№ 41001
гр. София, 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110157843 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 57843/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Подадена е искова молба от М. Д. Р. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която се
претендира заплащането на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 8000,00 лева. В исковата молба е обективирано и искане за освобождаване от държавна
такса и разноски по иска.
С разпореждане от 25.10.2023 г., съдът е предоставил указания по редовността на
исковата молба, като във връзка с искането за освобождаване от държавна такса и разноски,
съдът е предоставил възможност на ищеца да представи декларация по образец за
материално и гражданско състояние, както и доказателства във връзка с декларираните
обстоятелства.
В предоставения срок е подадена молба от 14.11.2023 г. към която е представена
декларация и доказателства във връзка с дадените указания.
Съдът, като взе предвид становището на страната и представени по делото
доказателства намира, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е неоснователно, поради следните
правни съображения:
От подадената декларация за материално и гражданско състояние се установява, че
ищцата получава трудово възнаграждение в размер на 1320,00 лева, което се потвърждава и
от представения трудов договор и допълнително споразумение към трудов договор. Също
така е декларирано, че притежава и съсобствен апартамент в гр. София и наличието на
1
ипотечен кредит.
Съдът намира, че следва да бъде изяснено, че предвиденото от законодателя
освобождаване на страната от такси и разноски при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК,
цели облекчаване за последната при завеждането и провеждането на съдебното
производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право
на защита на всеки гражданин – чл. 56 от Конституцията на Република България – на
нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна
възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки
затрудненото му материално положение, каквото в случая не е налице. Това право на едната
страна по спора, обаче, не би могло да се упражнява в ущърб на насрещната страна – с оглед
принципа равенство в процеса (арг. чл. 9 ГПК). В този смисъл, нормата на чл. 6 КЗПЧОС
гарантира на всеки „правото на съд“, един аспект от който е правото на достъп до съд, и по-
точно правото да се сезира съд по граждански въпрос, съответно да се развие производство
по поставения въпрос. Това право не е абсолютно. То подлежи на възприети имплицитни
ограничения, тъй като по самата си природа изисква уредба от страна на държавата – така
Решенията по делата Круз срещу Полша (Kreuz c. Pologne), № 28249/95, § 53, CEDH
2001‑VI и, mutatis mutandis, Айри срещу Ирландия (Airey c. Irlande), 9 октомври 1979 г.,
§ 26. Достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число
и финансови, каквото е изискването за внасяне на държавна такса. Изискването за плащане
на държавна такса само по себе си отговаря на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС, като
преследва законна цел и не е налице разумно съотношение на съразмерност между
използваните средства и преследваната цел – така Решения по делата Круз срещу Полша;
Тинъли и синове Лтд и други и Макелдъф и други срещу Великобритания (Tinnelly &
Sons Ltd et autres et McElduff et autres c. Royaume-Uni), 10 юли 1998 г., § 72. Този извод
на настоящият съдебен състав се обуславя от преценаката на следните обстоятелства
(залегнали трайно в практиката на ЕСПЧ – така Решение по делото „Агромодел“ ООД
срещу България): размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните
обстоятелства по случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадия
на производството, в който въпросното ограничение е наложено – така и Решенията по
делата Круз срещу Полша § 60; Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша (Podbielski
et PPU Polpure c. Pologne), № 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.
Настоящият съдебен състав намира, че при съпоставка на наличните по делото
доказателства и твърденията на страната не може да се направи извод, че са налице
предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.
От една страна въпреки указанията на съда, страна не е ангажирала доказателства за
всички декларирани обстоятелства – напр. съсобствеността на апартамента и наличието на
ипотечен кредит. От друга страна, съдът взема предвид, че дължимата държавна такса,
платима за исковата молба е в размер на 320,00 лева, като същата не може да затрудни
значително страната, респ. да доведе до нарушаването на минималните доходи за
съществуването на страната (т. нар. екзистенц минимум), тъй като оставащият доход е от
1000,00 лева, и е над минималната работна заплата за страната. Отделен е и въпросът, че
очевидно след като е налице съсобствен апартамент, които е придобит със средства от
ипотечен кредит, то е налице още едно лице – вероятно фактически съжител (който не е
деклариран), което е страна по договора, а и изрично, макар и да не е съпруг явно допринася
за доходите на семейство, което обаче ищцата е счела за не необходимо да декларира, тъй
като явно е счела, че декларацията касае единствено наличето на брачна връзка – с оглед
образеца. В тази насока трябва да се вземе предвид и факта, че самата ищца сочи, че няма
други допълнителни разходи или лица, за които да полага грижа, което да ангажира
допълнителен финансов ресурс.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да остави искането за
2
освобождаване от държавна такса и разноски без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. Р., ЕГН: **********, обективирано в
искова молба с вх. № 295212/20.10.2023 г. за освобождаване от заплащането на държавна
такса и разноски по гр. д. № 57843/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
ищеца с частна жалба пред Софийкият градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3