Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .08.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Елка Иванова като разгледа
докладваното от съдията Бажлекова в.гр. дело №982 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от В.В.В. срещу решение №
1123/18.03.2019г., изменено в частта за разноските с определение №
5359/23.04.2019г., постановено по гражданско дело №1802 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Варна, в частта, с която е изменен размера на дължимата в полза
на детето Д.В.В. за разликата над 140лв. до присъдения размер от 180лв. Излага,
че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по подробно
изложени в жалбата доводи. Твърди, че в исковата молба не са изложени твърдения
и не са представени доказателства по делото, от които да се установява, че
детето има специални потребности, които следва да се задоволяват със заплащане
на издръжка, която е по-висока от установения минимален размер. Излага се още,
че не са изследвани възможностите на бащата да заплаща издръжка в претендирания
размер, като не е отчетено обстоятелството, че той получава доход от трудово
възнаграждение в размер по-висок със 70 лева над установената за страната
минимална работна заплата, като дължи издръжка и на друго малолетно дете. Не е
отчетено и наличието на финансово задължение на ответника, свързано с изплащане
на банков заем в размер на 50 евро месечно, което следва да се приспадне от
размера на месечния му доход. Твърди също, че неправилно е изчислена дължимата
от ответника на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса, която според него е в
размер на 46,80лв. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът за увеличение на дължимата в полза на
детето Д.В.В. за разликата над 140лв. се отхвърли като неоснователен.
С писмен
отговор К.К.И., като майка и законен представител на детето Д.В., чрез адв. П.
е оспорила въззивна жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на
решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,т.1
ЗА.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата
молба К.К.И., действаща като законен представител на малолетното дете Д.В.В.,
р. на ***г., твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 15043/2014г. по описа
на ВРС, ответникът като баща на детето е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 90лв., считано от 14.10.2013г. Ищцата твърди, че от определянето на
първоначалната издръжка е изминал период от време, през който трайно и
съществено се изменили условията, при които е определена. С оглед възрастта на
детето са нараснали необходимите за неговото отглеждане разходи. Налице и
промяна в икономическите условия в страната, повишен е размерът на минималната
работна заплата. Цялостната издръжка в момента се осигурява от майката, която
се грижи и за още едно дете, поради което същата изпитва сериозни финансови
затруднения.
Ответникът В.В.В. оспорва исковата претенция по основание и по
размер, като твърди, че не е налице трайно и съществено изменение в нуждите на детето и разходите за тяхното
покриване, както и във възможностите на ответника да заплаща издръжка в размер
над 127лв. Оспорва твърдението, че издръжката на детето се осигурява единствено
от майката, тъй като ответникът заплаща ежемесечно определената със съдебното
решение издръжка и предоставя парични средства на детето. Твърди, че е сключил
брак с Миглена Кючукова, от който има родено дете на което следва да осигурява
издръжка. Освен това има банков заем, за погасяването на който заплаща
ежемесечна вноска в размер на 50 евро, с последна вноска – 15.08.2020г. Излага
също, че получава трудово възнаграждение в размер на 630лв. Заявява, че има
възможност да заплаща издръжка в размер на 140лв.
Контролиращата
страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище за
основателност на предявеният иск като по отношение размера заявява, че следва
да се определи съобразно потребностите на детето и възможностите и доходите на
двамата родители.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че родители на дететоД.В.В., род. на ***г. са К.К.И.
и В.В.В..
С решение №
2211/24.04.2014г., постановено по гр.д. № 15043/2014г. по описа на ВРС в полза
на детето Д. е присъдена месечна издръжка в размер на 90 лева, платими от бащата.
От
Удостоверение изх.№ 003-00054173/30.01.2018г., издадено от ТП на НОИ Варна, се
установява, че К.И. е получила парично обезщетение поради бременност и за
отглеждане на дете в размер на 4831лв. в периода м. 01.2017г. – м. 12.2017г.
От представеният
трудов договор №1/06.12.2018г., се установява, че на В.В. е определено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 630 лева.
Видно от
представените по делото удостоверение за сключен граждански брак и
удостоверение за раждане, ответникът В.В. е сключил граждански брак на
01.10.2015г. с М.К., и има дете – Г.В., р. на 12.11.2014г.
Представен
е договор за кредит, сключен от В.В. с „Ханзеатише Нийдерласунг дер ДЦР“ООД,
съгласно който ответникът е взел в заем сумата от 1263,08 евро, при лихва
240,70 евро, които суми е задължен да върне до 15.08.2020г. Представено е и
удостоверение за отписване на ответника и членовете на неговото семейство от
адрас:“Молткещрасе“28, Ноймюнстер.
