Решение по дело №373/2019 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№

гр. Ловеч 16.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 373 по описа на АдмСЛ за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№2769/14.08.2019 г. подадена Х.И.Х. ***, с ЕГН**********, против Заповед № 295з-1522/22.07.2019 г. издадена от Директор на ОДМВР – Ловеч, за налагане на дисциплинарно наказание ”забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради допуснати нарушения при издаването й – не са налице системни нарушения, няма доказателства жалбоподателят да е запознат срещу подпис с нарушените нормативни актове, при извършване на проверката същият е спазвал разпоредбите на Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрацията в на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Твърди се, че при приети от наказващия орган за установени шест нарушения, е наложено общо седмо наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Иска се отмяна на оспорената заповед и да се осъди ответникът да възстанови сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. К.. Поддържа жалбата.

В съдебно заседание ответникът се представлява от ю.к. Р.. Оспорва жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства, извършен е оглед на представени веществени доказателства. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че жалбоподателят мл.инсп. Х.И.Х. ***, е държавен служител на длъжност младши автоконтрольор І ст. в група „Охранителна полиция“ РУ –Тетевен при ОДМВР – Ловеч.

В периода от 20,00 ч. на 22.03.2019 г. до 8,00 ч. на 23.03.2019 г. същият е бил старши на наряд и водач на служебно МПС заедно със служителя Г.П.В. по утвърден график.

В 22 ч. нарядът спира за проверка МПС „БМВ Х6“ с рег.№****** с водач Т.М.Т.. При проверката жалбоподателят е съставил АУАН за извършени нарушения по ЗДвП на водача и е иззел контролен талон към СУМПС.

По подадена от Т.М.Т. писмена жалба от 22.03.2019 г. /лист 133 от делото/ е започнала проверка на обстоятелствата при дейността на наряда по време на извършения контрол на водача.

В хода на проверката са събрани сведения от служителите от наряда,  проверявания водач, от неговата съпруга и от дежурен служител ОДЧ.

За резултатите от проверката е изготвена Докладна записка № 356р-5078/25.04.2019 г. В докладната записка се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя /л.122-131/.

На 15.04.2019 г. е подадена отново жалба от Т.М.Т. до Главен секретар на МВР /лист 96/. По тази жалба също е извършена проверка, като са събрани писмени сведения и обяснения /лист 94 и сл./.

Проверката е завършила с Доклад № 906р-3842/17.05.2019 г., в който се прави извод за извършено дисциплинарно нарушение и предложение за дисциплинарно производство срещу жалбоподателя.

Със Заповед № 295з-1148/27.05.2019 г. на Директор на ОДМВР-Ловеч /лист 84/ е разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу мл.инспектор Х.  И.Х., младши автоконтрольор, І степен, група Охранителна полиция към РУ – Тетевен при ОДМВР Ловеч.  Заповедта е връчена на жалбоподателя на 29.05.2019 г. /лист 87/.

Определената със заповедта комисия е извършила проверка на обстоятелствата, събрала е писмени сведения и обяснения от жалбоподателя, от проверяваното лице, от други служители и други относими писмени доказателства. С протокол от 28.05.2019 г. комисията е приобщила всички събрани материали от извършената проверка по постъпилия на 15.04.2019 г. сигнал, въз основа на който е образувано дисциплинарното производство /лист 83/. Членовете на комисията са направили преглед на записите от видео-наблюдението в служебния автомобил от времето на процесната проверка на водача Т.Т. на 22.03.2019 г.

За установените обстоятелства е изготвена Справка №451р-7398/13.06.2019 г. /лист 62 и следващи/, в която са изложени всички установени от комисията обстоятелства при извършената проверка на дейността на служителя на 22.03.2019 г. На 17.06.2019 г. жалбоподателят е запознат със справката /лист  66/.

