МОТИВИ към ПРИСЪДА №24/11.06.2019г. постановена по НОХД №89/2019г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия К.В.Г. ***, е повдигнато обвинение от РП-Димитровград за извършено престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК - за това, че на
12.02.2019г. в гр.Димитровград, Хасковска област управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил „Шевролет” с рег.№ ****ВМ, след употреба на наркотични
вещества, а именно тетрахидроканабинол, амфетамин, метамфетамин и опиати (включени
като наркотични вещества в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията веществата като наркотични), установено по
надлежния ред с техническо средство- уред за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози „Dräger Drug Test 5000“ с № ARJM -
0048.
Подсъдимият К.Г.
заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава
обяснения за това, че бидейки в гр.Хасково, негов познат му предложил прахче за
успокоение на болките от дискова херния и не смятал да го употребява, но се
уплашил при проверката да не му отнемат автомобила и пред сградата на полицията
в гр.Димитровград незабелязано от никой изгълтал прахчето. Твърди, че не е
управлявал автомобила след употребата на наркотично вещество, моли за
справедлива присъда.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която
подзащитният му да бъде оправдан, тъй като не се установило по безспорен начин
извършването на престъплението, в което е обвинен. Употребата на наркотично
вещество станало след спирането на подсъдимия за проверка и на практика същият
не бил управлявал МПС след употреба на такова забранено вещество.
Прокурора поддържа
повдигнатото обвинение, пледира за признаване на подсъдимия за виновен и счита,
че следва предвиденото наказание „Лишаване от свобода” да бъде за срок от 14
месеца, но без приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, доколкото
подсъдимия е многократно осъждан и не са налице предпоставките за прилагане на
института на осъждане с отложен срок на изтърпяване на наказанието. Счита също,
че следва да бъде наложено и по-лекото предвидено наказание „Глоба“ в размер на
500лв.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, прие за установени следните факти и
обстоятелства:
Подсъдимият К.Г. е
на 51г., живущ ***, осъждан- включително и за държане на наркотични вещества.
На 12.02.2019г. свидетелите И.И.
и А.А.- полицейски служители при РУ-МВР-Димитровград, изпълнявали служебните си
задължения, като били на установъчен пункт на входа на гр.Димитровград, на ул.“Хасковска“,
до КПП- УСМ, където осъществявали контрол над движещите се по същата улица и
навлизащи в гр.Димитровград моторни превозни средства. Около 13,45ч. същите забелязали
навлизащ в гр.Димитровград от посока гр.Хасково л.а. “Шевролет“ с рег.№ ****ВМ.
Подали сигнал със стоп-палка и автомобилът бил спрян до установъчния пункт за
проверка. При извършената проверка установили, че автомобила е управляван от подс.К.В.Г.,
като вътре имало и двама пътници - на предната дясна седалка до водача - св.С.Г.,
а на задната седалка – св.Катя Вълчанова - всички от гр.Димитровград.
При направената справка полицейските
служители установили, че водача К.Г. е с
обременено съдебно минало, в това число и за държане на наркотични вещества. По
указание на дежурен при РУ-МВР-Димитровград, водачът Г. бил отведен до сградата
на полицията в гр.Димитровград. За целта полицейският служител П.С. седнал зад
водача К.Г. и заедно с пътниците се отправили към сградата на полицията. Там ги
посрещнали други полицейски служители, сред които и св.А.Т., чиято задача била
да следи за действията на водача Г., докато започнат с него процесуалните действия.
Такива били извършени след въвеждането на подс.Г. в сградата на полицията. От
там същият бил съпроводен до сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Хасково, където бил тестван по надлежния ред с техническо средство - уред
за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози
„Dräger Drug Test 5000“ е № ARJM – 0048. Скалата на уреда отчела наличието
на четири вида наркотични вещества- „тетрахидроканабинол“, „амфетамин“,
„метамфетамин“ и „опиати“, включени като наркотични вещества в Приложение № 1
към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични.
За установеното нарушение, на
водача К.Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия
Д, №802262/12.02.2019г., подписан от него без възражения. Издаден му бил талон
за медицинско изследване с отразено негово изявление, че приема показанията на
техническото средство, и бил отведен в ЦСМП-гр.Димитровград, където пред
дежурен лекар отказал да даде кръвна проба за лабораторен анализ. Водачът бил
задържан в РУ-МВР-Димитровград със заповед за задържане за срок до 24 часа.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните свидетели И.И.,
А.А., С.Г., П.С., А.Т., от обясненията на подсъдимия, както и събраните на
досъдебното производство доказателства, приобщени като такива в с.з. по реда на
чл.283 от НПК.
На практика няма оспорване и
съмнения в това, че подс.Г. е употребил наркотични вещества, като спорът е
около времето, в което го е употребил.
