РЕШЕНИЕ
№ 659
гр. Пловдив, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20245300502961 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение № 260004/02.08.2024г. постановено по гр. д. № 519/19г. по
-ти
описа на Карловския районен съд, IIIгр. с., с което се отхвърля иска с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ предявен от К. Д. Ч.
с ЕГН ********** и М. Г. Ч. с ЕГН **********, двамата от *** за признаване за
установено по отношение на Държавата представлявана от министъра на земеделието
и храните с адрес: ***, че са собственици по силата на реституция по ЗСПЗЗ, дарение,
съдебна делба и построяване по време на брака на сгради, на следните недвижими
имоти: имот № 200252 с площ от 12.897 дка в местността „Пчелина“ в землището на
гр. Калофер, представляващ земеделска земя – посевна площ, при граници и съседи:
имоти № 000245; 200258; 202007, ведно с построени в имота битова сграда с площ 54
кв. м., овчарник (краварник) с площ от 185 кв. м. и торохранилище с площ 64 кв. м. и
имот № 200258 с площ от 2.062 дка в местността „Пчелина“ в землището на гр.
Калофир, представляващ земеделска земя – ливада, при граници и съседи: имоти №
200252; 202007; 000245, като неоснователен.
Жалбоподателите К. Д. Ч. с ЕГН ********** и М. Г. Ч. с ЕГН ********** чрез
адв. П. молят съда да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с
което да уважи предявения иск.
Въззиваемата страна Държавата представлявана от министъра на земеделието и
храните счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли
съда да го потвърди.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
1
С исковата молба и уточненията към нея от 08.05.2019г. ищците твърдят, че са
собственици на процесните имоти на основание реституция по ЗСПЗЗ, дарение и
делба.
Основното оплакване във въззИ.ата жалба е против извършеният от районният
съд косвен съдебен контрол на Решението на ПК Карлово, тъй като такъв контрол вече
е извършен с Решение от 15.08.1994г. постановено по гр. д. № 930/94г. на Карловския
районен съд по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което се обявява за нищожно Решение
№ 6222, взето с протокол от 20.07.1993г. на ОПК Карлово, с което се отказва
възстановяване на собствеността върху два имота, а именно нива от 15.3 дка и нива от
12.7 дка и двете в м. „Пчелинът“ в землището на гр. Калофер и се оставя в сила
Решение № 6135, взето с протокол № 02157 от 20.07.1993г. на ОПК – Карлово.
Всъщност това е и основният спорен по делото въпрос – налице ли е
възможност за съда в настоящето производство да се произнася инцидентно по
законосъобразността на Решение № 02271/12.08.1997г. на Поземлена Комисия гр.
Карлово в хипотезата на чл. 17, ал.2 от ГПК или тази възможност е преклудирана в
производството по гр. д. № 930/94г.
Съдът в производството пред Карловския районен съд е разглеждал
законосъобразността на Решение № 6222, взето с протокол от 20.07.1993г. и Решение
№ 6135, взето с протокол № 02157 от 20.07.1993г. на ОПК – Карлово. След
обявяването на нищожността на Решение № 6222, взето с протокол от 20.07.1993г. и
оставянето в сила на Решение № 6135, взето с протокол № 02157 от 20.07.1993г. на
ОПК – Карлово се постига признаване правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на ливада от 2.000 дка в м. „Параджик“ и нива
от 12 700 дка в м. „Пчелинът“.
С Решението от 12.08.1997г. се възстановява правото на собственост върху
посевна площ от 12 897 дка м. „Пчелинът“ представляваща им. № 200252 и ливада с
площ от 2.062 дка в същата местност представляваща им. № 200258 по картата на
землището .