На 20.06.2019 г. комисията е изготвила Становище /лист 53/, като след анализ на всички събрани до момента доказателства и прегледа на видеозаписите от процесната проверка на водача Т., е изложила извод, че жалбоподателят е извършил дисциплинарни нарушения, изразяващи се в:

пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност – чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, тъй като по време на проверката не е дал възможност на водача да бъде изпробван с доказателствен анализатор, каквото право има лицето,

неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие, взривни вещества, боеприпаси, имущество, картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи – чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗМВР, тъй като след извършване на проверката е унищожил съставения АУАН.

Жалбоподателят е запознат със становището, обобщената справка и всички материали по дисциплинарната преписка на 04.07.2019 г. /лист 36/.

След запознаване със становището на комисията, дисциплинарно-наказващият орган е стигнал до извод, че комисията е дала неправилна квалификация на нарушенията, направил е указания за допълнителни действия от страна на комисията за изясняване на случая и е върнал преписката за изпълнение.

След допълнително събрани писмени доказателства – сведения, кадрови справки, комисията е изготвила ново становище от 08.07.2019г. /лист 31/, в което комисията е квалифицирала допуснатите нарушения от жалбоподателя Х. като такива по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, шест на брой, и с оглед системността на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е предложила налагане на дисциплинарно наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР „забрана за израстване в длъжност за срок от една година“.

На 18.07.2019 г. на жалбоподателя е връчена покана /лист 23-24/ за даване на писмени обяснения до Директора на ОДМВР – Ловеч за допуснатите дисциплинарни нарушения, изразяващи се в:

1. Отказ на направено искане от водача да бъде изследван с доказателствен анализатор и неразясняване на водача по време на проверката, че при отказ да бъде изпробван с дрегер има право да бъде изпробван с доказателствен анализатор или да даде кръв за медицинско и химическо изследване. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

2. Неотразяване в издаден талон за изследване избора на водача на начина на изследване - с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, представляващо неизпълнение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията в на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.1, пр. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 199,  ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

3. При съставянето на АУАН служителят отказал на проверяваното лице да му се даде възможност за впише възраженията си по съставения АУАН, в противоречие с разпоредбата на чл. 42, т.8 от ЗАНН. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

4. При съставянето на АУАН и издаването на талон за изследване на водача Т., жалбоподателят не е предоставил възможност на лицето да подпише същите и не му е връчил екземпляр от тях. Нарушението е такова на разпоредбата на чл. 43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН, квалифицирано като нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

5. След съставяне на АУАН за нарушение попадащо в хипотезите на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП жалбоподателят не е иззел/временно отнел/ СУМПС на водача Т., в противоречие с разпоредбата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано като такова по 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

6. Екземплярите от съставения в момента на проверката АУАН, разпечатани с мобилен принтер, са физически унищожени по-късно от жалбоподателя. След унищожаване на съставения АУАН, служителят е съставил нов, със същия номер и дата, на хартиена бланка, в отсъствие на нарушителя. Нарушена е разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

За всяко от описаните в поканата нарушения е предвидено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.

На 19.07.2019 г. е представено писмено сведение /лист 20/ от жалбоподателя, с което изразява несъгласие с извършената проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 26 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, дисциплинарно наказващият орган не е длъжен да изслуша държавния служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая жалбоподателят е подал писмени обяснения след получаване на поканата.

Въз основа на данните, установени от комисията, и изготвените справка и становища, на 22.07.2019 г. е издадена Заповед № 295з-1522 от директор на ОДМВР-Ловеч. След анализ на действията и бездействията на служителя, дисциплинарно-наказващият орган е приел, че осъществяват състава на дисциплинарно нарушение „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“.

Със заповедта за всяко от описаните подробно шест нарушения на служебната дисциплина /с посоченото по-горе в мотивите на това решение фактическо описание/ дисциплинарно-наказващият орган е определил наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. И на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, след направен извод за наличие на системни нарушения на служебната дисциплина – шест нарушения извършени в рамките на една година, в случая в рамките дори на един ден 22.03.2019 г., е определено едно общо наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“ /лист 14-18/.

Заповедта е връчена на служителя на 22.07.2019 г.