Съобразно обвинителната теза,
това е станало преди да бъде спрян за проверка и управляващ лек таксиметров
автомобил. Според тезата на защитата, употребата е станала пред сградата на РУ-МВР-Димитровград,
след като подсъдимия вече не управлява автомобила. Всяка една от двете тези
намира подкрепа в различните събрани по делото доказателства. На първо място
следва да се опишат безспорно установените обстоятелства, а те са, че на процесната
дата- 12.02.2019г. подс.К.Г. е управлявал лек таксиметров автомобил “Шевролет“
с рег.№ ****ВМ, като с него в автомобила са пътувал св.С.Г. и св.Катя Вълчанова;
- при извършване по-късно същият ден на проверка на водача Г. с техническо
средство- уред за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози „Dräger Drug Test 5000“ с № ARJM - 0048, е установено наличието на
четири вида наркотични вещества- „тетрахидроканабинол“, „амфетамин“,
„метамфетамин“ и „опиати“, включени като наркотични вещества в Приложение № 1
към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични.
За това обстоятелство
свидетелстват както полицейските служители И., А., С. и Т., така и св.С.Г.-
пътуващ в същия автомобил. Не се спори и липсват съмнения, че именно подс.Г. е
управлявал автомобила, доколкото това обстоятелство е установено още на мястото
на спирането от полицейските служители.
Всъщност единствените разминавания
в събрания доказателствен материал произтичат от обясненията на подс.Г., според
когото употребата на наркотичното вещество е станала след преустановяване на
автомобила пред сградата на РУ-МВР-Димитровград. За такива незабелязани
действия обаче няма дори и данни в показанията на останалите свидетели, дори и
в показанията на пътуващия в същия автомобил С.Г.. Според неговите показания, подсъдимия
е отишъл на среща в гр.Хасково и на връщане след като са ги спрели полицаи, са
ги отвели в сградата на районното управление, като не е виждал подс.Г. да
употребява каквито и да било неща през цялото време.
Тези показания на св.Г. се
подкрепят и от показанията на останалите свидетели- И., С. и Т., които
заявяват, че от момента на спирането на подс.Г. до отвеждането му за изследване
в гр.Хасково, същият не е оставал без надзор. Така след спирането на автомобила
на подсъдимия на входа на гр.Димитровград, св.И. е извършил проверката и не е
установил водачът да употребява в момента някакви вещества. След това в този
автомобил при движението му до сградата на РУ-МВР-Димитровград, е пътувал
полицейският служител П.С. – с цел именно да наблюдава действията на водача.
При пристигане на място, подсъдимият е бил очакван от други полицейски
служители, сред които и св.А.Т.. Според показанията на същия, той е наблюдавал
през цялото време подс.Г., който е бил в автомобила – докато бъде отведен за
процесуално-следствени действия. Също не е видял подс.Г. да приема каквото и да
било. При всички тези показания на свидетелите И., А., С. и Т., така и св.С.Г.,
никой не е видял, подразбрал или дори подозирал, че подс.Г. е изконсумирал
носено от него наркотично вещество. Освен тези съществени разминавания между
показанията на всички описани свидетели и обясненията на подсъдимия Г., е
налице още едно обстоятелство, което следва да се отбележи. А именно
показанията на св.И.И.- полицейският служител, който е спрял подс.Г. и който го
е придружил до гр.Хасково, за да му бъде направен тест за употреба на
наркотични вещества. Видно от неговите показания, като служител от пътен
контрол и дългогодишен опит, е възприел поведението на подс.Г. именно като на лице-
употребило наркотични вещества, което е възприел по забавените реакции и
заваления говор. Още повече- в показанията си св.И. заявява, че подс.Г. е
потвърдил, че е употребил марихуана предишния ден. Учудил се само на останалите
наркотични вещества, които били установени при проверката с техническото
средство.
Приемането на вариант неистинност
на тези свидетелски показания би означавало преднамереност и необяснимо желание
за пресъздаване на нещо, което не се е случило и то единствено във вреда на
подсъдимия. По-логично би било свидетелят да не си спомня отделни моменти, на
които е бил свидетел, предвид и изминалия период от време. Но да пресъздава
обстоятелства, на които не е бил свидетел и не са се случили, е вече преценка
да някаква преднамерена организираност и то по необясними причини в ущърб на
подсъдимия. Реалното обаче- установено с надлежни доказателства, показва съвсем
друго- че на практика подсъдимият е управлявал описания таксиметров автомобил
след употреба на наркотични вещества, а не е приел същите след като вече е бил
спрян. Описаната в неговите обяснения ситуация Съдът възприе единствено като
защитна теза, но не и подкрепена с доказателства такава, която да може да внесе
дори съмнение в установената от останалите доказателства фактическа обстановка.
Показанията на всички разпитани свидетели Съдът възприе и кредитира като
достоверни- по отношение на полицейските служители, са показания, дадени от
длъжностни лица, в рамките на техните служебни задължения и правомощия, чието
внимание е било насочено именно в тази насока. Тези показания са подкрепени и
от показанията на св.С.Г.- познат на подсъдимия и пътуващ в неговия автомобил.
Т.е. налице е една взаимна подкрепеност на всички свидетелски показания, които
са кредитирани от Съда.
