№ 399
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000162 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника - „Стратус-В“ ООД, ЕИК
*********, чрез адв. Николов срещу решение № 260114 от 07.10.2020г.,
поправено с решение № 260846 от 26.05.2021г., постановени по т.д. №
2684/2018г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI – 21 състав, в частта,
с която по иск на „Корпоративна търговска банка“ АД/в несъстоятелност/,
ЕИК ********* са обявени за недействителни по отношение кредиторите на
„Сана спейс хотел Хисаря“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********
извършената с нотариален акт № 112, т. ІХ, дело №1865/2016г., вх. рег. №
3707/25.02.2016г. на Служба по вписвания-Варна на 25.02.2016г. покупко-
продажба на недвижими имоти, с която „Сана спейс хотел Хисаря“ АД е
прехвърлило в полза на „Стратус-В“ ООД, поземлени имоти с
идентификатори 10135.2573.1070, 10135.2573.1069, 10135.2573.1071,
10135.2573.1072, 10135.2573.1073 и 10135.2573.1074 и построените в тях
сгради сгради с идентификатори 10135.2573.1, 10135.2573.2, 10135.2573.3 и
10135.2573.5 със съответните съоръжения, оборудване и подобрения,
1
представляващи хотел „Глициния“, находящ се в град Варна, к.к. „Чайка“, на
улица 1-ва и въззивникът е осъден да заплати държавна такса в размер на
28 754,37 лева.
В частта, с която са отхвърлени главните искове и е оставена без
уважение частната жалба на въззивника срещу определението за изменение
на решението в частта за разноските, същите не са обжалвани и са влезли в
сила, на основание чл. 296, т. 2 ГПК.
Въззивникът/ответникът – „Стратус-В“ ООД счита, че решението е
недопустимо, евентуално неправилно в обжалваната част като постановено в
противоречие с приложимите процесуалноправни и материалноправни
разпоредби, незаконосъобразно и необосновано. На първо място твърди, че
обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен интерес, тъй
като върху процеснити имоти имало вписани възбрани, обезпечаващи
вземанията на ищеца от продавача - „Сана спейс хотел Хисаря“ АД, които
били противопоставими на купувача – „Стратус - В“ ООД. Счита, че искът по
чл. 135 ЗЗД е допустим в производството по несъстоятелност само когато не
било възможно да се предяви иск по чл. 647 ТЗ. Твърди, че съдът неправилно
е възприел фактическата обстановка по делото, поради което е изградил
погрешни правни изводи, нарушил е правилата на логическото мислене и
опитните правила. На следващо място твърди, че атакуваното решение било
постановено при допуснато от съда съществено процесуално нарушение, без
да вземе предвид възраженията на ответниците за липса на един от
елементите от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД – знание на продавача и
купувача за увреждащия характер на сделката. Счита, че с разпоредителната
сделка не бил увреден кредиторът, който можел да даде съгласие за вдигане
тежестите върху имотите и той, а не продавачът да получи договорената цена.
На следващо място твърди, че по делото било безспорно установено
задължението на продавача от два милиона лева, което съответствало по
размер със стойността на оценката направена от вещите лица по
оценителските експертизи. Счита, че еквивалентността на престацииите по
процесните сделки установявала липсата на увреждане, тъй като кредиторът
можел да се удовлетвори от получената цена от продавача. Твърди, че
първоинстанционният съд не е обсъдил представените по делото
доказателства – нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост
по кредити, изп. листи, които били издадени след разпоредителната сделка.
2
На последно място твърди, че страните по делото имали съгласие за
постигане на спогодба, с която било уговорено да се плати цена, която щяла
да влезе в масата на несъстоятелността на ответника – „Сана спейс хотел
Хисаря“ АД. В обобщение счита, че не била установена субективната
предпоставка на иска по чл. 135 ЗЗД– знание на ответниците, че увреждали
кредитора. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените в условията на
евентуалност искове. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемият/ищецът - „Корпоративна търговска банка“ АД/в
несъстоятелност/, е представил в срок писмен отговор на въззивната жалба.
Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които
ще бъдат разгледани по същество при обсъждане доводите във въззивната
жалба. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да
потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски за въззивното
производство.
Синдикът на „Сана спейс хотел Хисаря“ АД/съищецът – В. М. е подал в
срок отговор на въззивната жалба. Счита същата за неоснователна, а
решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно и моли да се
потвърди. Не претендира разноски.