Съдът се запозна със събраните по делото доказателства. След анализа им по отделно и в тяхната съвкупност се налагат следните изводи:

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, същата е издадена от материално компетентен орган.

Правото на защита на жалбоподателя не е ограничено в нито един момент и по никакъв начин. Жалбоподателят е участвал в производството от самото начало: представени са докладна записка от 27.03.2019 г. /лист 139/, писмени сведения от 23.04.2019 г. /лист 144/, сведение от 10.05.2019 г. /лист 101/, обяснение от 06.06.2019 г. /лист 68/, сведение от 19.07.2019 г. /лист 20/.

Жалбоподателят е бил запознат с изготвената от комисията справка по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, и е бил поканен и да даде обяснения или възражения адресирани до дисциплинарно-наказващия орган. На 19.07.2019 г. жалбоподателят, по получената покана, е представил писмено сведение пред дисциплинарно наказващия орган /лист 20/.

Предвидената в ЗМВР процедура и срокове за налагане на дисциплинарното наказание са спазени. Жалбоподателят е уведомен за извършваната проверка, и му е предоставена възможност да дава сведения и писмени обяснения. Предоставена му е възможност да се запознае с обобщената справка и с изготвеното становище, което той е направил на 04.07.2019 г., поканен е да даде писмени обяснения, в предоставения срок е представил адресирано до дисциплинарно-наказващия орган сведение. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от предписаната от закона писмена форма съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, и съдържа изискуемите реквизити, изброени в същата норма, като изрично препраща и към изготвената обобщена справка и становище.

Жалбоподателят твърди, че не е налице системност на нарушенията, както и че не е доказано, че е запознат с нормативните актове, за които се твърди, че има пропуски в изучаването и прилагането, и с инструкцията за работа с електронната система. Заявява се, че по време на дисциплинарното производство жалбоподателят не е запознат с видеофайловете, не е обучаван за работа с работна станция за отдалечен достъп /РСОД/ и не е взето предвид цялостното му служебно поведение. Твърди се, че са установени шест нарушения с предвидено наказание писмено предупреждение, но при определянето на едно общо наказание е наложено друго по вид наказание.

Съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. При приети за установени шест нарушения, извършени от жалбоподателя само в рамките на една проверка в един ден, безспорно е налице системност на нарушенията по смисъла на ЗМВР.

Посочените в заповедта нормативни актове, регламентиращи служебната дейност, са нормативни актове, които са обнародвани в Държавен вестник – ЗМВР, ЗДвП, ЗАНН, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Познаването и спазването им от всички на територията на Р България се предполага по силата на чл. 4, чл. 5, ал. 5, чл. 86, ал.2, чл. 88, ал. 3, чл.114 и чл. 115 от КРБ във вр. с чл. 37 и чл. 38 от ЗНА. Поради това неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е доказано, че е запознат срещу подпис с нормативните актове, които не е спазил при служебната си дейност.

Относно възражението, че не е запознат с инструкцията за работа с електронната система и не е обучаван за работа с работна станция за отдалечен достъп /РСОД/, съдът намира същото за неотносимо към спора, тъй като жалбоподателят не е наказан за нарушение, изразяващо се в неправилна работа с тази система, нито за непознаване на начина на работа със системата. Нито едно от дисциплинарните нарушения не е в нарушение на инструкция или правила за работа с РСОД. Както по-горе беше посочено, дисциплинарните нарушения са във връзка с нормативни актове, обнародвани в Държавен вестник, регламентиращи служебната дейност на жалбоподателя като младши автоконтрольор.

Видно от доказателствата по делото, в хода на дисциплинарното производство жалбоподателят е запознат /лист 36/ и с обобщената справка, и със становището, в които е направено подробно описание на установеното от комисията при прегледа на предоставените файлове от Автоматизирана информационна система „Видео-заснемане на пътен контрол“ /АИС ВПК/. Отделно на 22.04.2019 г. жалбоподателя лично е запознат и със съдържанието на видеофайловете, което е удостоверено с подписа му /лист 175 от делото/.