Установяването на употреба на
наркотично вещество от страна на подс.Г. е установено по надлежен начин- по
реда на Наредба № 1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, като резултатът от извършената проверка
е техническото средство е приет от водача и е спазена процедурата, разписана в
чл.3 и следващите от Наредба № 1/2017г. за извършване на медицинско изследване,
чрез вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване-
но подс.Г. е отказал да даде проби за такова изследване и това е надлежно
отразено в съставения от протокол за медицинско изследване. Съгласно чл.6, ал.9
от Наредбата, при отказ за изследване, употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява въз основа на показанията на теста.
При така изясненото
положение, съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият К.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343б, ал.3 от НК – а именно, на 12.02.2019г. в гр.Димитровград, Хасковска
област управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Шевролет” с рег.№ ****ВМ,
след употреба на наркотични вещества, а именно тетрахидроканабинол, амфетамин,
метамфетамин и опиати (включени като наркотични вещества в Приложение №1 към
чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията веществата като
наркотични), установено по надлежния ред с техническо средство- уред за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози „Dräger
Drug Test 5000“ с № ARJM - 0048.
От субективна
страна подсъдимият е осъществил престъплението умишлено - с пряк умисъл.
Въпреки, че съзнавал, че е употребил наркотични вещества, е искал и е
управлявал моторното превозно средство. Т.е. подсъдимият е съзнавал
обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимия К.В.Г. е
роден на ***г***, постоянен адрес:***-А-21, българин, български гражданин,
грамотен, разведен, осъждан, безработен, ЕГН **********. Характеристичните му
данни не са положителни.
Видно от
приложената по досъдебното производство справка за съдимост, К.Г. е осъждан три
пъти, като веднъж е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК. По следващите осъждания, на подс.Г. са били наложени наказания „Лишаване
от свобода“- с приложението на чл.66 от НК, както и „Глоба“, а последното
наложено наказание е „Пробация“- изтърпяно на 27.12.2018г. Изисканите данни за
изтърпяване на наказанието „Глоба“ установяват, че същата не е платена, като за
събирането й има образувано изпълнително производство, по което са били
предприети съответните действия- наложени обезпечителни мерки през 2017г.
Предвид неизтърпяването на едно от наложените наказания, за което не е изтекъл
и съответният давностен срок по чл.86 или по чл.88а от НК, не може да се
приеме, че са налице основанията за реабилитация на подсъдимия, както и за
налагане на наказание „Лишаване от свобода“ с приложението на чл.66 от НК.
Изискването на разпоредбите за
реабилитация са обвързани с тези два срока- изтърпяване на наказанието или
давностен срок след който наказанието не може да бъде изпълнено. В случая не са
налице тези условия, поради което и Съдът приема, че не може да бъде приета
реабилитация на подсъдимия или възможност за приложението на чл.66 от НК при
определяне вида и размера на наказанието.
Доколкото предвиденото в
разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ с
предвиден долен минимум, и наказание „Глоба“, то в случая не са налице други
възможности за налагане на наказание, освен предвиденото „Лишаване от свобода“,
което подсъдимия следва да изтърпи ефективно.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото съдебно минало, недобри
характеристични данни, множество нарушения по ЗДвП. В случая не се откриха смекчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед описаното до тук, съдът прие, че присъдата
следва да бъде постановена при наличие единствено на отегчаващи отговорността
обстоятелства, водещи до приложението на чл.54 от НК.
Така съдът намери, че следва да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”- тъй като това е единственият
възможен вид на наказанието, за срок от минималния предвиден от 1 година, като размер-
съотносим към тежестта на обществена опасност на извършеното престъпление и към
обществената опасност на дееца, достатъчен за постигане целите на наказанието и
най-вече поправянето на подсъдимия.
Така определеното като вид и
размер наказание „Лишаване от свобода“ съдът постанови да бъде изтърпяно
ефективно, при „Строг“ режим, доколкото не са налице основанията за прилагане
института на чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.59, ал.1 от НК Съдът приспадна
от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подс.К.В.Г.
е бил задържан за 24 часа по ЗМВР- със Заповед от 12.02.2019г., като зачете
това задържане за изтърпян 1(един) ден от наказанието „Лишаване от свобода“.
Съдът наложи и другото
предвиденото наказание- „Глоба“- чийто размер определи на 500 (петстотин) лева
– като съотносим към тежестта на обществена опасност на извършеното
престъпление и подходящ за поправянето на дееца.
Доколкото
подсъдимият Г. е правоспособен като водач на МПС, то в случая Съдът му наложи
предвиденото в разпоредбата на чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК наказание
„Лишаване от право да управлява МПС”- за срок от 1(една) година, считано от
датата на изземването на СУМПС- 12.02.2019г.
Съдът счете, че с
така наложените наказания ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Вещественото
доказателство – тест за еднократна употреба „Dräger Drug Test 5000 STK7“ –
находящ се на съхранение в РУ-Димитровград, Съдът постанови да бъде унищожен
като вещ без стойност.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
