№ 54
гр. Смолян, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:В. Т. Бошнякова Събинска
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от В. Т. Бошнякова Събинска Гражданско дело №
20245400100262 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД.
Образувано е по искове, предявени от В. В. Н., с ЕГН **********, с
адрес: с. Х., ул. „Ц. К.“ № 3, общ. Б., обл. С., чрез адв. А. П. и адв. К. М. срещу
„Ал. Гр.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
См., ул. „Ш. к.“ № 1 за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата в
размер на 230 000 лв., предоставена на 26.11.2020 г. като заем, а при условията
на евентуалност ответникът да бъде осъден да върне на ищцата посочената
сума като платена от нея без правно основание, ведно със законната лихва от
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане, както и
разноските по делото.
Ищцата твърди, че по силата на договор за заем от 25.11.2020 г. и в
качеството на съдружник е предоставила на ответното дружество сумата в
размер на 230 000 лв. за закупуване на имот в с. Стойките срещу задължение
за връщане в 3-годишен срок от получаването й. На следващо място сочи, че
на 26.11.2020 г. е превела сумата по банковата сметка на дружеството, за което
представя доказателства, като не може да приложи договора за заем, тъй като
и двата екземпляра са останали при управителя на дружеството.
1
Наведени са доводи, че след изтичане на срока /26.11.2023 г./ ищцата е
провела разговори с управителите и съдружниците на ответното дружество,
но заетата сума не е върната. Посочено е също така, че ако не се установят
договорни отношения за заем, във връзка с преведената сума, то същата е
дължима обратно като преведена без основание. Релевирано е искане за
осъждане на ответника да върне на ищцата сумата в размер на 230 000 лв.,
предоставена като заем на 26.11.2020 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от депозирането на исковата молба /17.06.2024 г./ до окончателното
плащане на задължението, както и присъждане на разноските по делото. При
условията на евентуалност е направено искане за осъждане на ответника да
върне на ищцата търсената сума, като платена без правно основание, ведно
със законната лихва върху нея, считано от депозирането на исковата молба
/17.06.2024 г./ до окончателното плащане на задължението.
В предвидения от закона срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е признал фактите, че процесната сума е била преведена по сметката на
дружеството, което не я е върнало обратно в патримониума на ищцата, но е
оспорил основателността на иска, като е изложил аргументи, че страните не са
сключили договор за заем – представеният екземпляр не е подписан и от двете
страни, няма и решение на общото събрание за сключване на такъв договор,
нито с получената сума е бил закупен имот в с. Стойките. Направен е извод, че
предаването на сумата сама по себе си не обуславя сключването на договор за
заем, тъй като няма валидно постигнато съгласие между страните чрез две
насрещни припокриващи се по съдържание волеизявления относно
съществените елементи на договора.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата
молба и писмения отговор, както и становището на страните по делото и
обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно служебно направената справка в търговския регистър, ищцата
е била вписана като съдружник в ответното дружество на 20.10.2020 г.,
респективно заличена на 06.10.2021 г. Няма спор между страните по делото, а
и от представеното банково извлечение се установява, че на 26.11.2020 г.
ищцата е превела в полза на търговското дружество – ответник сумата в
размер на 230 000 лв. с посочено основание договор за заем от 25.11.2020 г.,
2
закупуване ПИ 69345.6.224, Стойките, См.. Връщане на сумата обаче не е
направено.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен
съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално
правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от
търсената защита и е насочена срещу надлежна насрещна страна.
Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е
подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи, които обуславят
неоснователността на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
респективно основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, поради следните съображения:
По делото няма представени писмени доказателства за сключването на
договор за заем между страните по делото. Приложеният екземпляр на
договор за заем от 25.11.2020 г. не е подписан нито от заемателя /ответното
дружество/, нито от заемодателя /ищцата/, т. е. липсва волеизявление и на
двете страни. Обстоятелството, че в основанието на превода на сумата е
посочен договор за заем е само индиция за сключен такъв, но не представлява
и не доказва сключването му, тъй като не обективира двете насрещни
волеизявления, вкл. и същественото му съдържание. Следователно в случая не
се установява валидно възникнало правоотношение между страните /касаещо
договор за заем/.
Що се отнася до предоставяне на паричните средства на ответното
дружество и техния размер – 230 000 лв., тези обстоятелства са безспорно
установени по делото.
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е да
установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, за което същата изрично е
уведомена в проведеното на 29.01.2025 г. открито съдебно заседание. В
настоящия случай недоказан се явява факта на валидно сключен между
страните договор за заем с претендираното от ищцата съдържание.
Недоказването на един или няколко от правопораждащите факти /в случая на
договорното правоотношение за заем/ обуславя като последица
неоснователност на предявената искова претенция.
3
При съвкупната преценка и анализ на доказателствата може да се
направи обоснован извод, че предявеният иск с правно основание чл. 240, ал.
1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Това от своя страна е предпоставка за разглеждане на евентуално
предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Неоснователното
обогатяване е извъндоговорен източник на облигационни отношения, при
които едно лице без правно основание, на неосъществено или на отпаднало
основание е получило някаква имуществена облага от друго лице и е длъжно
да му я върне, като това правоотношение възниква по силата на закона, а не по
силата на облигационен договор.