Твърдението, че при преценка на наложеното наказание дисциплинарно-наказващият орган не е взел предвид цялостното служебно поведение на жалбоподателя, противоречи на данните по делото. Видно е, че преди да се произнесе по дисциплинарната преписка, наказващият орган е изискал кадрова справка за мл.инсп. Х.Х. /лист 49/ и тя е част от дисциплинарната преписка. Следователно при произнасянето си наказващият орган е взел предвид и цялостното служебно поведение на служителя.

Относно възражението, че с оспорената заповед са установени шест дисциплинарни нарушения, за които е предвидено наказание „писмено предупреждение“, а е наложено друго по вид общо наказание, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с §1, т. 22 от ДР на ЗМВР - дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за системни нарушения на служебната дисциплина, поради което, при приети за извършени шест дисциплинарни нарушения в рамките само на един ден, дисциплинарно-наказващият орган правилно е определил дисциплинарното наказание по вид, като е приложил същото в неговия минимален размер.

Спорно по делото е дали са налице описаните в заповедта шест дисциплинарни нарушения.

Видно от представената по делото кадрова справка /лист 49/ жалбоподателят от 21.12.2015 г. заема длъжността „младши автоконтрольор“ и в момента на проверката е бил старши на наряд осъществяващ задачите на автопатрул за пътен контрол /лист 169/, и безспорно е имал задължение да извършва проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия /чл. 30, ал. 5 от ЗМВР във вр. чл. 33, ал. 2, чл. 38, ал. 4, т. 1, чл. 39, ал. 4, т. 1  от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение/.

При осъществяването на тази дейност жалбоподателят е следвало да бъде запознат с нормативните актове, регламентиращи служебната му дейност, на първо място с тези, обнародвани в Държавен вестник – ЗМВР, ЗАНН, ЗДвП, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /Инструкцията/ и др.

След анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът стигна до следните изводи за доказаността на описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения:

1. Относно отказа на жалбоподателя по направено искане от водача да бъде изследван с доказателствен анализатор и неразясняване на водача по време на проверката, че при отказ да бъде изпробван с дрегер има право да бъде изпробван с доказателствен анализатор или да даде кръв за медицинско и химическо изследване:

От разпоредбата на чл. 3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/ и чл. 174, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП е видно, че водачите, при отказ да бъдат проверени за алкохол с техническо средство – дрегер, имат право да им бъде издаден талон за изследване. Това изследване, съгласно чл. 3а от Наредбата, може да бъде извършено с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Изборът се прави от проверяваното лице и се отбелязва в талона от служителя /чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата/.

Жалбоподателят не е разяснил на проверяваното лице, че при отказ да бъде проверено с дрегер, има право да бъде изследвано с доказателствен анализатор. Напротив, на изрично искане от страна на проверяваното лице по време на проверката, да бъде изследвано с доказателствен анализатор, жалбоподателят изрично отказва да предостави тази възможност, като обяснява на проверяваното лице, че е задължително първо да бъде проверено с дрегер, едва след което ще има право да бъде изследвано с доказателствен анализатор. Което очевидно противоречи на разпоредбите на ЗДвП и Наредба №1 от 19.07.2017 г., следователно е налице пропуск в изучаването и прилагането на разпоредби от подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗМВР, които регламентират пряко служебната дейност на жалбоподателя.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

2. Неотразяване в издаден талон за изследване избора на водача на начина на изследване - с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, представляващо неизпълнение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Талонът не е връчен на проверявания водач.

По делото е представен съставеният талон за изследване /лист 136, 182/, невръчен на проверяваното лице. Видно от талона, в него не е отразен изрично направеният избор от водача, да бъде изследван с доказателствен анализатор, а този свой избор водачът многократно заявява изрично по време на проверката. Това е установено както от представените обяснения, сведения и жалби от проверяваното лице и съпругата му, свидетел на проверката, така и при прегледа на видеозаписите от АИС ВПК, направен от комисията и отразен в справката. Съдът констатира съответствие на установеното при тази проверка и отразеното в справката със съдържанието на видео и аудио записите от АИС ВПК.

Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“, тъй като жалбоподателят не е вписал в талона изричния избор на проверяваното лице и не е връчил талон с отразен избор на вида изследване.

3. При съставянето на АУАН служителят отказал на проверяваното лице да му се даде възможност за впише възраженията си по съставения АУАН, в противоречие с разпоредбата на чл. 42, т. 8 от ЗАНН. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

Видно от представения по делото АУАН в него не са отразени възражения на проверяваното лице. От дадените от жалбоподателя обяснения /лист 68/ се установява, че съдържащият се в преписката по делото АУАН не е съставеният от него по време на проверката АУАН.

При прегледа на видеозаписите от АИС ВПК се установява, че изложеното в обясненията и сведенията от проверяваното лице и съпругата му отговаря на истината, и на водача не е била предоставена възможност да впише възражения при съставяне на АУАН от жалбоподателя в качеството му на актосъставител. Това противоречи на разпоредбата на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, регламентиращи правото на нарушителя да се впишат възраженията му при съставянето на АУАН.

Нарушението правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

4. При съставянето на АУАН и издаването на талон за изследване на водача Т., жалбоподателят не е предоставил възможност на лицето да подпише същите и не му е връчил екземпляри от тях. Нарушението е такова на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, квалифицирано като нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

Съгласно чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН съставеният АУАН се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, като след подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка. Подписването на АУАН може да стане по реда на ал. 1 или на ал. 2 от ЗАНН. Независимо от начина на подписване – от нарушителя и от свидетел на отказа му, актосъставителят е длъжен да връчи препис от АУАН на нарушителя съгласно ал. 5 от същия чл. 43 от ЗАНН.

По делото не е представен съставеният по време на проверката АУАН. Той е унищожен от жалбоподателя, и е съставен представения с преписката по делото АУАН, без доказателства за отправена покана до нарушителя за присъства на съставянето му. Няма данни вторият съставен АУАН да е предявяван за подпис и връчван на нарушителя. А от събраните по делото доказателства – обяснения, сведения и жалби от поверяваното лице и съответстващите им констатации на комисията от прегледа на видеозаписите от АИС ВПК (които съдът, след като извърши преглед на същите записи, установи, че са достоверно отразени в справката) – безспорно се установява, че при направено изрично искане, преди края на проверката, от страна на проверяваното лице да подпише АУАН и издадения талон, жалбоподателят отказва да му ги предостави за подпис и да връчи същите. Не се установи и оформяне на съставения при проверката АУАН съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Безспорно описаното нарушение на предписаната процедура по съставяне, подписване и връчване на АУАН от страна на жалбоподателя представлява нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

5. След съставяне на АУАН за нарушение, попадащо в хипотезите на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, жалбоподателят не е иззел /временно отнел/ СУМПС на водача Т., в противоречие с разпоредбата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

От данните по делото /лист 168/ е видно, че АУАН е съставен за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а това нарушение попада в хипотезата на чл. 171, т.1 , б.“б“ от ЗДвП, в която хипотеза със съставянето на АУАН актосъставителят е длъжен (тъй като действа в условията на обвързана компетентност) съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП да изземе СУМПС на водача.

Видно от представените с преписката по делото данни – обяснения, сведения и жалби на проверяваното лице, данни от картон на акт /лист 168/, Заповед за прилагане на ПАМ /лист 192/, при съставяне на АУАН не е иззето СУМПС, а само контролния талон на водача.

Безспорно е налице неспазване на разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, което е пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност на жалбоподателя, представляващ дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

6. Екземплярите от съставения в момента на проверката АУАН, разпечатани с мобилен принтер, са физически унищожени по-късно от жалбоподателя /лист 68/. След унищожаване на съставения АУАН, служителят е съставил нов, със същия номер и дата, на хартиена бланка, в отсъствие на нарушителя. Нарушена е разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите регламентиращи служебната дейност“.

