неразделна част от ДБФП № 85/22.06.2012 г. Установено е 94,64 % неизпълнение на ПП за четвърта производствена година, заложена в Таблица 4, спрямо декларираното по счетоводни документи количество произведена и реализирана продукция за периода на мониторинг за 2017 г. (01.01.2017 г. – 21.06.2017 г.). 

Изготвено е и второ становище по сигнал за нередност с вх. № Z-5736/21.03.2019 г., относно налагане на финансова корекция на бенефициера „Еко Хидро 90“ ООД, в което е посочено, че бенефициерът е редовно уведомен за откритото производство по налагане на финансова корекция, дадена му е възможност в 14-дневен срок да представи писмени възражения и доказателства по основателността и размера на финансовата корекция, като в указания му срок не е постъпило възражение, както и нови данни, документи и доказателства, относими към констатираното нарушение.

В мотивите на оспореното решение е посочено, че бенефициерът „Еко Хидро 90“ ООД е заявил своите намерения да реализира ферма за аквакултури в ЗК с вх. № ЕФР-13-16/07.03.2012 г., част от което е инвестиционно намерение. Съгласно сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, управляващият орган, чрез ДФЗ, РА предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Изграждане и оборудване на ферма за аквакултури, садкова инсталация за отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) в акваторията на язовир „Танова могила“ и брегова база за отглеждане и продажба на риба“. Предвидени са технологични мощности, които са необходими, за да се произведе през четвъртата производствена година след реализацията на проекта общо 74 642 кг риба. Инвестицията по посочения договор е завършена през 2013 г. (окончателно плащане е извършено на 11.12.2013 г., като има доплащане на 30.09.2015 г.), като 2017 г. се явява четвърта производствена година за проекта на бенефициера. Съгласно инвестиционното намерение, през четвъртата производствена година е заложена програма за добив и реализация на 19 950 кг шаран, 29 792 кг сом, 11 400 кг бяла риба и 13 500 кг есетра, или общо количество в размер на 74 642 кг риба.

Констатирано е, че през 2017 г. бенефициерът „Еко Хидро 90“ ООД е произвел и заприходил в сметка 3036 следните количества риба: бяла риба – 684 кг, сом – 912 кг, шаран – 1238,25 кг. За календарната 2017 г. са реализирани бяла риба – 177,50 кг, сом – 2010 кг и шаран – 1813 кг, или общо реализираната продукция е 4000,50 кг. Това количество е взето при изчисляване на изпълнението на ПП за 2017 г. Предвид изтичането на петгодишния период на мониторинг на 21.06.2017 г., заложеното и произведено реализирано количество е изчислено за периода на мониторинг (01.01.2017 г . – 21.06.2017 г.) и е съответно 34 210,92 кг – заложено количество в ПП и 1833,56 кг – произведено реализирано количество. Установено е 94,64 % неизпълнение на ПП за 2017 г.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебноикономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че размерът на обема на производство на риба в проектното предложение за четвъртата производствена година, заложено в Таблица 4, а именно за периода от шест месеца – 01.01.2017 г. – 21.06.2017 г., е 34 210,92 кг на стойност 323 521 лева. Размерът на произведената и реализирана продукция за периода на мониторинга (01.01.2017 г. – 21.06.2017 г.), съгласно декларираното в счетоводните документи на дружеството, е 4000,50 кг на стойност 19 647,59 лева. Вещото лице е посочило, че процентното съотношение на неизпълнение на заложеното и реализираното количество е 94,64 % за количество в килограми и 97,21 % за стойности в лева. В заключението се казва, че финансовата корекция в размер на 10 % от стойността на преизчислената безвъзмездна финансова помощ в размер на 461 422,39 лева е равна на 46 142,24 лева за една календарна година. За периода от шест месеца същата следва да се преизчисли с коефициент 2,1818, като преизчисленият размер е равен на 21 148,55 лева.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – изпълнителен директор на ИАРА. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ това е ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта.

Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение. Оспореният административен акт съответства на тези изисквания и на общите такива, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от ЗАП. Посочен е издателят и адресатът му. Изложени са фактическите основания и законовите, подзаконовите и договорните разпоредби, обосноваващи издаването му. Съдържа разпоредителна част, ясно индивидуализираща задължението на адресата му, както и начинът и срокът за доброволното му изпълнение. Разяснено е правото на съдебно обжалване, срокът и редът за това. От горното следва изводът, че обжалваното решение е постановено в изискуемата писмена форма и с предвиденото в закона съдържание.

Производството по определяне на финансова корекция е образувано след извършена проверка за изпълнение на условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност от компетентните длъжностни лица. В хода й е осигурено правото на жалбоподателя по чл. 34 от АПК за участие в производството. С писмо изх. № 2600-3086/04.02.2019 г. жалбоподателят е уведомен за откритото производство по налагане на финансови корекции, като подробно са посочени фактическите и правните основания за това, като на последния е дадена възможност в 14-дневен срок да представи писмени възражения и доказателства по основателността и размера на наложената финансова корекция и да приложи писмени доказателства. Писмото е връчено на бенефициера на 08.02.2019 г. В указания срок до 22.02.2019 г. не е постъпило възражение от бенефициера, както и нови данни с документи и доказателства, относими към констатираното нарушение.