Ищцата в настоящото производство е доказала предоставянето на
паричните средства - чрез превод по банковата сметка на ответното
дружество, както и техния размер – 230 000 лв.
Ответникът нито е оспорил, нито е установил факта на връщане на
процесната сума, респективно основанието за нейното получаване. Тежестта
за доказване на тези факти е негова и за това същият е уведомен чрез
разпределение на доказателствената тежест в проведеното на 29.01.2025 г.
открито съдебно заседание.
Следователно претендираната сума в размер на 230 000 лв. подлежи на
връщане, поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, като „Ал. Гр.“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. См., ул. „Ш. к.“ № 1
следва да бъде осъдено да върне на В. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. Х.,
ул. „Ц. К.“ № 3, общ. Б., обл. С., сумата от 230 000 лв. /двеста и тридесет
хиляди лева/, като дадена без правно основание.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и
релевираното искане за заплащане на разноски, ответното дружество следва
да заплати на ищцата направените от нея разноски – държавна такса в
размерна 9 200 лв. и адвокатско възнаграждение.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адв. А. П. в размер на 14 000 лв. за
основателно, тъй като по делото е направена само една размяна на книжа и е
проведено едно открито съдебно заседание, без допълнителни
4
доказателствени искания и без събиране на други доказателства. Освен това,
делото не е с особено голяма фактическа и правна сложност, а по искове със
същото правно основание е налице многобройна константна съдебна
практика. На следващо място договореното адвокатско възнаграждение е над
минимално определения размер, съобразно чл. 36 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /над 13 850 лв./.
Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира
пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по
собствена инициатива остави неприложена всяка разпоредба на националното
законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е
необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред – в този смисъл Решение от
09.03.1978 г. по дело № 106/1977 на Съда на ЕО. С Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 Съдът на ЕС е тълкувал чл. 101, § 1от
ДФЕС, във връзка с чл. 4, § 3 от ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба
като тази по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
/България/, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1от
ДФЕС. Прието е, че националната юрисдикция следва да провери дали с оглед
на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат
до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни
цели. Съгласно даденото в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
тълкуване, при произнасянето си за дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение националният съд не е обвързан от размерите, установени в
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед предимството на първичното
общностно право – чл. 101, § 1от ДФЕС пред националното ни
законодателство, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в частта й, предвиждаща
минимален размер, определен от Висшия адвокатски съвет, под който
5
адвокатско възнаграждение не може да бъде определено, не следва да бъде
прилагана във всички случаи. По всяко дело, по което следва да се определи
такова, националният съд е длъжен да извърши преценка на правната и
фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер, включително и от
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същата наредба, предвиждаща определяне на
адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно. Единственото
ограничение тук е свързано с преследваната от наредбата цел, а именно: да се
гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и
поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за
свой отрицателен резултат влошаване качеството на предоставяните правни
услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.
При определяне на подлежащите на възстановяване разноски следва да
бъде гарантиран разумният им характер, тяхната пропорционалност и
справедливост. Критерии за тази преценка са предмета на спора, обемът и
сложността на извършената работа, цената на положения адвокатски труд,
както и действителната фактическата и правна сложност на делото.
В конкретния случай материалният интерес по делото е сравнително
висок /230 000 лв./, но то не се отличава с особена правна и фактическа
сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена константна
съдебна практика, независимо от цената на иска. Производството по делото е
протекло в разумни срокове, проведено е само едно открито съдебно
заседание, без процесуални усложнения и без събиране на други
доказателства – единствено представените с исковата молба. Процесуалният
представител на ищцата е изготвил исковата молба и се е явил в проведеното
открито съдебно заседание по делото.
При това положение съдът намира, че делото не се характеризира със
значителна фактическа и правна сложност, продължителност или
многобройни съдебни заседание, допълнителни разходи или усилия във
връзка с осъщественото процесуално представителство, поради което
посоченият в Наредба № 1/2004 г. минимум не отговаря на целите и
критериите за прилагането му в конкретния случай. Настоящият съдебен
състав счита, че сумата в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ представлява
разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
6
възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по
настоящото дело, т. е. същият следва да заплати направените разноски от
ищцата в размер на общо 14 200 лв. /четиринадесет хиляди и двеста лева/.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
Э
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. Х.,
ул. „Ц. К.“ № 3, общ. Б., обл. С., чрез адв. А. П. и адв. К. М. срещу „Ал. Гр.“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. См., ул. „Ш.
к.“ № 1 иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да върне на ищцата сумата в размер на 230 000 лв. /двеста и тридесет хиляди
лева/, предоставена на 26.11.2020 г. като заем, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА срещу „Ал. Гр.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. См., ул. „Ш. к.“ № 1 да върне на В. В. Н., с ЕГН
**********, с адрес: с. Х., ул. „Ц. К.“ № 3, общ. Б., обл. С. сумата в размер на
230 000 лв. /двеста и тридесет хиляди лева/, като дадена без правно основание
по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от депозирането на исковата молба /17.06.2024 г./
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ал. Гр.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. См., ул. „Ш. к.“ № 1 да заплати на В. В. Н., с ЕГН
**********, с адрес: с. Х., ул. „Ц. К.“ № 3, общ. Б., обл. С. направените от нея
разноски в размер на 14 200 лв. /четиринадесет хиляди и двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
7