Освен разликата в площите и на двата имота, по отношение на по – малкия по
площ имот има разлика в местонахождението му, а в доклада по чл. 146 от ГПК
направен в откритото съдебно заседание, проведено на 19.11.2019г. съдът правилно е
разпределил върху ищците доказателствената тежест да установят при условията на
пълно и главно доказване, че са собственици на процесните имоти, като е
конкретизирано да се докаже извършена реституция по реда на ЗСПЗЗ върху
конкретните имоти.
По отношение на конкретизацията на процесните имоти следва да се съобрази
обстоятелството, че ищците, тук жалбоподатели, индивидуализират имотите, както са
посочени в решението на ПК Карлово от 12.08.1997г., а не по това от 20.07.1993г.,
което не е със скица, чрез която да се индивидуализират имотите и съответно да се
завърши фактическия състав по възстановяване на правото на собственост.
Вярно е, че към момента на постановяването на решението от 20.07.1993г.
нормата на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ не е предвиждала прилагането на скица, но
решението на поземлената комисия издадено на 12.08.1997г. представлява нов
административен акт постановен в реституционно производство, който подлежи на
инцидентна проверка на законосъобразността му, понеже този акт се противопоставя
на страна по делото, която не е била участник в административното производство по
издаването му. Този извод се извлича от постановеното ТР № 5/14.01.2013г. по тълк. д.
2
№ 5/2011г. на ОСГК на ВКС.
При така установеното следва да се обсъди направеното възражение от
държавата, поддържано и след нейното представителство от страна на Министерство
на земеделието и храните (вж. Определение № 260036/28.11.22г.), че процесните имоти
не подлежат на възстановяване по силата на императивни правни норми.
При преценка основателността на това възражение съдът съобрази
неоспорените заключения на техническите експертизи и скиците към тях, от които се
установява, че двата имота попадат в границите на Национален парк Централен
балкан. Според нормата на чл. 24, ал.4 от ЗСПЗЗ не се възстановява правото на
собственост върху земеделски земи, включени в паркове с национално значение, която
забрана се доразвива и с приемането на ЗДС в текста на чл. 7, ал.4. Следователно
Решението на ПК Калофер от 12.08.97г. е материално незаконосъобразно, като
постановено в нарушение но посочените императивни правни норми (чл. 24, ал.4 от
ЗСПЗЗ и чл. 7, ал.4 от ЗДС) и затова то не е годно да възстанови правото на
собственост върху спорните имоти в патримониума на наследодателя на въззивниците,
което да премине в патримониума и на самите жалбоподатели.
Този извод прави безпредметно обсъждането на последващите сделки – договор
за дарение и делба, които биха имали значение сами при доказана материална
законосъобразност на постановения в реституционното производство
административен акт.
Изложеното налага извода, че жалбоподателите не установяват правото си на
собственост върху процесните имоти, поради което исковете са неоснователни и
следва да се отхвърлят
Районният съд е достигнал до същия краен правен извод, поради което
обжалваното решение следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260004/02.08.2024г. постановено по гр. д. №
-ти
519/19г. по описа на Карловския районен съд, IIIгр. с., с което се отхвърля иска с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ предявен от
К. Д. Ч. с ЕГН ********** и М. Г. Ч. с ЕГН **********, двамата от *** за признаване
за установено по отношение на Държавата представлявана от министъра на
земеделието и храните с адрес: ***, че са собственици по силата на реституция по
ЗСПЗЗ, дарение, съдебна делба и построяване по време на брака на сгради, на
следните недвижими имоти: имот № 200252 с площ от 12.897 дка в местността
„Пчелина“ в землището на гр. Калофер, представляващ земеделска земя – посевна
площ, при граници и съседи: имоти № 000245; 200258; 202007, ведно с построени в
имота битова сграда с площ 54 кв. м., овчарник (краварник) с площ от 185 кв. м. и
торохранилище с площ 64 кв. м. и имот № 200258 с площ от 2.062 дка в местността
„Пчелина“ в землището на гр. Калофер, представляващ земеделска земя – ливада, при
граници и съседи: имоти № 200252; 202007; 000245, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4