Ответникът/задължителен необходими другар на въззивника – „Сана
спейс хотел Хисаря“ АД /в несъстоятелност/, служебно конституиран от
въззивния съд, на основание чл. 265, ал. 2 ГПК, е подал отговор на въззивната
жалба, но не се явява в открито съдебно заседание. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо
на въззивно обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и
е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка от доказателствата по делото и страните не спорят, че на
25.02.2016г. пред нотариус О. С., с нотариален акт за покупко–продажба на
недвижим имот № 60, т. 1, рег. № 1344/2016г., дело № 53 от 2016г., вписан от
Служба по вписвания с вх. рег. № 3707/25.02.2016г., акт № 112, т. ІХ, , дело
№ 1865/2016г., „Сана спейс хотел Хисаря“ АД е прехвърлило на „Стратус-В“
ООД притежаваните от него поземлени имоти с иденетификатори
10135.2573.1070, 10135.2573.1069, 10135.2573.1071, 10135.2573.1072,
3
10135.2573.1073 и 10135.2573.1074, ведно с построените в тях сгради с
идентификатори 10135.2573.1, 10135.2573.2, 10135.2573.3 и 10135.2573.5 със
съответните съоръжения, оборудване и подобрения, представляващи хотел
Глициния, находящ се в град Варна, к.к. Чайка, на ул. 1-ва, за сумата в общ
размер от 2 801 000 лева без ДДС. Страните по сделката са уговорили, че
продажната цена ще бъде заплатена в 12 месечен срок от сключването на
договора, но не по-късно от 25.02.2017г. и при условие, че до тази дата
продавачът ще заплати дължимите суми на ЧСИ по вписани в полза на
„Корпоративна търговска банка АД“ възбрани върху прехвърлените имоти по
две изпълнителни дела и извърши заличаване на по-горе описаните възбрани.
За да уважи евентуалните искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано съществуването
на вземания на кредиторите на несъстоятелността преди сключването на
договора за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, с който се
увреждала масата на несъстоятелността, защото се увеличавал пасивът на
длъжника и се намалявал неговият чист актив, който служел за
удовлетворение на всички негови кредитори. Приел, че договорът за покупко-
продажба е възмезден, но изискуемостта за заплащане на цената е поставено
под трудно осъществими условия за нейното изпълнение, с оглед
несъстоятелността на продавача.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна, следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил наличието на
специалните императивни предпоставки за допустимостта на предявените
искове по чл. 135 ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ. Исковете са предявени от
кредитор с прието вземане в производството на несъстоятелния длъжник и в
преклузивния едногодишен срок, от обявяването на решението по чл. 630, ал.
1 ТЗ.
С молба вх. рег. № 6814 от 28.03.2022г. на САС, в изпълнение на
дадените от въззивния съд указания, ищецът е отстранил противоречието
между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на
въззивника, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен
интерес. Ирелевантно за това производство е редът, по който ще бъдат
4
упражнени правата на кредиторите на масата на несъстоятелността за тяхното
удовлетворяване при уважен Павлов иск вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Процесуалният ред, по който кредиторите на несъстоятелността ще упражнят
правата си от обявената по отношение на тях относителна недействителност
на процесните недвижими имоти, е предмет на обусловените искове по реда
на чл. 649, ал. 2 ТЗ, каквито не са предявени и на се предмет на делото, или на
евентуално продължаване на производството по индивидуално принудително
изпълнение, по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ.
Несъстоятелни са твърденията на въззивника, че искът по чл. 135 ЗЗД е
допустим в производството по несъстоятелност само когато не било
възможно да се предяви иск по чл. 647 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 649,
ал. 1 изр. първо ТЗ, активната процесуална легитимация на синдика и
кредиторите на длъжника в производството по несъстоятелност, да предявят
исковете по чл. 645, 646, 647 и чл. 135 ЗЗД следва от закона и съществува на
самостоятелно основание, за всеки един от горепосочените искове. В този
смисъл е и трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата,
включително и цитираното от въззивника определение № 710/01.11.2012г., по
т.д. № 168/2021г. на ВКС, I т.о. Според настоящия съдебен състав, след
откриването на производството по несъстоятелност е недопустим Павлов иск
за обявяване относителна недействителност на действия на длъжника само по
отношение на един от кредиторите на длъжника.
