Р Е Ш Е Н И Е
№ 260572 / 17.5.2021г.
гр. Перник, 17.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6576 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Т.Д.В., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. К.П., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 1470.38 лева –
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 340.90 лева –
обезщетение за забава от 30.06.2009 г. до 17.10.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.11.2011 г. до окончателното й изплащане,
както и сума в размер на 286.23 лева – направени по делото разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8082/2012 г. по описа на РС
Перник и които суми са предмет на изп.д. № 406/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Д.,
поради погасяването им по давност. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба с вх. № 2448/13.06.2013 г. от ответника като
взискател срещу ищцата е образувано изп.д № 406/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Д..
Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 8082/2012 г. по описа на РС Перник, за
процесните суми. Излагат се подробни доводи, че последните са погасени по
давност. В тази връзка на първо място се посочва, че вземанията на
топлопреносното дружество представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, поради което същите се погасяват с изтичане на кратката
3-годишна давност. На следващо място се поддържа, че образуваното срещу ищцата
изпълнително производство е прекратено по право, доколкото по същото не е
поискано извършване на действия от взискателя в продължение на повече от 3
години – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се излагат и
доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС №
3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези
аргументи се иска предявените исковe да бъдат
уважени.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е
постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 19.04.2021 г., ищецът чрез процесуалния си представител
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 406/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Д. от ответното дружество
е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, предмет на настоящото
производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 6117 от 12.11.2012 г. по
ч.гр.д. № 8082/2012 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в
сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 17.05.2013 г. Въз основа на последния
по молба на ответното дружество от 13.06.2013 г. е образувано изпълнително дело
при ЧСИ Соня Д., като на последната е възложено да извърши действия по
принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на
длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
406/2013 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 24.01.2014 г. – спрямо която има данни за връчване на
длъжника чрез залепване на уведомление.
От ответното дружество по изпълнителното дело е
подадена една молба за налагане на запор върху вземания на длъжника – от 26.07.2018 г. По делото обаче не са
извършвани справки въз основа на молбата съответно няма данни да е наложен
запор.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело
не са извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било суми.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 17.05.2013 г.,
издаден по ч.гр.д. № 8082/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира за допустими исковите претенции в цялост, доколкото не се
твърди, а и липсват данни в това число по изпълнителното дело в хода на
принудителното изпълнение или извън него от длъжника да са събрани каквито и да
било суми в изпълнение на процесните задължения.
Посоченият
извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води
счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед № 6117 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.11.2012
г. по ч.гр.д. № 8082/2012 г. по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да
се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално
производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на
открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника съответно без
провеждане на съдебно дирене. В тази връзка специален е и редът за защита на
длъжника, на когото е дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта в
двуседмичен срок[1] от
връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът
губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл
да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В
тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 12.11.2012 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения
относно датата на връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла
в сила на 16.05.2013 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 16.05.2013 г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 17.05.2013 г. като въз основа на посочените документи по молба на
ответното дружество на 13.06.2013 г. при ЧСИ Соня Д. е образувано изп.д. №
406/2013 г. В тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 16.05.2013
г. и датата на образуване на изп.д. № 406/2013 г. – 13.06.2013
г. е изминал период от едва около месец.
На 24.01.2014 г. до длъжника е изпратена ПДИ, като няма данни същата да е
получена. Посочените действия обаче нямат отношение нито към перемпцията, нито
към давността, доколкото не е поискано или допуснато разсрочване на дълга, нито
е извършено признание на същия. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК изп.д. № 406/2013 г. следва да се приеме за прекратено по право на
13.06.2015 г. В периода на висящност на изп.д. № 406/2013 г. от 13.06.2013 г.
до 13.06.2015 г. за процесните вземания не е текла давност, доколкото същата е
била спряна – съгласно Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл. 116, б.
„б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес.
По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
4-то г.о. на ВКС давността за процесните вземания принципно следва да се приеме
за прекъсната още веднъж – на 26.07.2018
г. с подаване на молба за налагане на запор от страна на взискателя. В
случая обаче посочената молба не прекъсва давността, доколкото няма данни да е
наложен запор или въобще да са предприети действия в тази връзка, в това число
не е внесена държавна такса за запора. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че съгласно цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС, когато искането за прилагане на изпълнителен способ е
направено своевременно, това ще прекъсне давността дори когато действието не е
извършено от съдебния изпълнител, но само когато това неизвършване се дължи на
бездействие на органа по принудително изпълнение, а кредиторът от своя страна е
изправен. В тази връзка и давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането
на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването
давността е изтекла. В случая искането за запор от 26.07.2018
г. е било
нередовно, доколкото за налагането на такъв не е внесена държавна такса. Тази
нередовност не е била отстранена, като не са били давани и указания в тази
смисъл. По тези съображения и молбата от 26.07.2018 г. не може да се приеме за
обстоятелство, прекъсващо давността за процесните вземания.
Доколкото от 13.06.2015 г. до образуване ва
настоящото дело е изтекъл период от повече от пет години, исковите претенции
следва да се приемат за основателни.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 83.90 лева, 24 лева такса за копие от
изпълнително дело и 400 лева адвокатско възнаграждение. Тези разноски са
действително извършени, видно от представените по делото документи. В тази
връзка и сумата от 507.90 лева следва да бъде присъдена изцяло. Претендираният
адвокатски хонорар не е прекомерен, доколкото същият надвишава минималния
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид цената на иска с
около 23 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.Д.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 1470.38
лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 340.90 лева – обезщетение за забава от
30.06.2009 г. до 17.10.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.11.2011 г. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 286.23
лева – направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 8082/2012 г. по описа на РС Перник и които суми са предмет на
изп.д. № 406/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Д., поради погасяването на сумите по
давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Т.Д.В., с ЕГН: **********
сумата от общо 507.90 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.