№ 690
гр. Благоевград , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500497 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Инициирано е по частна жалба с вх. № 81697 от 15.04.2021 г., подадена от Н. П. Т., чрез
адвокат А.Б., срещу Определение № 8782 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д. № 106 от
2020 г. по описа на Районен съд – П... С оспорения съдебен акт първостепенният съдебен
състав е оставил без уважение депозирана молба от Н. П. Т., с която е поискано изменение
на постановено решение в частта за разноските.
В частната жалба са изложени подробни съображения, според които атакуваното
определение е неправилен. Твърди се, че от съдържанието на приложените по делото
договори за правна защита и съдействие не може да са направи категоричен извод, че
ищците в производството пред Районен съд – П.. действително са заплатили дължимите от
тях адвокатски хонорари. На следващо място се излагат доводи за това, че общият размер на
адвокатския хонорар от 2700 лева е прекомерен и се настоява намаляване на същия до
сумата от 300 лева.
Постъпил е отговор, в който са развити съображения за неправилност на чатната
жалба.
Окръжен съд – Благоевград намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок
от лице, което има интерес от нея и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт. Заплатена е и дължимата държавна такса.
След служебна проверка въззивният съдебен състав констатира, че оспореното
определение е валидно и допустимо, което дава възможност да бъде преценена неговата
правилност.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията за това са
следните:
Гражданско дело № 106 от 2020 г. по описа на Районен съд – П.. е бил инициирано
въз основа на искова молба, подадена от ИЛ. ЦВ. В., Т.Н. Н., Д. ХР. К., Т. ХР. Д., ИВ. ХР. К.,
СП. ИВ. К., Х. ЦВ. СТ., Н. ЦВ. ШЛЯК. и Н. ЦВ. К. против Н. П. Т.. В исковата молба всеки
от ищците е посочил, че е собственик на идеална част от недвижим имот, представляващ
Поземлен имот с идентификатор 56126.151.12 и е поискал по отношение на ответника да
бъде установено това обстоятелство. По този начин всяка една от активно легитимираните
страни е предявила положителен установителен иск за собственост за притежаваната от нея
идеална част от вещта.
Ищците са били представлявани в производството от адвокат Г.Ч.. От приложените
по делото девет договора за правна защита и съдействие е видно, че всеки един от ищците е
сключил такъв договор с Адвокатско дружество „Ч.-Везенков“, като на гърба на договорите
е попълнено и пълномощно в полза на адвокатското дружество /лист 14-22 от
първоинстанционното дело/. В същото време адвокатското дружество е преупълномощило
адвокат Ч. да представлява упълномощителите /лист 13 от първоинстанционното дело/.
По делото са проведени две открити съдебни заседания. В първото от тях участие е
взел процесуалният представител на ищците – адвокат Г.Ч. и ответникът, представлявал се
лично. Във второто заседание се е явил само адвокат Ч., като е поискал и присъждане на
сторените от неговите доверители съдебни разноски, във връзка с което е представил списък
на същите.
Посредством Решение № 8040 от 16.02.2021 г., постановено по гр.д. № 106 от 2020 г.
по описа на Районен съд – П.., всяка една от исковите претенции е била уважена. Поради
това ответникът е осъден да заплати на насрещните страни сторените от тях разноски, в това
число и заплатеното от всеки един от тях адвокатско възнаграждение в размер на по 300
лева /общо 2700 лева/.
От Н. П. Т. е била подадена молба по чл. 248 от ГПК и е настоял да се постанови
определение, с което да бъде отменено решението в частта за разноските от 2700 лева
/адвокатски хонорар/ или същите да бъдат намалени, поради прекомерност, до сумата от 300
лева.
Съгласно текста на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай всеки един от ищците е
бил предявил положителен установителен иск за неговата идеална част от недвижимия
имот, предмет на исковото производство. По този начин срещу ответника Н. П. Т. са били
предявени девет субективно съединени иска, понеже всяка една от ищцовите страни е
отправила претенция, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В подобно производство
2
ищците нямат качеството на задължителни необходими другари и е възможно по отношение
на някой от тях исковата молба да бъде уважена, а спрямо други – отхвърлена. Тоест,
уважавайки исковата молба в цялост, първостепенният съдебен състав всъщност е уважил
всичките девет ищцови претенции. Поради това всяка една от активно легитимираните
страни е имала право да й бъдат присъдени сторените от нея съдебни разноски, в това число
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г., постановено по тълкувателно дело №
6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, изрично е прието, че „само, когато е доказано извършването
на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето
защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по
силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин
– например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва
да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение“.
В настоящия случай пред Районен съд – П.. са били представени девет броя договори
за правна защита и съдействие, посредством които всеки един от деветимата ищци е встъпил
в облигационно отношение с адвокатското дружество, в което работи адвокат Ч.. Във всеки
от договорите е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 300 лева, които ще
бъдат платени в брой, а така също и че заплатената сума по договора е 300 лева. Предвид
това съдържание на съглашенията, настоящият съдебен състав приема, че уговореното
адвокатско възнаграждение е платено от доверителите на адвокатското дружество, а
договорите за правна защита и съдействие имат характер на разписки за плащанията и по
този начин удостоверяват реално заплатените суми.
С оглед на изложените по-горе съображения, които съвпадат с мотивите на районния
съд, неоснователно се явява твърдението на частния жалбоподател, според което не е
доказано плащането на адвокатските хонорари.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, наведено за първи
път посредством депозираната пред районния съд молба по чл. 248 от ГПК, действително е
било преклудирано и правилно същото не е било взето предвид от първоинстанционния
съдебен състав при постановяване на оспореното определение.
В текста на чл. 78, ал. 5 от ГПК изрично е разписано, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА.
3
Съгласно мотивите към т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г., постановено
по тълкувателно дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски съставлява
акцесорно искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде
заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция. В същото тълкувателно решение е посочено още, че с писмената
защита не могат да бъдат направени за първи път искания за присъждане на разноски или за
техния размер. Следователно, след като претенцията за разноски може да се предяви
най-късно до приключване на последното открито съдебно заседание, то и възражението на
насрещната страна, насочено срещу размера на адвокатския хонорар, следва да бъде
направено най-късно до приключване на последното открито съдебно заседание.
Недопустимо е подобно възражение да се направи за първи път с подаването на молба с
правно основание чл. 248 от ГПК.
В настоящия случай ответникът /понастоящем частен жалбоподател/ Н. П. Т. не с е
явил в последното открито съдебно заседание, проведено пред районния съд. По този начин
той е изпуснал възможността да възрази по реда на чл. 78, ал. 5 срещу размера на разноските
и не е направил своевременно такова възражение. Именно поради това подобно възражение
той няма право да прави в по-късен момент.
Изложеното налага извод, че частната жалба е неоснователно, а атакуваното с нея
определение е правилно. Това налага частната жалба да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 278, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 81697 от 15.04.2021 г., подадена от
Н. П. Т. срещу Определение № 8782 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д. № 106 от 2020 г.
по описа на Районен съд – П...
Определението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България, като частната касационна жалба може да бъде подадена в
едноседмичен срок от връчване на препис от определението на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5