Оспореното решение е издадено в срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и в съответствие с изискванията на посочената разпоредба.

Съдът намира обаче, че обжалваният индивидуален административен акт е материално незаконосъобразен. Между страните не са спорни фактите, послужили като основание за издаването му. Спорен е въпросът за това, следва ли да се възприеме 2017 г. за четвърта производствена година за проекта на бенефициера. В приетата по делото Методика за определяне размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие в Сектор „Рибарство“ 2007 г. – 2013 г. се предвижда за проекти по мярка 2.1. „Производствени инвестиции в аквакултурата“ по приоритет на ос № 2 „Аквакултура, риболов във външни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“, за първа производствена година да се счита първата пълна финансова година от окончателното плащане на безвъзмездната финансова помощ.

Съдът намира, че неправилно административният орган е възприел, че 2017 г. се явява четвъртата производствена година за проекта на бенефициера, тъй като окончателното плащане е извършено на 11.12.2013 г. Безспорно по делото е установено, че по този проект е налице доплащане към дата 30.09.2015 г., по силата на служебно известното на съда Решение № 257/08.05.2015 г., постановено по адм. д. № 550 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2014 г., влязло в сила на 06.06.2015 г. С посоченото решение е изменено Уведомително писмо за извършени плащания с изх. № 01-2600/12066 от 14.12.2013 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което са приети за недопустими разходи по процесния проект на обща стойност 238 269,12 лева, а именно за доставка и монтаж на тръби, направата на топлоизолация на тръби, топлоизолация на бетонна основа и др., като съдът е приел за част от разходите, че не са недопустими.

Решението е влязло в законна сила и в резултат на него, на бенефициера е извършено доплащане по посочения проект на 30.09.2015 г. Следователно за четвърта производствена година следва да се възприеме не 2017 г., а 2018 г. – 2019 г., която е извън мониторинговия петгодишен период.

Съдът намира обжалваното решение за незаконосъобразно и поради следното:

При определяне на размера на финансовата корекция е взета предвид Методика за определяне размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на Сектор „Рибарство“ 2007 г. – 2013 г. (Методиката), одобрена от доц. д-р Г. Н. – изпълнителен директор на ИАРА и е издадена във връзка с разпоредбите на чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, и в изпълнение на одитните констатации, залегнали в докладите от извършените проверки от страна на контролни органи по изпълнение на проекти, финансирани от ОПРСР, ИАРА, в качеството й на управителен орган по ОПРСР. В Методиката е разписано, че се прилага в случай на нередности, които представляват нарушение на нормативни разпоредби, както и на договорните отношения между ИАРА и ползвателите, получили безвъзмездна финансова помощ по ОПРСР.

При така определеното съдържание, Методиката притежава белезите на подзаконов административен акт, по смисъла на чл. 7а от Закона за нормативните актове, тъй като с нея са предприети мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на посочения по-горе Регламент, който представлява акт на Европейския съюз. Изискване за позоваване и прилагане на подзаконовия нормативен акт е същият да е бил удостоверен от органа, който го е издал (чл. 78, ал. 1, т. 2 от АПК), както и да бъде обнародван в Държавен вестник (чл. 78, ал. 2 от АПК). Видно от данните по делото, Методиката не е била и не се твърди да е била обнародвана в Държавен вестник, поради което не е произвела редовно действие.

С оглед на това, съдът намира, че административен акт, издаден въз основа на несъществуващо правно основание, е материално незаконосъобразен. В тази връзка е ирелевантно обстоятелството дали е налице неизпълнение на ангажиментите на бенефициента, предвид факта, че е санкциониран с административен акт, издаден при липса на валидно материалноправно основание. Материалната незаконосъобразност на един административен акт е самостоятелно основание за неговата отмяна. В тази връзка е и практиката на ВАС (Решение № 5914/18.04.2019 г., постановено по адм. д. № 7523/2018 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение).

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение като незаконосъобразно ще следва да бъде отменено. С оглед спецификата на правоотношенията, преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 511,50 лева, от които 211,50 лева – държавна такса, 200 лева – за вещо лице, 100 лева – за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № РД – 170/26.03.2019 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас, за налагане на финансова корекция.

ВРЪЩА преписката на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас за ново произнасяне, в едномесечен срок от влизане на това решение в сила, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите по-горе.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури гр. Бургас да заплати на „Еко-Хидро-90“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „**“ № **, представлявано от Г. С. Д., направените по делото разноски в общ размер на 511,50 лева (петстотин и единадесет лева и петдесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                 

 

         СЪДИЯ:  /П/