Видно от представеното Уверение, издадено от СУ“Пейо Яворов“ Варна,
детето Д. се обучава в редовна форма в трети „в“ клас.
По така установеното от фактическа страна
съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на
чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на
необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява
нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на
определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В конкретния
случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето Д., поради преминаване в
по-горна възрастова група - обучение в редовна форма в основно училище в 3-ти
клас, закупуване на училищни пособия, участие в извънкласни форми на занимания.
Съставът намира, че посочените основания за изменение на издръжката са налице.
Не се спори между страните, че детето посещават учебно заведение при редовна
форма на обучение, учебните пособия се закупуват от родителите, поради което и
изменение в този вид разходи има. Детето е пораснали с пет години от
предходното определяне на издръжката, което обуславя по-високи разходи за
закупуване на облекло, храна, дневни. Затова и съставът приема, че е налице
изменение на потребностите на детето поради неговото израстване.
По делото
не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, установяващи
необходимост и извършване на допълнителни разходи, обусловени от изключителни
способности на детето, или във връзка със специални потребности.
Предвид
горното и изменение на потребностите на детето, съставът намира, че е настъпило
само предвид обстоятелството, че е преминало в по-висока възрастова група,
обуславяща по-високи разходи за облекло, храна, пособия, ежедневни нужди.
Увеличение
в доходите на ответника не може да бъде установено предвид факта, че липсват
данни за доходите му към датата на определянето на първоначалната издръжка. От
ангажираните по делото доказателства се установява , че ответникът получава
средно месечен доход в размер на 630лв. Първоинстанционният съд правилно е
преценил възможностите за даване на издръжка от страна на бащата, като е взел
предвид фактите, че е в трудоспособна възраст, без доказани здравни
противопоказания, както и, че дължи издръжка на още едно дете. Предвид
посочените обстоятелства, съдът намира, че при добросъвестност от страна на
ответника, във възможностите му е да си осигурява доход в размер около средната
за страната заплата. Индиция за наличие на финансови възможности на ответника и
получаване на доходи над размера на трудовото възнаграждение е и
обстоятелството, че той е предприел сключване на договор за заем, който изисква
ежемесечно отделяне на средства от бюджета му за внасяне на погасителни вноски,
като следва да се отчете и обстоятелството, че месечните му задължения към
кредитна институция ще бъдат напълно погасени след месец август 2021г. В случая
следва да се има предвид и, че задължението на родителите да осигуряват
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца е безусловно и преимуществено
пред всички останали задължения.
Предвид
всички изложени съображения съставът приема, че трайно изменение в нуждите на
издържаното лице, обусловено от възрастта и изменение на
обществено-икономическата обстановка в страната, е настъпило. Същото налага
допускане на изменение на размера на определените издръжки като бащата следва
да бъде осъден да заплаща увеличен размер на издръжката – 180 лева месечно.
Този извод се налага като съставът определя необходима издръжка за Д. -
10-годишно дете, средно от по 300 лв. месечно. От тях 120 лева следва да поеме
майката, която е и родителят, полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи
за детето. Ответникът следва да заплаща остатъкът от издръжката от 180лв.
Решението на ВРС в частта, с която искът за увеличение на дължимата в
полза на детето Д. издръжка е уважен за разликата над 140лв. до 180лв. следва
да бъде потвърдено.
Решението на ВРС е правилно и в частта относно определения размер на
държавната такса, дължима от ответника, съобразно цената на иска, изчислена на
базата на тригодишните платежи съгласно правилата на чл.69, ал.1,т.6 ГПК.
Предвид частичната основателност на предявения иск, първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е разпределил между страните отговорността за
разноските по делото.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода на спора, въззивника следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат З.П. сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр.
чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.36, ал.2 ЗА и чл.7, т.7 от Наредба №1/204г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1123/18.03.2019г., изменено в
частта за разноските с определение № 5359/23.04.2019г., постановено по
гражданско дело №1802 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, в частта, с
която е уважен иска с правно основание чл.150 СК, предявен от К.К.И., действаща
като законен представител на детето Д.В.В. за изменение на размера на
издръжката в полза на детето Д.В.В., дължима от ответника В.В.В. за разликата
над 140лв. до присъдения размер от 180лв. месечно, считано от 07.02.2018г.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат З.Д.П. - ВАК, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.7, т.7 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: