№ 9634
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110127601 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 106569/27.05.2022г. на СРС, подадена от К.
С. С. срещу М. В. Б. /Йовч./. Видно от наличната по делото справка в НБД "Население"
ответницата е с актуално фамилно име Б., а Йовч. е било то до 05.10.2021г., когато е
променено във връзка с развод.
Ищецът К. С. С. чрез адв. Ц. З. - АК-Велико Търново, е предявил срещу М. В. Йовч. искове
с правно основание чл. 228 вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата
да му заплати, както следва:
2400,00 лева - наемна цена за периода 15.12.2020г.-30.04.2021г. за предоставен за
ползване по сключен между страните договор от 10.12.2019г. недвижим имот -
апартамент в град София, ул. "***********" № 76, бл. 5, вх. А, ет. 3, ап. 7;
3863,18 лева - незаплатени консумативни разходи във връзка със снабдяването на
имота с топлинна енергия за периода м.11.2019г.-21.03.2021г.;
1276,00 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски
за почистване на жилището и отстраняване нанесени от наемателката увреждания в
него.
Ищецът твърди, че с ответницата на 10.12.2019г. сключили договор, по силата на който той
ú предоставил за временно и възмездно ползване за срок от една година описания по-горе
недвижим имот срещу месечен наем от 450,00 лева. В случай на продължаване действието
на договора след първата година наемната цена се увеличавала на 600,00 лева месечно. Тъй
като наемателката продължила да ползва имота и след изтичане на срока на договора, С. се
1
съгласил това да стане при същите условия до 30.04.2021г. Междувременно при справка се
установило, че тя не е заплащала дължимите консумативни разходи за имота, като сумата за
парно възлизала на 3863,18 лева. Имало дължими суми и за вода. Тъй като сметките
останали неплатени, била изготвена нотариална покана за заплащане на дължимите суми и
освобождаване на имота до 30.04.2021г. В поканата било посочено, че, ако имотът бъде
освободен до 30.04.2021г., наемът щял да бъде по 450,00 лева месечно. Това обаче не било
сторено, затова се дължал такъв по 600,00 лева на месец. Поканата била поставена на адреса
на наетия имот на 13.04.2021г., но ответницата нито платила сумите, нито освободила
имота. Заедно с други лица ищецът влязъл в имота на 03.06.2021г., като го намерил с
отворена врата и в крайно лошо състояние - всичко в него било изпочупено, мръсно и
разхвърляно. Тъй като С. сключил договор за управление на имота от 29.02.2022г. с
дружество, занимаващо се с управление на имоти, апартаментът следвало да бъде почистен
и възстановен, за което заплатил сумата от 1276,00 лева. Обосновава се, че ответницата
дължи описаните суми и следва да ги заплати на ищеца. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ищецът не се явява, като се представлява от адв. З., който поддържа
исковата молба, включително в хода на устинет състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. В. Б. чрез назначения ú особен представител
адв. Б. И. - АК-София, е подала Отговор на исковата молба, вх. № 29800/03.02.2023г. на
СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че между страните
липсва договор за наем, тъй като представеният такъв не бил подписан от наемодателя, като
същото важало и за приемо-предавателния протокол, който същевременно представлявал и
свидетелски показания в писмен вид. Оспорва се подписите за наемател да са положени от
ответницата. Оспорва се дължимостта на сумите, като се изтъква, че липсват доказателства
ищецът да е платил консумативите. Нотариалната покана също не била подписана. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата не се явява, като се
представлява от особения ú представител адв. И., който оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с
нея искове, възраженията на ответницата и процесуалните действия на страните по
делото, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно
основание чл. 228 вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 233, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на сключен между страните
договор за наем за процесния имот, че имотът е предаден и е бил в държане на ответницата-
наемателка за процесния период, че във връзка с ползването на имота са натрупани
2
съответни консумативни разходи, както и че на имота през времетраене на ползването от
страна наемателката са причинени вреди, за които тя отговаря, както и сумата, на която
възлиза стойността на отстраняването им. В тежест на ответницата е да установи, че сумите
са платени, съответно наличието на основание да откаже да стори това. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Видно от представеното заверено копие, на 10.12.2019г. между страните е сключен договор
за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата за временно и възмездно
ползване недвижим имот - апартамент в град София, ул. "***********" № 76, бл. 5, вх. А,
ет. 3, ап. 7. Уговорен е срок на договора 15.12.2019г.-15.12.2020г. и наемна цена от 450,00
лева месечно. С приемо-предавателен протокол от 10.12.2019г. имотът е предаден в държане
на ответницата. Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза подписите за наемател в договора за наем и приемо-предавателния протокол са
положени от ответницата. Ирелевантно е дали договорът е подписан или не от наемателя,
тъй като договорът за наем е неформален и за сключването му е достатъчно постигане на
съгласие между страните, като може да се сключи и в устна форма. Видно от събраните по
делото доказателства и изявленията на ищцовата страна за сключването му е налице
съгласие от страна на наемодателя. В чл. 5 от Договора е уговорено, че при изтичане на
срока на договора наемната цена се повишава до 600,00 лева месечно, освен ако страните не
постигнат друга договорка. В настоящия случай едногодишният срок на договора е изтекъл
на 15.12.2020г. От показанията на свидетелката Г. /съседка/, които съдът, като прецени
внимателно и съобразно обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира изцяло като вътрешно
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без
данни да да дадени целенасочено пристрастно, се установява, че ответницата и след тази
дата продължавала да ползва имота - и към март/април 2021г. идвала, влизала, взимала
неща, като че ли постепенно се изнасяла. Няма обаче доказателства тя да е върнала нарочно
държането върху имота на наемодателя. Свидетелката, заедно с ищеца и друго лице, по
молба на ищеца присъствали при влизане от негова страна в имота, който бил оставен с
отключена врата и в лошо състояние.
Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, ако след изтичането на срока на договора ползването на вещта
продължи със знанието и без противопоставянето на наемателя, същият се счита за
продължен за неопределен срок. Ищецът сам признава в исковата молба, че е постигнал
съгласие с ответницата тя да продължи да ползва имота до 30.04.2021г. при същите условия
на договора, т.е. и при наем от 450,00 лева месечно, като по този начин страните са
уговорили нещо различно от предвиденото в чл. 5 от Договора. Последващата едностранна
промяна на това условие от наемодателя, обективирана в изпратената до ответницата
нотариална покана с искане за плащане на наем от 600,00 лева, не е породило действие, тъй
като ответницата не се е съгласила с него, а и нотариалната покана не ú е връчена. Видно от
представеното по делото копие /л.85-88/, адресът е посетен три пъти, но не в рамките на
повече от месец, като няма данни за извършена справка за адреси и работодател, както е
3
необходимо за връчването по реда на чл. 47 ГПК. Дори и да се приеме, че поканата е
връчена, то за промяна на вече постигнатата договорка е необходимо изрично съгласие на
ответницата, за каквото доказателства няма. При това положение съдът намира, че
дължимият наем за периода 15.12.2020г.-30.04.2021г. следва да се начислява в размер от
450,00 лева месечно, като дължимата сума възлиза на 2032,26 лева, за колкото
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, доколкото ответницата, в чиято
доказателствена тежест бе това, не доказа заплащане на сумата. За горницата над 2032,26
лева искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 7 от Договора наемателката е била длъжна да плаща
консумативните разходи за имота /ток, отопление, вода/. Ответницата е оспорила, че
сочените от ищеца консумативни разноски, свързани с доставена топлинна енергия, не се
отнасят за процесния случай, съответно, че дължи сумите по тях. Действително по делото не
са ангажирани доказателства, че за сочения от ищеца период за процесния отдаден под наем
имот са начислени претендираните спрямо ответницата суми за доставена топлинна енергия
и свързаните с това задължения. Възпроизвеждането в текста на исковата молба на номера
на фактури и стойност на същите не доказва наличието на такива издадени фактури, за кой
имот и период се отнасят те и връзката им с наемното правоотношение. Същото се отнася и
за данните, поместени на л. 25-34 от делото, като тази "справка" няма данни от кого е
издадена. Оттук и доказателствената ú стойност е равна на твърденията на ищцовата страна,
т.е. не може да обоснове тяхната основателност. Искът за консумативни разходи е
неоснователен поради това, че не е доказан, и следва да бъде отхвърлен.
По арг. от чл. 233, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 9 от Договора наемателката дължи
обезщетение за нанесените на предоставения ú имот вреди, освен ако те се дължат на
обикновеното износване. Съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД и с оглед съставения приемо-
предавателен протокол следва да се приеме, че апартаментът е предаден на наемателката в
добро състояние. Свидетелката Г. потвърждава, че апартаментът преди предоставянето му
на ответницата е бил в много добро състояние - подреден, поддържан и чист. Там преди
живеели бабата и дядото на С., които били много интелигентни, имали библиотека с книги,
а жилището било много уютно. Все пак следва да се отчете, че в договора за наем е
предвидено наемателката да извърши определени ремонтни дейности в апартамента /чл. 13/
- да оправи дупка в стената на тоалетната, да я запълни и боядиса, да оправи казанчето и
тоалетната чиния. Свидетелката Генева сочи, че при влизането в апартамента след
наемателката плочките по коридора били потрошени. Преди жилището било чисто и
запазено, с мебели, които, макар и по-стари, били хубави. Открили го обаче в ужасно
състояние - мръсно, без електрозахранване, разхвърляно и в хаос, мебелите били нагризани,
имало козина от отглеждано куче, секциите били избутани на балкона. Не са представени
доказателства обаче фактурираните в тази връзка по Фактура № 31/31.01.2022г. дейности по
почистване и извозване /л.24/ да са заплатени, т.е. да е настъпила сочената от ищцовата
страна имуществена вреда - намаляване на патримониума на ищеца, да е настъпила. Поради
това искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не е доказан.
4
За пълнота следва да се обърне внимание, че разпечатката на текст на л. 35 от делото по
естеството си съставлява възпроизвеждане/преразказ от страна на ищеца на кореспонденция
с ответницата, има доказателствена стойност на твърдение на страна в нейна полза, поради
което не може да служи като доказателство за сочените от ищеца обстоятелства.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат и двете
страни, но ответницата не е доказала да е сторила такива. В полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер от 487,78 лева.
Между страните и на основание чл. 77 ГПК следва да бъде разпределено изплатеното от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по делото в размер на 250,00 лева, от
които 182,61 лева следва да заплати ищецът, а 67,39 лева - ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН **********, от град София, да заплати на К. С. С., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 228 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, както следва:
2032,26 лева - наемна цена за периода 15.12.2020г.-30.04.2021г. за предоставен за
ползване по сключен между страните договор от 10.12.2019г. недвижим имот -
апартамент в град София, ул. "***********" № 76, бл. 5, вх. А, ет. 3, ап. 7, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 2032,26 лева до пълния му
предявен размер от 2400,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. С., ЕГН **********, от град София, срещу М. В. Б.,
ЕГН **********, от град София, искове с правно основание чл. 228 вр. чл. 232, ал. 2 и чл.
233, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати, както следва:
3863,18 лева - незаплатени консумативни разходи във връзка със снабдяването на
имота с топлинна енергия за периода м.11.2019г.-21.03.2021г.;
1276,00 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски
за почистване на жилището и отстраняване нанесени от наемателката увреждания в
него.
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН **********, от град София, да заплати на К. С. С., ЕГН
**********, от град София,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 487,78 лева,
представляваща разноски по делото в производството пред районния съд (гр.д. №
27601/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН **********, от град София, да заплати В ПОЛЗА НА
БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд , на
5
основание чл. 77 ГПК, сумата от 67,39 лева, представляваща разноски за възнаграждение на
вещо лице, първоначално платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, от град София, да заплати В ПОЛЗА НА
БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд , на
основание чл. 77 ГПК, сумата от 182,61 лева, представляваща разноски за възнаграждение
на вещо лице, първоначално платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6