Страните по делото не спорят и от обявения в Търговския регистър и
представен по делото списък на приети от синдика вземания в
производството по несъстоятелност на „Сана спейс хотел Хисаря“ АД/в
несъстоятелност/ от 16.01.2018г., се установява, че вземанията на КТБ АД по
четири договора за банков кредит са възникнали през 2011г., 2013г. и 2014г.,
което е преди 25.02.2016г. - датата на която е сключен договора за покупко-
продажба на процесните недвижими имоти. С определение № 4240 от
17.08.2018г., по т.д. 7226/2016г. по описа на СГС, съдът по несъстоятелността
е одобрил този списък. По делото няма твърдения и данни, да са предявени
искове по чл. 694 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 693 ТЗ, приемането на
вземанията в производството по несъстоятелност има установително действие
по отношение на всички кредитори и длъжника - „Сана спейс хотел Хисаря“
АД, което по правните си последици има същото действие като установеното
със сила на пресъдено нещо. В производството по чл. 135 ЗЗД, когато
5
вземането е прието по реда на чл. 693 ТЗ, съдът по Павловия иск е длъжен да
приеме, че вземанията на кредиторите на несъстоятелността са установени по
основание и размер. Следователно е доказано, че кредиторите на
несъстоятелността имат вземане от длъжника - „Сана спейс хотел Хисаря“
АД и е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, ирелевантни за това производство са
твърденията на въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил
представените по делото доказателства – нотариална покана за обявяване на
предсрочна изискуемост по кредити, изп. листи, които били издадени след
разпоредителната сделка.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от
25.02.2016г., „Сана спейс хотел Хисаря“ АД е прехвърлил правото на
собственост на „Стратус-В“ ООД, срещу задължението на продавача да
заплати сумата от 2 801 000 лева, но при условие, че банката вдигне
възбраните върху процесните имоти. Уговарянето на условия за заплащане на
цената, които следва да се извършат от трето лице – кредитор на
длъжника/продавач по сделката, се поема отговорност за правни действия,
които няма как да бъдат изпълнени без доброволно съдействие на това трето
лице. Липсва законов ред, принудително да се задължи кредиторът на
длъжника/продавача да приеме условията уговорени с неговия
длъжник/купувач. С прехвърлянето на собствеността на процесните имоти,
продавачът/длъжникът уврежда своите кредитори, които са се лишили от
възможността да се удовлетворят от неговата стойност. С неплащането на
продажната цена на придобитото недвижимо имущество, се увеличава
пасивът на продавача без да се увеличава неговият актив. Съгласно трайно
установената и непротиворечива практика на ВКС, увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора
спрямо длъжника – решение № 320/05.11.2013г., по гр.д. 1379/12г. на ВКС, IV
гр.о. В този смисъл е и правната доктрина: “Увреждане е налице в случаите,
при които намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника“ - К. А., Облигационно право обща част, стр. 633,
изд. Сиби 2016г./ Следователно ищецът е доказал, че договорът за покупко-
продажба уврежда кредиторите и е налице вторият обективен елемент от
фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
6
Налице е и третата субективна предпоставка за възникване на правото
да се иска да бъде обявен за недействителен процесният нотариален акт –
длъжникът да е знаел за увреждането. В момента на сключването на договора
за встъпване в дълг, длъжникът - „Сана спейс хотел Хисаря“ АД е страна по
четири договора за банков кредит с КТБ АД, обезпечени със залог на
вземанията, вписан в ЦРОЗ от 21.04.2011г., както и с договорна ипотека от
08.07.2011г., поради което е знаел за наличието на парични задължения към
банката. Законният представител на „Сана спейс хотел Хисаря“ АД е знаел,
както за съществуването на дълга, така и за неговия увреждащ характер по
отношение на задълженията на поне петима от неговите кредитори,
вземанията на които са приети в производството по универсално
принудително изпълнение. Следователно ищецът е доказал и третия
субективен елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, че
длъжникът/първият ответник е знаел за увреждането на част от кредиторите
на несъстоятелността към датата на сключване на договора за покупко-
продажба на недвижими имоти от 25.02.2016г.
Ответникът/„Стратус-В“ ООД - лицето, с което длъжникът е договарял -
също е знаел за увреждащия характер на процесния договор за покупко-
продажба, по отношение на кредитора - „КТБ“ АД, който факт се установява
от уговореното между страните в първия абзац на стр. 6 от нотариалния
акт/л. 36 от първоинстанционното дело/.
По вече изложените съображения са несъстоятелни твърденията на
процесуалния представител на въззивника, че липсвало знание на продавача и
купувача за увреждащия характер на сделката. Неправилно се смесват
намерението за увреждане със знанието за увреждане на страните по договора
за покупко-продажба. Страните по една двустранна сделка, не могат да
задължат кредитора на продавача - трето лице, да даде съгласие за вдигане
тежестите върху възбранените имоти, както и да се съгласи да получи
договорената цена вместо продавача.
По същите съображения са неоснователни и твърденията на въззивника,
че кредиторът отказвал да сключи извънсъдебна спогодба за доброволно
уреждане на отношенията между страните по делото.
Следователно ищецът е установил при условията на пълно и главно
доказване, наличието на всички релевантни и кумулативно дадени елементи
7
от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което предявените в
условията на евентуалност, субективно, обективно и кумулативно съединени
конститутивни искове са основателни и правилно са уважени от
първоинстанционния съд.
Въззиваемите имат право на разноски за въззивното производство, но
не претендират такива и не следва да им се присъждат.
В останалата част, въззивният съд изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд в обжалваната част на решението и препраща към
тях, на основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260114 от 07.10.2020г., поправено с решение
№ 260846 от 26.05.2021г., постановени по т.д. № 2684/2018г., по описа на
Софийски градски съд, т.о., VI – 21 състав, в частта, с която по иск на
„Корпоративна търговска банка“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* са
обявени за недействителни по отношение кредиторите на „Сана спейс хотел
Хисаря“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* извършената с нотариален
акт № 112, т. ІХ, дело № 1865/2016г., вх. рег. № 3707/25.02.2016г. на Служба
по вписвания-Варна на 25.02.2016г. покупко-продажба на недвижими имоти,
както и в частта, с която „Стратус-В“ ООД, ЕИК ********* е осъден да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 28 754,37 лева.
ОСЪЖДА „Стратус-В“ ООД, ЕИК ********* да заплати по
бюджетната сметка на Софийски апелативен съд сумата от 14 377,19 лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9