Унищожаването на съставен в кръга на служебните задължения на актосъставителя официален документ, какъвто е АУАН, в хода на административно-наказателно производство по реда на ЗАНН, безспорно е сериозно нарушение на служебните задължения. Преценката, дали е налице нередовност в съставения АУАН и дали да се издаде въз основа на него НП, е на решаващия орган, а не на актосъставителя. Актосъставителят е задължен да изпрати на административно-наказващия орган съставения АУАН по силата на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. Съставеният по време на процесната проверка АУАН на водача на МПС не е изпратен на административно-наказващия орган в срока по чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. Всъщност АУАН не е изпратен изобщо, защото е унищожен от самия актосъставител, без да разполага с това правомощие по силата на който и да е нормативен акт – закон или подзаконов такъв.

Безспорно това действие на жалбоподателя представлява дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

В издадената заповед нарушенията са описано изчерпателно и ясно, посочени са приложимите правни норми, направено е препращане към изготвените справка и становища, и дисциплинарните нарушения са квалифицирани правилно като такива по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“.

Законът не е квалифицирал нарушението по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР като хипотеза на конкретно нарушение по чл. 194 от ЗМВР, защото реално пропуските в прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност може да представлява нарушение и по чл. 194, ал. 2, т. 1, и по т. 2, и по т. 3 и по т. 4, тъй като разпоредби, регламентиращи служебната дейност могат да се съдържат в актовете по т.1, в длъжностната характеристика, или в Етичния кодекс.

В случая органът ясно е посочил вида на нарушението по чл. 199, като фактическото описание на действията и бездействията на служителя са конкретно описани. Квалифицирани са и като нарушения по чл. 194, ал. 2,  т. 1 от ЗМВР.

Допуснатите от него нарушения на обнародвани в Държавен вестник нормативни актове, регламентиращи пряко служебната му дейност, описани подробно по-горе, безспорно са пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи именно текущата служебна дейност на жалбоподателя като младши автоконтрольор, имал качеството актосъставител при процесната проверка на водач на МПС.

Нарушенията са доказани със събраните по делото писмени доказателства и констатациите на назначената комисията при прегледа на видеозаписа от АИС ВПК, отразени подробно и конкретно в изготвената справка, която съдът приема за безспорно достоверна след извършения преглед на същите видеозаписи в открито съдебно заседание, в присъствието на представителите на страните.

Посочените по-горе разпоредби на ЗДвП, ЗАНН, ЗМВР, Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества и техните аналози и Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, очевидно не са изучени от жалбоподателя и не са приложени правилно при осъществяване на служебната дейност по време на проверката.

С оглед безспорното извършване на шест отделни нарушения на служебната дисциплина, в рамките на само една проверка на водач на МПС от жалбоподателя в качеството му на младши автоконтрольор към РУ Тетевен, старши на наряда, осъществяващ контролна дейност по ЗМВР като автопатрул, от 22.03.2019 г., дисциплинарно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията като такива по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с §1, т. 22 от ДР на ЗМВР „системни нарушения“, за които е приложил минималния размер на предвиденото в закона дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

Съдът счита, че в случая са безспорно доказани извършените от жалбоподателя системни нарушения.

Не е налице неяснота в описанието на нарушенията или квалификацията им. Очевидно става дума за деяния, представляващо дисциплинарно нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1 от ЗМВР, сочещи кои деяния са дисциплинарни нарушения. Наложеното наказание е от вида и в сроковете посочени изрично в чл. 197, ал. 1 , т. 4 от ЗДвП.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма и в съответствие с процесуалните правила, при наличие на  материално-правните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и в съответствие с целта на закона.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

Р  Е  Ш  И:

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№2769/14.08.2019 г. подадена Х.И.Х. ***, с ЕГН**********, против Заповед № 295з-1522/22.07.2019 г. издадена от Директор на ОДМВР – Ловеч, за налагане на дисциплинарно наказание ”забрана за повишаване в длъжност” за срок от една година.

На осн. чл. 211, изр. последно от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                       

Административен съдия: