РЕШЕНИЕ
№ 275/10.01.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Цвета Пазаитова……….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №800 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Л.Н.Д., подадена
чрез пълномощник, против Решение №31 от 28.06.2021г., постановено по АНД №304/2021г.
по описа на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи
за неправилност на мотивите в решението, касаещи извършване на нарушението,
неговата доказаност и ангажиране отговорността на наказаното лице. Сочи се, че
пред митническите служители, на линията на проверка, били обявени и представени
всички пренасяни от лицето стоки, като били декларирани по вид. Възприемането
на процесните стоки, макар неуточнени по количество, означавало знание на
контролните органи за тяхното пренасяне, което обстоятелство изключвало
възможността да бъде ангажирана отговорност на лицето за контрабанда, чийто основен
признак бил именно незнанието на митническите органи за пренасянето на стоките.
Навеждат се и твърдения, че липсва субективния елемент на нарушението. Сочи се
също, че наказателното постановление страда и от пороци, които били основание
да бъде отменено като издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила. В решението на районния съд на практика липсвали мотиви по отношение
различната форма на изпълнително деяние, съдържаща се в диспозитивите на АУАН и
НП. В АУАН деянието било квалифицирано като „пренесъл“, а в НП като „превозил“.
Категорично било установено, че жалбоподателят бил пътник в автобуса, което
изключвало форма на изпълнително деяние „превозил“. Налице било разминаване
между АУАН и НП и по отношение на друг основен елемент – описанието на предмета
на нарушение. Допуснатите разминавания в АУАН и НП били съществени и не можело
да бъдат санирани. На следващо място се навеждат доводи за разминаване между гласните
доказателства за извършен превод, дадени от актосъставителя и свидетеля по
акта, и самия АУАН като писмено доказателство, върху който не бил удостоверен
извършения превод. В акта имало положен подпис, без данни за лицето, от което
изхожда и за удостоверяване на какви обстоятелства е положен като по отношение
на идентифициране принадлежността му към определено лице свидетелите имали
съвсем различни и изключващи се показания. В тази част на решението
неоснователно бил използван аргумента с указателните табели на пункта, за които
вече било посочено, че не съдържат информация на румънски език. По подробно изложените
съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №166/2021 от 22.04.2021г., издадено от Заместник - Директор
на Териториална Дирекция „Южна морска“, с което за нарушение на чл.233, ал.1 от
Закона за митниците /ЗМ/ от Laurentiu-Nicusor Dica/Л.-Н.Д./,
на основание чл.233 ал.6 във връзка с чл.233 ал.1 от ЗМ са отнети в полза на
държавата стоки, подробно описани, с митническа стойност 1768,87 лв. (пункт I от НП) и на същия е наложено на основание чл.233 ал.1 от ЗМ административно
наказание „глоба“ в размер на 1768,87 лв., представляваща 100 % от митническата
стойност на стоките по т. I на
постановлението (пункт II от НП).
За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на НП. Приел е за доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал съображенията си. Посочил е, че процесното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Посочил е също, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните стоки. Изложил е и съображения за законосъобразност и правилност на НП и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките – предмет на нарушението.
Касационната инстанция
изцяло споделя изводите на районния съд.
При правилно установената
фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи,
съответстващи на събраните по делото доказателства.
Правилно е прието, че
административнонаказателната процедура е проведена при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на
чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства по извършването му, поради което не е налице
неяснота относно вмененото нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин
правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е
и съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно
- наказващия орган санкционна норма съответства на установеното наказуемо деяние.
Допуснатото разминаване в
акта и в НП относно формата на изпълнителното деяние - „пренесъл“, съотв. „превозил“,
не се възприема като съществено процесуално нарушение, тъй като не рефлектира по
никакъв начин върху правото на защита на наказаното лице. Безспорно е, че жалбоподателят не е шофьор на автобуса, а само
пътник в него, поради което посоченото в наказателното постановление изпълнително деяние е непрецизно описано.
Това нарушение обаче не може да се определи като съществено, доколкото дадената
правна квалфикация на деянието е правилна.
Не е налице нарушение при
описание на стоките – предмет на нарушението. Както в акта, така и в НП същите
са ясно индивидуализирани. Посоченото в НП, че при митническата проверка са открити
недекларирани тениски, съотв. че касаторът е превозил такива през държавната
граница без знанието и разрешението на митническите органи, действително не
отговаря на установеното фактическо положение. Това обаче не опорочава по
никакъв начин административнонаказателната процедура, доколкото конкретните стоки,
които са отнети от последния, и въз основа на чиято митническа стойност е
определено наложеното му наказание, са описани по вид, марка и брой.
За неоснователни се
приемат доводите на касатора за нарушаване правото му на защита, поради
неосигуряване на преводач. Следва да се отбележи, че от страна на последния не
се твърди да не е разбрал какво е съдържанието на връчения му акт, респ. какви
са констатациите по същия. От събраните пред районния съд доказателства е видно,
че в случая е бил извършен превод на съставения АУАН, съответно съдържанието на
акта и нарушението, за което е съставен, е разяснено на лицето. В тази връзка
няма допуснато съществено нарушение при провеждане на производството по
ангажиране на отговорността на лицето за извършеното нарушение. Изложените във
връзка с това оплакване подробни съображения от районния съд изцяло се споделят
от настоящата инстанция.
От доказателствата по
делото безспорно се установява , че на посочените в акта и в НП дата и място касаторът
е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение. Съставомерността на
извършеното деяние, вкл. вината на нарушителя са били правилно установени от
районния съд. Същият е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя и аргументирано
ги е приел за неоснователни. Мотивите, подкрепящи извода на първоинстанционния
съд за безспорна установеност и доказаност на коментираното нарушение се споделят
и от настоящата инстанция и по аргумент от
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не е необходимо да се преповтарят.
Направените изводи от районния съд досежно липсата
на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН са правилни и обосновани.
Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено в минималния предвиден в закона размер. Правилно е
приложен и чл.233, ал.6 от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза на
Държавата, предвид осъщественото нарушение.
Достигайки до правния извод за законосъобразност и
правилност на НП и потвърждавайки същото, Районен съд-Свиленград е постановил
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, спрямо което
не са налице посочените касационни основания и същото следва да се остави в
сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №31/28.06.2021г.,
постановено по АНД №304/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.